Р Е Ш Е Н И Е №354/16.5.2019г.
16.05.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 14.05 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело №1851 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ,
с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д.Д.М., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 06.02.2016 год. между ответника и „Юробанк“АД е бил сключен договор за потребителски кредит. В
последствие вземането било цедирано на „Бългериън Ритейл Сървиз“АД. На 05.09.208 год. последното дружество цедирало вземането на ищеца. Длъжникът бил уведомен за
извършената цесия, т.к. на 30.11.2012 год. сключил с ищеца споразумение, с
което признал задълженията си към нея дата в размер на 2152, 02 лв. С
посоченото споразумение, освен, че бил признат размера на дълга към 30.11.2012
год. било определено и плащането му на ежемесечни вноски, първата от които на
29.12.2012 год. не била заплатена. Ето защо и по силата на т.6 непогасената
сума станала изискуема, считано от 30.12.2012 год. На 13.02.2013 год. длъжникът
заплатил сума от 80 лв., с която била погасена натрупана до момента лихва за забава,
както и част от главницата. Повече плащания не били извършени. Ето защо се
претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2099, 61 лв. – непогасена главница и сумата от 641 лв. – лихва за забава за
период три години назад от подаване на заявлението или 20.11.2014-23.11.2017
год.
В депозирания отговор на исковата молба
особения представител на ответника оспорва редовността на исковата молба, както
и основателността на претенциите по изложени съображения. Моли за отхвърлянето
им.
В
съдебно ищецът не изпраща представител.
С писмена молба моли за уважаване на претенциите.
Ответникът
оспорва иска чрез назначения си особен представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя исковите суми.
Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото е представено в оригинал и заверено копие Споразумение от 30.11.2012
год., сключено между ищеца и ответника, по силата на което и след като са
констатирали, че съгласно сключен договор за прехвърляне на вземанията от
05.09.2008 год. ищецът е придобил
вземане срещу ответника за незаплатени суми по договор за потребителски кредит от
06.02.20106 год. , както и, че към датата на подписване на споразумението
размерът на дълга е общо 2152, 02 лв. , са се споразумели погасяването на
горната сума да стане на вноски от по 200 лв. с падеж 29 – то число на месеца и
краен срок за погасяване – 29.12.2013 год.
Документът
е оспорен от особения представител на ответника по отношение подписа положен за
длъжник, поради което и е открито производство по чл. 193 от ГПК.
По
искане на ищеца по делото е назначена и приета ССЕ , вещото лице по която посочва,
че на 13.02.2013 год. ответникът е извършил плащане по процесния
кредит в размер на 80 лв. По искане на ищеца вещото лице е изчислило размерът
на дълга- главница2099, 61 лв., както и мораторна
лихва за забава в три варианта, като относно претендирания
период – 20.11.2014 – 23.11.2017 год. същата е изчислена размер на 642, 04 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК. В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената
заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ.
наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Във
връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК, съдът намира
следното:Въпреки дадените указания и неколкократно
предоставената възможност ответникът, чиято е и тежестта на доказване, не е релевирал доказателствени искания, поради което и недоказано остава
твърдението му, че подписът за длъжник в Споразумение от 30.11.2012 год. не е
положен от него.
В
процесния случай основният спорен между страните
въпрос е относно наличието на облигационна връзка по повод процесното
споразумение. Тук съдът намира за необходимо да посочи , че по делото не са представени
доказателства относно възникване на вземането нито на първоначалния, нито на последващия цедент, както и не е
представен договора за цесия , с който вземането е прехвърлено на ищеца.
Независимо от горното , съдът намира , че по делото е доказано , че ищецът
притежава вземане срещу ответника в описаните в исковата молба параметри , т.к.
след извършване на цесията е сключено визираното по-горе Споразумение , в което
точно и изчерпателно са описани задълженията на длъжника , определени са и
новите падежи , включително краен срок за плащане, както и предпоставките за
начисляване на лихва за забава. Ето защо
и предвид недоказаността на твърдението, че ответникът не е положил подпис под
споразумението, този документ служи като доказателство за съществуването на
вземането , сроковете , начините на
изпълнение и последици от непълно и неточно изпълнение .
От заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводна експертиза,неоспорена от страните и която съдът кредитира
с доверие се установява,че след датата на Споразумение от 30.11.2012 г.,
ответникът Д.Д.М. е извършил плащане по банковата сметка на ищеца в размер на 80
лв.,с основание „вноска по кредит“. От същото се установява безспорно размерът
на дължимата главница 2099, 61 лв., като в частта относно мораторна
лихва, съдът намира че следва да се съобрази с искането на ищеца, такова,
каквото е било релевирано още със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно за периода
20.11.2014 – 23.11.2017 год., отчитайки и факта, че в законоустановения
срок не е направено възражение за частично погасяване на тази претенция по
давност.
Предвид
посоченото , както и въз основа на заключението по назначената ССЕ , съдът
намира , че неизплатеният остатък от дълга на ответника е в размерите посочени в петитума
на исковата молба/по отношение на мораторната лихва
съдът не може да присъди нещо повече от поисканото от ищеца/.
По разноските:
Съгласно ТР №*** год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо и предвид уважаване на
претенцията в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер на общо 175 лв.
Предвид уважаването на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 1127,01 лв.- заплатена държавна такса, депозит за особен представител
и вещо лице, както и заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в размер на
15 лв. за частна жалба, посочени в списъка, не следва да се присъждат в
настоящото производство, т.к. същите са сторени в производството по в.ч.гр.д. №
***. на ЯОС.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.Д.М. с ЕГН **********, че същия дължи на„Делта
Кредит” АДСИЦ с ЕИК ***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 2099, 61 лв. –
главница, задължение по споразумение от 30.11.2012 г. и лихва
за забава в размер на 641 лв. за
периода от 20.11.2014 г. до датата на заявлението – 23.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Д.М. с ЕГН ********** да заплати на «Делта Кредит” АДСИЦ с ЕИК ***,
сумата от 175,00
лв. – разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА Д.Д.М. с ЕГН ********** да заплати на «Делта Кредит” АДСИЦ с ЕИК ***,
сумата от 1127, 01 лв. – разноски по исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: