Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260005
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20202120700001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

260005             14.07.2021 година             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                      ХХ граждански състав

На двадесети май                                    две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Светлана Тонева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

административно дело № 1/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Производството е по чл.36, ал.4 ЗОСИ.

               Образувано е по жалбата на Сдружение “Училищно настоятелство Христо Ботев“, ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от Н.И.М., срещу Заповед ***/20.11.2019г. на Кмета на кметство ***, с която е учредено право на преминаване в полза на Н.Г.С. и М.И.Щ.-С. през общински имоти с идентификатор Н.И.М., целият с площ от 44394 кв.м., м.*** и идентификатор ***, целият с площ от 881 кв.м., м.*** и през поземления имот- собственост на жалбоподателя, с идентификатор ***, целият с площ от 10911 кв.м., м.***, с което право на преминаване се осигурява достъп до поземлен имот с идентификатор ***– за друг поземлен имот за движение и транспорт, като е определено обезщетение в размер на общо 1000 лева за учреденото преминаване, от което 665 лева се полагат в полза на жалбоподателя, за преминаването през неговия имот. В жалбата са изложени подробни мотиви за нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на заповедта. Моли се за нейната отмяна.

               Административният орган оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.

               Заинтересуваните страни Н.Г.С. и М.И.Щ.-С. оспорват жалбата и молят тя да бъде отхвърлена. Излагат съображения.

               Бургаският районен съд намери следното:

               Жалбата е допустима като подадена в срок.

               По същество е основателна.

               Фактите са такива, каквито са описани в жалбата. Подадено е било заявление от Н.Г.С. и М.И.Щ.-С. с искане по  реда на чл.36 ЗОСИ, за учредяване на право на преминаване върху поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** за достигане до път с трайна настилка. Заявено е от посочените лица, че те са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, нямат достъп до обществен път, а от всички страни граничат с други имоти. Със заповед ***/15.05.2018г. кметът на Созопол на основание чл.210 ЗУТ е назначил комисия със задача да изготвя оценки и да определя размера на дължимото обезщетение в изрично предвидените случаи по ЗУТ. Със заповед ***/27.07.2018г. на кмета на Созопол е била допълнена предходната заповед, като на основание чл.36, ал.2 ЗОСИ е възложено на комисията да определя мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя. В изпълнение на тези заповеди, назначената от кмета на Община Созопол комисия е подписала протокол от 30.07.2018г., с който е взела решения да се учреди право на преминаване и прокарване на достъп до главен път през поземлени имоти *** /засегната площ от 92.56 кв.м./, Н.И.М. /засегната площ от 47.78 кв.м./ и *** /засегната площ от 282.05 кв.м./, определена е и цена на правото на преминаване от общо 1000 лева. Въз основа на този протокол със Заповед ***/26.09.2018г. на кмета на община Созопол е учредено възмездно право на преминаване в полза на Н.Г.С. и М.И.Щ.-С., като собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.***, община Созопол, одобрени със Заповед ***/22.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, през двата частни общински имоти с идентификатори Н.И.М. и *** и през поземления имот - собственост на жалбоподателя, с идентификатор ***. Определено е обезщетение в размер общо на 1000 лева, от което частта за имота на жалбоподателя възлиза на сумата от 665 лева. Посочено е, че размерът и регистърът на координатите на граничните точки на отредената за проход площ са съобразно скица - предложение.

               Тази заповед на кмета на Община Созопол е била обжалвана от Сдружение “Училищно настоятелство Христо Ботев“ по съдебен ред, като е образувано адм.дело № 27/2018г. на БРС. С решение № ***/24.04.2019г. съдът е обявил заповедта за нищожна и е върнал преписката за администриране на кмета на гр.***. Мотивите на съда са, че кметът на Община Созопол няма материалната компетентност да издава актовете, свързани с опазване на селскостопанското имущество, тъй като според чл.36, ал.3 ЗОСИ компетентен орган е кметът на района или на кметството, в случая кметът на кметство ***.

               В изпълнение на съдебното решение кметът на *** е разгледал вече образуваната преписка с документите към нея и е издал процесната заповед № ***/20.11.2019г., с която кметство *** учредява на Н.Г.С. и М.И. Щ.- С., право на преминаване през двата частни общински имоти с идентификатори Н.И.М. и *** и през поземления имот - собственост на жалбоподателя, с идентификатор ***. С тази заповед също е определено обезщетение в размер на общо 1000 лева за учреденото преминаване, от което 665 лева се полагат в полза на жалбоподателя, за преминаването през неговия имот.

               При това положение обжалваната заповед се явява незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила – основание за отмяната й по чл.146, т.3 АПК.

Съгласно чл.36, ал.1 ЗОСИ собственик или ползувател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота да му разреши право на преминаване през съседните земи. Според ал.2 кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя. Според ал.3 за предоставеното право на преминаване и размера на обезщетението кметът на района или кметството издава заповед, която може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението. Ал.4 гласи, че районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което не подлежи на обжалване.

               В случая процесната заповед е издадена от компетентен орган, а именно кметът на кметството в гр.***, както изисква чл.36, ал.1 ЗОСИ. Нарушена е обаче разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗОСИ, която императивно изисква кметът на района или кметството да възложи на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя. В конкретната хипотеза процесната заповед е издадена на основание протокол № 1/30.07.2018г. на комисията, с който се учредява право на преминаване и се определя обезщетение, но този протокол е съставен от комисия, назначена от кмета на Община Созопол със заповеди ***/15.05.2018г. и ***/27.07.2018г. Това е комисията, определена още при предишното административно производство, образувано по спорния въпрос. След обявяване на заповедта на кмета на Община Созопол за нищожна като постановена от некомпетентен орган, административното производство е започнало отначало пред кмета на кметство *** и той е бил длъжен да изпълни закона като съобрази чл.36, ал.2 ЗОСИ и да възложи със свой акт на нова комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване и размера на обезщетението. Вместо това той е използвал вече постановения протокол, подписан от членовете на комисията, назначена преди това от кмета на Община Созопол, т.е. от орган, който е без компетентност да назначава комисия и да издава заповед за учредяване на право на преминаване. Това е особено съществено нарушение на административната процедура по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Фактически процедура въобще не е била провеждана от кмета на ***, който не е назначил комисията по чл.36, ал.2 ЗОСИ и тя не е издавала свой протокол, а ползвайки протокол на друга комисия, назначена от некомпетентен орган, е постановил направо обжалваната заповед. Ето защо заповедта се явява незаконосъобразна. Касае се за съществено нарушение на закона, досежно процедурата по издаване на процесния ИАА, което не може да бъде пренебрегнато от съда, нито санирано в съдебното производство. Това нарушение води до отмяната на обжалваната заповед. Следва решение, с което тя бъде отменена.

               При това положение е безпредметно да се обсъждат изготвените по делото две технически експертизи, които са дали различни варианти за трасета за преминаване през обслужващите имоти, тъй като тези варианти касаят решаване на спора по същество. Заповедта се отменя в случая поради процесуални нарушения, поради което съдът не пристъпва към проверка дали при постановяването й е спазен материалният закон. 

               Съгласно чл.173, ал.1 АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Съгласно чл.173, ал.2 АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В конкретната хипотеза съдът не следва да се произнася по съществото на спора, тъй като е отменил заповедта на процесуално основание, поради което преписката трябва да бъде върната на кмета на *** за провеждане на цялата процедура по ЗОСИ. Кметът трябва да назначи нова комисия, която да се произнесе по определяне мястото за преминаване и по размера на обезщетението, след което да бъде издадена нова заповед по чл.36, ал.3 ЗОСИ.

               На основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от общо 1010 лева, които трябва да се възложат в тежест на Община Созопол, доколкото кметството в гр.*** не е юридическо лице.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТМЕНЯ Заповед ***/20.11.2019г. на Кмета на кметство ***, с която е учредено право на преминаване в полза на Н.Г.С. и М.И.Щ.-С.. през общински имоти с идентификатор Н.И.М., целият с площ от 44394 кв.м., м.*** и идентификатор ***, целият с площ от 881 кв.м., м.*** и през поземления имот- собственост на жалбоподателя “Училищно настоятелство Христо Ботев“, ЕИК:***, с идентификатор ***, целият с площ от 10911 кв.м., м.***, с което право на преминаване се осигурява достъп до поземлен имот с идентификатор ***– за друг поземлен имот за движение и транспорт, като е определено обезщетение в размер на общо 1000 лева за учреденото преминаване, от което 665 лева се полагат в полза на жалбоподателя, за преминаването през неговия имот.

               ВРЪЩА преписката на кмета на кметство гр.*** за провеждане на процедурата по чл.36, ал.2 ЗОСИ назначаване на нова комисия, която да се произнесе по определяне мястото за преминаване и по размера на обезщетението, след което евентуално да бъде издадена нова заповед за учредяване право на преминаване.

               ОСЪЖДА Община Созопол, с адрес *** да заплати на Сдружение “Училищно настоятелство Христо Ботев“, ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от Н.И.М. сумата от 1010 лева /хиляда и десет лева/ разноски по делото.

               Решението не подлежи на обжалване на основание чл.36, ал.4 ЗОСИ.

               Препис да се връчи на всички страни.

 

 

Вярно с оригинала: СТ                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:    (П)