Р Е Ш Е Н И Е № 127
гр.Оряхово, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 28.11.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№397/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От Х.Д.И., ЕГН:**********
и А.Д.И., ЕГН:**********, и двете с постоянен адрес *** е предявен иск против П.Р.С.,
ЕГН:********** *** с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за
окончателен на предварителен договор за покупко - продажба, сключен на
19.02.2007г., между наследодателят на ищците – Д.и.б., б.ж.на гр.София от една
страна и ответника от друга, с който ответникът П.Р.С. в качеството му на
продавач е поел задължението да продаде на Д.и.б., б.ж.на гр.София в качеството
му на купувач и на брат му Тони Илиев Борисов, ЕГН:********** – 4/6 / четири
шести / идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място от 2000 /
две хиляди / кв.м., съставляващо имот пл.№546 / петстотин четиридесет и шест /,
парцела XXVI / двадесет и шести / в кв.354 / триста петдесет и четири
/ по плана на с.Селановци, обл.Враца, ведно с находящите се в него жилищна
сграда и стопанска сграда до размера на 4/6 / четири шести / идеални части за
сумата от 3300.00 лева / три хиляди и триста лева /.
В подкрепа на иска не
са представени писмени доказателства:удостоверение за наследници
изх.№212/17.06.2019г. на Столична община; предварителен договор от
19.02.2007г.; нотариален акт №21, том 1, дело №613/1998г. по описа на РС –
Оряхово; скица №52/28.05.2019г. на поземлен имот №70723 501.546, удостоверение
за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№1023/31.05.2019г. на община
Оряхово; удостоверение за наследници изх.№АО-Н-153/22.05.2019г. на кметство
Селановци и документ за внесена държавна такса.
В исковата молба се
твърди, че на 19.02.2007г., бащата на ищците - Д.и.б., б.ж.на гр.София от една
страна и ответника от друга, е сключил предварителен договор за покупко –
продажба с ответника на 4/6 идеални части от имот с кад.№70723.501.546, целият
с площ от 2818.60 кв.м. в с.Селановци, обл.Враца, по кадастрален план, одобрен
със Заповед №2212/1984г. на ОНС – Враца, урегулиран в парцел XXVI,
пл.№546, кв.354 по действащия ПУП на с.Селановци, с административен адрес –
ул.“ Йордан Йонов „ №19, ведно с 4/6 идеални части от сграда №501.546.1 –
полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 60.6 кв.м.; сграда №501.546.2
– паянтова второстепенна стопанска сграда, със ЗП от 24.5 кв.м.; сграда
№501.546.3 – полумасивна второстепенна стопанска сграда, със ЗП от 17.1 кв.м..
Отразено е, че
продавачът е представил на купувача нотариален акт за собственост №21, том 1,
дело №613/1998г. по описа на РС – Оряхово.
Твърди се, че
ответникът е придобил 4/6 идеални части от процесния имот по силата на
горепосочения нотариален акт, срещу задължението да издържа и гледа собственика
Недка Иванова Лучева, б.ж. на с.Селановци, починала на 21.12.2006г..
Сочи се, че по силата
на сключения предварителен договор, продавачът е предал владението на имота на
купувача в деня на подписване на предварителния договор, като от тогава, бащата
на ищците е владял и ползвал същия, извършвал е подобрения и е полагал грижи на
добър стопанин.Уговорената продажна цена е била изплатена изцяло и в брой,
съгласно условията на договора.
Отразено е, че ищците
от своя баща били научили, че същият е правел няколко опита сделката да бъде
финализирана в предвидената от закона нотариална форма, но ответникът, изцяло
удовлетворен от сделката не бил подготвил необходимите документи за това и
продължил да протака продажбата с различни аргументи повече от 11 години.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника
не е постъпил такъв.
В съдебно заседание
за ищците не се явява представител.Ответникът се представлява от процесуалния
си представител – адв.К.К. ***.
Ответната страна моли
съда с оглед събраните по делото доказателства да отхвърли предявения иск, като
излага доводи в тази насока.Претендира разноски.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №21, том 1,
дело №613/1998г. по описа на РС – Оряхово, Н.и.л., чрез пълномощникът си – Н. И.
И., е прехвърлила на П.Р.С. чрез законната му представителка М. Н.С.четири
шести идеални части от собствения си недвижим имот, а именно – дворно място,
цялото от 2000 кв.м. с неуредени регулационни сметки, съставляващо парцел XXVI / двадесет и шести /
в кв.354 / триста петдесет и четири / по плана на с.Селановци, обл.Враца, ведно
с находящите се в него жилищна сграда, стопанска сграда и други подобрения в
това дворно място до размера на четири шести части, срещу задължението на П.Р.С.
да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката Н.и.л. завинаги, като при
старост, немощ и болест на прехвърлителката да полага лични грижи за нея, да я
настанява в лечебни заведения, но не и в домове за стари хора, да ползват
заедно имота, така както са го ползвали до сега.
Видно от скица
№52/28.05.2019г. на поземлен имот 70723 501.546 по кадастрален план, одобрен
със Заповед №2212/29.12.1984г. на ОНС – Враца, урегулиран в парцел XXVI
– 546 кв., 354, с площ 2816.9 кв.м. по действащ подробен устройствен план – ЗРП
на с.Селановци, одобрен със Заповед 2212/29.12.1984г. на ОНС – Враца, е с адрес
с.С., ул.” Й. Й „ №19.В същия има следните сгради :
- сграда №501.546.1 –
полумасивна жилищна сграда – къща от 60.6 кв.м.;
- сграда №501.546.2 –
паянтова второстепенна стопанска сграда от 24.5 кв.м. – развалена;
- сграда №501.546.3 –
полумасивна второстепенна стопанска сграда от 17.1 кв.м.;
- сграда №501.546.4 –
паянтова второстепенна стопанска сграда от 2.6 кв.м. – развалена.
В скицата са посочени
съседите на имота, а именно :
- от изток – имот
№501.547 на Г.И. Л.;
- от запад – имот
№501.9035 – ул.” Й. Й. „ / „ Мичурин „, на община Оряхово;
- от север – имот
№501.522 на Г.Г.Д.;
- от юг – имот
№501.545 на П.М. Г.;
За собственици на
имота са посочени ответникът П.Р. Стонов – на основание нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №21, том 1,
дело №613/28.04.1998г. по описа на РС – Оряхово и Й.п.л. – на основание
нотариален №118, том 2, дело №648/11.02.1990г. по описа на РС – Оряхово.
Видно от представеното
удостоверение за наследници изх.№АО-Н-153/22.05.2019г. на кметство с.Селановци,
Й.п.л. е починал на 10.02.1992г. и е оставил за законни наследници съпругата си
Н.и.л. и дъщерите си П.й.к. и И.й.к..Видно от същото удостоверение Н.и.л. е
починала на 21.12.2006г..
На 19.02.2007г. между
П.Р.С., в качеството си на продавач и Д.и.б., в качеството си на купувач, е бил
подписан предварителен договор, по силата на който П.Р.С. е поел задължението
да продаде на Д.и.б. и брат му Т. И. Б. четири шести идеални части от недвижим
имот, представляващ дворно място, цялото от 2000 кв.м., съставляващо имот
планоснимачен №546, парцел XXVI
/ двадесет и шести / в кв.354 / триста петдесет и четири / по плана на
с.Селановци, обл.Враца, ведно с находящите се в него жилищна сграда и стопанска
сграда до размера на четири шести идеални части за сумата от 3300.00 лева / три
хиляди и триста лева /.
В предварителния
договор били уговорени правата и задълженията на продава, а именно - да
подготви всички необходими документи за нотариалната продажба на имота; правото
да получи сумата от 3300.00 лева в деня
на подписване на предварителния договор, както и задължението да заплати всички
разноски по изготвянето на документите за прехвърлянето правото на собственост
върху предмета на договора.
Били уговорени и
правата и задълженията на купувача, а именно – че същият купува за себе си и
брат си от продавача процесния недвижим имот за сумата от 3300.00 лева, която
сума се задължил да брои същия ден срещу разписка, както и задължението му да
плати всички разноски по прехвърлянето на собствеността с нотариален акт.
Купувачът Д.и.б.,
видно от удостоверение за наследници изх.№212 на Столична община, починал на
20.11.2018г., като за свои законни наследници оставил двете си дъщери – ищци по
делото.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предварителният договор за продажба на
недвижим имот е съглашение между продавача и купувача, правната уредба на което
се съдържа в чл.19 от ЗЗД.В него страните писмено уговарят условията по
сделката и се задължават да сключат в бъдеще окончателен договор, с който да се
прехвърли правото на собственост от продавача на купувача.Купувачът от своя
страна следва да заплати определена цена.Страните по предварителния договор са
обвързани с клаузите му.При подписване на предварителния договор, за валидност
на сделката е необходимо задължително участие на всички съсобственици – лично
или представени чрез пълномощно.
Предварителният договор е облигационен и
двустранен договор, при който в тежест на всяка от страните по него съществува
задължението да сключи в бъдеще окончателен договор, както и правото да изисква
същото от другата страна.Предварителният договор поражда облигационно действие,
но той не притежава вещно - транслативно действие.
Именно в чл.19 от ЗЗД са определени условията
за валидност на предварителния договор.
Предварителният договор, за да бъде валиден,
следва да е сключен в писмена форма.Същият следва да съдържа и основни и
съществени елементи, като минимално определяне на съдържанието му.Такива са,
както следва:
- данни за продавача и купувача - трябва да е
ясно кои са страните по сделката, да се лигитимират, да докажат и се провери,
че имат право да сключат договор.В договора се вписват данните от личната карта
- трите имена, ЕГН, №, адрес за евентуална писмена кореспонденция, необходима,
ако се наложи, за връчване на нотариална покана или препоръчано писмо, телефон
за връзка.Важно е при подписване на предварителния договор да присъстват или
бъдат представени чрез пълномощници всички страни, които ще участват при
сключване на сделката по нотариален ред.Когато предварителният договор се
сключва чрез пълномощник, необходимо условие е да се представи нотариално
заверено пълномощно.Ако то липсва, предварителният договор е невалиден;
- данни за имота, предмет на договора - имотът
трябва да бъде точно конкретизиран така подробно, както е в документа за
собственост и както ще бъде в бъдещия нотариален акт, като се описват и
документите за собственост;
- договорената крайна цена на имота;
- срокът за снабдяване на купувача от
продавача с нотариален акт – на коя дата ще бъде изповядана сделката и при кой
нотариус;
- срокът за заплащане на пълната продажна
цена;
В практиката на ВКС се приема, че
предварителният договор е самостоятелен вид договор, чрез който страните
подготвят сключването на окончателен договор, поради което законът изисква
предварителният договор да съдържа всички уговорки за съществените условия на
окончателния договор.Приема се, че когато предварителният договор е за
продажба, той трябва да съдържа уговорки за вещта и цената, което произтича от
основанието на предварителния договор, чрез който страната придобива
преобразуващо право да иска по съдебен ред сключването на окончателния договор
по чл.19, ал.3 от ЗЗД.Ако предварителният договор не установява същественото
съдържание на окончателния договор, съдът не може с решението си да замести
окончателния договор.Същият трябва да отговаря на общите условия за
действителност на договорите - чл.26-чл.33 от ЗЗД, както и да съдържа общите
елементи на договора - съгласие, основание и предмет.Съгласието може да бъде и
с модалитети - срок, отлагателно или прекратително условие.Предварителен
договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква
нотариална или нотариално заверена форма, трябва да сесключи в писмена форма.Страни
по предварителен договор могат да бъдат всички гражданскоправни субекти.С оглед
характеристиката на предварителния договор той не е от категорията договори,
които се сключват с оглед на личността.
Относно направеното възражение за изтекла
давност, съдът намира, че искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е конститутивен и по
отношение на него се прилага общата погасителна давност от пет години.Съгласно
чл.114 от ЗЗД, давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда
правото на иск на всяка от страните да иска сключване на окончателен договор.Когато
в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на
окончателен договор по чл.19, ал.3 от ЗЗД се поражда с настъпване (изтичането)
на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор, когато не е
уговорен срок, правото на иск се поражда от момента на сключване на договора.Когато
предварителният договор не съдържа срок или условие, погасителната давност за
предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД започва да тече от момента, в който
купувачът е получил владението – при сключването на предварителния договор или
на по -късен етап.
Искът по чл.19,ал.3 от ЗЗД е конститутивен и по отношение на него се прилага общата
погасителна давност от пет години, съгласно чл.110 от ЗЗД.Съгласно чл.114 от ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо т.е. от момента, в който се поражда правото
на всяка една от страните по един предварителен договор да предяви иск за
сключване на окончателен договор.Давностният срок за
погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен
договор за продажба на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на
договора, ако не е уговорен друг срок.Когато е уговорен срок в предварителния
договор, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19,ал.3 от ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи
окончателния договор, като в този случай давността започва да тече от момента
на изтичане на уговорения срок.
Също така по силата
на изричната разпоредба на чл.133, вр.чл.131, ал.2, т.5 от ГПК, с изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.Да
се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния
закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез
концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на
исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора
факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане
на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна
давност.Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не
могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска
давността се прекъсва ( чл.116, б.„в“ от ЗЗД и чл.84 от ЗС ).В този смисъл е ТР
№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.В случая това възражение е направено едва в
първото по делото съдебно заседание, поради което е преклудирано.
Цената на имота трябва да бъде точно
определена или поне определяема, т.е. предварителният договор да съдържа
уговорка за начина на определянето й.В конкретния случай тя е точно определена
– 3300.00 лева.
Неплащането на цената не е основание за
отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.Ищецът разполага с потестативното
право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е
заплатил цената – изцяло или отчасти.Самият закон предвижда, че е възможно да
се обяви за окончателен предварителен договор, по който не е платена цялата
цена и урежда условията, при които става това - чл.362, ал.1 от ГПК.
По друг начин стоят нещата, ако в предварителния
договор е уговорено, че окончателният договор ще бъде сключен само след като
цената бъде платена.В Решение No134/25.06.2014г. по гр.д.No6886/2013г., Трето
ГО на ВКС е посочено, че „ изхождайки от действително изявената воля на
страните в чл.2.4, от предварителния договор следва, че са уговорили срок, в
който купувачът следва да заплати продажната цена.Съгласно чл.20а от ЗЗД
уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях.Страните са
свободни да определят своите облигационни отношения, стига те да не
противоречат на закона.В случая посочената клауза е действителна.Неизпълнението
на задължението за заплащане на уговорената цена в посочения срок води до
прекратяване на договора.При това тълкуване на волята на страните в чл.2.4 от
договора, след като е уговорено, че правото да се иска прехвърляне на имота ще
се породи, след като ищецът заплати цената му и това условие не е изпълнено,
купувачът не може да иска прехвърлянето да се извърши.В тази хипотеза
разпоредбата на чл.297, ал.1 от ГПК (отм.) е неприложима.Същата е приложима,
когато е уговорена едновременност на престациите - тази на купувача за
заплащане на цената и тази на продавача за прехвърляне на правото на
собственост „.
Ищците в случая не представят доказателства
за извършено плащане на цената по договора.Съгласно цитираните по - горе
договорености, плащането е следвало да се извърши в деня на подписване на
предварителния договор и то срещу разписка, каквато липсва по делото.Фактът на
подписване на предварителния договор не удостоверява извършеното плащане на
уговорената сума, което личи и от самото съдържание на договора, а именно, че
купувачът се задължава да плати сумата същия ден, т.е. може да се приеме, че
към момента на подписването му същата не е платена.С оглед на това съдът
намира, че ищците не доказват плащане на уговорената сума в срок, а неизпълнението
на задължението за заплащане на уговорената цена в посочения срок води до
прекратяване на договора, поради което купувачът не може да иска извършване на
прехвърлянето.
От друга страна в практиката си ВКС приема,
че при двама и повече купувачи, когато цената на имота или имотите е общо
посочена в предварителния договор и липсва уговорка за това кой от купувачите
каква част или имот конкретно ще придобие с окончателната сделка, е налице
делимост и всеки купувач самостоятелно разполага с иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД
за обявяване договора за окончателен в съответната идеална част, която следва
да му бъде прехвърлена по съдебен ред срещу съответната част от цената.Ответник
по иска е продавачът, тъй като преобразуващото право се упражнява.
Съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗД, за да бъде
валиден, предварителният договор трябва да съдържа основните уговорки относно
съществените условия на окончателния договор.Изискването е страните по него
ясно и недвусмислено да заявяват, че желаят с този договор да уредят своите
конкретни отношения.
Съдът трябва да замести с решението си
обещания договор ( чл.297, ал.1 от ГПК ).Той не може да внася каквито и да е
промени в неговото съдържание.Длъжен е с решението си да възпроизведе клаузите
на обещания договор, така както те са били предвидени от предварителния
договор, при положение че предвиденият иск е основателен.В подкрепа на това е
Решение №1101 от 1961 г. на IV г.о., в което се сочи, че по предявен иск за
сключване на окончателен договор по чл.19 от ЗЗД, съдът може да постанови само
решение за отхвърлянето на иска или решение за сключване на окончателен
договор, отговарящ на предварителния договор.Съдът не е властен да постановява
сключването на окончателен договор само за част от имота, предмет на
предварителния договор, в зависимост от престацията на ищеца.
В настоящия случай е налице сключени
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, който частично
отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, а именно сключен е в
писмена форма и съдържа съществените условия на окончателния договор – обект на
разпоредителната сделка и цена, но не и точно конкретизирани страни.
В случая, макар предварителния договор да е
сключен само от един от купувачите, в съдържанието на същия е посочен и друг
такъв, който реално не е страна по договора.В този случай не е договорено и е
невъзможно да се определи в окончателния акт кои са реалните купувачи, какво
съгласие е било постигнато между подписалия договор купувач и този посочен като
такъв в самото съдържание на догова и какви са задълженията на последния, какви
са точно и конкретно задълженията на страните по договора, какви действия може
и следва да бъдат извършени от продавача по отношение на лицето посочено като
купувач, има ли задължение да сключи окончателен договор с него и да иска това
от последния, каква част от процесния имот на кого следва да бъде прехвърлена,
разполага ли подписалият предварителния договор купувач с възможността да иска
обявяване на договора за окончателен за целия имот.
Както беше споменато, в предварителния
договор следва да се съдържат необходимия минимум от данни за сключване на
окончателния такъв, за да може съдът с решението си да го замести.Понастоящем
не са ангажирани никакви надлежни писмени доказателства относно изменението на
предварителния договор, респективно сключването на анекс или друг вид документ,
от който да се допълни съдържанието и да се внесе конкретизация кои лица ще
бъдат страни в окончателния договор и какви са техните права и задължения.
Съдът е обвързан от уговорките на страните по
предварителния договор в техния вид и обем.Съгласно разпоредбата на чл.362,
ал.1 от ГПК, съдът е сезиран да замести с решението си предварителния договор и
не може да внася каквито и да било промени в неговото съдържание нито по своя
инициатива, нито по искане на една от страните по договора.Това е така, защото
чрез иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД се цели постигане на правните последици на
несключения договор и съдебното решение ще замести сключения предварителен
договор.Дори и при прилагане на правилата за тълкуване на договора трябва да се
търси действителната обща воля на страните, която да съответства на формираната
такава.
Много е важно да се посочват точно и
конкретно задълженията на страните и последиците от неизпълнението им
–прекратяване действието на договора, заплащане на неустойки и др..От
съществено значение е и обстоятелството какви действия може и следва да извърши
всяка от страните по договора.
В процесния случай между продавача и лицето
Тони Илиев Борисов няма сключен предварителен договор за продажба на недвижим
имот, тъй като по делото не е представен такъв, който да е подписан от страните
и да материализира тяхната воля за сключване на окончателен договор и за
неговите съществени елементи.Липсата на индивидуализацията на страна в
предварителния договор, която следва да бъде такава в качеството си на купувач
в окончателния договор, на нейните права и задължения, липсата на подпис от
същата в предварителния договор, води от една страна до невъзможност на съда да
достигне до извод за нейната достатъчна определеност и от друга - до
необходимостта от внасяне на промени в съдържанието на предварителния договор,
което от своя страна възпрепятства обявяването му за окончателен.
Възможността да се иска предварителният
договор да се обяви за окончателен от съда по чл.19, ал.3 от ЗЗД налага нуждата
от яснота относно уговорените от страните параметри на подготвяното
правоотношение, тъй като тези уговорки ще трябва да бъдат възпроизведени в
съдебното решение при предявен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.Съществува значителен
риск от неточно възпроизвеждане на клаузите, уговорени между страните по
предварителния договор, което води до невъзможност за установяването на
съдържанието на предварителния договор от съда, като по този начин ще бъдат
застрашени интересите на страните, поради което в случая съдебното решение не
може да замести окончателния договор.
От гореизложеното се установява, че с
решението си съдът не може да внася промени в съдържанието на предварителния
договор – той или отхвърля предявения иск, или постановява сключването на
окончателен, като възпроизвежда клаузите на обещания договор, така както
страните са ги уговорили в предварителния договор.
С оглед гореизложеното съдът намира
предявеният иск за неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора на ответникът се дължът
разноски.Видно от представения списък същият е направил разноски в общ размер
на 600.00 лева / шестстотин лева / за адвокатско възнаграждение.
По иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД дължимата държавна такса е равна на 4% от ¼ от данъчната оценка на
имота, предмет на предварителния договор.
В
случая данъчната оценка на посочения в иска имот е в размер на 9459.05 лева, а
данъчната оценка на 4/6 идеална част от него е в размер на 6306.04 лева, т.е.
дължимата държавна такса е в размер на 63.06 лева.Съдът констатира, че
при подаване на исковата молба е внесена държавна такса в размер на 50.00 лева
/ петдесет лева /, поради което ищците следва да бъдат осъдени да довнесат
държавна такса в размер на 13.06 лева / тринадесет лева и шест стотинки /.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от Х.Д.И.,
ЕГН:********** и А.Д.И., ЕГН:**********, и двете с постоянен адрес *** иск
против П.Р.С., ЕГН:********** *** с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за
обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко - продажба,
сключен на 19.02.2007г., между наследодателят на ищците – Д.и.б., б.ж.на
гр.София от една страна и ответника от друга, с който ответникът П.Р.С. в
качеството му на продавач е поел задължението да продаде на Д.и.б., б.ж.на
гр.София в качеството му на купувач и на брат му Тони Илиев Борисов, ЕГН:**********
– 4/6 / четири шести / идеални части от недвижим имот, представляващ дворно
място от 2000 / две хиляди / кв.м., съставляващо имот пл.№546 / петстотин
четиридесет и шест /, парцела XXVI / двадесет и шести /
в кв.354 / триста петдесет и четири / по плана на с.Селановци, обл.Враца, ведно
с находящите се в него жилищна сграда и стопанска сграда до размера на 4/6 /
четири шести / идеални части за сумата от 3300.00 лева / три хиляди и триста
лева /.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.Д.И., ЕГН:********** и А.Д.И., ЕГН:**********, и двете
с постоянен адрес *** да заплатят на П.Р.С.,
ЕГН:********** ***, направените деловодни разноски в общ размер на 600.00 лева / шестстотин лева /.
ОСЪЖДА Х.Д.И.,
ЕГН:********** и А.Д.И., ЕГН:**********, и двете с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТАТ по сметка на РС – Оряхово сумата от 13.06 лева / тринадесет лева и шест стотинки
/ за дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: