РЕШЕНИЕ
№ 8508
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169294 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от Семейния
кодекс (СК).
Образувано е по молба от 21.12.2022 г. на И. Ц. З., ЕГН **********
срещу К. Г. К., ЕГН **********. Предявена е молба с правна квалификация
чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права,
определяне местоживеенето, определяне режим на лични отношения на
майката с детето М. К. К.а, ЕГН ********** и определяне издръжка на
последното в размер на 300,00 лева, считано от 01.09.2022 г., както и иск с
правна квалификация чл. 127а от СК относно заместване съгласието на
ответника за пътуване на детето в чужбина. Претендира разноски.
Молителката твърди, че с ответника са живели на съпружески начала
и са родители на малолетното дете М.К. К.а, ЕГН **********. Сочи, че от
месец юли 2022г. с ответника не живеят заедно и са прекратили всякакви
лични отношения. Посочва, че въпреки направените опити не са успели да
постигнат споразумение относно въпросите по чл. 127, ал. 1 от СК., като
детето живее при своята майка.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК е представил отговор на исковата
1
молба, като я оспорва. Заявява, че не оспорва, че с ищцата са живеели на
съвместни начала от началото на 2017 г. до края на месец юли 2022 г. Също
така не оспорва, че от съвместното им съжителство имат родено едно
малолетно дете – Миа К. К.а. Сочи, че не оспорва искането на ищцата относно
предоставянето на родителските права. Оспорва предявения иск по чл. 127,
ал. 2 от СК в частта относно определяне режим на лични контакти с
малолетното им дете – М.К. К.а. Твърди, че от момента на раждането на
тяхната дъщеря е полагал необходимите грижи, като между тях има изградена
емоционална връзка. Сочи, че претендирания режим на лични отношения има
за цел да разруши съществуващата емоционална връзка баща – дете. Изтъква,
че от момента на раждането до края на месец юли 2022 г. е осигурявал
покрив, храна и облекло на малолетното дете. Посочва, че след раздялата
ежемесечно е превеждал по банкова сметка на майката сума в размер на 200
лева. Твърди, че претенцията за заплащане на издръжка в размер на 300 лева е
неоснователна, тъй като е в разрез с постигнатата помежду им уговорка.
Сочи, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е постигната
устна уговорка с ищцата за размера на издръжката. Оспорва предявения иск
по чл. 127а от СК като неоснователен и недоказан. Същия е предявил
насрещна искова молба срещу И. Ц. З., ЕГН ********** с правна
квалификация чл.127а от СК за заместващо съгласие на майката за пътуване
на детето извън пределите на Р. България до държави членки на ЕС не повече
от три пъти годишно, за периоди не по дълги от 10 дни и з време , което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор по насрещната
молба, в който заявява, че оспорва предявения насрещен иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва изложените в насрещния иск твърдения.
Сочи, че от месец януари 2019 г. се е подложила на „инвитро“ процедури във
връзка с която е извършвала множество разходи. Твърди, че от раждането на
малолетното дете до раздялата им с бащата всички разходи за детето се
поемали от майката. Сочи, че бащата на малолетното дете през този период е
заплащал единствено разходите за апартамента. Оспорва твърдението на
бащата, че детето търси непрекъснат контакт с него.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че полага
прекрасни грижи за детето. Заявява, че детето има силно изградена връзка
2
към нея. Посочва, че с оглед на привързаността на малолетното дете към нея
и условията които предоставя ищцата счита, че е достатъчно детето да се
развива добре, като покрива всичките й нужди. Заявява, че с оглед на
възрастта на детето счита, че не е редно да остава да преспива при бащата.
Изтъква, че не желае детето да пътува, тъй като това налага преспиване на
детето при бащата. Сочи, че компанията на бащата, с която пътува не е
подходяща за малолетното им дете.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът поддържа, че иска
да продължи режима на виждане, който действа и към момента – всяка сряда
след градина и всяка събота и неделя. Сочи, че детето се чувства добре с него.
Изтъква, че понякога трудно го връща на майката, тъй като детето се
разстройва. Посочва, че няма против детето да не остава да спи при него с
оглед на възрастта й и предвид това, че е момиче. Сочи, че след навършване
на шест години, желае детето да остава да спи при него и да пътуват заедно
на почивки, тъй като майката не я води никъде.
ДСП-Младост в депозирания по делото социален доклад с изх. №
ПР/Д-С-М/375-001 от 09.01.2024 г. посочва, че основни грижи за
възпитанието на детето се полагат от неговата майка – И. Ц. З.. Сочи се, че
подкрепа при отглеждането на детето получава от майката на ответницата –
Каменка Младенова, с която съжителстват. Посочва се, че детето е с редовни
имунизации и профилактични прегледи. Констатира се, че майката, бабата и
детето живеят в жилище под наем. Апартаментът се състои от кухня, спалня
и детска стая. Установява се, че детската стая е обзаведена съобразно нуждите
на малолетното дете, в подходящи цветове и мебели съобразени с пола и
възрастта. Посочва се, че се наблюдава близка емоционална връзка между
майката и детето.
ДСП-Слатина в депозирания по делото социален доклад с изх. №
ПР/Д-С-СЛ/488-001 от 09.02.2024 г. посочва, че основни грижи за детето
полага неговата майка. Сочи се, че бащата поддържа редовен контакт с
детето. Констатира се, че жилището на бащата се състои от всекидневна с
кухненски бокс, детска стая и санитарен възел. Сочи се, че за малолетното
дете има осигурена самостоятелна стая. Установява се, че апартаментът е
обзаведен с всички необходими за едно домакинство мебели и електроуреди.
Констатира се, че се поддържат добри хигиенно – битови условия. Установи
3
се, че детето поддържа контакти с близки и роднини по бащина линия.
Установи се, че между бащата и малолетното дете има изградена
емоционална връзка.
С протоколно определение в проведеното на 14.02.2024 г. открито
съдебно заседание съдът е допуснал изменение, чрез увеличаване на размера
на предявения иск за издръжка, като същия следва да се счита за предявен за
сумата в размер на 400,00 лева.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
От събраните относими към предмета на делото доказателства се
установява, че страните са родители на детето Миа К. К.а, ЕГН **********
като последното е малолетно към датата на подаване на молбата, респективно
на насрещната молба (л. 17 от делото).
Съгласно представената по делото справка от НАП по отношение на
ищцата няма данни за регистрирани трудови договори. Видно от
представените по делото справка данни за осигуряването по ЕГН за период от
01.12.2021 г. до 31.12.2023 г. /л. 190-191 от делото/ ищцата е декларирала
облагаем доход в размер на 1008,00 лева. Ищцата е декларирала и друг
облагаем доход от 24.10.2023 г. до 16.11.2023 г. в размер на 5000 лева.
От представените по делото справка за актуално състояние на
действащите трудови договори за периода от 13.12.2021 г. до 13.12.2023 г. / л.
191 от делото/ и Справка данни за осигуряването по ЕГН за период от
01.12.2021 г. до 31.12.2023 г. /л.192 от делото/ ответника полага труд по
трудово правоотношение с „Юнг Проект“ ООД при основна заплата в размер
на 640 лева, като е декларирал облагаем доход в размер на 1295,56 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства, а именно
свидетеля Димитър Гинев Демирев, воден от ищцата и свидетеля Т.
Панайотов Игнатиев, воден от ответника.
От показанията на свидетеля Демирев се установява, че познава ищцата
от 2020 г. Сочи, че се е виждал само веднъж с ответника. Разказва, че ищцата
и ответника са съжителствали заедно 7 години. Споделя, че повече от 2-3
години не живеят заедно. Сочи, че страните имат дете, което е заченато
„инвитро“ в чужбина. Споделя, че има преки наблюдения за това как детето
4
живее с майка си и баба си. Разказва, че никога не е ставал свидетел на
взаимоотношенията между бащата и детето. Сочи, че детето изцяло се
обгрижва от майката. Споделя, че майката е на сто процента отдадена като
родител и майка. Сочи, че детето посещава ясла и градини. Твърди, че
връзката между детето и майката е много близка. Свидетелят споделя, че
когато бащата е купувал лекарства за детето, след това си е искал парите
обратно от майката. Разказва, че е имало случай, в който е задавал въпроси на
детето дали иска в събота и неделя да се вижда с бащата и детето е
отговаряло, че не иска да се вижда с него. Посочва, че не е чувал лоша дума
от страна на детето към бащата. Поддържа, че е имало случай, в които детето
е споделяло, че не иска да ходи при бащата и иска да остане при майката.
От показанията на свидетеля Игнатиев се установява, че познава
ищцата и ответника. Споделя, че в началото на запознанството страните не са
съжителствали заедно, като след това започнали да живеят заедно.
Свидетелят разказва, че всяка събота и неделя пие кафе с ответника и
малолетното дете. Сочи, че отношенията между детето и бащата са като на
всяко дете с баща и същите се обичат. Споделя, че е виждал бащата да води
детето на детска площадка. Твърди, че детето води нормална комуникация
със своя баща. Свидетелят разказва, че всеки път когато са в Мола бащата е
купувал играчки на детето. Сочи, че бащата е отговорен родител. Споделя, че
когато отиват да пият кафе, бащата комуникира и със свидетеля и с детето.
Посочва, че бащата води детето да играе в детския център на Мола. Споделя,
че след като приключат с кафето бащата я води или на обяд или вкъщи. Сочи,
че тези неща ги е възприемал лично, докато бащата играе с детето.
Свидетелят разказва, че се вижда с бащата и детето само през събота и
неделя.
При преценка показанията на свидетелите и предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка
да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още
повече, че същите изцяло съответстват на останалия събран по делото
доказателствен материал и са въз основа на лични впечатления в обсъдената
им част.
По делото други относими към предмета на доказване писмени
документи не са представени. Съдът не кретидира представените по делото
5
касови бонове, тъй като не удостоверяват извършени в полза детето разходи,
както и документи за „инвитро“ процедури от И. Ц. З., ЕГН **********, тъй
като същите са неотносими към предмета на спора по настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така, че
те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които децата се нуждаят. Между страните
не се спори, че към настоящия момент същите не живеят заедно. Отделно от
това тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по
делото свидетел Демирев и в изложеното пред социалния работник се
установява, че родителите са във фактическа раздяла от няколко години и
двамата не могат да постигнат съгласие при кого да живее детето и кой да
упражнява родителските права по отношение на малолетното дете Миа К. К.а.
За да се произнесе по спора, съдът следва да изходи от родителските
качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание,
подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални,
трудови и образователни умения и качества у децата, моралните и човешките
качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество,
битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и
дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при
отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-
важният критерий, за това на кого от двамата родители следва да се
предостави упражняването на родителските права е неговият интерес, какъвто
интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и
социалното му формиране. Настоящият съдебен състав, като взе предвид
изложеното, събраните по делото писмени и гласни доказателства, изразената
от страните воля, становището на компетентните ДСП и най-вече съобрази
интереса на детето М. К. К.а, счита, че упражняването на родителските права
по отношение на него следва да бъде предоставено на майката, при която и то
да живее, като тя да полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му. При преценка на родителските и възпитателните качества на
6
страните, съдът счита, въз основа на събраните по делото доказателства, че
майката притежава необходимия базисен родителски капацитет и може
адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито полага
самостоятелно от месец юли 2022 г. и към момента. От представените по
делото социални доклади безспорно се установи, че към настоящия момент
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете
полага неговата майка. От социалния доклад на ДСП-Младост, които е
изготвен от компетентни служители, се установи, че между майката и
малолетното дете съществува близка емоционална връзка. От показанията на
разпитания свидетел Д. безспорно се установи, че детето изцяло се обгрижва
от майката и, че същата е напълно отдадена като родител и майка. От разпита
на същия свидетел се установи още, че майката и детето са много близки.
Отделно от това съдът отчита и обстоятелството, че детето е все още в крехка
възраст – на 3 години и половина, поради което всяка промяна, би й създала
дискомфорт и би оказала негативно влияние върху психо-емоционалното й
състояние. Детето е привикнало към средата, която му е създала неговата
майка и обкръжението, в което израства. Майката има и подкрепяща среда, на
която може да разчита при отглеждането на малолетната, която от своя страна
е емоционално привързана и към своята баба по майчина линия. Съдът отчита
и заявеното от бащата, че иска родителските права да се упражняват от майка
предвид пола и възрастта на детето.
Съдът счита, че бащата също притежава родителски капацитет, в който
смисъл са и събраните по делото писмени и гласни доказателства. От
показанията на разпитания по делото свидетел Игнатиев се установи, че
отношенията между детето и бащата са нормални. Установи се, че бащата
води детето на детски площадки, комуникират нормално и имат взаимни
чувства. От изготвения по делото доклад на ДСП-Слатина се установи, че
между бащата и детето също има изградена емоционална връзка. В
конкретния случай, обаче, безспорно се установи, че майката е тази която
полага преки и непосредствени грижи за детето, а взе предвид пола и
възрастта на детето и условията, които майката е осигурила за него, намира,
че именно тя следва да упражнява родителските права, като местоживеенето
на детето следва да бъде определено при нея.
С оглед предоставяне на родителските права и определяне на
местоживеене на детето при неговата майка, на бащата следва да се определи
7
режим на лични отношения с малолетната М. К. К.а. По делото безспорно се
установи, както родителския капацитет на бащата, привързаността на детето
към него, така и условията, които е създал, за неговото отглеждане и
възпитание, но и обстоятелтвото, че до момента детето не е оставало да
пренощува при своя баща, а и изразеното от самия него пред съда, че не
възразява детето да не остава за през нещота пре него до 5-6 годишна възраст.
Отделно от това, съдът взе предвид и интереса на детето да общува
пълноценно със своя баща, което от своя страна би довело до правилното му
развитие и изграждане като пълноценна личност. Ето защо, съдът определи
следния режим на лични отношения между бащата и детето:
До навършване на пет години и половина на детето Миа К. К.а, ЕГН
**********, през който режимът на лични отношения с бащата ще се
осъществява всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00ч.
до 18:00ч. в събота и за времето от 10:00ч. до 17:00ч. в неделя без преспиване,
със задължението да взима детето от дома на майката и да го връща в дома на
майката И. Ц. З.; както и всяка сряда бащата ще има право да взима детето от
детска градина към 17:30 часа и да прекарва време с детето, като е го връща в
дома на майката не по – късно от 19:00 часа, всяка четна година на Коледа –
25-ти декември за времето от 10.00 ч. до 17:00 ч. без преспиване; всяка
нечетна година на Нова година за времето от 10:00 часа до 17.00 ч. на 31.12.,
без преспиване; както и всяка нечетна година за Великден за времето от 10:00
часа до 17:00 часа без преспиване; всяка година на рождения ден на детето
Мартин Петров Паскалев – 30.08, за три часа по предварителна уговорка с
майката, а в случай, че такава липсва за времето от 10:00 часа до 13:00 часа.
След навършване на пет години и половина от детето М.К. К.а, ЕГН
********** личните отношения на бащата и детето ще се осъществяват по
следния режим: 1. всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се
счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
времето от 10:00 часа в събота, като бащата взема детето от дома на майката,
и го връща в дома на майката, до 17:30 часа в неделя /така определеният
режим на лични отношения не се прилага в периода 01 юли – 01 септември за
период от общо 20 дни, разделени на два периода от по 10 последователни
дни всеки, които съвпадат с платения годишен отпуск на майката, в случай
че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на
8
бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения
си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за
уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка
режим се прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната
календарна година/; 2. 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10
последователни дни всеки, които съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, в случай че в срок до 31-ви май на съответната календарна година
майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно
настоящата точка режим се прилага в периода 01 юли – 16 юли и 01 август –
16 август, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на
последния ден от периода, като бащата взема и връща детето от и до дома на
майката; 3. по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна
година, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник, с
преспиване /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде
при майка си по време на новогодишните празници, от 10:00 часа на 29
декември до 19:00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в
случай че този период съвпада с режима на лични отношения между бащата и
детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема и връща детето от и
до дома на майката; 4. по време на новогодишните празници на всяка четна
година, за времето от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 02 януари в
следващата календарна година, с преспиване /като през всяка четна
календарна година детето следва да бъде при майка си по време на
коледните и великденските празници, от 10:00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 27 декември, респективно
на Светли понеделник, в случай че този период съвпада с режима на лични
отношения между бащата и детето съобразно определеното в т. 1/, като
бащата взема и връща детето от и до дома на майката: 5. Всяка година на
рождения ден на детето Миа К. К.а – 15.08 ще прекарва и с двамата си
родители, а в случай че това не е възможно, бащата ще има право да взима
детето, за три часа по предварителна уговорка с майката, а в случай, че
такава липсва за времето от 10:00 часа до 13:00 часа.
По отношение на издръжката:
9
Претенцията на ответницата за присъждане на издръжка на детето в
размер на 400,00 лева е частично основателна. Съдът като взе предвид
нуждите на детето съобразно възрастта му и като съобрази, доходите на
молителя, че същият реализира месечен доход в размер на 1295,56 лева счита,
че може да заплаща на малолетното си дете издръжка, в размер на 250,00
лева, без това да го затруднява. Следва да се има предвид и че той не участва
в грижите за М.. К. К.а, каквото участие има нейната майка. Не се установи и
бащата да има други алиментни задължения. С оглед горното, съдът следва да
го осъди да заплаща на детето си издръжка в размер на 250,00 лева, като
същата се дължи, считано от 01.09.2022 г., дължима от пето число на всеки
текущ месец по банковата сметка на майката BIC:......, IBAN:.......при банка
„Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законно
основание за изменението или прекратяването й, като в останалата й част до
пълния предявен размер от 400,00 лева, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно иска по чл. 127а от СК.
В случая претенции за заместващо съгласие за пътуване на детето М. К.
К.а са предявени както от ищцата така и от ответника/ищец по насрещната
претенция/. Претенциите и на двете страни са обусловени от непостигането
на съгласие за доброволно уреждане на взаимоотношенията им до този
момент по този въпрос, като всеки един от родителите иска да се замести
съгласието за пътуване на другия родете за пътуване на детето с другия
родител до държави членки на ЕС и съседни на Р. България държави, Турция,
Македония, Сърбия.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35,
ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България (КРБ), според
който всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, намира
предявената претенция за основателна. Същевременно, за да може
молителката да упражнява ефективно права върху детето, тя трябва да
разполага с възможност да го извежда извън територията на Република
България – необходима мярка относно упражняването на тези права (чл. 59,
ал. 2, предл. 3 от СК) се явява именно съдебното разрешение за пътуване на
10
детето извън територията на Република България.
От друга страна трябва престоят на детето извън страната да не
възпрепятства и да осигурява възможност бащата да осъществява режима на
лични отношения с него.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите,
когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период
от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от
факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и
медицинско естество, включително и при разумна преценка на интересите на
всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се
до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение
(Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ВКС ОСГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид
следното: Родителите на детето са разделени от месец юли 2022 г., като от
този момент основни грижи за детето полага майката с помощта на бабата по
майчина линия. Установи се, че бащата също разполага с базисен родителски
капацитет и също полага грижи за малолетното дете. Връзката дете – родител
следва да бъде съхранена, тъй като това е от изключителна важност за
правилното развитие и израстване на детето, и формирането му като личност.
В тази връзка престоят на детето извън страната не трябва да възпрепятства
упражняването на родителските права от стана на майката или пък
упражняването на режима на лични отношения от страна на бащата, поради
което всеки от родителите следва да осигури възможност да не препятства
другия родител да упражнява родителските права или режима на лични
отношения. На следващо място, пътуването на детето се иска до държавите-
членки на ЕС, както и Република Турция, Република Сърбия и Република
Северна Македония. Посочените държави са страни по Хагска конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.,
поради което, в случай че детето бъде задържано в чужбина извън времевите
рамки на настоящото съдебно решение, за всяка една от страните съществуват
надлежни правни средства за осъществяване на контрол на изпълнението на
11
постановеното решение.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита молбата за основателна и
следва да я уважи, като замести съгласието на бащата за пътуване на
малолетното дете М. К. К.а, придружавано от своята майка И. Ц. З., извън
територията на Република България в страните членки на Европейския съюз,
Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия за
срок от три години, за не повече от 40 дни на всяка календарна година,
считано от влизане в сила на настоящото решение, по време, което не съвпада
с режима на лични отношения на бащата К. Г. К. с детето М. К. К.а.
Отделно от това с оглед на гореизложеното съдът счита и насрещната
претенция на ищеца К. Г. К. за основателна и следва да я уважи, като замести
съгласието на майката И. Ц. З. за пътуване на малолетното дете М. К. К.а,
извън територията на Република България в страните членки на Европейския
съюз, Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия
за срок от три години, за не повече от 40 дни на всяка календарна година,
считано от влизане в сила на настоящото решение, по време, което да не
препятства упражняването на родителските права на майката И. Ц. З. с детето
М.К. К.а.
Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по
спорна съдебна администрация и съдът не е обвързан от исканията на
страните. В този смисъл и като съобрази най-добрия интерес на детето, счита,
че определеният срок е подходящ съобразно възрастта на която се намира
малолетната Миа, като по-продължително време, още повече неограничено в
годината, каквато е претенцията на ищцата, в което да отсъства от страната,
не би било в негов интерес.
Относно направените разноски по делото.
Страните нямат претенции за присъждане направените по делото
разноски.
Следва да се има предвид обстоятелството, че за разлика от исковото
производство, в настоящото производство (спорна съдебна администрация) не
се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
12
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора (Вж. Определение № 385/25.08.2015 по дело №
3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд.). Поради гореизложеното, претенцията за
присъждане на сторените от страните разноски следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
дължи държавна такса за определената в полза на детето издръжка на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на
180,00 (сто и осемдесет) лева, по сметка на Софийския районен съд. Така
мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете М. К. К.а, ЕГН
********** на неговата майка И. Ц. З., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 7 СК
местоживеенето на детето М.К. К.а, ЕГН **********, при неговата майка И.
Ц. З., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения
между бащата К. Г. К., ЕГН ********** и детето М. К. К.а, ЕГН **********,
както следва:
До навършване на пет години и половина на детето М.К. К.а, ЕГН
**********, през който режимът на лични отношения с бащата ще се
осъществява всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00ч.
до 18:00ч. в събота и за времето от 10:00ч. до 17:00ч. в неделя без преспиване,
със задължението да взима детето от дома на майката и да го връща в дома на
майката И. Ц. З.; както и всяка сряда бащата ще има право да взима детето от
детска градина към 17:30 часа и да прекарва време с детето, като е го връща в
дома на майката не по – късно от 19:00 часа, всяка четна година на Коледа –
13
25-ти декември за времето от 10.00 ч. до 17:00 ч. без преспиване; всяка
нечетна година на Нова година за времето от 10:00 часа до 17.00 ч. на 31.12.,
без преспиване; както и всяка нечетна година за Великден за времето от 10:00
часа до 17:00 часа без преспиване; всяка година на рождения ден на детето
Мартин Петров Паскалев – 30.08, за три часа по предварителна уговорка с
майката, а в случай, че такава липсва за времето от 10:00 часа до 13:00 часа.
След навършване на пет години и половина от детето М.К. К.а, ЕГН
********** личните отношения на бащата и детето ще се осъществяват по
следния режим: 1. всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се
счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
времето от 10:00 часа в събота, като бащата взема детето от дома на майката,
и го връща в дома на майката, до 17:30 часа в неделя /така определеният
режим на лични отношения не се прилага в периода 01 юли – 01 септември за
период от общо 20 дни, разделени на два периода от по 10 последователни
дни всеки, които съвпадат с платения годишен отпуск на майката, в случай
че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на
бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения
си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за
уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка
режим се прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната
календарна година/; 2. 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10
последователни дни всеки, които съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, в случай че в срок до 31-ви май на съответната календарна година
майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно
настоящата точка режим се прилага в периода 01 юли – 16 юли и 01 август –
16 август, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на
последния ден от периода, като бащата взема и връща детето от и до дома на
майката; 3. по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна
година, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник, с
преспиване /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде
при майка си по време на новогодишните празници, от 10:00 часа на 29
декември до 19:00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в
14
случай че този период съвпада с режима на лични отношения между бащата и
детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема и връща детето от и
до дома на майката; 4. по време на новогодишните празници на всяка четна
година, за времето от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 02 януари в
следващата календарна година, с преспиване /като през всяка четна
календарна година детето следва да бъде при майка си по време на
коледните и великденските празници, от 10:00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 27 декември, респективно
на Светли понеделник, в случай че този период съвпада с режима на лични
отношения между бащата и детето съобразно определеното в т. 1/, като
бащата взема и връща детето от и до дома на майката: 5. Всяка година на
рождения ден на детето Миа К. К.а – 15.08 ще прекарва и с двамата си
родители, а в случай че това не е възможно, бащата ще има право да взима
детето, за три часа по предварителна уговорка с майката, а в случай, че
такава липсва за времето от 10:00 часа до 13:00 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 СК, бащата К. Г.
К., ЕГН **********, да заплаща на малолетната М. К. К.а, ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител И. Ц. З., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева,
считано от 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законно основание за
изменението или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ предявената претенция
на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 СК, в останалата й част до
пълния предявен размер от 400,00 лева, като неоснователна.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, на
бащата К. Г. К., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете М. К. К.а,
ЕГН **********, придружавано от своята майка И. Ц. З., ЕГН **********,
извън територията на Република България в страните членки на Европейския
съюз, както и съседни на Република България страни, които не членуват в
съюза – Република Турция, Република Северна Македония и Република
Сърбия за срок от три години, за не повече от 40 дни на всяка календарна
година, считано от влизане на настоящото решение в сила, по време, което не
съвпада с режима на лични отношения на бащата К. Г. К., ЕГН ********** с
детето.
15
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, на
майката И. Ц. З., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете М. К. К.а,
ЕГН **********, придружавано от своя баща К. Г. К., ЕГН **********, извън
територията на Република България в страните членки на Европейския съюз,
както и съседни на Република България страни, които не членуват в съюза –
Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия за
срок от три години, за не повече от 40 дни на всяка календарна година,
считано от влизане на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ........., да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената
издръжка в размер 180,00 (сто и осемдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 СК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16