Решение по дело №1851/2018 на Районен съд - Ямбол

   Р Е Ш Е Н И Е №354/16.5.2019г.

                                                         16.05.2019 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 14.05                                                                                                     2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

   Председател: Марина Христова

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело №1851 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д.Д.М., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***  г. на ЯРС.

В исковата молба се посочва, че  на 06.02.2016 год. между ответника и „Юробанк“АД е бил сключен договор за потребителски кредит. В последствие вземането било цедирано на „Бългериън Ритейл Сървиз“АД. На 05.09.208 год. последното дружество цедирало вземането на ищеца. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия, т.к. на 30.11.2012 год. сключил с ищеца споразумение, с което признал задълженията си към нея дата в размер на 2152, 02 лв. С посоченото споразумение, освен, че бил признат размера на дълга към 30.11.2012 год. било определено и плащането му на ежемесечни вноски, първата от които на 29.12.2012 год. не била заплатена. Ето защо и по силата на т.6 непогасената сума станала изискуема, считано от 30.12.2012 год. На 13.02.2013 год. длъжникът заплатил сума от 80 лв., с която била погасена натрупана до момента лихва за забава, както и част от главницата. Повече плащания не били извършени. Ето защо се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2099, 61 лв. – непогасена главница и сумата от 641 лв. – лихва за забава за период три години назад от подаване на заявлението или 20.11.2014-23.11.2017 год.

В депозирания отговор на исковата молба особения представител на ответника оспорва редовността на исковата молба, както и основателността на претенциите по изложени съображения. Моли за отхвърлянето им.

В съдебно  ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на претенциите.

Ответникът оспорва иска чрез назначения си особен представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***  год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати  на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК  и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено в оригинал и заверено копие Споразумение от 30.11.2012 год., сключено между ищеца и ответника, по силата на което и след като са констатирали, че съгласно сключен договор за прехвърляне на вземанията от 05.09.2008 год.  ищецът е придобил вземане срещу ответника за незаплатени суми по договор за потребителски кредит от 06.02.20106 год. , както и, че към датата на подписване на споразумението размерът на дълга е общо 2152, 02 лв. , са се споразумели погасяването на горната сума да стане на вноски от по 200 лв. с падеж 29 – то число на месеца и краен срок за погасяване – 29.12.2013 год.

Документът е оспорен от особения представител на ответника по отношение подписа положен за длъжник, поради което и е открито производство по чл. 193 от ГПК.

По искане на ищеца по делото е назначена и приета ССЕ , вещото лице по която посочва, че на 13.02.2013 год. ответникът е извършил плащане по процесния кредит в размер на 80 лв. По искане на ищеца вещото лице е изчислило размерът на дълга- главница2099, 61 лв., както и мораторна лихва за забава в три варианта, като относно претендирания период – 20.11.2014 – 23.11.2017 год. същата е изчислена  размер на 642, 04 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК, съдът намира следното:Въпреки дадените указания и неколкократно предоставената възможност ответникът, чиято е и тежестта на доказване,  не е релевирал доказателствени искания, поради което и недоказано остава твърдението му, че подписът за длъжник в Споразумение от 30.11.2012 год. не е положен от него.

В процесния случай основният спорен между страните въпрос е относно наличието на облигационна връзка по повод процесното споразумение. Тук съдът намира за необходимо да  посочи , че по делото не са представени доказателства относно възникване на вземането нито на първоначалния, нито на последващия цедент, както и не е представен договора за цесия , с който вземането е прехвърлено на ищеца. Независимо от горното , съдът намира , че по делото е доказано , че ищецът притежава вземане срещу ответника в описаните в исковата молба параметри , т.к. след извършване на цесията е сключено визираното по-горе Споразумение , в което точно и изчерпателно са описани задълженията на длъжника , определени са и новите падежи , включително краен срок за плащане, както и предпоставките за начисляване на лихва за забава.  Ето защо и предвид недоказаността на твърдението, че ответникът не е положил подпис под споразумението, този документ служи като доказателство за съществуването на вземането , сроковете ,  начините на изпълнение и последици от непълно и неточно изпълнение .

От заключението на вещото лице по съдебно - счетоводна експертиза,неоспорена от страните и която съдът кредитира с доверие се установява,че след датата на Споразумение от 30.11.2012 г., ответникът Д.Д.М. е извършил плащане  по банковата сметка на ищеца в размер на  80  лв.,с основание „вноска по кредит“. От същото се установява безспорно размерът на дължимата главница 2099, 61 лв., като в частта относно мораторна лихва, съдът намира че следва да се съобрази с искането на ищеца, такова, каквото е било релевирано още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно за периода 20.11.2014 – 23.11.2017 год., отчитайки и факта, че в законоустановения срок не е направено възражение за частично погасяване на тази претенция по давност.

Предвид посоченото , както и въз основа на заключението по назначената ССЕ , съдът намира , че неизплатеният остатък от дълга на ответника е  в размерите посочени в петитума на исковата молба/по отношение на мораторната лихва съдът не може да присъди нещо повече от поисканото от ищеца/.

По разноските:

Съгласно ТР №*** год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо и предвид уважаване на претенцията в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на общо 175 лв.

Предвид уважаването на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1127,01 лв.- заплатена държавна такса, депозит за особен представител и вещо лице, както и заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в размер на 15 лв. за частна жалба, посочени в списъка, не следва да се присъждат в настоящото производство, т.к. същите са сторени в производството по в.ч.гр.д. № ***. на ЯОС.

Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р ЕШ И:

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.М. с ЕГН **********, че същия дължи на„Делта  Кредит” АДСИЦ с ЕИК ***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***  по описа на ЯРС, а именно: сумата от 2099, 61 лв. – главница, задължение по споразумение от 30.11.2012 г. и лихва за забава в размер на 641 лв. за периода от 20.11.2014 г. до датата на заявлението – 23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

          ОСЪЖДА Д.Д.М. с ЕГН ********** да заплати на «Делта  Кредит” АДСИЦ с ЕИК ***,  сумата от 175,00 лв. – разноски по заповедното производство.

          ОСЪЖДА Д.Д.М. с ЕГН ********** да заплати на «Делта  Кредит” АДСИЦ с ЕИК ***,  сумата от 1127, 01  лв. – разноски по исковото производство.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: