Решение по дело №187/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 102
Дата: 14 септември 2022 г. (в сила от 14 септември 2022 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20221200900187
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Благоевград, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Търговско дело №
20221200900187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на „"П", ЕИК със
седалище и адрес на управление: гр.Б, бул, представлявано от управителя д-р Ч.К., чрез адв.
Р.К., против Отказ №20190828151354/28.06.2022 г. на Агенцията по вписванията към
ТРРЮЛНЦ.
С атакувания отказ е отказано обявяването в търговския регистър на годишния финансов
отчет за 2018 г. на "П." по подадено заявление с рег. № 20190828151354 от 28.08.2019 г.
Недоволен от така постановения отказ е останал жалбоподателят, който го намира за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Посочва, че заявител по
процесното заявление, обр. Г2 с рег. № 20190828151354 от 28.08.2019 г. е адвокат Е.П.Щ,
която е упълномощена с изрично адвокатско пълномощно от 14.06.2019 г. от управителя на
"П" да подаде пред ТР към АВ заявление Г2 за обявяване на ГФО на дружеството за 2018 г.,
ведно с необходимите за това документи, включително с правото да подаде същите с
електронния си подпис. Видно било от пълномощното, че Е.Щ е надлежно оправомощена да
подаде заявлението именно в качеството й на адвокат и на заявител по чл. 15, ал. 1, т. 4
ЗТРРЮЛНЦ. Посочва се, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ позволява
заявяване на вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър да бъде извършено от
адвокат с изрично пълномощно. Съгласно ал. 4 на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ в такива случаи се
изисквало пълномощното да бъде представено ведно със заявлението. Твърди се, че в случая
при подаване на заявлението адв. Е.Щ е отбелязала, че подава същото в качеството й на
адвокат с изрично пълномощно, като е приложила към заявлението електронен образ на
пълномощното й от 14.06.2019 г. В тази връзка се поддържа, че са неоснователни доводите
на длъжностното лице по регистрацията, че адвокат Е.Щ не е оправомощена да подаде
1
заявление с рег. № 20190828151354 от 28.08.2019 г., а било вярно точно обратното. От
приложеното пълномощно било видно, че заявлението за обявяване на ГФО на дружеството
за 2018 г. е подадено от оправомощено лице – адвокат, действащ като пълномощник с
изрично пълномощно от управителя на дружеството за представителство пред АВп., с което
било изпълнено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 4 вр. с ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. На следващо място,
в жалбата се посочва, че отказът е незаконосъобразен на самостоятелно основание, поради
допуснато от ДЛР нарушение на производствените правила. В тази насока се твърди, че при
констатиран недостатък по заявлението, респ. непълнота на приложенията – в случая липса
на надлежно упълномощаване, длъжностното лице е следвало да оповести указания за
отстраняване на констатирания пропуск по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и да предостави
възможност на дружеството – заявител да отстрани недостатъка, респ. да приложи
необходимото пълномощно. В настоящия случай обаче такива указания не са били давани
на "П". На следващо място, в жалбата се посочва, че оспорваният отказ е постановен при
неизяснена и противоречива фактическа обстановка. От една страна в отказа се сочило, че
със заявление с рег. № 20190828151354/28.08.2019 г. е постъпило искане за обявяване на
ГФО за 2018 г., а от друга страна, в диспозитивната част на отказа се отказвало обявяването
на ГФО на дружеството за 2016 г. Твърди се, че предвид факта, че в отказа се споменават
два отделни годишни финансови отчета – за 2016 г. и 2018 г., не било ясно дали при
постановяване на отказа, длъжностното лице е взело под внимание именно заявление с рег.
№ 20190828151354 от 28.08.2019 г., касаещо ГФО за 2018 г. и приложените към същото
документи, в това число и изричното адвокатско пълномощно от 14.06.2019 г. или е
разгледало предходно подадени документи, касаещи друг финансов отчет – този за 2016 г.
На следващо място, в жалбата се посочва, че са незаконосъобразни и изводите на
длъжностното лице, че едноличният собственик на капитала на дружеството – заявител е
изключен от кръга на лицата по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Посочва се, че съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ
едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез
определен от него управител. Твърди се, че макар и настоящият казус да не попада в тази
хипотеза, няма пречка едноличният собственик на капитала на дружеството да извършва
действията по управлението на дружеството и неговото представителство, в случая –
подаване на заявление пред АВ за обявяване на ГФО. Посочва се, че дори и заявлението да е
било подадено от Е.Щ, в качеството й на едноличен собственик на капитала, то с оглед
приложението на чл. 147, ал. 1 ТЗ, длъжностното лице е било длъжно да приеме, че
заявлението изхожда от оправомощено лице и е спазено изискването на чл. 21, т. 2
ЗТРРЮЛНЦ. Поради горното се иска отмяна на атакувания отказ и вписване на заявеното
обстоятелство за обявяване на ГФО на дружеството за 2018 г. Претендира се присъждането
на разноски.
По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е подаден отговор на жалбата от Агенцията по
вписванията към ТРРЮЛНЦ, чрез юрк.И.К, в който се развиват съображения за
неоснователност на жалбата. Посочва се, че със Заявление, образец Г2 20190828151354 е
постъпило искане за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет за 2018
г. по партидата на "П.", с електронния подпис на Е.Щ. Правилно било отбелязано от
2
длъжностното лице по регистрацията, че искането за обявяване на актове в търговския
регистър – годишни финансови отчети, не е заявено от оправомощено лице. Посочва се, че
заявител в регистърното производство в случая е Е.Щ в качеството й на едноличен
собственик на капитала. Видно било от направената справка по партидата на търговеца в
търговския регистър, че управител и представляващ дружеството "П." към момента на
подаване на заявлението е Ч.А. Твърди се, че в конкретния случай на основание чл. 141, ал.
1 и ал. 2 ТЗ заявител в качеството на търговец трябва да бъде управителят на дружеството
Ч.А. Посочва се, че Е.Щ като ЕСК е извън кръга на лицата, посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ,
като подписването на заявлението от лице, различно от посочените в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ
лица, не е допустимо. Моли се отказът да бъде потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, ведно с присъждане в полза на агенцията на сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на доводите на жалбоподателя и
преписката по посоченото заявление, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна, с право на
жалба и правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
Агенцията по вписвания, съгласно чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна, като съображенията за това са
следните:
От материалите по делото и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на "П.", ЕИК,
се установява, че действително жалбоподателят е подал заявление Г2 с вх. №
20190828151354/28.08.2019 г., с което е поискал обявяване по партидата на дружеството на
Годишен финансов отчет за 2018 г. От заявлението е видно, че същото е подадено от Е.П.Щ,
ЕГН **********, като е посочено, че същата е адвокат с изрично пълномощно.
Към заявлението е приложено пълномощно, с което д-р Ч.К., ЕГН **********, в качеството
си на управител на "П", изрично упълномощава адвокат Е.П.Щ, ЕГН **********, с
правомощия да подава в качеството си на заявител, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТР, пред
Търговския регистър към Агенцията по вписванията Заявление Г2 за обявяване на годишния
финансов отчет на дружеството за 2018 г., ведно с необходимите документи, включително с
право да подаде заявлението по електронен път с личния си електронен подпис.
Към заявлението е приложен Протокол от 14.06.2019 г. от заседание на едноличния
собственик на капитала на "П", с който е взето решение за приемане на Годишния финансов
отчет на дружеството за 2018 г. С протокола е възложено също така на управителя д-р Ч.А
да подпише или да упълномощи, когото намери за добре, в това число и адвокат, да заяви и
представи за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията ГФО на
дружеството.
Към заявлението са приложени, също така, и Годишен финансов отчет на дружеството за
3
2018 г., Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и документ за внасяне на държавна такса по
заявлението в размер на 20 лв.
С атакувания отказ от 28.06.2022 г. ДЛР е приело, че следва да откаже исканото вписване,
тъй като искането не било заявено от оправомощено лице. ДЛР е посочило, че заявител по
настоящото заявление е Е.Щ в качеството й на едноличен собственик на капитала на
дружеството. Видно било от направена справка по партидата на търговеца, че управител и
представляващ дружеството към момента на подаване на заявлението е Ч.А. Посочено е, че
Е.Щ като ЕСК е извън кръга на лицата, посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, а подписването на
заявлението от лице, различно от посочените в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, не е допустимо. По
изложените съображения и е постановен атакувания отказ.
При горните фактически данни, съдът намира, че отказът на дължностното лице е
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, вписване, заличаване и обявяване могат да се
заявяват от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за
адвокатурата, за представителство пред агенцията. При извършване на проверката относно
наличието на надлежна легитимация на адвокат с изрично пълномощно, длъжностното лице
следва да провери дали представителната власт на заявителя е учредена от вписания в
търговския регистър управител на дружеството. Длъжностното лице не е длъжно да
изследва вътрешните отношения между съдружниците, дружеството и неговите управителни
органи, а следва да зачете вписаните в търговския регистър обстоятелства. Единственото
изключение, при което длъжностното лице следва да приеме за надлежен представител не
вписания, а новоизбрания управител, е уредено в чл. 15, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, според която
норма при промяна в органите или в представителството, заявяването се извършва от
новоизбрания орган или представител по реда по ал. 1 и ал. 5. Само в случай че се заявява за
вписване промяна в органите и представителството, в обхвата на извършваната от
длъжностното лице проверка ще попадне редовността от външна страна на представените
документи за избор на нов управителен орган и въз основа на тази проверка ще бъде
зачетена или не легитимацията на новия управител.
Преценката на ДЛР в настоящия случай, че заявлението е подписано от неоправомощено
лице е неправилна. Към заявлението е приложено изрично пълномощно, с което управителят
на дружеството Ч.К.А е упълномощил адвокат Е.П.Щ да подаде, в качеството си на
заявител, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, пред Търговския регистър към Агенция по
вписванията Заявление Г2 за обявяване на Годишния финансов отчет на дружеството за
2018 г. Така представеното със заявлението изрично пълномощно, изхождащо от управителя
на дружеството, придава на адвокат Е.Щ качеството на оправомощено да иска заявяване на
годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г. лице, поради което атакуваният отказ е
незаконосъобразен и следва да се отмени, вместо което да се укаже вписване на заявеното
обстоятелство – ГФО на дружеството за 2018 г. Изложените от ДЛР съображения, че
адвокат Е.Щ не разполагала с правомощие да иска обявяване на ГФО на дружеството,
защото същата била едноличен собственик на капитала на дружеството, са
4
незаконосъобразни, тъй като заявлението в случая е подадено от адвокат Е.Щ, в качеството
й на адвокат с изрично пълномощно по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а не в качеството й на
едноличен собственик на капитала на дружеството.
При този изход от делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него
разноски по делото в размер на 610 лв.
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ №20190828151354/28.06.2022 г. на Агенцията по вписванията към
ТРРЮЛНЦ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията към ТРРЮЛНЦ да извърши исканото със Заявление
Г2 с вх. № 20190828151354/28.08.2019 г. вписване по партидата в Търговския регистър на
заявеното обстоятелство – обявяване на Годишен финансов отчет на дружеството за 2018 г.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр.С., да заплати
на „"П", ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.Б, бул, представлявано от управителя
д-р Ч.К., чрез адв. Р.К., сумата в размер на 610 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от
връчването му на жалбоподателя и Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5