Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 11.07.
2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.ОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. с-я ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. дело № 6868 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 77119 от 27.04.2020 г., постановено
по гр. д. № 9922/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав, съдът е изнесъл на публична
продан, на основание чл. 348 ГПК, следния недвижим имот, представляващ
апартамент № 14, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **********, с
площ от 65,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор,
антре, при съседи: от изток - апартамент № 13, от запад - апартамент № 15, от
север - стълбище, от юг - улица, отгоре - тавански помещения, отдолу -
апартамент № 11, заедно със зимнично помещение № 14, с площ от 4,71 кв. м., при
съседи: от изток - мазе, от запад - коридор, от север - входно антре, от юг -
мазе, закупено от Стаменкови, и таванско помещение № 14, с площ от 8,21 кв. м.,
при съседи: от изток - вход, от запад - коридор, от север - двор, от юг -
коридор, заедно с 1,29 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, който недвижим имот, съгласно схема №
15-423370/14.05.2019 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.303.93.1.27 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес:
гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „**********,
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.303.93, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 65,48
кв. м., с прилежащи части: зимнично помещение № 14, с площ от 4,71 кв. м.,
таванско помещение № 14, с площ от 8,21 кв. м, заедно с 1,29 % идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 68134.303.93.1.26, 68134.303.93.1.28, под обекта - 68134.303.93.1.24,
над обекта - няма, като от получената сума от проданта съсобствениците получат
паричната равностойност на дяловете си от имотите, както следва: 1/8 идеална
част - за С.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /партер/; 5/8 идеални
части - за А.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***; 1/8 идеална част - за И.П.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** и 1/8 идеална част - за Г.П.Г., роден на
*** г., със съдебен адрес: ***.
Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил предявената от С.С.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** /партер/ срещу А.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, претенция с правно основание
чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/8 идеална
част от делбения имот за периода от 06.07.2017 г. до 28.11.2019 г. и е
отхвърлил предявените от А.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.С.Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** /партер/, претенции с правно основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8
500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му
5/8 идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017
г., както и на сумата от 1 800 лв., представляваща претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени в периода м. септември 2015 г. - м. Януари
2016 г. наемни вноски, вследствие недопускането му до същия. С решението, на основание чл. 355 ГПК, съделителите са осъдени да заплатят по сметка на
СРС разноски за държавни такси, както следва: С.С.Г. - сумата
от 718,46 лв.; А.И.К. - сумата
от 3 404,28 лв.; И.П.Г. - сумата
от 598,46 лв. и Г.П.Г. - сумата от 598,46 лв.
Недоволен от така постановеното решение в ЧАСТТА,
в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от А.И.К. иск с правно основание
чл. 346 от ГПК, във връзка с чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане на сумата 8 500 лв,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените му 5/8
идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016г. до 06.07.2017г., до размера на сумата 3 750 лв, е останал А.И.К.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на
св. С.С.за сметка на тези на св. К. като излага подробни съображения. Поради това моли решението в обжлаваната част
да бъде отменено и претенцията му по семтки срещу С.С.Г. - уважена до размера на сумата 3 750 лв. Претендира разноски.
Съделителят С.С.Г. оспорва въззивната жалба по съображения,
изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от
06.07.2020 г. Претендира
разноски.
Съделителите И.П.Г. и Г.П.Г. също оспорват
въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК писмен отговор от 07.07.2020 г. Претендират разноски.
Съдебното решение в ЧАСТТА, в която
делбеният имот е изнесен на публична продан, както и в ЧАСТТА, в която е
отхвърлена предявената от С.С.Г. срещу А.И.К. претенция с правно основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/8 идеална
част от делбения имот за периода от 06.07.2017 г. до 28.11.2019 г., както и в ЧАСТТА,
в която са отхвърлени предявените от А.И.К. срещу С.С.Г. претенции с правно
основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата над 3
750 лв. до пълния предявен размер от 8 500 лв, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на собствените му 5/8 идеални части от делбения имот за
периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г., както и за сумата от 1 800 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени в
периода м. септември 2015 г. - м. януари
2016 г. наемни вноски, вследствие недопускането му до делбения имот, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези правомощия Софийски градски съд
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивното производство е претенцията
по сметки, предявена от съделителя А.И.К. с правна квалификация чл.31,
ал. 2 от ЗС за осъждане на С.С.Г.
да му заплати сумата от 3 750
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 5/8
идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г.
По делото е изслушано и прието
като неоспорено от страните заключение на СТЕ,
от което се установява, че средният
месечен пазарен наем за ползване на целия имот за периода от 18.01.2016 г. до
06.07.2017 г. е в размер на 5 995 лв., а за периода от 06.07.2017 г. до
28.11.2019 г. е в размер на 10 924 лв.
Пред първостепенния съд са
разпитани двама свидетели – С.С.и И.
К., от показанията на които се установява следното:
Св. С.С.е споделила пред първоинстанционния съд, че познава съделителя К., тъй като от 4-5
години постоянно го вижда да обитава апартамента на леля В., който се намира
точно над нейния. Свидетелката
е заявила, че А. се е нанесъл
да живее там един два месеца след смъртта й, като от тогава до сега постоянно и ежедневно го среща във входа като се чува тропане, чукане, което преобладава най-вече
нощно време, като веднъж дори е наводнил апартамента й. Свидетелката Г. е посочила, че не познава С.Г., но знае, че същата живее в чужбина. Свидетелката
изтъква, че не знае друг освен А. да живее в
апартамента.
Свидетелят
И. К., който е
баща на съделителя А.К., е заявил следното: От м. юли 2017
г. синът му А. разполагал с ключ от апартамента и
живеел там постоянно. Бащата на С. – С., върнал тогава
стария патрон от вратата на жилището и дал на А. да си извади ключ за втората
ключалка. Свидетелят
е посочил, че сам е сменил патрона на първата ключалка, след
което е дал ключове на А., лелята на А. и С.. От сина си знае, че родителите на
С. също са посещавали жилището и имат достъп до него. А. обитавал отделна стая в апартамента, която заключвал, защото в нея съхранявал
багаж, пари и документи, но за останалата част от жилището не възразявал и другите да имат достъп, тъй като също били собственици. Свидетелят К. е изтъкнал, че бащата на С. - С. - също разполагал с ключ
от апартамента.
По делото е представена телепоща с изх. № 82/29.09.2017 г. на „Български
пощи“, от съдържанието на която се установява, че ответникът А.К. е отправил до ищцата С.Г.
искане за заплащане на ежемесечно обезщетение в размер на 500 лв. за периода от
датата на подаване на отговора на исковата молба по настоящото дело -
18.01.2016 г. - до 06.07.2017 г.
При така
приетата фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният
иск се явява неоснователен като недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки
съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите
съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея,
ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение за ползите, от които ги е лишил, след поканата за това. Размерът на обезщетението за недвижим имот поначало се определя в съответствие със средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е
реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата се част от която
би имал право, ако имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който ползващият имота
съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и дела на неползващия
съсобственик (така и Тълкувателно Решение № 129/1986 г.
на ВС, ОСГК). При така очертания фактически състав, за да възникне правото на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да е налице
съсобственост по отношение на конкретен обект/и на правото на собственост или
друго ограничено вещно право, ползването на вещта според предназначението и да
се осъществява само от единия съсобственик по начин и обем превишаващ обема на
дела му от съсобствеността, този начин на ползване да препятства другия, респ. останалите
съсобственици да ползват процесната вещ,
както и отправено до и надлежно получено от ползващия имота писмено поискване за заплащане на
обезщетение (така решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д.
№ 580/1992 г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г.
о., решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г. и др., както и задължителната
съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с Решение № 95 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 1913/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.). В тази връзка с Тълкувателно Решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че "лично
ползване" по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ съразмерно с правата си.
Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик
и се ползва /или може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва
лично по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС
общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
Законосъобразен е изводът на районния
съд, че ищецът не е провел нужното пълно и главно доказване на факта, че съделителят
С.С.Г. е ползвала лично делбения имот през процесния период и по този начин го
е лишила от правото той също да се ползва от собствеността си съразмерно с
правата си в нея.
Наличието на съсобственост между страните по отношение
на процесния апартамент № 14, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, ул. ********** е установено със сила на пресъдено нещо с решението на съда по допускане на
делбата.
Страните не спорят, че през периода от 06.07.2017 г. до 28.11.2019 г. делбеният имот се е обитавал от ответника А.К., а това обстоятелство се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели С.С.и И. К.. Св. С.С.е категорична, че от около 4-5 години съделителят А.К.
обитава делбения
имот, като същата има лични впечатления
относно този факт. Свидетелят И.
К.
потвърждава, че през този период делбеният
имот се обитава от сина му А.К.,
като свидетелят
изрично е потвърдил, че синът му от м. 07.2017 г. разполага с ключ от апартамента,
обитавайки една стая в него, която е заключил. От показанията на св. К. се
установява, че бащата на съделителя С.Г. – С., също е разполагал с ключ за апартамента, с какъвто
разполага и понастоящем като, според свидетеля,
именно със съдействието на С. през м. 07.2017
г. А. се е снабдил с копие от ключа от втората ключалка, която
самият той е сложил на вратата на апартамента, и оттогава той е започнал да
обитава жилището. Установява се още, че след като собственоръчно е сменил патрона на първата
ключалка, свидетелят К. е предоставил ключ от нея на сина си, леля му и бащата
на ищцата - С.. В случая спорен по делото е въпросът от кого се е ползвал
апартаментът през периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г. Св. С.С.е заявила, че ответникът
К. се е нанесъл в апартамента месец-два след като леля В. /В. Г./ е починала
/през 2015 г./. Заявеното от св. С.опровергава твърдението на св. К., че синът му А.К. не е разполагал с достъп до жилището преди м. 07.2017 г. В тази връзка показанията на св. И. К. следва да
бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед на родствената му
връзка със съделителя А.К. /свидетеля И. К. е негов баща/ и евентуалната му заинтересованост от изхода на
делото, а в същото време следва да се
отчете, че св. С.не се намира в родствени връзки със страните по делото и
показанията й се явяват по-обективни и безпристрастни, още повече че същата
дори не познава лично съделителката С.Г.. Тук следва да се отбележи, че дори да се даде
вяра на показанията на св. К. в тази им част и да се приеме, че бащата на С.Г.
– С., е сменил ключалката след смъртта на леля В., то по делото липсват доказателства, С. или ищцата да са възпрепятствали по
някакъв начин съделителя А.К. да ползва делбения имот съобразно правата в имота
му. Няма категорични доказателства А.К. да е искал достъп до имота и те да
са отказали такъв. Напротив, обстоятелството, че няма спор, че бащата на С.Г. –
С., е предоставил ключ през 2017 г. на съделителя А.К. потвърждава, че от
страна на С.Г. и нейното семейство не е имало желание да лишат съделителя А.К.
от достъп до имота. По делото няма ангажирани обективни доказателства, от които
да може да се приеме, че през 2015 г. или към към 2016 г. ситуацията е била
по-различна от тази през 2017 г. и че съделителката С.Г. и/или членовете на
нейното семейство са възпрепятствали съделителя А.К. да ползва делбения имот
съобразно притежаваните от него права върху същия или че са го ползвали по
такъв начин, че А.К. да не е могъл да упражни правата си. Дори и да се приеме
за вярно казаното от страна на св. К., че бащата на С. е сменил ключалката, то
няма доказателства А.К. реално да е искал да ползва имота през периода 2016 –
2017 г. и да не му е бил предоставен достъп. Самият свидетел К. е заявил, че
смяната на патрона се е наложила поради съображения за сигурност, а не поради
наличие на спорове относно ползването на имота и на намерение у С.Г. или баща й
С. да ограничат или възпрепятстват достъпа на съделителя А.К. до имота. Също
така свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели сочат, че
съделителката С.Г. през процесния период е живяла в чужбина, като същевременно липсват
доказателства последната или нейните родители да са живели или ползвали
делбения имот през този период и то по начин, че да са пречили на съделителя А.К.
да ползва имота съобразно притежаваните от него идеални части. Обстоятелството,
че бащата на С.Г. – С., е имал ключ от апартамента, само по себе си не
означава, че същият е възпрепятствал достъпа до имота на останалите
съсобственици. Доказателства в тази насока не са събрани. Предвид
гореизложеното заявената от А.К.
претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
сумата от 3 250 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване от С.Г. на собствените му 5/8 идеални части
от делбения имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г., е неоснователна
и правилно
първоинстанционният съд я е отхвърлил.
По изложените съображения,
решението в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдедно.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на съделителката С.С.Г. следва да бъдат присъдени и сторените от същата пред въззивната инстанция
съдебни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие. Разноски
пред въззивната инстанция се претендират и от съделителите И.П.Г. и Г.П.Г., но от една страна, решението в
обжалваната му част не е с предмет претенции по сметки, предявени срещу или от
тях, а от друга страна, не са представени доказателства за направата на
разноски пред СГС от тях, поради което не следва да им бъдат присъдени такива.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77119 от 27.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 9922/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав в частта, в която е
отхвърлена предявената
от А.И.К. срещу С.С.Г. претенция с правно основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 3 750
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 5/8
идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г.
ОСЪЖДА А.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** /партер/, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата 600 лв., направени от последната разноски пред въззивния
съд за заплатено адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционното решение в останалата
му част, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.