Р Е Ш Е Н И Е
№____, 09.06.2014
г., гр. А.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - гр.А., ІІІ граждански състав, в публично
заседание проведено на 07.05.2014 г., в състав: Председател: Николай Гемеджиев
и секретар И.Г., след като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев гражданско
дело № 540 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на постъпилата искова молба на В.М.И., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител В.Р.Р., ЕГН **********,
и двете живущи в с. Е.А., общ. К..
Като ответник по исковата молба е
конституиран М.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***.
Претендира се постановяване на
решение, с което да се осъди М.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да
заплати на ищците сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищците болки и страдания,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.10.2012 г. до
окончателното изплащане на същата. Според исковата молба причинените на ищцата
неимуществени вреди са в резултат на извършено от ответника престъпление, за
което е признат за виновен съгласно Присъда от 05.11.2013 г. по НОХД №390/2013
г. по описа на Районен съд – гр.А..
Претендират се и направените по
делото разноски.
С разпореждане от 15.01.2014 г. препис от исковата молба и
приложенията към нея, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, са били изпратени на
ответника, ведно с Приложение №7 от Наредба №7/22.02.2008 г. на Министерство на
правосъдието.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1
от ГПК с вх. № 4287/07.10.2013 г. в съда е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен, недоказан и
необоснован.
Съдът, като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и липсват
пречки за разглеждането на същите, ги намира за допустими.
Предявени
са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.52 във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед изразените
становища и съобразно закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от данните по делото, с влязла
в законна сила Присъда №29/05.11.2013 г. по НОХД №390/2013 г., състав на
Районен съд – гр.А. е признал ответника за виновен в това, че на 10.10.2012
година, в гр.А., област Б. в дома на родителите си, находящ се на ул.”***” № 8
се съвкупил с лице ненавършило към него момент 14 годишна възраст, а именно В.М.И.,
ЕГН ********** ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Така формулирано, деянието е квалифицирано като престъпление по чл.151 ал.1 от НК, за което на ответника е наложено наказание по вид „лишаване от свобода” за срок
от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът прилагайки чл. 300 от ГПК,
намира, че съдържащите се във влязлата в сила Присъда №29/05.11.2013 г. по НОХД
№390/2013 г., констатации относно виновното и противоправно деяние на ответника
за извършеното спрямо ищеца престъпление следва да се считат за доказани в хода
на настоящото производство при разглеждане на гражданските последици от
извършеното деяние досежно имуществената отговорност на ответника спрямо ищеца
за причинените му от престъплението вреди. Тези обстоятелства са неоспорими,
независимо от становището на ответника изразено в подадения отговор на исковата
молба.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, тъй като с горепосочената присъда бе безспорно доказано посоченото,
извършено от ответника спрямо ищеца противоправно деяние - престъпление със
съответната правна квалификация. Деянието е осъществено умишлено.
По делото се спори само относно
претендирания от ищеца размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД за
неимуществени вреди представляващи душевни болки и страдания.
За доказване на вида и интензитета
на причинените на ищеца душевни болки и страдания, по делото са ангажирани
свидетелски показания. От разпита на допуснатите свидетели се установява, че
след извършеното спрямо нея престъпление, ищцата е изпаднала в състояние на
криза, била е неконтактна, както и била лишена от девственост. Съдът кредитира
свидетелските показания, тъй като са еднозначни и безпротиворечиви и не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
Действително, съгласно извършената
съдебномедицинска експертиза №475/2012 г. (л.л.33-34) от досъдебно производство
№06-44/2013 г., при извършване на престъплението по НОХД №390/2013 г., ищцата е
била дефлорирана.
Доколкото съвкуплението на
ответника с ненавършилата 14 години ищца представлява престъплението, в
извършването на което е признат за виновен, дали половия акт е извършен
доброволно или не е ирелевантно.
Взимайки предвид характера и
степента на настоящия случай, съдът счита, че може да се направи основателен
извод, че ищцата действително е претърпяла душевни болки и страдания. В
резултат на извършеното престъпление и всички последици, от 16.10.2012 г. ищцата
е започнала да ползва психологическо консултиране в Център за обществена
подкрепа – гр.К.. В подкрепа на това се представя служебна бележка (л.31 от
делото). В тази служебна бележка е допуснато едно леко разминаване с
действителността и то се изразява в посочването, че ищцата е била жертва на
преживяно сексуално насилие, каквото състава на чл.151, ал.1 от НК не съдържа.
Независимо от това и доколкото няма данни за преживяно сексуално насилие
непосредствено след инкриминираната дата 10.10.2012 г., то съдът приема, че
психологическото консултиране касае именно процесното престъпление като
основание за възникналия деликт.
Предвид гореизложеното, съдът
намира за основателна претенцията на ищеца за неимуществена обезвреда до
размера от 10 000 лв. за неимуществените вреди, който общ размер с оглед
гореустановената фактическа обстановка счита за справедлив и напълно
съответстващ на степента и характера на претърпените от ищцата душевни болки и
страдания.
В останалата част над определения
размер от 10 000 лв. до претендирания от 15 000 лв. съдът намира исковата
претенция за недоказана.
На основание чл. 86 от ЗЗД върху
уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв., съдът
намира за основателна и претенцията за претендираната законна лихва върху
присъдената сума от 10 000 лв., считано от датата на увреждането – 12.10.2012
г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
въпреки частично уважения размер на исковите претенции, на ищцата не следва да
се присъдят разноски поради липса на доказателства за направени такива, тъй
като видно от приложения договор за правна защита и съдействие няма данни за
заплащане уговорен размер на адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ответника следва да се присъдят направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция, изчислени в размер на 100.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащане на дължимата на Държавата държавна такса от 400.00 лв., определена в
размер на 4% върху уважения размер на исковите претенции за неимуществени
вреди, от чието заплащане ищецът е освободен по силата на закона.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД, ІІІ граждански състав на Районен съд – гр. А.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
да заплати
В.М.И., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител В.Р.Р., ЕГН **********, и двете живущи в с. Е.А., общ. К.
сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение на нанесените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на престъпление
по чл.151, ал.1 от НК, в извършването на което с Присъда №29/05.11.2013 г. по
НОХД №390/2013 г. по описа на Районен съд – гр.А. М.Х.Р. е бил признат за
виновен и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, ведно със законната
лихва считано от 12.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения иск до сумата от 15 000 лева;
ОСЪЖДА В.М.И., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител В.Р.Р., ЕГН **********, и двете живущи в с. Е.А., общ. К.
да заплати
на М.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
направените съдебно-деловодни разноски
в размер на 100.00 лева;
ОСЪЖДА М.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати по сметка на
Районен съд – гр.А. сумата от 400.00 лева представляваща държавна такса за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Б. в 2-седмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия:____________________