№ 3039
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100506647 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. С. Д. срещу решението по гр.д. №
46988/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивницата моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без
уважение молбата за съдебна защита по ЗЗДН на П. Г. Д.. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна П. Г. Д., действаща лично и със съгласието на
нейния баща Г. И. Д. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Г. И. Д., в
качеството му на баща и законен представител на малолетната (към момента
на сезиране на съда) П. Г. Д. срещу К. С. Д. – за защита от домашно насилие,
извършено в периода 17.07.2021 г. – 08.08.2021 г., подробно описано в
сезиращата съда молба и в нейното уточнение от 30.11.2021 г. (с
уточнителната молба от 30.11.2021 г. навършилата вече 14 годишна възраст
П. Г. Д. е заявила, че поддържа подадената от законния й представител Г. Д.
молба за защита от домашно насилие, като е уточнила всеки един от актовете
на домашно насилие извършени спрямо нея в периода 17.07.2021 г. –
08.08.2021 г.
Ответницата е оспорила твърденията за извършено от нея насилие.
С решението по гр.д. № 46988/2021 г. СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е издал
заповед за защита, като е задължил К. С. Д. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на непълнолетната П. Г. Д..
Първоинстанционният съд, също така, е предупредил ответницата за
последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, наложил е на ответницата глоба в
размер на 200 лева и е осъдил последната да заплати на СРС държавна такса в
размер на 25 лева, а на насрещната страна – разноски в размер на 400 лева.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
В първоинстанционното производство непълнолетната П. И.а Д. е
представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното от
ответницата спрямо нея домашно насилие, вкл. за присъствието на
непълнолетната молителка на извършеното от ответницата домашно насилие
спрямо Г. И. Д. (баща на молителката и съпруг на ответницата). Тази
декларация е допустимо доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр.
с чл. 8, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН). В настоящия случай тя съдържа всички
2
индивидуализиращи белези на насилническите актове, поради което
представлява и годно доказателствено средство за правнорелевантните факти.
Декларацията притежава, както формална, така и материална доказателствена
сила, които не са оборени от ответника нито в първоинстанционното
производство, нито във въззивното производство. Не са събрани никакви
доказателства, които да й противоречат, да са по-убедителни от нея или да
подлагат под съмнения изложени в нея обстоятелства. Описаното в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН поведение на майката, изразяващо се в
отправяне на обиди и негативни сравнения към детето, както и към бащата в
присъствието на детето, представлява психическо и емоционално насилие
спрямо детето по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, като тези действия от
страна на майката безспорно имат вредно въздействие върху психическото
здраве и развитие на детето. Детето е било подложено на системни атаки и
емоционално нараняване от страна на майката както през процесния период,
така и след образуване на делото, доказателство за което е представения
доклад на ДСП-Сердика с изх.№ ПР/Д-С-СК/223-002/14.02.2022 г. (чл.13, ал.2,
т.1 ЗЗДН). В същия е отразено, че пред социалните работници, работили по
случая, ответницата е влязла в ОЗД по време на разговор на детето със
социалните работници и насилствено е изтръгнала мобилния му телефон от
ръцете. Последната се присъединила към разговора като непрекъснато
повтаряла на детето, че има две алтернативи и го принуждавала писмено да
заяви, че информацията в подадената молба за защита е написана „под
диктовка“ от страна на бащата или да „възпроизведе данните„ от същата, тъй
като според нея това бил начина да изчисти репутацията си. Въпреки опитите
на социалните работници да извършат социално –консултативна работа със
семейството, ответницата не дала възможност за това, тъй като през цялото
време се държала агресивно, заплашвала, непрекъснато повишавала тон към
детето и служителите, които обвинявала в бездействие, че са подкупени от
бащата, лъжат и опропастяват децата, а също така, че са „чадър на Д.“. По
време на срещата майката непрекъснато поставяла ултиматум на детето, като
не се съобразявала, че по този начин вреди на психическото и емоционалното
му състояние, а след отказа на детето да пише, майката продължила да напада
социалните работници, като заявила, че „превръщат детето в малолетна
лъжкиня“. Действително, в представените пред първата инстанция социални
доклади е акцентирано върху наличия конфликт между родителите на детето
3
П., но установеното поведение на майката спрямо детето надхвърля
границите на персонално и обществено определената като нормална в
конкретната житейска ситуация реакция (тежък конфликт между родителите
при висящо бракоразводно дело), доколкото в случая не се касае до
повишаване на тон, до по – остри думи и др. подобни, съобразно
личностовите характерови особености на въззивницата, а до продължителна
вербална злоупотреба и дълготрайни оскърбления на детето, които са
породили у него нежелани и неприятни емоции. При изслушването на детето
по реда на чл.15 от ЗЗДет, включително и пред въззивната инстанция, то
споделя и пресъздава отправените от майка му (в процесния период) обидни
думи и реплики, както пряко спрямо него, така и тези отправени по адрес на
бащата в негово на детето, като споделя и за упражнено върху него
физическо насилие след постановяване на първоинстанционното решение.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Въззивницата е извършила действия, които представляват домашно
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал.2 от ЗЗДН
спрямо непълнолетната си дъщеря, и които са основание за реализиране на
отговорността й по този закон.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
наличие на домашно насилие, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и
относими по спора доказателства, а наложените защитни мерки са
съобразени, както с естеството на насилническите актове, така и с техния
интензитет.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивницата е внесла предварително държавната такса за жалбата,
видно от вносната бележка на л. 26 от настоящото дело, поради което съдът
не се произнася по този въпрос с решението си.
С оглед изхода на настоящото дело въззивницата няма право на
разноски, но тя следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
сумата от 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
4
производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 46988/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, да заплати на П. Г. Д., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на нейния баща Г. И. Д., ЕГН
**********, сумата от 400 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5