Определение по дело №762/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2009 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20091200500762
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

120

Година

07.11.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.13

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Пламен Александров Васка Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20085100500075

по описа за

2008

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 25 от 15.02.2008 г., постановено по гр.д.№ 335/2007 г., Момчилградският районен съд е осъдил „БКС – 93” ООД гр.Момчилград да заплати на Хюсеин Рашит Ферхат от гр.Момчилград сумата в размер на 895.05 лева, представляваща неначислен и неизплатен процент за продължителна работа за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., ведно със законната лихва, както и разноски по делото в размер на 166 лева. С решението си съдът е отхвърлил предявения от Хюсеин Рашит Ферхат срещу „БКС – 93” ООД гр.Момчилград иск за заплащане на нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. в размер на 340 лева като недоказан и е осъдил „БКС – 93” ООД гр.Момчилград да заплати по сметка на съда общо сумата от 151.12 лева, от която 43.12 лева държавна такса и 108. лева разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Хюсеин Рашит Ферхат, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок в отхвърлителната му част. Счита, че решението на районния съд в обжалваната част е необосновано и противоречащо на материалния закон. Излага съображения, че е бил положен и незаплатен нощен труд за процесния период – от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и да осъди ответника да му заплати допълнително трудово възнаграждение в размер на 340 лева за положен нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., ведно със законната лихва върху него до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, като същият е увеличен от 340 лева на 809.13 лева.

Въззиваемият – “БКС-93” ООД гр.Момчилград, не се представлява и не взима становище по жалбата и по допуснатото увеличение на предявения иск.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първоинстанционния съд са били предявени от Хюсеин Рашит Ферхат срещу “БКС-93” ООД гр.Момчилград, при условията на обективно съединение, иск за заплащане на допълнително възнаграждение за продължителна работа за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. в размер на 895.05 лева и иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. в размер на 340 лева. С постановеното по делото решение районният съд е осъдил “БКС-93” ООД гр. Момчилград да заплати на Хюсеин Рашит Ферхат сумата в размер на 895.05 лева, представляваща неначислен и неизплатен процент за продължителна работа за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., ведно със законната лихва, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. в размер на 340 лева. Решението в частта, с която е присъдено заплащане на допълнително възнаграждение за продължителна работа за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тази част. В тази връзка предмет на разглеждане пред тази инстанция е предявения иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. в размер на 809.13 лева /след допуснатото увеличение на иска/.

Не е спорно по делото, че въззивникът Хюсеин Ферхат /ищец по делото/ е работил в “БКС-93” ООД гр.Момчилград на длъжността „пазач – невъоръжена охрана” от 09.08.2004 г. до 01.02.2007 г., което се установява и от приложеното по делото трудово досие. От последното се установява, че с трудов договор от 09.08.2004 г. въззивникът Ферхат е приел да изпълнява длъжността „пазач” на бензиностанция – гаража при “БКС-93” ООД гр.Момчилград, на пълно работно време на смени по график, с уговорено конкретно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения за продължителна работа и нощен труд от 22 часа до 6 часа. На 02.02.2005 г. между страните по делото е сключен нов трудов договор, съгласно който въззивникът Хюсеин Ферхат изпълнява длъжността „пазач – невъоръжена охрана” на бензиностанция – гаража при “БКС-93” ООД гр.Момчилград, на пълно работно време – 8 часа на смени по график. Впоследствие са били сключени още два трудови договора – от 30.12.2005 г., с който е бил променен размера на трудовото възнаграждение и от 03.07.2006 г., сключен за неопределено време.

От горецитираните доказателства се установява, че за процесния период - от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., въззивникът Ферхат е работил при въззиваемия на длъжността „пазач” на бензиностанция с работно време от 22 часа до 6 часа, на смени по график. Това се установява както от първоначално сключения договор от 09.08.2004 г., в който изрично е уговорено работното време – от 22 часа до 6 часа, така и от последващите договори, с които мястото на работа на въззивника не е променено. В подкрепа на това са и показанията на разпитания по делото свидетел Неждет Хасан, замествал на същата длъжност друг работник, който установява, че работното време на пазачите на бензиностанцията било от вечерта до 6 часа сутринта. Свидетелят установява също така, че когато е замествал на същата длъжност друг работник, са се редували с въззивника Хюсеин на смени през вечер. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2 от Кодекса на труда, следва да се приеме, че Хюсеин Ферхат е полагал нощен труд. Впрочем, това обстоятелство се признава и от ответника по делото /въззиваем пред тази инстанция/, който пред първата инстанция обяснява, че когато подписали втория договор с ищеца – този от 02.02.2005 г., му е казал, че в договорената заплата му е включено и възнаграждението за нощен труд и за продължителна работа. В тази връзка не е спорно по делото, че за процесния период на въззивника не са му били начислявани и изплащани допълнителни трудови възнаграждения за положен нощен труд, което обстоятелство се установява и от назначената пред въззивната инстанция съдебно – счетоводна експертиза. В подкрепа на това е и представеното пред първата инстанция като доказателство писмо изх.№ 001/09.02.2007 г., с което Дирекция „Областна инспекция по труда” – Кърджали уведомява ищеца, че от извършената проверка по документи /ведомости за заплати/ е установено, че през периода от 01.02.2005 г. до 01.02.2007 г. не са му били изплащани допълни трудов възнаграждения за положен нощен труд.

При тези доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка настоящият състав намира, че предявения иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., е основателен. Това е така, тъй като съгласно чл.6 от Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения във връзка с чл.261 от КТ, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в определен размер. В тази връзка, видно от заключението на назначената пред тази инстанция съдебно – счетоводна експертиза, което не се оспорва и се възприема от съда, допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд от ищеца, за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., което не е изплатено на ищеца, възлиза на 809.13 лева. Съдът възприема установения от експертизата размер, тъй като заключението е изготвено въз основа на официална справка от “БКС-93” ООД гр. Момчилград за отработените дни на Хюсеин Рашит Ферхат за процесния период, представляваща неразделна част от заключението.

Ето защо като е приел, че иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. е неоснователен, районният съд е постановил една неправилно решение и като такова същото следва да бъде отменено в тази си част. Следва да се осъди “БКС-93” ООД гр.Момчилград да заплати на Хюсеин Рашит Ферхат сумата в размер на 809.13 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска – 10.08.2007 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото следва да се осъди въззиваемият да заплати по сметка на въззивния съд държавна такса върху уважения размер на иска за допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 32.37 лева, както и направените разноски за вещо лице в размер на 93.20 лева. Следва също така, с оглед изхода на делото, да се осъди въззиваемият да заплати на въззивника направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 90 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 25 от 15.02.2008 г., постановено по гр.д.№ 335/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Хюсеин Рашит Ферхат срещу “БКС-93” ООД гр.Момчилград иск за заплащане на нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. в размер на 340 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА “БКС-93” ООД гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 75, Булстат ********* да заплати на Хюсеин Рашит Ферхат с постоянен адрес в гр.Момчилград, ул. ”Изгрев” № 18А, с ЕГН **********, сумата в размер на 809.13 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2007 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 90 лева.

ОСЪЖДА “БКС-93” ООД гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 75, Булстат ********* да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 32.37 лева, както и направените разноски за вещо лице в размер на 93.20 лева.

Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.