№ 268
гр. Пазарджик, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от А.К., чрез пълномощника си адв.Д.Т. против
Определение от 28.07.2021г., постановено по гр.дело №381/2020г. по описа на
РС- Велинград.
Твърди се в жалбата, че от страна на жалбоподателят не е предявен иск
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, предвид на което се приема, че
произнасянето на съда, с което е прекратил производството по иск, който не е
предявен е порочно.
Визира се, че от изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на
предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД и такъв не е предявен.
Счита се, че ако съдът е бил дал указания да се изложат обстоятелства
във връзка с искането да се развалят нотариалните актове, въз основа на което
е приел, че се касае за предявяване на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, то тогава
глаголната форма е щяла да бъде променена от „разваляне“ на „отмяна“.
Твърди се, че дали развалянето/отмяната се следва при предявен иск за
собственост в конкретната хипотеза е противоречиво решавано от
1
съдилищата, но ищецът търси максимална защита и затова преценката му е да
предяви и иска по чл.537, ал.2 от ГПК.
Искането е за обезсилване, алтернативно отмяна на обжалваното
определение.
В срок от другата страна в процеса- АНГ. АТ. Б., чрез пълномощника й
адвВ.Д. е постъпил писмен отговор. В същият е изложено становище в жалба
е неоснователна и като такава следва да е остави без уважение.
Искането е да се потвърди обжалваното определение на
първоинстанционния съд, както и да се присъдят разноски за изготвянето на
писмения отговор против подадената жалба.
Постъпил е и писмен отговор от страна на ОГН. Й. Б., чрез
пълномощника му адв.П.. В него се излагат съображения в насока на
неоснователност на подадената въззивна частна жалба, като се моли същата,
като неоснователна да се остави без уважение. Моли се обжалваното
определение да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на направените по
делото разноски.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните
по делото и намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена
искова молба с вх.№2676/24.06.2020г., уточнена с молба от 06.07.2020г.,
молба от 16.07.2020г. и молба от 11.11.2020г., подадена от АС. Р. К., чрез
пълномощника адв.Д.Т., против З.И. Ч. ОГН. Й. Б. и АНГ. АТ. Б., за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че
ответникът З.И. Ч. не е собственик на 11/12 идеални части от жилищна сграда
с идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.„Р.К.“ №la, а
ответниците ОГН. Й. Б. и АНГ. АТ. Б. не са собственици на 23/24 идеални
части от жилищна сграда с идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р.,
ул.„Р.К.“ №1а; за разваляне на договора, обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№27, том I, peг.№873, дело №23 от 11.05.2018г. на Нотариус Е.Ч. с peг.№649
по регистъра на НК, вписан в СВ-Велинград под акт №108, том III, дело
2
№423/11.05.2018г. в частта, в която е прехвърлена изцяло жилищна сграда с
идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.„Р.К.“ №1а, вместо 1/12
ид.част от сградата, действително притежавана от прехвърлителя по
договора; за разваляне на договора, обективиран в Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот №108, том I, peг.№1630, дело №100 от
30.04.2020г. на Нотариус М.Р. с peг.№650 по регистъра на НК, вписан в СВ-
Велинград под акт №58, том III, дело №345/30.04.2020г. в частта, в която е
прехвърлена 1/2ид.част от жилищна сграда с идентификатор 62004.5.613.1,
находяща се в гр.Р., ул.„Р.К.“ №1а, вместо 1/24 ид.част от сградата -
половината на действителната част притежавана от прехвърлителя по
договора; за признаване по реда на чл. 33 от ЗС на право на изкупуване на
ищеца от ответницата З.И. Ч. на 1/24 идеална част от жилищна сграда с
идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.„Р.К.“ №1а и от ОГН. Й.
Б. и АНГ. АТ. Б. на 1/2 ид.част от дворно място с идентификатор 62004.5.613,
с площ от 646кв.м, находящо се в гр.Р. и 1/24 ид.част от жилищна сграда с
идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.„Р.К.“ №1а.
Видно от влязло в сила Определение №260006/06.01.2021г. по
настоящото гр.д.№381/2020г., първоинстанционният съд е разделил
производствата по предявените отрицателни установителни искове за
собственост по чл.124 от ГПК и исковете за разваляне на договорите за
покупко- продажба, обективирани в горепосочените нотариални актове, като
производството по тях е продължило да се води под същия номер- гр.д.
№381/2020г., а по исковете по чл.33, ал.2 от ЗС е образувано ново гражданско
дело.
Видно от Определение №260404/207.2021г. се установява, че районният
съд, на основание чл.130 от ГПК е върнал искова молба с вх.
№2676/24.06.2020г., уточнена с молба с вх.№2893/06.07.2020г., молба с вх.
№3115/16.07.2020г. и молба с вх.№261168/11.11.2020г. по описа на РС- В. в
частта, с която са предявени от АС. Р. К., против З.И. Ч. ОГН. Й. Б. и АНГ.
АТ. Б., искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на
договора, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка №27, том I, peг.№873, дело №23 от
11.05.2018г. на Нотариус Е.Ч. с peг.№649 по регистъра на НК, вписан в СВ-
Велинград под акт №108, том III, дело №423/11.05.2018г. в частта, в която е
3
прехвърлена изцяло жилищна сграда с идентификатор 62004.5.613.1,
находяща се в гр.Р., ул.„Р.К.“ №1а, вместо 1/12 ид.част от сградата,
действително притежавана от прехвърлителя по договора и за разваляне на
договора, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот №108, том I, peг.№1630, дело №100 от 30.04.2020г. на Нотариус М.Р. с
peг.№650 по регистъра на НК, вписан в СВ-Велинград под акт №58, том III,
дело №345/30.04.2020г. в частта, в която е прехвърлена 1/2 ид.част от
жилищна сграда с идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.
„Р.К.“ №1а, вместо 1/24 ид.част от сградата- половината на действителната
част притежавана от прехвърлителя по договора, поради недопустимост на
така предявените искове, като е прекратено производството по гр.д.
№381/2020г. по описа на РС- Велинград в тази му част.
Постановено е, че производството продължава по предявените
отрицателни установителни искове за собственост по чл.124 от ГПК.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна следното:
Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е
неоснователна.
В конкретният казус, първоинстанционния съд е приел, че с оглед на
изложеното от ищеца в исковата молба и трите му уточнителни молби към
нея, че ищецът не е активно материално- правно легитимиран да предяви
искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на горепосочените договори за
покупко- продажба на процесната жилищна сграда, обективирани в
цитираните по- горе титули за собственост, тъй като праводателят не е
изключителен собственик на имота.
В този аспект е посочил, че съгласно разпоредбите на чл.189 от ЗЗД и
чл.190 от ЗЗД, купувачът може да иска разваляне на договора за продажба на
недвижим имот поради неизпълнение на продавача на договорното
задължение да му прехвърли вещното право, предмет на договора и да му
прехвърли имот, който не е обременен с права на трето лице. И когато имотът
изцяло е собственост на трето лице и когато само част от него е собственост
на трето лице или има други тежести на трети лица, развалянето на договора
4
за продажба става по съдебен ред по иск, предявен от купувача срещу
продавача. Законът предоставя в полза на купувача иска по чл.189, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД и иска по чл.190 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.3 от
ЗЗД.
Приел е, че при наведените в исковата молба фактически твърдения се
налага извод, че в процесния случай ищецът АС. Р. К. не е страна, респ. не е
купувач по договорите за продажба на жилищната сграда, чието разваляне
иска, поради което липсва активна процесуална легитимация за ищеца да
предяви и води исковете по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на тези договори.
Счетено е, че активно легитимиран да предяви исковете по чл.189, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД и по чл.190 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД е
купувачът по договора.
При тези съображения е прието, че предявените от АС. Р. К. искове по
чл.87, ал.3 от ЗЗД се явяват недопустими. Това е дало основание на съда,
исковата молба, в частта й, с която са предявени исковете по чл.87, ал.3 от
ЗЗД да бъде върната, а производството по делото- прекратено в тази му част.
В конкретният казус, настоящата въззивна инстанция приема изцяло
изложени доводите на първоинстанционния съд.
Възражението на жалбоподателят, чрез неговата защита е в насока, че в
исковата молба са изложени обстоятелства, които не сочат на предявен иск по
чл.87, ал.3 от ЗЗД. В случая, същото не може да бъде прието за основателно.
В тази насока, настоящата инстанция в идентичност на установеното от
районния съд констатира, че в подадената процесна искова молба от страна
на ищецът се твърди, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка №27, том I, peг. №873, дело №23 от
11.05.2018г. на Нотариус Е.Ч. вписан в СВ- Велинград под акт №108, том III,
дело №423/11.05.2018г., брат му Ш.Р. К., починал на 09.05.2018г. е
прехвърлил на ответницата З.И. Ч. следния недвижим имот: 1/2 иде.част от
поземлен имот с идентификатор 62004.5.613 по КККР на гр.Р., общ.Р.,
обл.Пазарджик, одобрен със Заповед №РД-18-16/25.03.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Р., ул.
„Р.К.“ №1а, целият с площ от 646 кв.м, трайно предназначение на
5
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до
10 м., номер по предходен план: УПИ XVI-487 в кв.61, при граници и съседи:
имоти с идентификатори 62004.5.616, 62004.5.615, 62004.5.9565, 62004.5.614,
62004.5.9544 и 62004.5.612, заедно с построената в имота жилищна сграда с
идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр.Р., със ЗП от 118кв.м, брой етажи
- два, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна.
Визира се, че впоследствие с Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №108, том I, peг.№1630, дело №100 от 30.04.2020г. на
Нотариус М.Р. вписан в СВ- Велинград под акт №58, том III, дело
№345/30.04.2020г., ответницата З.И. Ч. е продала на ответниците ОГН. Й. Б. и
АНГ. АТ. Б. 1/2 ид.част от гореописания поземлен имот с идентификатор
62004.5.613 по КККР на гр. Р., общ. Р., заедно с 1/2 ид.част от построената в
имота жилищна сграда с идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр. Р., със
ЗП от 118 кв.м, брой етажи - два, с предназначение - жилищна сграда,
еднофамилна.
Твърди се от ищецът, че брат му Ш.Р. К. се е разпоредил в полза на З.И.
Ч. с процесната жилищната сграда, въпреки, че не е неин изключителен
собственик. Доколкото същият е прехвърлил права върху жилищната сграда,
каквито не притежава, то ответниците З.И. Ч. ОГН. Й. Б. и АНГ. АТ. Б., не са
станали собственици на жилищната сграда, предмет на договорите за
покупко- продажба, обективирани в горецитираните титули за собственост.
Действително установява се, че ищецът изрично заявява, че не твърди
нищожност или унищожаемост на договорите за покупко- продажба.
Позовава се на обстоятелството, че разпореждането не е породило вещно-
транслативно действие по отношение на частта от имота, която
прехвърлителят Ш. К. не е притежавал в своя патримониум. Поради това,
доколкото продавачът Ш. К. не е бил изключителен собственик на
жилищната сграда, с която се е разпоредил се обосновава искане, договорите
за продажба на жилищната сграда, обективирани в горепосочените
нотариални актове, да бъдат развалени по съдебен ред.
В тази насока следва да се отбележи, че в подадената молба от адв.Т. с
вх.№3115 от 16.07.2020г. независимо, че е налице отразяване, че е по
6
отношение на иска по чл.33 от ЗС е уточнено, че по договора обективиран в
Нотариален акт №816 от 11.05.2018г., от преобретателя не е изпълнено
поетото от него насрещно задължение. Съответно, че прехвърлителят три
месеца преди смъртта си е изпаднал в нужда от обгрижване, но тази грижа не
е осигурена от преобретателя по договора. Тези констатации дават основание
да се приеме, че са налице данни за предявяване именно на иск по чл.87, ал.3
от ЗЗД, тъй като по този нотариален акт е извършено прехвърляне на имот
срещу гледане и издръжка.
Категорични са данните по делото, че АС. Р. К. не е страна по този
договор. С оглед на това, няма основание да се приеме, че последния има
активната материално- правна легитимация да заведе тези искове, тъй като
той не е страна както по договора обективиран в НА за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №27 от
11.05.2018г., така и този обективиран в НА за покупко- продажба на
недвижим имот №108 от 30.04.2020г.
При така изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
намира, че определението на РС- Велинград е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди, а подадената жалба, като неоснователна се
остави без уважение, тъй като не са налице основания за извод, както за
обезсилване, така и за отмяна на обжалвания съдебен акт с оглед наведените
възражения.
С оглед този изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се
присъдят претендираните от страна на АНГ. АТ. Б. и О.Й.а Б. разноски за
адвокатски хонорар за всеки един от тях по 150лв.
Водим от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260404/28.07.2021г., постановено по
гр.д.№381/2020г. по описа на РС- Велинград.
7
ОСЪЖДА АС. Р. К., с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на АНГ. АТ. Б.,
с ЕГН ********** от гр.Р., ул.“Б.“ №2, със съдебен адрес: гр.В. бул.“Х.А.“
№23, вх.В, ет.1, чрез адв.Д. сумата от 150лв.- направени разноски- адвокатски
хонорар в настоящото производство.
ОСЪЖДА АС. Р. К., с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на ОГН. Й. Б., с
ЕГН ********** от гр.Р., ул.“Б.“ №2, със съдебен адрес: гр.В. бул.“Х.А.“
№11, чрез адв.П. сумата от 150лв.- направени разноски- адвокатски хонорар в
настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8