Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Маркова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на член 30, ал.1 във връзка с член 29, т.6 от Закона за закрила на детето. Образувано е по искане на Агенция за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], чрез пълномощника старши юрисконсулт Г. М., с адрес на призоваване: [населено място], пл. Иска се от съда след като се убеди, че направеното искане защитава по най - добър начин правата и интересите на детето, съобразно чл.3, т.3 от ЗЗД, да постанови решение, с което да се прекрати настаняването на детето А. К. К., ЕГН [ЕГН], в семейството на Л. Д. К. и МК. К., с адрес [населено място], ул.- баба и дядо на детето по майчина линия, поради отпадане на основанията за настаняване извън семейството и реинтеграция на детето в биологичното семейство при майката, считано от 24.09.2015г. Искането се основава на твърдяното наличие на предпоставките на член 29, т.6 от Закона за закрила на детето във връзка с член 30, ал.1 от същия закон, а именно поради настъпване на нови обстоятелства и постъпила молба от родителя К. К., с която изразява желание за прекратяване настаняването на детето при неговите баба и дядо. В съдебно заседание представителят на Дирекция “С. п.”- Б. юрисконсулт Г. М. поддържа искането за прекратяване на настаняването на малолетното дете А. К. К., ЕГН [ЕГН], в семейството на Л. Д. К. и М. К. К., с адрес [населено място], ул. „П.- баба и дядо на детето по майчина линия . В съдебно заседание не се явява майката на детето. В съдебно заседание се явяват бабата Л. К. и дядото М. К. на детето, които заявяват, че детето е било настанено при тях, но към настоящият момент то вече е при майка си в А., където е и започнало да учи. Благоевградският районен съд като съобрази събраните доказателства по делото, съобразно разпоредбата на член 12 и член 235, ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа страна следното: Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0135/14.02.2001г. (лист 3 по делото) детето А. К. К. е родено на 12.02.2001г., с ЕГН [ЕГН] от майка К. М. К. и баща неизвестен. Видно от представеното Решение № 7411 от 30.09.2012г. (лист 4 по делото), постановено по гр.д. № 2248/2012г. по описа на Районен съд – Б., влязло в сила, е постановено настаняването на малолетния А. К. К., ЕГН [ЕГН], в семейството на Л. Д. К., ЕГН [ЕГН], и М. К. К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], негови баба и дядо по майчина линия, за срок до навършване на пълнолетие от детето, а ако то учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 17.08.2012 г. Видно от решението е, че са били налице предпоставките на член 28 вр. чл. 26, ал.2 вр. с чл. 25, т. 3 от ЗЗДетето, а именно тъй като майката не е полага грижи за детето, тъй като не живеела на територията на страната. На 23.09.2015г. майката на детето К. К. е депозирала в ДСП-Б. Молба вх. № ЗД-94КК/20, с която е изразила желание да бъде прекратено настаняването на детето. Същата е посочила, че има възможности и желае да се грижи за детето си. На 23.09.2015г. бабата на детето Л. Д. К. е подала в ДСП-Б. молба вх. № ЗД-94ЛЛ/26, с която е поискала да бъде прекратено настаняването на детето А. К. в семейството й, тъй като детето живее при майка си от 14.08.2015г. От проведеното социално проучване на Дирекция „С п” – [населено място], обективирано в социален доклад се установява, че родителите на детето не са имали сключен граждански брак, бащата не е припознал детето, след раждането му родителите са живели на семейни начала само няколко месеца, след което се разделили. Грижите за детето А. са поети от майката К. К., която преди година заминава да работи в А., а детето остава да живее при баба си и дядо си. Тя не се е дезинтересирала от него, поддържала е редовни контакти с детето по телефона и се е интересувала от неговото развитие. Пред ДСП-Б. майката след подадената от нея молба за прекратяване на настаняването е заявила, че може да осигури отглеждането и възпитанието на детето си при нея, както и да осигурява родителски надзор. Отдел Закрила на детето – [населено място] изразява становище, че е в най-добър интерес на детето да бъде прекратена взетата мярка за закрила с цел реинтеграция в биологичното семейство. Със Заповед № ЗД-РД 01/166 от 24.09.2015г. на Директора на Дирекция “С п.” [населено място] (лист 8 по делото), е прекратено настаняването на малолетното дете А. К. К., ЕГН [ЕГН], в семейството на Л. Д. К., ЕГН [ЕГН], и М. К. К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица]- баба и дядо по майчина линия, считано от 24.09.2015г. до произнасяне на съда с решение по член 28 от ЗЗДетето. Като основание за прекратяване на настаняването в заповедта е посочено отпадане на основанията за настаняване извън семейството и реинтеграция на детето в биологичното семейство при майката. В открито съдебно заседание е изслушана бабата на детето Л. К., като заявява, че детето е било настанено при нея, но към настоящият момент е при майка си в А., която го гледа, като лично тя е завела детето там. В съдебно заседание е изслушан и дядото на детето М. К., който също сочи, че детето се отглежда към настоящият момент от майка си и дори е започнало да учи в Англия. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи : Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси. В настоящия казус е безспорно, че лицето, по отношение на което се иска прекратяване настаняването му в семейството на близки и роднини – Л. Д. К., ЕГН [ЕГН], и М. К. К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица]- баба и дядо по майчина линия, е дете по смисъла на Закона. По реда на чл.15, ал.6 ЗЗДетето в процеса във всички случаи (дори когато искането не изхожда от него) участвува и представител на Д “СП”. В казуса искането пред съда е направено от надлежно лице, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2 от Закон за закрила на детето (директорът на Дирекция “Социално подпомагане”), поради което същото е допустимо. Именно Районен съд- [населено място] е компетентен да разгледа настоящата молба – съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗДетето по настоящия адрес на детето. Законодателят е предвидил различни административни и съдебни мерки за закрила на детето (чл.4 от ЗЗДетето), включващи както мерки за закрила и съдействие в семейната среда, така и такива, свързани с настаняване на детето извън семейството. При наличието на последната хипотеза, законодателят се е ръководел от принципа, че интересите на детето, грижата за правилното му възпитание и отглеждане, за защита от насилие, са приоритетни пред необходимостта детето да израства и живее с родителите, респ.- настойниците/попечителите си. Следва да се отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа, че децата живеят с родителите си (прогласен от СК) и необходимостта децата да бъдат защитени, всички мерки за закрила на децата, се предприемат от съда. Основанията, при които се прилагат тези мерки (за настаняване на детето извън семейството), са уредени в чл.25, ЗЗДетето и чл.4,т.2-4 от същия закон. Във всички случаи тези мерки са крайни и в този смисъл най – добрата и естествена за едно дете среда е семейната. Ето защо във всички случаи, когато се констатира отпадане на изключителната причина, провокирала прилагане на някои от мерките за закрила по ЗЗД, следва да се постанови прекратяване настаняването на детето извън обичайната му семейна среда, тъй като именно последното местопребиваване следва да се тълкува като изключително в интерес на детето. По настоящото дело от събраните в хода му доказателства се установи, че детето А. К. К., ЕГН [ЕГН], е било настанено в семейството на Л. Д. К., ЕГН [ЕГН], и М. К. К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица]- баба и дядо по майчина линия, поради обстоятелството, че детето е било в риск, тъй като майката не е полагала грижи за него, като не е живеела на територията на страната. Настаняването е за период до навършване на пълнолетие от детето, а ако то учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Настоящият съд намира, че такова основание за прекратяване на настаняването е постъпилата молба пред Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] от родителя на малолетния –неговата майка К. К., с която същата изразява волята си лично да се грижат за детето, то да живее при нея. Налице са редица нови обстоятелства в сравнение с момента, когато детето е настанено със съдебно решение при баба му и дядо му по майчина линия. Майката не се е дезинтересирала от детето, поддържала е редовен контакт с него по телефона, като детето към настоящият момент се намира при майка си в А., където е започнало и да учи. Съдът намира, че е изключително и само в интерес на малолетния А. К. К. да бъде реинтегриран в биологичното му семейство. Съдът намира, че е налице основанието на член 29, т.6 от ЗЗДетето във връзка с член 25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето за прекратяване на настаняването на детето А. К. К., ЕГН [ЕГН], в семейството на близки и роднини- Л. Д. К., ЕГН [ЕГН], и М.К. К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица]- баба и дядо по майчина линия. Най-вече с оглед на интереса на самото малолетно дете настаняването му извън семейството на биологичния му родител следва да бъде прекратено, поради отпадане на основанията за настаняване, и детето следва да се реинтегрира в биологичното му семейство. Настаняването следва да се счита за прекратено от 24.09.2015г. – датата на която е издадена Заповед №ЗД-РД 01/166 на Директора за Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] за прекратяване на същото. Воден от тези съображения, съдът Р Е Ш И: ПРЕКРАТЯВА настаняването на малолетното дете А. К. К., ЕГН [ЕГН] в семейството на близки и роднини- Л. Д. К., ЕГН [ЕГН], и М. К. К., ЕГН [ЕГН] /баба и дядо на детето по майчина линия/, с постоянен адрес : [населено място], ул., считано от датата на издаване на административната заповед – 24.09.2015г., поради отпадане на основанията за настаняване извън семейството и реинтеграция на детето в биологичното семейство при майка му. Решението подлежи на незабавно изпълнение. Решението да се обяви на Дирекция “Социално подпомагане” – Б., К. М. К.-майка на детето, Л. Д. К. и М. К. К.– баба и дядо на детето. Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Бл пред Окръжен съд – Бл, в седемдневен срок от уведомяването на страните за постановяването му. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |