Р Е Ш Е
Н И Е № 683
гр. Бургас, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХХІІІ-ти
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1406 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят „Сървиз 47“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Гаговец“ № 14, представлявано от управителя Г. А.
К., със съдебен адрес ***, офис 3 – адв. Д., е оспорил Ревизионен акт (РА) № Р-02002016003035-091-001/11.01.2017 г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от М.Х.М-Бна длъжност началник-сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията, и С.Г.К.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 62/27.03.2017 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, В
ЧАСТТА, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни
периоди м.10, м.11, м.12 на 2015 г. и м.01 и м.02. на 2016 г. в размер на
18 495,49 лв. и лихви за забава в общ размер на 1 896,72 лв. /640,24
лв. за м.10.2015 г., 288,54 лв. за м.11.2015 г., 749,85 лв. за м.12.2015 г.,
49,68 лв. за м.01.2016 г. и 168,41 лв. за м.02.2016 г./, поради непризнато
право на данъчен кредит по доставки на „Парита 68“ ЕООД, „Парита 99“ ЕООД,
„Керос 2012“ ЕООД, „Тид Ауто“ ЕООД, „Фамилия Х.“ ЕООД, „Ото“ ЕООД и „Булгара
2005“ ЕООД и задължения за корпоративен данък в размер на 4 019,99 лв. за
2014 г. и 10 167,75 лв. за 2015 г. и лихви за забава общо в размер на
1 536,93 лв. /728,82 лв. за 2014 г. и 808,11 лв. за 2015 г./.
В жалбата се твърди, че
констатациите, направени от ревизиращите органи, не отговарят на действителната
фактическа обстановка, поради което РА в обжалваната част е незаконосъобразен
като противоречащ на материалния закон. Иска се оспореният РА в тази част,
потвърдена с решението на Директора на Д „ОДОП“ – Бургас, да бъде отменен.
Производството по делото е висящо за
втори път пред Административен съд Бургас, след като с Решение №
9220/18.06.2019 г., постановено по адм.д.№ 4429/2019г. по описа на ВАС, е
отменено Решение
№ 94/23.01.2019 г. постановено по адм.д.№ 1116/2017 г. по описа на
Административен съд Бургас, и делото е върнато за ново разглеждане.
В решението на ВАС са дадени
задължителни указания във връзка с
приложението на процесуалния закон, както и във връзка с направените за първи път пред касационната инстанция
оспорвания на валидността на издадените ревизионен акт /РА/, ревизионен доклад
/РД/, заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ и на последващите 3 бр. заповеди за
изменение на заповедта за възлагане на ревизия, като твърденията на
жалбоподателя са, че тези актове са нищожни, като издадени от некомпетентен
орган, в резултат на опорочена процедура по възлагане на ревизията /неспазване
на процесуалните разпоредби по издаването на акта – чл.160, ал.2 ДОПК/ и тъй
като са подписани с електронни подписи, неотговарящи на изискванията за КЕП.
В изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение, с
разпореждане, постановено в закрито заседание на 24.06.2019 г., надлежно
съобщено на ответника по жалбата на 26.06.2019 г., на същия е указано, че носи
доказателствената тежест за установяване валидността на оспорения ревизионен
акт, както и че не сочи доказателства за редовното връчване на първоначалните и
последващите заповеди за възлагане на ревизии по
електронен път, за компетентността на органите, издали оспорения ревизионен
акт, и за валидността на електронните подписи, с които същият е подписан.
В съдебно заседание при
повторното разглеждане на делото жалбоподателят, чрез управителя на дружеството
и чрез адв. Д., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска РА да бъде
обявен за нищожен, алтернативно – отменен като незаконосъобразен. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител ю.к. М., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, ангажира доказателства.
Съдът, след като взе предвид
постъпилата жалба, задължителните указания на Върховния административен съд в
отменителното решение, и като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното:
Жалбата против РА в потвърдената
му част е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения
по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, от лице с правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Със заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-02002016003035-020-001/04.05.2016 г. (л.60), издадена от М.Х.М-Бна
длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр.Бургас, е възложена
ревизия на жалбоподателя, обхващаща задължения за данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2014 г. – 31.03.2016 г. Със ЗВР е определено
ревизията да бъде извършена от С.Г.К. – гл. инспектор по приходите /определен и
за ръководител на ревизията/ и Димитрина Николаева Гънева, гл. инспектор по
приходите. Заповедта е изменена с 3 бр. последващи заповеди за изменение на ЗВР
/ЗИЗВР/: със ЗИЗВР № Р-02002016003035-020-002/07.07.2016 г. (л.58), издадена от
същия орган, с която е удължен срокът за извършване на ревизия; със ЗИЗВР
Р-02002016003035-020-003/12.08.2016 г. (л.56), с която е удължен срокът за
извършване на ревизия и е изменен обхватът на ревизията, като са добавени
задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г.-31.12.2015 г.; със ЗИЗВР
Р-02002016003035-020-004/12.09.2016 г. (л.54), с която отново е удължен срокът
за извършване на ревизия.
Възложилият ревизията орган /М.
Х. М.-Б./ е надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП със Заповед № РД-8/04.01.2016
г. /л.66-л.69/. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/
по чл.117 от ДОПК № Р-02002016003035-092-001/25.10.2016 г. /л.34-л.53/. Въз
основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба,
са издали Ревизионен акт № Р-02002016003035-091-001/11.01.2017 г. (л.21), който
частично е обжалван по административен ред. Решаващият орган не е приел
наведените в жалбата възражения за основателни и е потвърдил ревизионния акт в
обжалваната му част.
В настоящото производство
жалбоподателят е направил няколко ВЪЗРАЖЕНИЯ:
1. Първо възражение - относно валидността на РА, РД, ЗВР и 3 бр.
ЗИЗВР, които са подписани с ел.подпис, с твърдението, че тези документи не
са валидни, тъй като положеният ел.подпис не отговаря на изискванията за КЕП
съгласно Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 г., към който препраща разпоредбата на чл. 141 АПК, в който смисъл
тези актове се явяват без подпис от издалите ги лица, като издаденият РА се
явява нищожен на осн.чл. 120, ал.1, т.8 ДОПК. В тази връзка, пред настоящата
съдебна инстанция жалбоподателят своевременно в с.з. на 18.11.2019 г. е заявил
оспорване на електронните документи – РД, РА, ЗВР, 3 бр. ЗИЗВР, представени на
оптичен носител, като с Определение № 40/08.01.2020 г. съдът е открил
производство по чл. 184, ал.2, изр.2 ГПК вр.§2 ДР ДОПК по оспорване истинността
на следните документи: Заповед за възлагане на ревизия № Р-0200201600303-020-001
от 04.05.2016 г., Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002016003035-020-002/07.07.2016 г., Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-02002016003035-020-003/12.08.2016 г., Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002016003035-020-004/12.09.2016 г., Ревизионен доклад №
Р-02002016003035-092-001/25.10.2016 г. и Ревизионен акт №
Р-02002016003035-091-001/11.01.2017 г., като е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да
установи неистинността на документите, предвид факта, че същите са официални
свидетелстващи.
2. Второто възражение на
жалбоподателя е свързано с това, че оспорените
документи – РА, РД, ЗВР и 3 бр. ЗИЗВР, не са му връчени чрез някой от
способите по чл.29 ДОПК, респ.чл.32 ДОПК, което на практика означава, че
ревизията изобщо не е започнала, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 113,
ал.2 ДОПК и това съществено процесуално нарушение само по себе си води до
нищожност на РА. Излага също доводи за неспазена последователност при
процедурата по връчване на документите, като според жалбоподателя, поредността
в чл.29 и сл. ДОПК е задължителна.
3. Третото възражение на жалбоподателя
е свързано с твърдението, че РА е нищожен, понеже е резултат от опорочена
процедура по възлагане на ревизията, доколкото същата е извършена от некомпетентни органи, в нарушение на чл.160, ал.2 ДОПК
и при неспазване на изискването на чл.113, ал.1, т.2 ДОПК, който текст според
жалбоподателя изисква в ЗВР да бъдат определени поне три, различни в персонално
отношение лица – поне двама ревизиращи органи по приходите и един ръководител
на ревизията.
Преди да пристъпи към разглеждане
на спора по същество, и доколкото съдът и служебно следи за валидността на
оспорения РА, настоящият съдебен състав счита, че първо следва да се произнесе
по трите възражения на жалбоподателя, касаещи валидността на акта.
По първото възражение, касаещо подписването на оспорените документи – РА, РД,
ЗВР и 3 бр. ЗИЗВР с КЕП:
За да докаже оспорването,
жалбоподателят е ангажирал СТЕ, изготвена от в.л. Б., заключението по която е
изслушано в с.з. на 18.05.2020 г. Вещото лице е следвало да отговори на
въпроси, поставени от жалбоподателя, както и на въпроси, формулирани от съда, а
именно: 1. Дали от представените по
делото в административната преписка доказателства на хартиен носител и от
представените такива като ел.документи на оптичен носител се установява наличие
на удостоверения за КЕП на лицата, участвали в издаването на актовете по
ревизията и които са подписали оспорените документи с ел.подпис, което
удостоверение да отговаря на изискванията на чл.16, ал.1, т.1 ЗЕДЕП и чл.24
ЗЕДЕП, както и дали същото отговаря на изискванията, предвидени в Приложение І
от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на ЕП и на
Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО/ /Регламента/? 2. Налице
ли са всички изискуеми специфични данни за самоличността на физическите лица,
посочени като автори на ел.подписи, на какъв език са въведени тези данни,
фигурира ли ЕГН, свързани ли са по уникален начин с автора на подписа и
възможно ли е посредством тях да бъде еднозначно идентифициран този автор? Тези
данни дават ли ниво на осигуреност по смисъла на чл.24, пар.1 от Регламента,
равностойно на физическо присъствие по отношение на надеждността и потвърдено
от орган за оценяване на съответствието? 3.
Свързани ли са съответните ел.подписи с ел.документи, за които се твърди, че са
подписани от тях, и по какъв начин се установява тази връзка? Форматът на файла
„р7s“ носи ли информация за съдържанието на ел.документ, или само контролна
сума за него? 4. В случай, че е
налице такава връзка, позволява ли същата да бъде открита всяка последваща
промяна в тях по смисъла на чл.26 от Регламента? Всяка последваща промяна на
оригинала на ел.документ ще се отрази ли на файла в този формат? 5. Извършено ли е квалифицирано
валидиране по смисъла на чл.32 и чл.33 от Регламента, от издателя на ел.подписи,
към датата на подписване на всеки от процесните ел.документи и какъв е
резултатът от него? Изпълнени ли са изискванията към квалифицираните удостоверения
за ел. подписи от Регламента? 6.
Установява ли се датата и часът на подписването за процесните документи и кои
са те за всеки от тях? Съдържа ли се квалифициран ел.времеви печат, или датата
и часът се извличат от локалната компютърна система на НАП? 7. Изпълнени ли са всички технически изисквания, за да бъде
направен обоснован извод за наличие на валидно ел.подписване с КЕП на
процесните оспорени документи по смисъла на Регламента?
В своето заключение, депозирано в
съда на 27.03.2020 г. /л.262-298/, вещото лице Б., след като е направил оглед и
изследване на оспорените ел. документи чрез софтуерни инструменти „DS Tool“ и „р7s Viewer“ /РА, РД, ЗВР
и 3 бр. заповеди за изменение на ЗВР/, представени на оптичен носител, е
достигнал до следните констатации и изводи: всички оспорени документи са
подписани с ел. подпис от лицата, които се сочат като техни издатели и чиито
имена са посочени във файловете, като всеки един от оспорените документи се
състои от два файла – единият съдържа информация за самото съдържание на акта,
а другият представлява файл с електронен сертификат от типа „DETACHED“, който
еднозначно определя връзката на електронния подпис с подписания документ.
Вещото лице е установило, че от така приложените като файлове сертификати по
всички оспорени документи се извлича ел.подпис на лицето, подписало съответния
акт, материализиран в ел.документ, като вещото лице е посочило и атрибутите на
сертификата, находящ се във файла тип „DETACHED“ към всеки един от документите,
вкл. е констатирал следните атрибути на сертификата: посочен издател на
сертификата /Issuer/, титуляр на сертификата /Subject/, дата и час на подписване на документа, взети от локален компютър /Signature Time /Computer time/, наименование
на подписания документ /Signed
document name/, CRL
Distribution Points и Authority Information Access /виж например л.274 от делото/.
Вещото лице е посочило също, че всеки един от оспорените документи е издаден в
рамките на периода, за който е било валидно съответното удостоверение
/сертификат/ за ел.подпис на подписалото документа лице. На л.275 от делото,
например, в.л. изрично е посочило, че „Удостоверението е валидно за периода
съгласно проверката от самия сертификат на подписващия – показано на фиг.3,
така и от интернет страницата на издателя на удостоверението, както е показано
на фиг.6.“ Същата констатация – че удостоверението е валидно за момента на
подписването, е посочена и на л.278, л.280 и л.282.
Като краен извод, вещото лице е
направило заключение в експертизата: по
въпрос № 1 – че от представените по делото ел. документи на оптичен носител
не се установява наличие на удостоверения за КЕП на лицата, които са участвали
в издаването на актовете по ревизията и които са подписвали оспорените
документи; че тези ел.подписи не отговарят на изискванията по чл.16, ал.1, т.1
ЗЕДЕП и чл.24 ЗЕДЕП, както и не отговарят на изискванията, предвидени в
Приложение І от Регламент /ЕС/ 910/2014 на ЕС; по въпрос № 2 - не са налице всички изискуеми специфични данни за
самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните
подписи; не може да бъде идентифициран еднозначно авторът; няма достатъчно
данни, които да дават ниво на сигурност по смисъла на чл.24, пар.І от Регламент
/ЕС/ № 910/2014; по въпрос № 3 –
свързани са съответните ел.подписи с ел.документи; връзката между тях е
контролната сума на PDF файла, която се съдържа в p7s файла; по въпрос № 4 – в
случай, че има промяна на оригиналния файл, ще се промени и неговата контролна
сума и това ще доведе до разкъсване на връзката с p7s файла; по въпрос № 5 – не е извършено
квалифицирано валидиране по смисъла на Регламент /ЕС/ 910/2014, тъй като не са
изпълнени всички изисквания, посочени в т. (i), чл.32, пар.1, б. „а“ вр.
Приложение 1 от Регламента, а именно:
– не са изпълнени изискванията на б.“з“ от т. (i), чл.32, пар.1,
б. „а“ вр. Приложение 1 от Регламента /в сертификатите не е посочено мястото,
където удостоверението, което поддържа ел.подпис или усъвършенствания ел.печат,
посочени в б. „ж“ и б. „e“, е на разположение безплатно; липсва адрес, който посочва къде се намира
точно усъвършенствания ел.подпис или усъвършенствания ел.печат на издателя;
същият трябва да бъде вписан в атрибута Authority Information Access /л.297/;
- не са изпълнени изискванията
на т. (ii), чл.32, пар.1, б. „г“ вр. Приложение 1 от
Регламента – не може да се установи по дадените доказателства дали уникалният
набор от данни, представляващи титуляра на ел. подпис в удостоверението, е
надлежно предаден на доверяващата се страна /л.297/.
По въпрос № 6 в.л. е
отговорило, че датата и часът на подписване на процесните документи се
установяват от локалния компютър, на който се извършва ел.подписване; не се
съдържа ел.времеви печат от сървър за време на доставчика за удостоверителни
услуги. По въпрос № 7 в.л. е
отговорило, че не са изпълнени всички технически изисквания, за да бъде
направен обоснован фактически извод за наличие на ел.подписване с КЕП на
процесните оспорени документи по смисъла на Регламента.
В с.з. на 18.05.2020 г. вещото
лице, на въпросите на страните и на съда, дава следните пояснения и допълнения:
процесните
електронни подписи не принадлежат към квалификацията
за КЕП, защото липсват отделни елементи в атрибутите, подробно
посочени
в заключението; еднозначно
ако трябва да се определи едно лице, притежател на КЕП, това може /според вещото лице/ да стане например
чрез посочване адреса на електронната му поща, или чрез
посочване на неговите имена, като съвпадение
на електронен адрес не може да има в интернет пространството и същият нееднозначно определя лицето. Според в.л., за да бъде еднозначно
определено лицето, титуляр на ел.подпис, е нужно посочване в сертификата на допълнителни белези - ЕГН или номер на лична карта. По отношение на датата и часа на
подписване на процесните документи, в.л. ги приема
за достоверни, независимо че са взети от локалния компютър, от който е
осъществено подписването на самия документ, като пояснява, че за да бъде един подпис КЕП, не е задължително да има
квалифицирано отпечатване на време - Time Stamp
Server. Другото условие, което в случая според в.л. не е спазено, за да се причислят оспорените ел.подписи
към
квалифицираните
и да е налице квалифицирано подписване, е вписването в
атрибута „Authority Information Access“ на сертификата на URL адреса, сочещ
към главния сертификат на издателя. В.л. пояснява, че електронният
подпис, какъвто и да е той, се издава на базата на т. нар. root сертификат на издателя. Това е сертификат, който
е първоизточник и на базата на който чрез математически апарат се издават
електронни подписи и електронни печати според
политиката на издателя. Електронният подпис на физическото лице, заедно с root сертификата, осъществяват
т. нар. удостоверителна верига, неразривно
свързани са и когато изтече срокът на root сертификата, може да се направи проверка
валидно ли е подписването именно чрез връзката
между root сертификата и URL адреса, доколкото последният носи информация
за това къде точно се намира root
сертификатът. В случая връзката е прекъсната и според в.л. не
може да се направи проверка за валидност след изтичането
на root сертификата. В.л. заявява, че при
отваряне на документа, на екрана на
компютъра се появява
съобщение, че подписът е невалиден и че липсва
удостоверителна верига, ако липсва информация за URL адреса. Това изискване е предвидено /според в.л./, за да може такава проверка да бъде
направена от всяко едно устройство при отваряне на подписан с електронен подпис
файл. Пак според в.л., такава
връзка между URL адрес и root
сертификат Регламентът изисква само за КЕП, не за другите ел. подписи.
Оттук в.л. прави заключение, че подписите не отговарят на условията за КЕП, тъй като сертификатът е изтекъл.
По-нататък,
при отговорите на поставените му в с.з. на 18.05.2020 г. въпроси, в.л. заявява,
че е отворил
файл по файл електронните документи – обект на експертизата и посочва, че в атрибута на сертификата „Authority Information Access“, за да е налице
КЕП, трябва да има още едно допълнение в URL адреса - едно удостоверение,
което липсва, и че в случая процесните файлове не
носят информация за root
сертификата на издателя. Вещото лице е проверило валидността на подписите и на удостоверителната верига чрез други способи и е достигнало до извод, че ел. подписи имат удостоверителна верига, но това не може да стане автоматично без някакви предварителни
действия. В.л. твърди, че в случая очевидно посочените във файловете
лица с посочените имена са подписали документите, въпреки че не е спазено изискването за еднозначно определяне
на физическото лице чрез посочване на ЕГН, който
според в.л. следва да фигурира в атрибута Subject. Поради неспазване на изискването за
посочване на ЕГН на издателя на ел. документи, подписал ги с ел. подпис, и
поради непосочване в сертификата на пълен URL адрес, в.л. прави
извод, че електронните
подписи, с които са подписани оспорените документи, покриват белезите на
усъвършенствания електронен подпис.
В.л. Б. счита, че документите
на хартиен носител, находящи по делото, не носят
информация за тези сертификати и не може да определи дали същите са квалифицирани, или
не. От документите
на хартиен носител не
може да се провери и да се разбере дали са налични такива удостоверения за КЕП.
Така например, в.л.
заявява, че сертификатът,
приложен на л. 31, представлява удостоверение за електронен подпис, но не за
КЕП, защото на стр. 2 от същия,
URL адресът за root сертификата липсва. На въпроса какво
доказателство трябва да е налично, за да има удостоверение за КЕП, в.л. отговаря, че ако всички тези атрибути са изписани по начина,
изискван по Регламента, тогава ще е налице
удостоверение за КЕП, като тази информация може да бъде както на оптичен
носител, така и като разпечатка на хартиен носител. Файлът, посочен с
разширение р7s, е файл, който съдържа сертификата на подписващия и връзката с
подписвания документ, отделен файл от
самия документ, който еднозначно определя кой файл се подписва. Вещото лице както в заключението си, така и в с.з. потвърди, че
към момента на подписване на документите подписите
на подписващите са били
валидни. На стр. 33, в отговор на въпрос № 2, в.л. пояснява какво е
имало предвид под това кои изискуеми данни в случая липсват - става въпрос за
адреса на root сертификата на
доставчика и за данните, които еднозначно идентифицират физическото лице,
издател на документа. При отговора на
въпрос № 1, на стр. 33 от заключението, вещото
лице е посочило, че тези електронни подписи не отговарят на изискванията на чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП и чл. 24 от ЗЕДЕП, като в с.з. в.л. уточни, че е
имало предвид, че не е спазено изискването на чл.
24, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП сертификатът да съдържа указание,
че удостоверението е издадено за КЕП. По повод написаното на стр. 35 от заключението, където вещото лице е посочило, че уникалният набор от
данни, представляващи титуляра на електронния подпис в удостоверението, не е
надлежно предаден на доверяващата се страна, в с.з. в.л. отговаря на въпроса какво следва да е налице, за да се приеме,
че е изпълнено това изискване, а именно –
според в.л. трябва подписващият
електронният документ да съобщи
на доверяващата се страна как ще се подписва
и с какви данни ще се подписва, но в случая той няма информация за договорката между страните по делото по този въпрос.
Съдът не
споделя крайния извод на вещото лице, че ел.подписи върху подписаните документи
не отговарят на изискванията за КЕП, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбите на ДОПК /чл.113, чл.117, ал.1, т.10, чл.120, ал.1, т.8/,
ревизионният акт, ревизионният доклад, заповедта за възлагане на ревизия и
последващите такива за нейното изменение, са формални актове и следва да
отговарят на изискванията за форма, в това число – да бъдат подписани.
Законодателят не е поставил изискване за вида на подписването, като в
практиката си Д „ОДОП“ е приела да подписва тези документи с ел.подпис.
Оспорените документи са издадени в периода от 04.05.2016 г. /когато е започнало ревизионното производство с издаването на ЗВР/ до 11.01.2017 г., когато е приключило ревизионното производство с РА. Според изискването на чл.141 АПК, приложим по силата на §2 ДР на ДОПК, в приложимата за процесния период редакция /ДВ бр.100/2010 г., в сила от 01.07.2011 г./, пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Този текст впоследствие е бил изменен с ДВ бр.85/24.10.2017 г., като съгласно сега действащата редакция на чл.141 АПК, пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Това налага извод, че през целия процесен период, през който са издавани оспорените електронни документи, е имало изискване същите да са подписани с КЕП, за да са валидни.
С Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) са въведени единни изисквания за електронните подписи. Същият е пряко приложимо законодателство за Р България и с чл.1, б.“в“ от същия се предвижда, че с него се установява правна рамка за ел.подписи. Според чл.3, т.12 от Регламента, „квалифициран ел.подпис“ означава усъвършенстван ел.подпис, койт е създаден от устройство за създаване на КЕП и се основава на квалифицирано удостоверение за ел.подписи. Точка 15 от същата норма сочи, че „квалифицирано удостоверение за ел.подпис“ означава удостоверение за ел.подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в Приложение І. Съгласно чл.52, т.2 от Регламента – „Влизане в сила“, Регламентът се прилага от 01 юли 2016 г., с изключение на:
|
член
8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 12, параграфи 2 — 9, член 17,
параграф 8, член 19, параграф 4, член 20, параграф 4, член 21, параграф 4,
член 22, параграф 5, член 23, параграф 3, член 24, параграф 5, член 27,
параграфи 4 и 5, член 28, параграф 6, член 29, параграф 2, член 30, параграфи
3 и 4, член 31, параграф 3, член 32, параграф 3, член 33, параграф 2, член
34, параграф 2, член 37, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 6, член 42,
параграф 2, член 44, параграф 2, член 45, параграф 2 и членове 47 и 48 се
прилагат, считано от 17 септември 2014 г.; |
|
б) |
член
7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9 — 11 и член 12, параграф 1 се прилагат
от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф
3 и член 12, параграф 8; |
|
в) |
член
6 се прилага, считано от три години от датата на прилагане на актовете за
изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8. |
Относимите в случая разпоредби от Регламента не попадат в това изключение, следователно са в сила от 01.07.2016 г., вкл. за Р България, тъй като са пряко приложимо право. Поради това, без значение е обстоятелството, че изменението в чл. 141 АПК с ДВ бр.85/24.10.2017 г., препращащо към изискванията на Регламента, е влязло в сила след приключване на процесното ревизионно производство, тъй като в случая не е нужна отделна, допълнителна законодателна уредба на национално ниво, за да са приложими нормите на Регламента. В тази връзка, неоснователни са възраженията на представителя на ответника по жалбата, че по отношение на оспорените документи, изискванията на Регламента са неприложими. Последното е вярно единствено за първия издаден по време оспорен документ – ЗВР от 04.05.2016 г., тъй като към тази дата нормите на Регламента не са били в сила. По тази причина, относно действителността на положения ел.подпис върху ЗВР от 04.05.2016 г., приложение следва да намери нормата на чл.141 АПК /редакция ДВ бр.100/2010 г., в сила от 01.07.2011 г./, както и нормите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в редакцията до изменението с ДВ бр.85/24.10.2017 г. /тогавашно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП/. Съгласно Чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП в редакцията до изменението с ДВ бр.85/2017 г., (ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 7.10.2001 г.), електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ /чл.3, ал.2 ЗЕДЕП/. Според чл.13, ал.4 ЗЕДЕП, КЕП има силата на саморъчен подпис. Чл. 16 от ЗЕДЕП в приложимата му редакция дава определение за КЕП - квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифицирания електронен подпис се определят с наредба на Министерския съвет /чл.16, ал.2 ЗЕДЕП/. Чл.24 ЗЕДЕП в приложимата редакция, към който препраща чл.16 и който се отнася за удостоверенията за КЕП, гласи следното: удостоверението е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителни услуги, който съдържа: 1. указание, че удостоверението е издадено за квалифициран електронен подпис; 2. наименованието и адреса на доставчика на удостоверителни услуги, както и указание за държавата, в която е установил своята дейност; 3. името или псевдонима на автора на електронния подпис; 4. особени атрибути, свързани с автора, ако удостоверението се издава за конкретна цел, както и ако доставчикът поддържа политика за издаване на удостоверения с вписване на такива атрибути; 5. публичния ключ, съответстващ на държания от автора частен ключ за създаване на квалифицирания електронен подпис; 6. усъвършенствания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги; 7. срока на действие на удостоверението; 8. ограниченията на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките, ако удостоверението е издадено с ограничения на удостоверителното действие; 9. уникалния идентификационен код на удостоверението; 10. указание за акредитацията на доставчика, когато той е акредитиран.
В случая от доказателствата по делото /вкл. от приложеното експертно заключение – л.274/ се установява, че оспореният документ, представляващ ЗВР от 04.05.2016 г., е подписан с КЕП, относно който са приложими разпоредбите на ЗЕДЕП и който отговаря на всички изисквания, посочени в чл.16 вр.чл.24 от ЗЕДЕП – положеният ел.подпис е усъвършенстван такъв /UES/, придружен е от удостоверение за КЕП, издадено от доставчика на удостоверителни услуги „Борика Банксервиз“ АД, което удостоверение отговаря на изискванията на чл.24 от същия закон и удостоверява връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Никъде в ЗЕДЕП няма изискване относно валидността на удостоверението за КЕП, да бъде посочен ЕГН или друг индивидуализиращ белет на титуляра на сертификата, както твърди в.л. Б.. Нещо повече, видно от приложения по делото като разпечатка на хартиен носител сертификат на издателя на ЗВР М. Х. М.-Б., с валидност 25 август 2015 – 25 август 2016 г. /л.33-л.34/, в атрибута Subject се съдържат достатъчно данни за притежателя на сертификата, за да бъде същият еднозначно и несъмнено определен – посочени са пълните имена на издателя М.Х.М-Бна латиница съгласно Закона за транслитерацията, посочен е служебен имейл адрес на лицето /който имейл по думите на в.л. би следвало в достатъчна степен да индивидуализира лицето, след като сам в.л. заяви в с.з., че дублиране на имейл адреси в интернет пространството няма/, посочено е учреждението, към което се издава сертификатът – ТД на НАП – Бургас, както и БУЛСТАТ на същото. При това положение, изобщо не може да се приеме, че би могло да има каквото и да било съмнение относно идентификацията на притежателя на този сертификат, а оттам – и относно авторството на положения чрез него ел.подпис, който притежава абсолютно всички реквизити, за да отговаря на условията на квалифициран такъв. Изискванията, които в.л. Б. твърди, че следва да са налице по отношение на този документ, като например посочване на ЕГН или номер на лична карта, както и посочване на URL адрес в атрибутите на сертификата, не намират опора в закона. Без съмнение се установява и от самото вещо лице връзката между подписания документ и неговия автор. При това положение, изведеното като краен извод от в.л. Б., че ЗВР не е подписан с КЕП, не се споделя от съда и съдът не кредитира заключението в тази му част.
Нещо повече - според приложимата редакция на чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП, доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37 ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги /ДВ чр.15/08.02.2002 г., отм. ДВ бр. 70/24.08.2018 г./, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕУУ. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства по отношение на електронния подпис се установява, че всички лица, подписали оспорените документи, са имали квалифициран подпис за периода на издаване на процесните документи. Проверката в публичния регистър на доставчика на услугите беше направена и служебно от настоящия съдебен състав и същият констатира, че всеки от документите, които са оспорени, е подписан с ел.подпис, за който съответното лице разполага с валидно удостоверение за КЕП, в периода на неговото действие.
Относно изискванията за валидност към КЕП, с които са подписани останалите оспорени документи в ревизионното производство, а именно – ЗИЗВР от 07.07.2016 г., ЗИЗВР от 12.08.2016 г., ЗИЗВР от 12.09.2016 г., РД от 25.10.2016 г. и РА от 11.01.2017 г., приложение следва да намерят нормите на Регламента, който е в сила от 01.07.2016 г., вкл. за Р България, независимо че последващите изменения в чл.141 АПК и в ЗЕДЕП са извършени с ДВ бр.85/2017 г., доколкото нормите на Регламента имат пряко действие. Нормите на чл.3, т.12 и т.15 от същия препращат към Приложение І от Регламента относно изискванията за удостоверенията за КЕП. Съгласно Приложение І, квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат:
|
а) |
указание
най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението
е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис; |
|
б) |
набор
от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното
удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор
включва най-малко държавата членка по установяване на доставчика и:
|
|
в) |
най-малко
името на титуляря или псевдоним; ако се използва псевдоним, той се посочва
ясно; |
|
г) |
данни
за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за
създаване на електронния подпис; |
|
д) |
информация
за началото и края на срока на валидност на удостоверението; |
|
е) |
идентификационен
код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани
удостоверителни услуги; |
|
ж) |
усъвършенстван електронен подпис
или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани
удостоверителни услуги; |
|
з) |
място,
където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен подпис или
усъвършенствания електронен печат, посочени в буква ж), е на разположение
безплатно; |
|
и) |
място
на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното
удостоверение; |
|
й) |
когато
данните за създаване на електронен подпис, свързани с данните за валидиране
на електронен подпис, се намират в устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис, това съответно се указва най-малко във форма, подходяща за
автоматизирана обработка. |
В чл.32 от Регламента са поставени изисквания
към валидирането на КЕП, по отношение именно на които в.л. Б. заявява, че са
налице пропуски. Тези изисквания не са част от Приложение № 1 към Регламента,
следователно не могат да бъдат отнасяни към изискванията за валиден КЕП. Никъде
в приложимата нормативна уредба не съществува изискване за посочване на ЕГН,
респ. номер на лична карта или имейл адрес на издателя на документа, притежател
на сертификата, както счита вещото лице. Отделно от това, чл.28, т.1 от
Регламента предвижда, че квалифицираните удостоверения за ел.подписи отговарят
на изискванията, предвидени в Приложение І, а чл.28, т.2 от Регламента гласи,
че квалифицираните удостоверения за ел.подписи не подлежат на каквото и да било
задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение
І. Ето защо, изискванията на чл.32 от Регламента не са изисквания към
валидността на удостоверението за КЕП, нито са изисквания за валидност на самия
КЕП, по аргумент на противното от чл.3, т.12 и т.15 от Регламента. С оглед на
това, неспазването на някое от изискванията на чл.32 от Регламента не влече
недействителност на положения КЕП, щом той отговаря на условията на чл.3, т.12
и т.15 вр. Приложение 1 от Регламента, а тези изисквания в случая са изпълнени
изцяло. Освен това, следва да се има предвид разпоредбата на чл.25 от
Регламента, която недвусмислено гласи, че правната сила и
допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства
не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна
форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи, а правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
По тези съображения, дори
процесните КЕП, с които са подписани 3 бр. ЗИЗВР, РД и РА, да не отговаряха на
някои от изискванията на чл.3 вр.Приложение І от Регламента, последният не
допуска правната им сила на саморъчен подпис да бъде оспорена на това
основание, че не отговарят на изискванията за КЕП.
В подкрепа на всичко
гореизложено като изводи е и практиката на ВАС – Решение № 5613/14.05.2020 г.
по адм.дело № 12835/2019 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 15617/13.12.2018 г. по
адм.дело № 4207/2018 г. на VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16141/20.12.2018 г. по
адм.дело № 6521/2018 г. на VІІІ отд. на ВАС, Решение № 4723/22.04.2020 г. по
адм.дело № 10952/2019 г. на VІІІ отд. на ВАС, Решение № 3820/12.03.2020 г. по
адм.дело № 9144/2019 г. на VІІІ отд. на ВАС, Решение № 6276/24.04.2019 г. по
адм.дело № 15530/2018 г., VІІІ отд. и др.
Ето защо, съдът не
кредитира заключението на в.л. Б. и в тази му част и приема, че всички оспорени
документи – ЗВР, 3 бр. ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като валидни ел.документи,
валидно подписани с КЕП от лицата, сочени като техни издатели, като е спазена
изискуемата от ДОПК писмена форма и са налице нужните реквизити на тези актове.
С оглед изложеното и съгласно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че обжалваният ревизионен
акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на
процесуалните разпоредби по издаването му.
По второто възражение на жалбоподателя, че оспорените документи – РА, РД, ЗВР и 3 бр.
ЗИЗВР, не са му връчени, респ. че е нарушена поредността на връчването, уредена
в чл.29 и сл. ДОПК:
Съдът намира това възражение
за неоснователно. Съгласно
разпоредбите на чл. 29 ДОПК, връчването на
съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта, който за регистрираните по БУЛСТАТ лица е адресът за
кореспонденция, посочен в регистъра. Връчването се извършва от органа по
приходите или от друг служител /връчител/ - чл.29, ал.2 ДОПК. Съобщенията могат
да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран
пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие /чл.29, ал.3 ДОПК/. Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане
по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран
електронен подпис на органа по приходите /чл.29, ал.4 ДОПК/. Електронното съобщение се смята за връчено, когато
адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно
съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на
електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система /чл.30, ал.5 ДОПК/.
Връчването на документите в случая
е станало по електронен път. Връчването на съобщение на електронен адрес на
задълженото лице е законово предвиден начин на съобщаване. В закона /ДОПК/ няма
въведена поредност относно начините за връчване, т.е. няма законово въведено
ограничение относно това до връчването по електронен път да се стига, едва
когато са изчерпани другите нормативно установени способи за съобщаване. Поради
това, възражението на жалбоподателя, че първо е следвало да бъде уведомен чрез
връчване на заповедта в адреса на управление, а едва след това на електронен
адрес, се явява неоснователно /в този смисъл е и Решение № 934/23.01.2019 г. по
адм.дело № 8669/2018 г. на ВАС, І отд./
Относно връчването на оспорените
документи по ел.път, в делото са налични писмени доказателства – л.177-л.182,
като от ответника са приложени разпечатки от ИС „Контрол“ – удостоверения за
извършено връчване по ел.път чрез активиране на електронната препратка към
съобщението за ел.връчване на документи. В удостоверенията е посочена датата на
връчване на съответния документ чрез активиране на препратката, IP адресът, от
който е била активирана, и изтеглянето на документите от имейл адрес *********@***.**., което напълно изпълнява изискванията на чл.30, ал.5 ДОПК. По делото са
налични достатъчно доказателства, изходящи от самия жалбоподател, от които е
видно, че точно този имейл адрес е бил ползван от него /например договора за
покупко-продажба от 03.08.2016 г. на л.92 от делото/. Освен това, на
получаваните по ел.път на този имейл съобщения, жалбоподателят е отговарял,
като дори управителят на дружеството Конгаров изрично е потвърдил във
възражението си против РД /л.81-л.89/, че същият му е бил връчен на 26.10.2016
г., с което на практика е потвърдил и факта на получаването му на посочения
имейл адрес – така, както е отбелязано в самия РД и в удостоверението за
неговото връчване по ел.път. Ето защо, релевираните от жалбоподателя
възражения, свързани с невръчването на ЗВР, 3 бр. ЗИЗВР, РД и РА, са неоснователни.
По третото възражение на жалбоподателя, свързано с
твърдението, че РА е нищожен, понеже е резултат от опорочена процедура по
възлагане на ревизията, доколкото същата е извършена
от некомпетентни органи, в нарушение на чл.160, ал.2 ДОПК и при неспазване
на изискването на чл.113, ал.1, т.2 ДОПК, който текст според жалбоподателя
изисква в ЗВР да бъдат определени поне три, различни в персонално отношение
лица – поне двама ревизиращи органи по приходите и един ръководител на
ревизията:
Съдът намира това възражение също за
неоснователно. Анализът
на събраните по делото доказателства налага извод, че ревизионният акт е
издаден от компетентни органи и при спазване на относимите разпоредби от глава
15 ДОПК „Данъчно-осигурителен контрол“ – чл.112, ал.2, т.1, чл.113, чл.119. В
закона ясно е разписано, че ревизията се възлага от орган по приходите,
определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, че
ревизията се провежда от ръководителя на ревизията и другия определен орган по
приходите със заповедта за възлагане на ревизията, които съставят и ревизионния
доклад; че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и
ръководителя на ревизията – чл.119, ал.2 ДОПК. От доказателствата по делото се
установява по несъмнен начин, че тези законови изисквания са спазени от страна
на ТД на НАП – Бургас при провеждане на ревизията и издаването на оспорения
ревизионен акт. Никъде в закона не е предвидено ограничението, че в персонално
отношение ръководителят на ревизията следва да е лице, различно от другите
определени органи по приходите, какъвто извод формира процесуалният
представител на жалбоподателя. Наведените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи в тази връзка са неоснователни, като в този смисъл е и
цитираната по-горе съдебна практика по аналогичен казус - Решение №
934/23.01.2019 г. по адм.дело № 8669/2018 г. на ВАС, І отд./.
В този смисъл, издаденият РА не е нищожен, тъй като е издаден в
съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.2 ДОПК – от ръководителя на ревизията
С.Г.К. и от възложителя на ревизията - М. Х. М.-Б., съгласно ЗВР от 04.05.2016
г. /л.60/ и Заповед № РД-8/04.01.2016
г. /л.66-л.69/.
ПО
ФАКТИТЕ:
С РА е отказано право на данъчен
кредит в размер на 18 495,49 лв., на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури, издадени от „Парита-68“ ЕООД, „Парита 99“
ЕООД, „Керос 2012“ ЕООД, „Ото“ ЕООД и не са признати за данъчни цели разходи за
материали и услуги на основание чл.26, т.2, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗКПО по
фактури, издадени от „Парита-68“ ЕООД, „Парита 99“ ЕООД, „Керос 2012“ ЕООД,
„Тид ауто“ ЕООД, „Фамилия Х.“ ЕООД, „Ото“ ЕООД и „Булгара 2005“ ЕООД.
През
ревизирания период дейността на дружеството-жалбоподател е търговско
посредничество за продажба на нови и/или употребявани линии за производство на
макаронени изделия. Дружеството не разполага с търговски помещения, няма офис.
1.
В хода на ревизията на доставчика „Парита-68“
ЕООД е извършена насрещна проверка. Представено е обяснение
от управителя на дружеството (л.204), в което заявява, че няма какво друго да
приложи различно от това, което е представено при предходна проверка на „Сървиз
47“ ЕООД. В протокола за извършената насрещна проверка (л.200) е посочено, че в
хода на предходна извършена на „Парита-68“ ЕООД насрещна проверка (л.418) са
представени:
- фактура № 94/01.09.2015 г., издадена на „Сървиз 47“
ЕООД с данъчна основа в размер на 5 644,17 лв. и ДДС в размер на
1 128,83 лв., с предмет на доставката – вътрешен транспорт и комисионна за
един брой парогенератор и 3 броя охладителни кули (л.431);
- договор от 01.01.2015 г., сключен между „Сървиз 47“
ЕООД - възложител и „Парита-68“ ЕООД - изпълнител, с предмет на договора – осигуряване
на доставчици на материали (електрически и механични части), както и всякакви
други материали, с цел пълно окомплектоване на машините и оборудванията
продавани от възложителя; осигуряване на помещения и зализа провеждане на
семенари и мероприятия с клиенти на възложителя; цялостно рекламиране на всички
посочени продукти на Възложителя в страната и чужбина и изготвяне на рекламна
стратегия; осигуряване на транспортни и спедиторски услуги в страната и
чужбина; осигуряване изпълнението на монтажни дейности, както и инсталиране и
настройки на оборудване от всякакъв вид; търсене на нови клиенти на Възложителя
и всякакви други дейности, възложени от възложителя. Посочено е, че договора се
сключва за срок от една година, считано от датата на подписване на договора
(л.428-430).
- аналитичен регистър на сметка 501 (каса в лева) -
л.432;
- писмени обяснения, съгласно които „Парита-68“ ЕООД
има сключен писмен договор със „Сървиз 47“ ЕООД. Посочва, че във фирмата
няма назначени работници, сам извършва
работата. Разяснява, че по фактура № 60 от 03.09.2015 г. предметът на
доставката е проучване и търсене на нови клиенти в Гърция, а по другата фактура
е комисионна услуга и транспорт, за който е използвал услугите на външна
транспортна фирма и има фактура за плащане. Заявява, че фирмата няма собствена
техника и, ако се наложи, се използват услугите на външни фирми. Плащането по
фактурите е било в брой (л.427).
Според извършена проверка в информационните масиви на ПП на НАП в дневника
за продажбите на „Парита-68“ ЕООД са отразени следните фактури, издадени към
„Сървиз 47“ ЕООД: фактура № 60/03.09.2015 г., с предмет на доставката –
проучване на нови клиенти, с данъчна основа 5 416,67 лв. и ДДС –
1 083,83 лв.; фактура № 94/01.09.2015 г., с предмет на доставката –
транспорт парогенератор и кули, с данъчна основа 5 644,1 7лв. и ДДС –
1 128,83 лв., и фактура № 98/18.02.2016 г., с предмет на доставката –
услуги по договор, с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС – 2 000 лв.
Установено е още, че „Парита-68“ ЕООД е вписано в ТР на Агенция по вписванията
на 18.04.2007 г. с едноличен собственик на капитала Х. Х. Р.. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 31.08.2007 г.
От
друга страна, от ревизираното дружество във връзка с тези доставки са
представени:
-
фактура № 94/01.09.2015 г., издадена от „Парита-68“ ЕООД с данъчна основа -
5 644,17 лв. и ДДС в размер на 1 128,83 лв., с предмет на доставката
– вътрешен транспорт и комисионна за един брой парогенератор и 3 броя
охладителни кули (л.118), ведно с фискален бон;
-
фактура № 60/03.09.2015 г., издадена от „Парита-68“ ЕООД с данъчна основа –
5 416,67 лв. и ДДС – 1 083,33 лв., с предмет на доставката –
проучване и търсене на нови клиенти в Гърция (л.117), ведно с фискален бон;
-
фактура № 98/18.02.2016 г., издадена от „Парита-68“ ЕООД с данъчна основа – 10 000
лв. и ДДС – 2 000лв, с предмет на доставката – съгласна договор от
01.01.2015 г. (л.116), ведно с фискален бон;
-
справка за осчетоводяването на всяка една от фактурите – извадки от журнала на
операциите по партньори (л. 115);
-
копие от приемо-предавателен протокол между „Парита-68“ ЕООД и „Сървиз 47“ ЕООД
(л.139);
-
писмени обяснения от задълженото лице, съгласно които „Парита-68“ ЕООД
контактува с доставчиците „Керос 2012“ ЕООД, „Парина 99“ ЕООД, „Тид ауто“ ЕООД,
„Фамилия Х.“ ЕООД, „Булгара 3005“ ЕООД и „Ото“ ЕООД от името и за сметка на
„Сървиз 47“ ЕООД, като лицето за контакти е Г. Р.. Посочено е още, че
резултатите от свършената работа се виждат с разрастването на дейността на
„Сървиз 47“ ЕООД, клиентите се увеличават – „Савимекс“ ЕООД, „Хед Технолоджис
Консулт“ ООД, ЗП „Т. С. К.“, „Корона лав“ ООД, „България Тианшинонг Фийд Ко“
ООД, „ВС Пласт“ ООД, „Димов 2002“ ЕООД, ЗП „Д.Г. Д.“, „Ронис“ ЕООД, „Добруджа
Флора Ойл“ ООД и др. Посочено е, че предстои подписване на договор с клиент от
Гърция (л.114).
С
възражението против РД (л.81-89) ревизираното лице е представило по отношение
на фактура № 60/03.09.2015 г. потвърждение за проведена среща от С. В. С.,
управител на гръцко дружество (л.90), като е посочено, че на по-късен етап е
бил сключен договор с фирма на г-н С., но в Р България, а именно с „ВС Пласт“
ООД (л.91-92).
По
отношение на фактура № 94/01.09.2015 г. от ревизираното лице са представени
оферта от 21.08.2015 г. за парогенератор (л.93), фактура №19/31.09.2015 г. и
фактура № 20/07.09.2015 г. с предмет авансови плащания, съгласно оферта за
парогенератор (л.94), протокол за извършени доставки от 01.04.2016 г. между
„Корона лав“ ООД и „Сървиз 47“ ЕООД за един брой парогенератор (л.95) и
протокол за извършени доставки от 01.04.2016 г. между „Корона лав“ ООД и „Сървиз 47“ ЕООД за три броя
охладителни кули (л.96).
При
насрещна проверка на „Корона Лав“ ООД
от дружеството са представени:
- писмени обяснения от управителя, с които
заявява, че за нуждите на „Корана Лав“ ООД за изграждане на дестилерия за
лавандулово масло се е сключил договор със „Сървиз 47“ ЕООД за доставка, монтаж
и въвеждане в експлоатация на дестилационна инсталация. Декларира, че всичко,
свързано със съоръженията от доставка до пуск, е извършено съгласно договорите
със „Сървиз 47“ ЕООД. Разплащането е извършено съгласно клаузите в договорите и
издадените протоколи за извършени доставки (л.256);
- протокол за извършени доставки от 01.04.2016
г. за доставка на парогенератор (л.256-гръб);
- протокол за извършени доставки от 01.04.2016
г. за доставка на три броя охладителни кули (л.257);
-
договор за покупко-продажба на парен котел от 24.08.2015 г. (л.257-гръб – 258);
- договор за покупко-продажба на охладителни
кули от 09.11.2015 г. (л.258-гръб – 259);
-
фактура № 24/14.12.2015г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет – 1 брой
високотемпературна охладителна кула MITA PMS 9/85
комплект, 2 броя високотемпературна охладителна кула MITA PMS 9/110 комплект и
спада се аванс по фактура № 22/11.11.2015 г. (л.259-гръб);
-
фактура № 22/11.11.2015 г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет – авансова
плащане за високотемпературни охладителни кули (л.260);
-
фактура № 21/26.10.2015 г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет – аванс по
фактура № 19/31.08.2015 г. и аванс по фактура № 20/01.09.2015 г. (л.260-гръб);
-
фактура № 20/07.09.2015 г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет – авансово
плащане съгласно оферта за парогенератор (л.261);
-
фактура № 19/31.08.2015 г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет – авансова
плащане съгласно оферта за парогенератор (л.261-гръб).
Ревизиращите органи са приели, че относно предмета на доставката по фактура
№ 60/03.09.2015 г. не са представени документи с кои клиенти от Гърция са
сключени договори, в какво точно се е състояло проучването и къде в Гърция се е
провело.
Относно предмета на доставката по фактура № 94/01.09.2015 г. са приели, че
не е изяснено каква част от стойността е транспорт и каква част е комисионна,
не са представени доказателства за извършения транспорт, не е изяснено с какво
транспортно средство е осъществен превозът, не са представени пътни листи,
товарителници, лицензи във връзка с транспорта. Във връзка с декларираното от
„Парита-68“ ЕООД, че не притежава собствени транспортни средства и че
транспортът е извършен от външна фирма, ревизиращите отбелязват, че не е
декларирано името на транспортната фирма и не е представена фактура за платени
транспортни услуги. Не е изяснено за чия сметка е транспортът - т.е. не е
посочен крайният клиент, получател на транспортната услуга. От органите по
приходите при извършена проверка в дневниците на продажбите на ревизираното
дружество е установено, че високотемпературни охладителни кули и парогенератор
са фактурирани от „Сървиз 47“ ЕООД на „Корона Лав" ООД, но фактурите са
издадени през м.10.2015 г. и през м.12.2015 г. Приемат, че самото придобиване
на охладителните кули е ВОП - от M.I.T.A SRL с VIN номер IT05112560155 през
м.11.2015 г. и през м.12.2015 г. и не е логично транспортът им да е извършен
през м.09.2015 г., когато е издадена фактурата за транспортна услуга от
„Парита-68" ЕООД.
Относно предмета на доставката по фактура № 98/18.02.2016 г. е прието, че
не са представени приемно-предавателни протоколи и други документи, доказващи
извършването на конкретни услуги по договор от 01.01.2015 г. Не са представени
писмени обяснения относно това какви са извършените услугите по този договор и
от кого са извършени. Не е изяснено каква е конкретната заслуга на
„Парита-68" ЕООД за разрастването на дейността на ревизираното дружество.
Не са представени документи, удостоверяващи търговска кореспонденция между
двете дружества - оферти и др. Не е изяснено по какъв критерий е избрана фирма
„Парита-68“ ЕООД за осъществяване на въпросните доставки.
Ревизиращите приемат, че доколкото договорът, сключен между „Парита-68“
ЕООД и ревизираното лице, представлява договор за изработка, то спорът се концентрира
единствено относно осъществяването на насрещната престация от страна на
„Парита-68“ ЕООД, т.е. изработило ли е дружеството трудовия резултат, за който
се е задължило; престирало ли е този резултат на „СЪРВИЗ 47“ ЕООД и, съответно,
последно посоченото търговско дружество използвало ли е този резултат при
извършването на последващи облагаеми сделки, свързани с осъществяваната от него
стопанска дейност.
Позовавайки
се на извършената проверка в информационните масиви на ПП на НАП, както и на
липсата на данни за материално - техническа и кадрова обезпеченост на
дружеството-доставчик, и предвид всичко изложено, органа по приходите е приел,
че „Парита 68“ ЕООД не осъществява и не би могла да осъществява реална
икономическа дейност, а само префактурира стоки и услуги в сравнително големи
размери.
За това ревизиращият орган, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен
кредит на „Сървиз 47“ ЕООД по издадените от „Парита-68“ ЕООД фактури в общ
размер на 4 212,16 лв.
2. При насрещна проверка на доставчика „Керос
2012“ ЕООД е представено писмено обяснение от управителя на дружеството
(л.197), според което няма какво друго различно да приложи от това, което е
представено при предходна проверка на „Сървиз 47“ ЕООД. В протокола за
извършената насрещна проверка (л.193) е посочено, че в хода на предходна,
извършена на „Керос 2012“ ЕООД, насрещна проверка (л.336) са представени:
- фактура № 4/30.10.2015 г., издадена на „Сървиз 47“ ЕООД, с данъчна основа
– 2 666,67 лв. и ДДС – 533,33 лв., с предмет на доставката – ел. материали
(л.344);
- фактура № 5/30.10.2015 г., издадена на „Сървиз 47“ ЕООД, с данъчна основа
– 3 750 лв. и ДДС – 750 лв., с предмет на доставката – програмни услуги
(л.345);
- фактура № 7/18.12.2015 г., издадена на „Сървиз 47“ ЕООД, с данъчна основа
– 12 500 лв. и ДДС – 2 500 лв., с предмет на доставката – ел.
материали (л.346);
- пълномощно, с което управителят на „Керос 2012“ ЕООД Х. Х. Р. е
упълномощил Г. Е. Р.(л.347-348);
- договор между счетоводната фирма и контрагента;
- писмени обяснения, съгласно които в дружеството има назначени около 40-45
човека. Плащанията по фактурите са извършвани в брой. Посочва, че има сключен
договор с клиента, евентуално ако се наложи някаква услуга или доставка на
стоки, да се осигурят. Обяснено е, че
програмната услуга е абонаментен договор, който, ако евентуално се
наложи услуга, дружеството да осигури навременно отстраняване на повредата. По
отношение на закупените и доставени материали на клиента е посочено, че са
доставени със собствен транспорт (леката му кола) (л. 343);
Според извършена проверка в информационните масиви на ПП на НАП в дневника
на продажбите на „Керос 2012“ ЕООД са отразени следните фактури, издадени на
„Сървиз 47“ ЕООД – фактура № 4/30.11.2015 г., фактура № 5/30.11.2015 г. и
фактура № 7/18.12.2015 г. Установено е още, че „Керос 2012“ ЕООД е вписано в ТР
на Агенцията по вписванията на 04.04.2012 г., с едноличен собственик на
капитала Х. Х. Р.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.07.2015 г.
Констатирано е, че всички отразени в дневника на покупките на „Керос 2012“ ЕООД
доставки са от контрагенти, които извършват системни данъчни нарушения.
От друга страна, от ревизираното дружество във връзка с тези доставки са
представени:
- фактура № 5/30.10.2015 г., издадена от „Керос 2012“ ЕООД с данъчна основа
– 3 750 лв. и ДДС в размер на 750 лв., с предмет на доставката – програмни
услуги (л.122), ведно с фискален бон;
- фактура № 4/30.10.2015 г., издадена от „Керос 2012“ ЕООД с данъчна основа
– 2 666,67 лв. и ДДС – 533,33 лв., с предмет на доставката – ел. матеирали
(л.121), ведно с фискален бон;
- фактура № 7/18.12.2015 г., издадена от „Керос 2012“ ЕООД с данъчна основа
– 12 500 лв. и ДДС – 2 500 лв, с предмет на доставката – ел.
материали (л.120), ведно с фискален бон;
- справка за осчетоводяването на всяка една от фактурите – извадки от
журнала на операциите по партньори (л. 123);
С възражение против РД (л.81-89) ревизираното дружество е представило по
отношение на фактура № 4/30.10.2015 г. и фактура № 7/18.12.2015 г. констативен
протокол от 04.01.2016 г. между „Савимекс“ ЕООД и „Сървиз 47“ ЕООД за
поддържане на производствена поточна линия в завод „Савимекс“ ООД (л.97) и
протокол за извършени доставки от 01.04.2016 г. на един брой парен котел между
„Савимекс“ ЕООД, „Сървиз 47“ ЕООД (л.98), протокол за извършени доставки от
01.04.2016 г. между „Корона лав“ ООД и „Сървиз 47“ ЕООД за един брой
парогенератор (л.95) и протокол за извършени доставки от 01.04.2016 г. между
„Корона лав“ ООД и „Сървиз 47“ ЕООД за три броя охладителни кули (л.96).
При насрещна проверка на „Савимекс“ ЕООД от управителя на
дружеството са представени:
- протокол за извършени доставки от 01.04.2016 г. на един брой парен котел
между „Савимекс“ ЕООД и „Сървиз 47“ ЕООД (л.265-гръб);
- констативен протокол от 04.01.2016 г. между „Савимекс“ ЕООД и „Сървиз 47“
ЕООД във връзка с изтичане срока на поддържане на производствена поточна линия
в завод на „Савимекс“ ООД (л.266);
- договор за покупко-продажба на парни котли от 23.12.2015 г. между „Сървиз
47“ ЕООД и „Савимекс“ ЕООД (л.266-гръб – 267);
- фактура № 75/22.02.2016 г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет –
парен котел марка ICIIDLDAIE модел ВХ800 с принадлежащо оборудване комплект, приспада се аванс по
фактура № 26/30.12.201 5г., приспада се аванс по фактура № 28/09.02.2016 г.
(л.268);
- фактура № 28/09.02.2016 г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет –
авансово плащане по договор за покупко-продажба на парни котли от 23.12.2015 г.
(л.268-гръб);
- фактура № 26/30.12.2015 г., издадена от „Сървиз 47“ ЕООД, с предмет -
авансово плащане по договор за покупко-продажба на парни котли от 23.12.2015 г.
(л.269).
Въз основа на представените от страна на доставчика „Керос 2012“ ЕООД и от
страна на ревизираното лице „Сървиз 47“ ЕООД документи, ревизиращите органи са
приели, че липсват доказателства за реално осъществени доставки.
Относно предмета на доставките по фактури 4/30.10.2015 г. и 7/18.12.2015 г.
(с предмет на доставката - ел.материали), приходните органи са приели, че не е
представен опис по видове материали, не е представено нито едно доказателство,
че тези ел.материали са предназначени за високотемпературните охладителни кули
и парогенератора, чиито краен получател е фирма „Корона лав“ ООД. Не е представен
договор с „Корона лав" ООД, анекси относно необходимостта от дооборудване
на кулите и парогенератора (доставката им е ВОП от Италия), във връзка с което
са процесиите ел.материали. Не е представен приемно - предавателен протокол,
където „Корона лав“ ООД да фигурира като техен краен получател. Не са
представени доказателства относно последващата реализация на материалите. Не са
представени документи относно извършения транспорт на ел. материалите. Не е
изяснено къде са се съхранявали материалите до момента на реализацията им. Не
са представени договори за наем на помещения. Не е изяснен произходът на
ел.материалите, тъй като не са представени фактури от предходни доставчици.
Относно предмета на доставката по фактура 5/30.10.2015 г. (програмни услуги)
- не е изяснено програмни услуги извършени ли са фактически, или са само
абонамент за програмни услуги (в случай на нужда) и не са извършени; за каква
машина става въпрос; какъв е квалифицираният персонал, който ще извърши
програмните услуги, и тъй като „Керос 2012“ ЕООД няма персонал - защо точно с
този доставчик е договаряно извършването на такъв вид услуги. Не са представени
документи, удостоверяващи търговска кореспонденция между двете дружества -
оферти и др. Не е изяснено по какъв критерий е избрана фирма „Керос 2012“ ЕООД
за осъществяване на въпросните доставки.
Позовавайки се на извършената проверка в информационните масиви на ПП на
НАП и предвид всичко изложено, органът по приходите е приел, че „Керос 2012“
ЕООД не осъществява и не би могъл да осъществява реална икономическа дейност, а
само префактурира стоки и услуги.
За това ревизиращият орган, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен
кредит на „Сървиз 47“ ЕООД по издадените от „Керос 2012“ ЕООД фактури в общ
размер на 3 783,33 лв.
3. При извършената насрещна проверка на доставчика „Парита 99“ ЕООД са
представени писмени обяснения от управителя на дружеството, в които заявява, че
няма какво друго да приложи различно от това, което е представено при предходна
проверка на „Сървиз 47“ ЕООД (л.191). В протокола за извършената насрещна
проверка (л.187) е посочено, че в хода на предходна извършена на „Парита 99“
ЕООД насрещна проверка (л.318) са представени:
- фактура № 6/18.12.2015 г., издадена на „Сървиз 47“ ЕООД, с данъчна основа
– 12 000 лв. и ДДС – 2 400 лв., с предмет на доставката – поддръжка на
монтираните оборудвания в периода на тяхната гаранция (л.329);
- пълномощно, с което управителят на „Парита 99“ ЕООД, Х. Х. Р.упълномощава
Г. Е. Р.(л.330);
- писмени обяснения, съгласно които „Парита 99“ ЕООД няма сключен писмен
договор със „Сървиз 47“ ЕООД. Твърди, че имат сключен абонамент за една година
(2015 г. - 2016 г.), съгласно който дружеството-доставчик се е задължило към
ревизираното лице, ако се случи проблем свързан с монтираното оборудване,
незабавно да се отреагира. Заявява, че към момента няма назначени лица на
граждански и трудови договори, тъй като не му се е налагало, но в случай на
нужда такива ще бъдат назначени. Декларира, че към момента не е извършена
услуга, фирмата не разполага с технически средства, но при необходимост ще
бъдат закупени или евентуално вземането им под наем (л.328).
Според извършена проверка в информационните масиви на ПП на НАП е
установено, че в дневника на продажбите на „Парита 99“ ЕООД е отразена фактура
№ 6/18.12.2015 г. издадена към „Сървиз 47“ ЕООД. Установено е още, че „Парита
99“ ЕООД е вписано в ТР на Агенцията по вписванията на 11.06.2015 г., с едноличен
собственик на капитала Христо Х. Радев. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на
02.07.2015 г. Констатирано е, че всички отразени в дневника на покупките на
„Парита 99“ ЕООД доставки са от контрагенти, които извършват системни данъчни
нарушения.
От ревизираното лице, във връзка с извършената доставка, са представени:
- фактура № 6/18.12.2015 г., издадена от „Парита 99“ ЕООД, с данъчна основа
12 000 лв. и ДДС – 2 400 лв., с предмет на доставката – поддръжка на
монтираните оборудвания в периода на тяхната гаранция (л.124);
- справка за осчетоводяванията по фактурите – извадка от журнала на
операциите по партньори (л.123);
- копие от приемно-предавателен протокол между „Парита 68“ ЕООД и „Сървиз
47“ ЕООД;
- писмени обяснения, според които „Парита 68“ ЕООД контактува с всички
доставчици (тук се визират доставчиците „Парита 99“ ЕООД , „Керос 2012“ ЕООД,
„Фамилия Х.“ ЕООД, „Тид Ауто“ ЕООД, „Булгара 2005“ ЕООД и „ОТО“ ЕООД) от името
и за сметка на „Сървиз 47“ ЕООД и лицето за контакт е Г. Е. Р., като е посочен
и телефон за контакт с нея.
С възражение против РД (л.81-89) ревизираното лице е представило по
отношение на фактура № 6/18.12.2015 г. констативен протокол от 04.01.2016 г.
между „Сървиз 47“ ЕООД и „Савимекс“ ООД във връзка с изтичане срока на
поддържане на производствена поточна линия в завод на „Савимекс“ ООД (л.97).
Въз основа на представените от доставчика „Парита 99“ ЕООД и от
ревизираното лице документи органът е приел, че липсват доказателства за реално
осъществена доставка.
Относно предмета на доставката по фактура 6/18.12.2015 г. - поддръжка на
монтираните оборудвания в периода на тяхната гаранция, според органа не е
представено нито едно доказателство това оборудване самостоятелно ли е или е
част от други съоръжения, кой е клиентът-краен получател на оборудването и на
услугите във връзка с това оборудване. Не е представен договор с този краен
клиент, както и анекси относно необходимостта от дооборудване и поддръжка на
съоръженията. Не е представен приемно-предавателен протокол, където фирмата -
краен клиент да фигурира като получател. От ревизираното дружество не са
представени документи относно последващата реализация.
Според ревизиращия орган, от обясненията на „Парита 99“ ЕООД се установява, че
фактически услуги по поддръжка не са извършени, към момента няма назначени лица
на граждански и трудов договори за извършване на посочените услуги, но в случай
на необходимост такива ще бъдат назначени, както и че към момента „Парита
99" ЕООД не разполага с технически средства, но при необходимост ще бъдат
закупени. Предвид това и предвид предметът на доставката по ф.6/18.12.2015 г.,
ревизията е счела, че липсва данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2
от ЗДДС, тъй като самият доставчик декларира, че такива услуги не се извършени.
С оглед на установеното и на
основание чл.70, ал.5, вр. чл.68, ал.1, чл.69, ал.1 и чл.71, ал.1 от ЗДДС, на
„Сървиз 47“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 2 400 лв. по издадените от „Парита 99“ ЕООД
фактури.
4. При извършената
насрещна проверка на доставчика на „Ото“ ЕООД, според протокола от
проверката (л.225), на адреса след две посещения не е открито лице за контакти.
Връчено е съобщение по реда на чл.32 ДОПК. В указания срок не са представени
изисканите документи.
Според извършена проверка в
информационните масиви на ПП на НАП е установено, че в дневника на продажбите
на „Ото“ ЕООД и справка-декларацията по ЗДДС са отразени следните фактури,
издадени към „Сървиз 47“ ЕООД – фактура № 656/21.10.2015 г., фактура №
657/22.10.2015 г., фактура № 664/30.11.2015 г. и № 683/19.12.2015 г. Установено
е още, че през проверявания период
дружеството има регистрирани различен брой действащи трудови договори –
от три назначени лица по трудови правоотношения в началото на периода, до осем
към 31.03.2016 г. В сроковете по чл.3, ал.1, т.1 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №
Н-8 от 29.12.2005г. са подавани данни за наетите лица с Декларация обр. № 1 и Декларация
обр. № 6. Вноски за ЗОВ не са извършвани. Констатирано е, че към датата на
издаване на протокола за насрещна проверка дружеството има изискуеми задължения
в особено големи размери.
От ревизираното лице във връзка с
извършената доставка са представени:
- фактура № 656/21.10.2015 г.,
издадена от „Ото“ ЕООД, с данъчна основа 12 000 лв. и ДДС – 2 400
лв., с предмет на доставката – предоставяне на помещения – зали за провеждане
на семинари и мероприятия за период от 12 месеца (еднократно плащане), ведно с
касов бон (л.138);
- фактура № 657/22.10.2015 г.,
издадена от „Ото“ ЕООД, с данъчна основа 10 500 лв. и ДДС – 2 100
лв., с предмет на доставката – рекламна дейност за период от 14 месеца
(еднократно плащане), ведно с касов бон (л.137);
- фактура № 664/30.10.2015 г.,
издадена от „Ото“ ЕООД, с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС – 2 000
лв., с предмет на доставката – ел. мотори, ведно с касов бон (л.136);
- фактура № 683/19.12.2015 г.,
издадено от „Ото“ ЕООД, с данъчно основа 12 000 лв. и ДДС – 2 400 лв.,
с предмет на доставката – абонамент на монтажни дейности за 2016 г., ведно с
касов бон (л.135);
- фактура № 703/06.02.2016 г.,
издадена от „Ото“ ЕООД, с данъчна основа 8 333,33 лв. и ДДС –
1 666,67 лв., с предмет на доставката – пакетажни машини марка „Паван“ – 2
броя втора употреба, ведно с касов бон (л.134);
- справка за осчетоводяванията по
фактурите – извадка от журнала на операциите по партньори (л. 133). В справката
е посочено, че пакетажните машини сана склад в с.Калина, а ел. моторите са за кулите,
предназначени за „Корона лав“ ООД и за окомплектоването на продадените парни котли на „Ронис“ ЕООД и
„БТФ Ко“ ООД.;
- писмени обяснения, според които
„Парита 68“ ЕООД контактува с всички доставчици (тук се визират доставчиците
„Парита 99“ ЕООД , „Керос 2012“ ЕООД, „Фамилия Х.“ ЕООД, „Тид Ауто“ ЕООД,
„Булгара 2005“ ЕООД и „ОТО“ ЕООД) от името и за сметка на „Сървиз 47“ ЕООД и
лицето за контакт е Г. Е. Р.. Посочено е още, че резултатите от свършената
работа се виждат с разрастването на дейността, клиентите се увеличават,
предстои подписването на договор с клиент от Гърция, увеличава се продуктовото
предлагане, както и се увеличават доставчиците на територията на Р България
(л.114).
- приемно-предавателен протокол
от 01.01.2015 г., в който в т.З е посочено, че рекламата, извършена от „Фамилия
Х.“ ЕООД и „ОТО" ЕООД се състои в „раздаване на флаери в 10 от
най-големите градове на България - 12 месеца по 3 пъти в седмицата“. В т.4 от
приемно- предавателния протокол е посочено, че „са извършени 38 мероприятия на
различни места в България - 3 във В. Търново, 10 в Бургас, 10 в Добрич, 10 във
Варна, 5 в Силистра“ (л.139).
С възражение против РД (л.81-89)
ревизираното лице по отношение на фактура № 683/19.12.2015 г. и №
664/30.10.2015 г. е представило протокол за извършени доставки от 01.04.2016 г.
на един брой парен котел между „Савимекс“ ЕООД, „Сървиз 47“ ЕООД (л.98),
протокол за извършени доставки от 01.04.2016 г. между „Корона лав“ ООД и
„Сървиз 47“ ЕООД за един брой парогенератор (л.95), протокол за извършени
доставки от 01.04.2016 г. между „Корона лав“ ООД и „Сървиз 47“ ЕООД за три броя
охладителни кули (л.96) и договор за доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на парокотелна инсталация от 31.05.2016 г., сключен между
„България Тианшинонг Фийд Ко.“ ООД – възложител и „Сървиз 47“ ЕООД – изпълнител
(л.102-104).
Въз основа на събраните
доказателства, настоящата ревизия е приела, че липсват доказателства за реално
осъществени доставки по горепосочените фактури, предвид следните мотиви:
Относно предмета на доставката по
фактура 683/19.12.201 5г. за абонамент за монтажни дейности за 2016 г. посочва,
че не е изяснено монтажни дейности извършени ли са или става въпрос само за
абонамент и такива не са извършени: за какво оборудване се отнасят монтажните
дейности; кой е крайният получател на това оборудване, съответно на монтажните
услуги; има ли подписани от крайния получател приемно-предавателни протоколи за
извършени монтажни услуги; защо точно с този доставчик („Ото“ ЕООД) е
договаряно извършването на такъв вид услуги; притежава ли този доставчик
квалифициран персонал за извършване на подобен вид услуги? От ревизираното лице
не са представени документи и писмени обяснения, във връзка с гореизложеното.
Относно предмета на доставката по
фактура 664/30.10.2015 г. (за ел. мотори) от ревизиращите е отбелязано, че в
справката за осчетоводяването е посочено, че три от моторите са за
охладителните кули - за „Корона Лав“ ООД, но не е представено нито едно
доказателство, че тези ел. мотори са предназначени за високотемпературните
охладителни кули, чиито краен получател е фирма „Корона лав“ ООД. Ел. моторите
са осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“. Не е представен договор с
„Корона лав“ ООД, анекси относно необходимостта от дооборудване на кулите
(доставката им е ВОП от Италия). Не е представен приемно - предавателен
протокол, където „Корона лав“ ООД да фигурира като техен краен получател. От
ревизираното дружество не са представени документи относно последващата
реализация на моторите. Заявяват, че освен това има и съществено противоречие
във времево отношение: Високотемпературните охладителни кули са фактурирани от
„Сървиз 47" ЕООД на „Корона Лав" ООД с фактури от 14.12.2015 г. ВОП
на самите кули е извършен от Италия през м.11.2015 г. и м.12.2015 г.
Противоречи на логиката ел.моторите, предназначени за тези кули да са доставени
още през м.10.201 5г. - т.е. преди доставката на самите кули.
Относно предмета на доставката по
фактура № 657/22.10.2015 г. - рекламна дейност за период от 14 месеца (еднократно
плащане) в представения от РЛ приемно-предавателен протокол от 01.01.2015 г. е
посочено, че са извършвани рекламни мероприятия, раздаване на флаери в различни
градове, извършени 38 мероприятия в различни градове в България. Ревизиращите
приемат, че не е изяснено с каква цел се организират тези мероприятия, какво
точно се рекламира, след като клиентите са специфични - дейността на РЛ
предлагане на продуктови линии за макаронени изделия, оборудване,
окомплектоване и резервни части за тях. Прекият доставчик не е дал обяснения,
че е ползвал подизпълнители за изработване на флаери за ревизираното лице. Не
са представени никакви доказателства за извършени печатни услуги , както и
протоколи за приемо-предаване и одобряване от РЛ на така фактурираните рекламни
материали. От фактът, че е извършено плащане по фактурите, не може да се
направи извод, че доставките по тях са осъществени, след като доставчикът не е
имал нито необходимите количества хартия за производството на фактурираните
материали, нито е ползвал услугите на печатарска фирма за отпечатване на
фактурираните рекламни материали, нито са представени доказателства за
придобиването им от прекия доставчик. Приемат, че не са представени
доказателства в какво се изразяват извършените реклами, не са посочени
периодите на рекламите, местоположението, продължителността, честотата на
визуализация, цените и евентуалните отстъпки и надценки, договорени в
спецификации, съдържащи точно описание на предоставените рекламни услуги,
количество, единична цена, отстъпки, срок и етапи на плащане.
Относно предмета на доставката по
фактура № № 656/21.10.2015 г. - предоставяне на помещения - зали за провеждане
на семинари и мероприятия за период от 12 месеца (еднократно плащане),
ревизиращите приемат, че не е изяснено какви зали са наети, чия собственост са,
с каква цел се организират тези семинари и мероприятия. Не са представени
документи, удостоверяващи търговска кореспонденция между двете дружества -
оферти и др. Не е изяснено по какъв критерий е избрана фирма „Ото" ЕООД за
осъществяване на въпросните доставки.
С оглед на гореизложеното, с
ревизионния акт е прието, че не са
установени безспорни доказателства за липса на реална доставка на пакетажни
машини „Паван" - 2 бр. втора употреба (по фактура 703/06.02.2016 г.), тъй
като ревизираното лице ги посочва като налични в справката на налични активи.
Осчетоводени са по сметка 302 и формират част от салдото на сметката към
31.03.2016 г. Управителят декларира, че двата броя пакетажни машини са на склад
в с. Калина.
С оглед на установеното и на
основание чл.70, ал.5, вр. чл.68, ал.1, чл.69, ал.1 и чл.71, ал.1 от ЗДДС, на
„Сървиз 47“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 8 900 лв. по издадените от „Ото“ ЕООД
фактури.
5. При извършена насрещна
проверка на „Тид Ауто“ ЕООД(л. 208) е установено от справка в информационните масиви на ПП на НАП, че
„Тид ауто“ ЕООД е вписано в ТР на Агенцията по вписванията на 08.10.2009 г.,
като едноличен собственик на капитала е Генчо Желязков Велев. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 14.11.2011 г. и дерегистрирано по ЗДДС на 29.12.2014 г.
поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Установено е още, че почти
всички отразени в дневника на покупките на „Тид ауто“ ЕООД доставки (в периода,
когато е било регистрирано по ЗДДС лице) са от контрагенти, които извършват
системно данъчни нарушения.
При извършената
предходна насрещна проверка (л.353) са били представени:
- фактура №
76/02.12.2014 г., издадена на „Сървиз 47“ ЕООД, с данъчна основа 13 200
лв. и без начислен ДДС, с предмет на доставката – реклама съгласно договор от
2014 г. (л.364);
- пълномощно
съгласно, което управителят на „Тид ауто“ ЕООД Генчо Желязков Велев
упълномощава Г. Е. Р.(л.365);
- договор за
реклама от 18.08.2014 г., сключен между „Сървиз 47“ ЕООД – възложител и „Тид
ауто“ ЕООД – изпълнител, с предмет на договора – изработка на предварителен
проект за рекламни материали, който се съгласува и одобрява от възложителя, и
изработка периодично на рекламни материали в гр.Добрич срещу месечно
възнаграждение (л.366-368);
- писмени
обяснения, според които извършените услуги са рекламни, за които има сключен
писмен договор. Посочва, че във фирмата няма назначени лица на трудов договор и
услугата е извършена от управителя на фирмата. Плащането е извършено в брой и е
станало в офиса за счетоводство на фирмата в гр. Бургас, в присъствието на
счетоводителят Г. Е. Р.(л. 363).
От ревизираното
дружество във връзка с доставката са представени:
- фактура №
76/02.12.2014 г., издадена от „Тид ауто“ ЕООД, с данъчна основа 13 200 лв.
и без начислен ДДС, с предмет на доставката – реклама съгласно договор от 2014 г.,
ведно с фискален бон (л.126);
- справка за
осчетоводяванията по фактурите – извадка от журнала на операциите по партньори
(л.125);
- писмени
обяснения, според които „Парита 68“ ЕООД контактува с всички доставчици (тук се
визират доставчиците „Парита 99“ ЕООД , „Керос 2012“ ЕООД, „Фамилия Х.“ ЕООД,
„Тид Ауто“ ЕООД, „Булгара 2005“ ЕООД и „ОТО“ ЕООД) от името и за сметка на
„Сървиз 47“ ЕООД и лицето за контакт е Г. Е. Р.. Посочено е още, че резултатите
от свършената работа се виждат с разрастването на дейността, клиентите се
увеличават, предстои подписването на договор с клиент от Гърция, увеличава се
продуктовото предлагане, както и се увеличават доставчиците на територията на Р
България (л.114).
Въз основа на
представените от доставчика „Тид Ауто“ ЕООД и от ревизираното лице документи,
ревизиращият орган е приел, че липсват доказателства за реално осъществена
доставка по фактура 76/02.12.2014 г., тъй като не е представен опис на
рекламните материали - по видове и единични цени; не е представен съгласуван и
одобрен проект на рекламни материали съгласно т.1.1. от договора за реклама от
18.08.2014 г.; не са представени мостри на рекламните материали. Не са
представени документи относно това кой е изработил рекламните материали. Самото
„Тид Ауто“ ЕООД твърди, че няма назначени лица по трудов договор и според
справката по чл.73 от ЗДДФЛ от „Тид Ауто" ЕООД не са изплащани суми на
лица по граждански правоотношения. Не са посочени фактури от подизпълнители -
за рекламните материали и договори с подизпълнители - за изработката им. Не са
представени документи, удостоверяващи търговска кореспонденция между двете
дружества - оферти и др. Не е изяснено по какъв критерий е избрана фирма „Тид
Ауто“ ЕООД за осъществяване на въпросните доставки.
Във връзка с
процесната фактура е представен само договор за реклама от 18.08.2014 г., за
който ревизиращият орган приема, че спорът се концентрира единствено относно
осъществяването на насрещната престация от страна на "Тид ауто“ ЕООД, т.е.
изработило ли е дружеството резултата, за който се е задължило, престирало ли е
този резултат на "Сървиз 47" ЕООД и съответно, последно посоченото
търговско дружество, използвало ли е този резултат при извършването на
последващи облагаеми сделки, свързани с осъществяваната от него стопанска
дейност.
Органите по
приходите приемат, че не са предоставени документи и обяснения в какво се
изразяват извършените реклами и самия предмет, не са представени периодите на
рекламите, местоположението, продължителността, честотата на визуализация,
цените и евентуалните отстъпки и надценки, договорени в спецификации, съдържащи
точно описание на предоставените рекламни услуги, количество, единична цена,
отстъпки, срок и етапи на плащане.
Процесната фактура е издадена
без ДДС и не е включена в дневника на продажбите за периода м.12.2014 г.
6. По отношение доставчика „Фамилия Х.“ ЕООД (л.178), е
установено от информационните масиви на ПП на НАП, че в дневниците за покупките
на „Сървиз 47“ ЕООД са отразени процесните фактури, издадени от „Фамилия Х.“
ЕООД. Дружеството е вписано в ТР с Решение на Окръжен съд – Ямбол от 18.07.2003
г., като едноличен собственик на капитала е Д. Д. Х.. „Фамилия Х.“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС на 01.04.2008 г. и дерегистрирано по инициатива на орган
по приходите при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Установено е, че
в периода на издаване на горепосочените фактури, дружеството не е регистрирано
по ЗДДС.
При извършена предходна насрещна проверка (л.372) изготвеното ИПДПОЗЛ е
връчено по реда на 32 от ДОПК, като в отговор не са представени документи и
писмени обяснения.
От ревизираното дружество във връзка с доставката са представени:
- фактура № 96/27.10.2015 г., издадена от „Фамилия Х.“ ЕООД, с данъчна
основа 9 000 лв. и без начислен ДДС, с предмет – проучване на пазари за
покупко-продажба на машини и оборудвания втора употреба за територията на
България, ведно с фискален бон (л.128);
- фактура № 7/02.12.2014 г., издадена от „Фамилия Х.“ ЕООД, с данъчна
основа 13 000 лева и без начислен ДДС, с предмет – реклама съгласно
договор от 2014 г., ведно с фискален бон (л.129);
- фактура № 8/02.12.2014 г., издадена от „Фамилия Х.“ ЕООД, с данъчна
основа 14 000 лева и без начислен ДДС, с предмет – организиране на
мероприятия, съгласно договор от 2014 г., ведно с фискален бон (л.130);
- справка за осчетоводяванията по фактурите – извадка от журнала на
операциите по партньори (л.127);
- писмени обяснения, че „Парита 68“ ЕООД контактува с всички доставчици
(тук се визират доставчиците „Парита 99“ ЕООД, „Керос 2012“ ЕООД, „Фамилия Х.“
ЕООД, „Тид Ауто“ ЕООД, „Булгара 2005“ ЕООД и „ОТО“ ЕООД (от името и за сметка
на „Сървиз 47“ ЕООД) и лицето за контакт е Г. Е. Р.(л.114). В обясненията е
посочено, че резултатите от свършената работа се виждат с разрастването на
дейността, клиентите се увеличават, предстои подписването на договор с клиент
от Гърция, увеличава се продуктовото предлагане, както и се увеличават
доставчиците на територията на Р България;
- приемно-предавателен протокол от 01.01.2015 г., в който в т.З е посочено,
че рекламата, извършена от „Фамилия Х.“ ЕООД и „ОТО“ ЕООД се състои в
„раздаване на флаери в 10 от най-големите градове на България - 12 месеца по 3
пъти в седмицата“. В т.4 от приемно- предавателния протокол е посочено, че „са
извършени 38 мероприятия на различни места в България - 3 във В.Търново, 10 в
Бургас, 10 в Добрич, 10 във Варна, 5 в Силистра“.
С възражение против РД (л.81-89) ревизираното лице по отношение на фактура
№ 96/27.10.2015 г. е представило фактура № 32/10.05.2016 г., с доставчик
„Сървиз 47“ ЕООД и получател ЗП „Д.Г. Д.“, с предмет – филтър Nobel FCP120, омекотителна станция AS800/V Duplex (л.99), фактура № 80/01.07.2016г., с доставчик „Сървиз 47“ ЕООД и
получател ЗП „Д.Г. Д.“, с предмет – парен котел ICI Caldate SiXEN 1350 Exp (л.100) и фактура
№ 84/30.07.2016г., с доставчик „Сървиз 47“ ЕООД и получател „Добруджа Флора
ойл“ ООД, с предмет – Парен котел ICI Caldaie SIXEN оборудван
(л.101).
Ревизиращият орган е приел, че липсват доказателства за реално осъществена
доставките по процесните фактури.
Относно предмета на доставката по фактура № 7/02.12.2014 г. - реклама съгл.
договор от 2014 г., посочва, че не е представен опис на рекламните материали -
по видове и единични цени; не е представен съгласуван и одобрен проект на
рекламни материали съгласно т.1.1. от договора за реклама от 05.08.2014 г.; не
са представени мостри на рекламните материали. Не са представени документи
относно това кой е изработил рекламните материали - със собствен на „Фамилия Х.“
ЕООД кадрови ресурс ли са изработени, или са ползвани подизпълнители. Не е
изяснено какво се рекламира във въпросните рекламни материали и как е относимо
към дейността на ревизираното дружество. Прекият доставчик не е дал обяснения,
че е ползвал подизпълнители за изработване на рекламни материали за
ревизираното лице. Не са представени никакви доказателства за извършени печатни
услуги, както и приемно-предавателни протоколи и одобряване от ревизираното
лице на така фактурираните рекламни материали. Доставчикът не е имал нито
необходимите количества хартия за производството на фактурираните материали,
нито е ползвал услугите на печатарска фирма за отпечатване на фактурираните
рекламни материали, нито са представени доказателства за придобиването им от
прекия доставчик Не е предоставено в какво се изразяват извършените реклами и
самият предмет, не са представени периодите на рекламите, местоположението,
продължителността, честотата на визуализация, цените и евентуалните отстъпки и
надценки, договорени в спецификации, съдържащи точно описание на предоставените
рекламни услуги, количество, единична цена, отстъпки, срок и етапи на плащане.
Относно предмета на доставката по фактура № 8/02.12.2014 г. - организиране
на мероприятия съгл. договор от 2014 г., приходният орган е приел, че в
представения от ревизираното лице приемно-предавателен протокол от 01.01.2015 г.
е посочено, че са извършвани рекламни мероприятия, раздаване на флаери в
различни градове. Не е изяснено с каква цел се организират тези мероприятия,
какво точно се рекламира, след като клиентите са специфични - дейността на
ревизираното лице - предлагане на продуктови линии за макаронени изделия,
оборудване, окомплектоване и резервни части за тях. Не е изяснено на кого са
раздадени флаерите. Прекият доставчик не е дал обяснения, че е ползвал подизпълнители
за изработване на флаери за ревизираното лице. Не са представени никакви
доказателства за извършени печатни услуги, както и приемно-предавателни
протоколи и одобряване от ревизираното лице на така фактурираните рекламни
материали. От факта, че е извършено плащане по фактурите, не може да се направи
извод, че доставките по тях са осъществени, след като доставчикът не е имал
нито необходимите количества хартия за производството на фактурираните
материали, нито е ползвал услугите на печатарска фирма за отпечатване на
фактурираните рекламни материали, нито са представени доказателства за
придобиването им от прекия доставчик. Не е установено съдържанието на
рекламите, не са представени периодите на рекламите, местоположението,
продължителността, честотата на визуализация, цените и евентуалните отстъпки и
надценки, договорени в спецификации, съдържащи точно описание на предоставените
рекламни услуги, количество, единична цена, отстъпки, срок и етапи на плащане.
Относно предмета на доставката по фактура № 96/27.10.2015 г. - проучване на
пазари за покупко-продажба на машини и оборудване - втора употреба - за
територията на България, ревизиращият орган приема, че не са представени
документи, конкретизиращи в какво се е състояло проучването. Не са представени
документи, удостоверяващи търговска кореспонденция между двете дружества -
оферти и др. Не е изяснено по какъв критерий е избрана фирма „Фамилия Х.“ ЕООД
за осъществяване на въпросните доставки.
7. При извършената насрещна проверка на доставчика „Булгара 2005“ ЕООД (л.218)
ИПДПОЗЛ е връчено по реда на 32 от ДОПК, в отговор не са представени документи
и писмени обяснения.
При предходна насрещна проверка (л.400) дружеството доставчик е
представило:
- фактура № 7/16.12.2015 г., издадена на „Сървиз 47“ ЕООД, с данъчна основа
в размер на 10 200 лв. и без начислен ДДС, с предмет –
счетоводно-консултантска услуга (л.408);
- справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от
05.02.2015 г. (л.409);
- Пълномощно от управителя на „Булгара 2005“ ЕООД О.И. М., с което
упълномощава Г. Е. Р.(л.410-412);
- писмени обяснения, според които за 2015 г. е извършена
счетоводно-консултантска услуга. Посочено, че във фирмата има назначен главен
счетоводител, да което е приложено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Плащането
е извършено в брой, като парите са приети от Г. Е. Р.(л.407).
От ревизираното дружество във връзка с доставката са представени:
- фактура № 7/16.12.2015 г., издадена от „Булгара 2005“ ЕООД, с данъчна основа
10 200 лв. и без начислен ДДС, с предмет – счетоводство, консултантска
услуга, ведно с фискален бон (л.132);
- справка за осчетоводяванията по фактурите – извадка от журнала на
операциите по партньори (л.131);
- писмени обяснения, че „Парита 68“ ЕООД контактува с всички доставчици
(тук се визират доставчиците „Парита 99“ ЕООД, „Керос 2012“ ЕООД, „Фамилия Х.“
ЕООД, „Тид Ауто“ ЕООД, „Булгара 2005“ ЕООД и „ОТО“ ЕООД (от името и за сметка
на „Сървиз 47“ ЕООД) и лицето за контакт е Г. Е. Р.(л.114).
Въз основа на представените от доставчика „Булгара“ ЕООД и от ревизираното
лице документи, органът е приел, че липсват доказателства за реално осъществена
доставка по фактура 7/16.12.2015 г., тъй като не са представени доказателства
относно точния предмет на услугите, как е формирана цената им и за какъв период
от време се отнасят. Не е изяснено по какъв критерий е избрана фирма „Булгара
2005“ ЕООД за осъществяване на въпросните услуги.
Била е извършената и проверка в информационните масиви на ПП на НАП, при
която е установено, че „Булгара 2005“ ООД е вписано в TP с решение на Бургаски
окръжен съд от 28.01.2005 г. Съдружници в дружеството първоначално са Г. К. Б.и
„Старич“ ООД. На 05.01.2006 г. е вписана промяна - прехвърляне на дружествени
дялове от „Старич" ООД на Г. К. Б.. На 19.05.2012 г. е вписана промяна -
прехвърляне на дружествените дялове от Г. К. Б.на настоящия собственик на
капитала - О.И. М. (който е и настоящ собственик на капитала на дружеството
„Ото“ ЕООД). Дружеството „Булгара 2005" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на
26.01.2009 г. и дерегистрирано по инициатива на орган по приходите при
установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС на 08.11.2013 г. Към момента
задълженията на дружеството в ПП СУП са 212 054.94 лв. Установени са 16
действащи трудови договора към 31.12.2015 г., подавани са декларации обр.1 и
обр.6, но не е внасян ЗОВ. „Булгара 2005“ ЕООД е включено в регистрите на ДЗЛ,
които извършват системни данъчни нарушения. От извършената проверка в ПП VAT е
установено и че за периода преди датата на служебната му дерегистрация по ЗДДС
са отразени покупки основно от контрагенти, извършващи системно данъчни
нарушения - „РТН Груп" ЕООД, „Даша 2006" ЕООД и други.
Въз основа на така направените констатации, ревизиращите са достигнали до
извод, че описаните по-горе фактури от доставчиците „Парита-68“ ЕООД, „Парита
99“ ЕООД, „Керос 2012“ ЕООД, „Тид ауто“ ЕООД, „Фамилия Х.“ ЕООД, „Ото“ ЕООД и
„Булгара 2005“ ЕООД са издадени с цел отклонение от данъчно облагане,
изразяващо се в осчетоводяване на разходи, които реално не са извършени, в
резултата на което е намален счетоводният финансов резултат.
По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза. Във връзка
с описаните във фактура № 94/01.09.2015 г., издадена от „Парита-68“ ЕООД - 1 брой парогенератор и 3 броя охладителни кули,
вещото лице на 27.11.2017 г. се е срещнало с управителя на „Корона лав“ ООД - И.П.,
който го завел до цеха на фирмата за преработка на лавандулов цвят в село
Пленимир, община Генерал Тошево, област Добрич (снимка 1 от експертизата). От
вещото лице е посочено, че в сградата, намираща се в село Пленимир, е видял
монтиран 1 брой парогенератор модел ICI CAL DAIE 1000 (снимка 2 от
експертизата), като парогенераторът е монтиран и свързан с другите агрегати от
комплекса за производство на лавандулово масло. Парогенераторът е окомплектован
с горелка, работеща с природен газ (метан).
На вещото лице било обяснено, че още при строежа на сградата в село
Пленимир, И.П. е осигурил монтаж на газопреносни и разпределителни съоръженията
до сградата. Вещото лице видяло и Разрешение № 1034/17.06.2013 г., с което е
узаконено газозахранването на сградата (л.659), както и Ревизионна книга за
надзорна обекта при доставки на природен газ (л.660). Посочено е, че след
монтажа на парогенератора и монтирането към него на горелката, работеща на
природен газ, обектът е посетен от служител на Главна дирекция „Инспекция за
държавен технически надзор“ и е издаден „Акт за първоначален технически
преглед“, с който се разрешава пускането в експлоатация на инсталацията за
преработка на лавандулов цвят. Вещото лице е направило заключение от изложените
факти, представените приложения и снимки, че парогенераторът е доставен,
монтиран, узаконен и работи.
По отношение на доставените охладителни кули вещото лице е установило, че в
обекта на „Корона лав“ ООД има монтирана една охладителна кула модел MITA PMS
9/85, която е монтирана и работи в комплект с парогенератора и другите машини
за добив на лавандулово масло (снимка 3 от експертизата). Установено е още, че
впоследствие другите две охладителни кули модел MITS PMS 9/110 са продадени на
ЗП „. Г. Д.“, видно от фактура 28.12.2016 г. Вещото лице е посетило село
Калина, община Генерал Тошево, област Добрич, улица „Втора“ № 1, където се
намира цехът за добив на лавандулово масло на Д.Д.. Констатирано е, че едната
кула е монтирана до сградата и свързана с водопроводни връзки с парогенератора
и водния басейн (снимка 5 от експертизата). За другата кула е установено, че се
намира в стопанския двор на Д.Д., не е монтирана и се съхранява за резерв
(снимка 6 от експертизата). В заключение вещото лице от представените документи
и снимки, направени при посещението му в село Пленимир и в село Калина, е
достигнал до извод, че трите охладителни кули са в наличност, доставени и
монтирани - 2 броя, а един брой се съхранява за резерв.
По отношение фактура № 664/30.10.2015 г. издадена от „Ото“ ЕООД, с предмет
– ел. мотори вещото лице е посочило, че доокомплектовка включва
електрозахранване и водозахранване.
Вещото лице пояснява, че електрозахраването се състои в монтаж на ел.
табло, свързване на ел. таблото с парогенератора, охладителните кули, парния
котел, направа и монтаж на битово ел. захранване, на контакти, ел.ключове,
ел.осветление, ел.контакти и др. Посочва, че всички необходими части и кабели
за ел. оборудването на машините са закупени и доставени от „Сървиз 47“ ЕООД, а
монтажът на ел. кабелите и ел. оборудването е възложено на подизпълнителя „Ото“
ЕООД, а стойността на извършените ел. работи са показани във фактура №
664/30.10.2015 г. Посочено е, че след монтажа на парогенератора и охладителните
кули е необходимо те да се свържат с тръбна водна инсталация, като за да има
малък разход на вода се изгражда воден басейн, в който се доохлажда водата,
идваща от охладителната кула, а чрез водна помпа от басейна се захранва с вода
парогенератора. Така се получава затворен воден цикъл. Вещото лице заяви, че
необходимите водопроводни части и тръби са закупени и доставени от „Сървиз 47“
ЕООД, а затвореният воден цикъл е изпълнен от местен водопроводчик съгласно схема,
зададена от вносителя на оборудването. Установено е, че поддръжката на
оборудването през гаранционния период е извършвана от специалисти от „Париба“
ЕООД, като стойността на извършените от тях дейности е отчетена във фактура №
6/18.12.2015 г.
По отношение на закупените ел.мотори вещото лице е посочило, че охладителните
кули се доставят от доставчика без електромотори. При закупуването на кулите
„Сървиз 47“ ЕООД, който е доставчик и отговаря за гаранцията, трябва да закупи
и електромотори с точно определени параметри (габарити, мощност, обороти,
захранващо напрежение). Монтажът на ел. моторите към охладителните кули е за
сметка на „Сървиз 47“ ЕООД. В заключение е посочено, че три броя електромотори
са монтирани в цеховете в село Пленимир и село Калина, а останалите 2 броя
електромотори са на съхранение в базата на Д.Г. в село Калина, общ.Генерал
Тошево, но са собственост на „Сървиз 47“ ЕООД. Вещото лице заявява, че
описаната доокомплектовка електро, водна и предварителното направено и прието
газозахранване на обектите, са изключително важни и без тях работата на
парогенератора и охладителните кули е невъзможна.
По отношение на описаните във фактура № 4/30.10.2015 г. и фактура №
7/18.12.2015 г. ел. материали за поддръжка на поточната линия за производство
на паста във фирма „Савимекс“ ЕООД, на 27.11.2016 г. вещото лице е посетило
„Савимекс“ ЕООД в град Добрич и е разгледало линията за производство на паста.
Посочва, че както се вижда от представения снимков материал (снимки 7, 8, 9,
10, 11, 12 и 13), поточната линия за производство на паста представлява голямо
и сложно съоръжение, произвеждащо 1 700 кг на час паста. Състои се от
поредица от модули, обхващащи целия процес на производство на тестени изделия:
замесване на зададен вид паста, формиране на изделието, изсушаване, опаковане в
изискуемия амбалаж, нареждане в кашони и натоварване на кашоните на палети.
Вещото лице посочва, че съгласно договора между „Сървиз 47„ ЕООД и
италианския доставчик на поточната линия за паста, „Сървиз 47“ ЕООД има
задължението да поддържа в гаранционния период от 2 години доставеното оборудване,
като материалите, необходими за извършване на поддръжката, са за негова сметка.
Необходимите материали, явяващи се консуматив за поточната линия за паста, при
някакъв проблем или авария се доставят и подменят от поддържащият персонал на
„Савимекс“ ЕООД.
Установено е, че с фактури № 4/30.10.2015 г. и № 7/18.12.2015 г., в срока
за гаранционно обслужване от доставчика „Керос 2012“ ЕООД са закупени от
„Сървиз 47“ ЕООД електро материали в голямо количество.
Като доказателство за непрекъснатата доставка на необходимите ел.
материали, отстраняване на възникналите проблеми и поддръжка на поточната линия
за паста, вещото лице приема Констативния протокол от 04.01.2016 г., съставен
след изтичане на двегодишната гаранция, който е подписан от И. С. - представляващ
„Савимекс“ ЕООД и Г. А. К. - представляващ „Сървиз 47“ ЕООД (л.664 ).
По отношение на фактура № 5/30.10.2015 г., с предмет - програмни услуги,
вещото лице е обяснило, че без програмни продукти поточната линия за
производство на паста не може да изпълнява функциите, за които е създадена.
Този вид поточни линии са високо технологични съоръжения. Всеки модул има
електронно табло за управление, чрез което може да се променя режимът на работа,
като се променят параметрите, формата, видът и размерът на произвежданото
изделие от паста. Посочва, че това става чрез различни програмни продукти,
разработени с цел да се получи необходимия в дадения ден или момент продукт,
който трябва да произведе поточната линия. Работния процес се задава чрез
свързване на лаптоп, в който е монтирана съответната програма. Лаптопът чрез
кабел се включва към електронното табло и се настройва процеса на модула.
Разяснено е, че всяко едно от видовете изделия може да се произвежда от
различен вид брашно. При употребата на всеки вид от съответното брашно при
производството на паста се влагат различно количество вода, мая, консерванти,
сол, захар. Тяхното количество се задава от електронното командно табло на
модула за замесване на пастата, като в таблото чрез кабел се свързва лаптоп,
програмиран да наглася модула за производство на необходимият вид паста.
Във формовъчния модул може да се произвеждат от замесената паста различен
вид изделия с различна форма, вид и грамаж. Това се осъществява, след като към
електронното командно табло на модула се свързва лаптоп, в който е вложена
програма, осъществяваща настройването на формовъчния модул за производство
изделие с нужната форма и размер.
Сушилният модул на поточната линия също се управлява чрез програма,
осигуряваща нужната температура и време на процеса, съобразяващи се с вида на
произвежданото изделие, неговата форма, размер и тегло.
Пакетиращият модул на поточната линия за производство на паста може да
пълни различни по форма и размер пакети. Също така, чрез програма се управлява
работата на модула при пълнене, залепване и придвижване на различни по големина
и форма пакети от изделие към следващия модул, в който се извършва нареждането
на произведените пакети в кашони.
Чрез програма, внедрена в лаптопа, свързан с електронното табло на
кашониращия модул, се осъществява настройката на модула да подрежда пакетите в
различни по размер и форма кашони, като след като кашонът е запълнен, се залепват
затварящата лента и етикетите.
Товарният модул представлява робот - кран, който товари готовите кашони на
палети. Ясно е, че това не може да стане без зададена програма за товарене,
която управлява процеса в зависимост от вида и размера на кашоните и палета.
В заключение вещото лице посочва, че е необходимо да се използват различни
програмни продукти, осигуряващи производство на изделието, което трябва да бъде
произведено според поръчките, които трябва се изпълняват за дадения момент.
Вещото лице счита, че „Сървиз 47“ ЕООД закупува програмните продукти от „Керос
2012“ ЕООД, като доставчикът е длъжен да обучи персонала, работещ на поточната
линия за паста, как да използва програмите.
По отношение на фактура № 6/18.12.2015 г., с предмет – поддръжка на
монтираните оборудвания в периода на тяхната гаранция, с издател „Парита 99“
ЕООД, вещото лице е заявило, че гаранционната поддръжка на монтираното
оборудване, представляващо поточната линия за производството на паста, се
извършва за сметка на „Сървиз 47“ ЕООД, но тя, за да осигури гаранционната
поддръжка на поточната линия за паста на „Савимекс“ ЕООД, е сключила
абонаментен договор с фирма „Парита 99“ ЕООД, която разполага с необходимия
персонал от специалисти, за да осъществява необходимата сервизна дейност.
Вещото лице не твърди, че е извършвало проверка на „Парита 99“ ЕООД.
Според вещото лице доставката на необходимите материали и резервни части за
съответния налагащ се ремонт се осъществява от „Сървиз 47“ ЕООД, а трудът за
извършване на ремонтната дейност се осъществява от специалистите на наетия
подизпълнител „Парита 99“ ЕООД.
Като доказателство, че това се е случвало, вещото лице приема приложения
констативен протокол от 04.01.2016 г., подписан от „Савимекс“ ЕООД,
представлявано от И. С., и „Сървиз 47“ ЕООД, представлявано от Г. А. К. (л.664
)
Посочено е, че срокът за гаранционно обслужване е изтекъл на 03.01.2016 г.
и в Констативния протокол от 04.01.2016 г. управителят на „Савимекс“ ЕООД - И.
С. потвърждава, че „Сървиз 47“ ЕООД е влагал материали за своя сметка в
обезпечаването на безпрепятственото функциониране на поточната линия и е
осигурявало ежемесечна поддръжка, състояща се в обход, обследване и отстраняване
на проблемите, възникнали в хода на работата на поточната линея за производство
на паста. В заключение посочва, че във фактура № 6/18.12.2015 г. е отчетена
стойността на положения труд от служителите на „Парита99“ ЕООД и от фактурата
се вижда, че тя е платена от „Сървиз 47“ ЕООД.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, от която
се установява, че приходният оборот на „Сървиз 47“ ЕООД за ревизирания период
01.01.2014 г.-31.03.2016 г., отразен в предоставените от счетоводството на
жалбоподателя оборотни ведомости и ГФО, е общо 459 697,05 лв. в т.ч.
приходи от продажби на стоки — 2 900,63 лв., приходи от продажби на услуги
- 323 325,41 лв. и приходи от други продажби - 133 471,01 лв. Процентното
нарастване на общия оборот на жалбоподателя е изчислен от вещото лице по години
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. в табличен вид, като от данните в
таблицата се вижда, че приходът през 2015 г. нараства с 45,88 % спрямо 2014 г.,
а през 2016 г. нараства с 226,93 % спрямо 2015 г.
Оборотът на „Сървиз 47" ЕООД за 2016 г. е 742 826,19 лв. и има
нарастване спрямо 2015 г. с 45,88 %, а спрямо 2014 г. с 376,91 %. Оборотът за
2017 г. е 537 383,07 лв. и е нараснал спрямо 2016 г. със 106,96 %, а
спрямо 2014 г. с 887,03 %.
Вещото лице посочва, че от счетоводството на „Сървиз 47“ ЕООД са
представени синтетични и аналитични счетоводни регистри за водените счетоводни
операции, като първичните счетоводни документи са заприхождавани съгласно
изискванията на счетоводните стандарти за малки и средни предприятия в подробни
аналитични сметки. Посочва, че между синтетичната и аналитична отчетност има
равнение, за проверявания период са изготвяни ГФО, които са публикувани в
Агенция по вписванията.
Вещото посочва, че „Сървиз-47" ЕООД няма задължения към НАП, като се
позовава на издадено от НАП удостоверение за наличие или липсата на задължения
към 10.10.2018 г. (л.688), приложено към експертизата. Към датата на експертиза
„Сървиз-47" ЕООД е заплатил изцяло дължимите по процесния ревизионен акт
суми в размер на 36 116,88 лв. по ЗДДС и ЗКПО за ревизирания период.
По отношение на фактура № 60/03.09.2015 г., издадена от доставчика „Парита
68"ЕООД на стойност 6 500 лв. с ДДС, с предмет - проучване на нови
клиенти, вещото лице е посочило, че към фактурата при жалбоподателя има
приложено потвърждение за проведени срещи на 05.10.2015 г. и на 30.11.2015 г.
със С. В. С. - управител на фирма „Salmanidis“ от Гърция с VAT №*********.
В резултат от проведената среща е сключен договор от 03.08.2016 г. с фирма
„ВС Пласт“ ООД, собственост на С. В. С. в България, за покупко-продажба на
парен котел, марка ICI CALDAIE, модел GSX2000, окомплектован с автоматична
продувка. Издадени са приходни фактури от „Сървиз 47“ ЕООД с № 87/05.08.2016 г.,
№ 89/28.09.2016 г., № 90/28.09.2016 г., № 92/03.11.2016 г., № 96/13.12.2016 г.
и № 99/19.12.2016 г. на обща стойност 102 404,92 лв.
По отношение на фактура № 94/01.09.2015 г., с предмет – осъществен
транспорт, с доставчик „Парита 68“ ЕООД, вещото лице е заявило, че от
счетоводството на „Парита 68“ ЕООД е предоставен приемо-предавателен протокол
от 20.07.2016 г. за предаване на всички счетоводни документи от 2010 г. до 2016
г. на управителя Христо Раев, но понастоящем управителят е в Гърция и няма връзка
с него. По тази причина на вещото лице не е било предоставена информация от
счетоводството за този доставчик.
Вещото лице посочва обаче, че на стр. 427 от настоящото дело са приложени
писмени обяснения от управителя на „Парита 68" ЕООД във връзка с искане за
предоставяне на документи от ДЗЛ № П- 02000216022363-040-001/09.02.2016 г.,
където е обяснено че „Парита 68" ЕООД няма собствена техника, а е ползвала
външна фирма за извършване на транспорта по фактура № 94/01.09.2015 г.
Обяснява, че в приложения към делото баланс на „Парита 68" ЕООД за 2015 г.
се вижда, че няма заприходени собствени транспортни средства.
По отношение на фактура № 98/18.02.2016 г., с предмет - съгласно договор от
01.01.2015 г., с доставчик „Парита
68" ЕООД, вещото лице е изложило, че между жалбоподателя и „Парита
68" ЕООД има сключен договор от 01.01.2015 г. на стойност 12 000 лв.
с ДДС, в който възложителят „Сервиз 47" ЕООД възлага на изпълнителя
„Парита 68" ЕООД да извърши:
- осигуряване на доставчици на материали (електрически и механични части),
както и на всякакви други материали с цел окомплектоване на машините и
оборудванията, продавани от възложителя;
- осигуряване на помещения и зали за провеждане на семинари и мероприятия с
клиенти на възложителя;
- цялостно рекламиране на всички посочени продукти на възложителя в
страната и чужбина и изготвяне на рекламна стратегия;
- осигуряване на транспортни и спедиторски услуги в страната и чужбина;
- осигуряване изпълнението на монтажни дейности, както и инсталиране и
настройки на оборудване от всякакъв вид;
- търсене на нови клиенти на възложителя и всякакви други дейности,
възложени от възложителя;
За изпълнението на договора между „Парита 68" ЕООД - като основен
изпълнител, и „Сървиз 47" ЕООД - като възложител, има подписан приемо-предавателен
протокол относно приемане на извършените от изпълнителя дейности:
- Търсене на клиенти в Северна България - посетени са множество фирми в
Региона „Фамилия Х." ЕООД в сферата на производството;
- Търсене на клиенти в Източна България от „Парита 68" ЕООД -посетени са
множество фирми в региона, впоследствие се намират реални клиенти;
- Извършена рекламна дейност - в период от 12 месеца, по три пъти в
седмицата, са раздавани са флаери в 10 от най-големите градове в страната, от
фирмите „Фамилия Х." ЕООД и „Ото" ЕООД;
- В периода на договора са проведени
38 мероприятия - 3 във Велико Търново, 10 - в Бургас, 10 - във Варна и 5 - в
Силистра, от фирмите „Фамилия Х." ЕООД и „Ото" ЕООД;
- За целия срок на договора - счетоводна услуга и консултиране за
международни сделки и осчетоводяването им, извършено от „Булгара 2005"
ЕООД;
- Услуги за монтаж и поддръжка,
извършени от „Парита 99"ЕООД на монтиран котел в с.Пленимир, общ.Добрич, и
монтаж на 2 бр. охладителни кули и тяхното поддържане за срок от 24 месеца в
периода на гаранцията;
- Услуги за монтаж, оглед и поддръжка в гр.Добрич - на 12.02.2015 г.,
23.03.2015 г., 14.06.2015 г., 22.07.2015 г., 05.08.2015 г., 10.10.2015 г., и
12.11.2015 г., извършени от „Ото" ЕООД.
По отношение на фактури № 4/30.10.2015 г. и № 7/18.12.2015 г., с доставчик
„Керос 2012" ЕООД, вещото лице, посочва, че от счетоводството на „Керос
2012“ ЕООД е предоставен приемо-предавателен протокол от 05.01.2017 г. за
предаване на всички счетоводни документи от 2010 г. до 2016 г. на управителя Х.
Р., но понастоящем управителят е в Гърция и няма връзка с него. От вещото лице
е използвана информация от жалбоподателя и от документи, приложени към делото.
Посочено е, че доставените ел. материали по фактури № 4/30.10.2015 г. и №
7/18.12.2015 г. не са описвани по вид и количества. Подписан е констативен
протокол от 04.01.2016 г. между „Савимекс" ЕООД и „Сървиз-47" ЕООД,
че за двегодишния срок на поддръжката на производствената поточна линия
„Сървиз-47" ЕООД е влагала ел.материали за своя сметка в обезпечаване на
безпрепятственото й функциониране, остойностени във фактура № 4/30.10.2015 г.
Подписан е констативен протокол от 04.01.2016 г. между „Корона Лав"
ООД и „Сървиз-47" ЕООД, че „Сървиз-47" ЕООД е влагала ел. материали
за своя сметка за обезпечаване на безаварийна работа на доставения
парогенератор, остойностени в фактура № 7/18.12.2015 г.
Вещото лице отбелязва, че в писмени обяснения на управителя на „Керос
2012" ЕООД по повод искане на ОП с №П-02000216022318-040-001/09.02.2016 г.,
приложени на стр.343 от делото, е посочено, че транспортът на ел.материалите е
извършван лично от управителя със собствен лек автомобил.
По отношение на фактура № 5/30.10.2015 г., с доставчик „Керос 2012"
ЕООД и предмет – програмни услуги, вещото лице посочва, че същите са подробно
описани от вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза. Посочва,
че това са програмните услуги за нормалното функциониране на поточната линия за
производство на макаронени изделия, закупена от „Савимекс" ЕООД. Отбелязва,
че в писмени обяснения на управителя на „Керос 2012" ЕООД по повод искане
на ОП с №П-02000216022318-040-001/09.02.2016 г., приложени на стр. 343 от
делото, е написано, че фирмата е имала назначени 45 бр.работници, но не е
обяснено на какви длъжности.
По отношение на фактура
№76/02.12.2014 г., с доставчик „Тид Ауто" ЕООД и предмет - рекламна
дейност, вещото лице посочва, че между „Сървиз-47" ЕООД и „Тид Ауто"
ЕООД има сключен договор от 18.08.2014 г. за рекламна дейност. Предмет на
договора е изработка на предварителен проект за рекламни материали и изработка
периодично на рекламни материали в гр.Добрич срещу месечно възнаграждение.
Стойността на договора е 13 200 лв. Поради липса на информация от
счетоводството на доставчика, вещото лице не може да отговори на въпроса какъв
е обемът на рекламната дейност. Посочва, че на получателя „Сървиз 47" ЕООД
доставката е отчетена с издаване на фактура и с подписания приемо-предавателен
протокол по повод изпълнението на договора за извършване на услуги от 01.01.2015
г. между „Сървиз-47" ЕООД и „Парита 68" ЕООД.
По отношение на фактура
№7/02.12.201 4г., с доставчик „Фамилия Х." ЕООД и предмет - рекламната
дейност, вещото лице е посочило, че съгласно информация от счетоводството на
дружеството доставчик, управителят на дружеството е от години в Швейцария,
поради което достъп до документи и информация няма. На основание документите,
приложени към делото, вещото лице заявява, че на 05.08.2014 г. е сключен
договор между жалбоподателя и „Фамилия Х." ЕООД, с предмет - изработване
на предварителен проект за рекламни материали и периодична изработка на
рекламни материали в Бургас и Бургаска област срещу месечно възнаграждение. На
получателя „Сървиз-47" ЕООД доставката е отчетена с издаване на фактура и
с подписания приемо-предавателен протокол по повод изпълнението на договора за
извършване на услуги от 01.01.2015 г. между „Сървиз-47" ЕООД и „Парита
68" ЕООД.
По отношение на фактура
№8/02.12.2014 г. с доставчик „Фамилия Х." ЕООД, вещото лице е обяснило, че
фактурата е издадена на основание сключен на 22.07.2014 г. договор за наем на
помещение за мероприятия. Предмет на договора е предоставяне за временно
ползване на помещение в „ВХТИ" гр.Бургас срещу наем в размер на
14 000 лв. за срок от една година. На получателя „Сървиз-47" ЕООД
доставката е отчетена с издаване на фактура с подписания приемо-предавателен
протокол по повод изпълнението на договора за извършване на услуги от
01.01.2015 г. между „Сървиз-47" ЕООД и „Парита 68" ЕООД.
Вещото лице заявява, че на
получателя на доставката извършеното проучването на „пазари за покупко-продажба
на машини и оборудване втора употреба за територията на България" е
отчетено от „Фамилия Х." ЕООД с издаване на фактура № 96/27.10.2015 г. на
стойност 9000 лв. Позовавайки се на възражението на жалбоподателя по повод
процесния РА, вещото лице посочва, че от доставчика на услугата са предложени
три фирми, с които са сключени сделки за нови машини и оборудване: ,,Авис"
ЕООД - за покупка на парен котел, издадена е фактура № 80/01.07.2016 г. за
52 080 лв. с ДДС; ЗП „Д.Г. Д.“ - за покупка на филтър и омекотителна
станция, издадена е фактура № 32/10.05.2016 г. за 6 618,53 лв. с ДДС и
„Добруджа Флора Ойл" ООД - за доставка на парен котел, издадена е фактура
№ 84/30.07.2016 г. за 119 767,20 лв. с ДДС.
По отношение на фактура №
657/22.10.2015 г., с доставчик „Ото" ЕООД и предмет - рекламната дейност,
вещото лице е посочило, че информацията от счетоводството на доставчика е
ограничена - предоставени са справки и синтетична оборотна ведомост за 2015 г.,
съхранени в компютъра на Г. Р.. Управителят на фирмата М. е починал. Позовава
се на възражението на жалбоподателя по повод процесния РА, като обяснява, че е
описано, че рекламната дейност от страна на „Ото" ЕООД, която е предмет на
фактура № 657/22.10.2015 г., е рекламиране на продуктите за период от 14
месеца, които „Сервиз 47" ЕООД предлага на производствените предприятия и
фирми. Отчитането на извършената рекламна дейност е извършено с издаване на
фактура № 657/22.10.2015 г. и с подписания приемо-предавателен протокол по
повод изпълнението на договора за извършване на услуги от 01.01.2015 г. между
„Сървиз-47" ЕООД и „Парита 68" ЕООД.
По отношение на фактура №
656/21.10.2015 г. с доставчик „Ото" ЕООД, вещото лице е посочило, че
единствената информация е синтетичната оборотна ведомост за 2015 г. на
„Ото" ЕООД, в която няма заприходени собствени активи-сгради или
помещения.
По отношение на фактура №
664/30.10.2015 г. с доставчик „Ото" ЕООД и предмет - ел.мотори, вещото
лице е посочило, че с протокол за извършени доставки между „Сервиз 47"
ЕООД и „Корона Лав" ООД от 01.04.2016 г. е извършено предаване на 3 бр.
охладителни кули, окомплектовани с мотор; инвертор за ел.мотор; опаковане;
монтаж; настройка и пуск. Във фактура № 664/30.10.2015 г. е описана продажбата
на 3 бр. ел.мотори. Позовава се на СТЕ, където вещото лице е описало в отговор
на въпрос № 2, че всички необходими части и кабели за ел.оборудването на
охладителните кули са закупени и доставени от „Сервиз 47" ЕООД, а за монтажа
е наета фирма „Ото" ЕООД. Вещото лице по настоящата експертиза заяви, че
няма информация с чий транспорт е станало това и как е осчетоводен транспортът;
предполага, че е нает, защото в синтетичната оборотна ведомост за 2015 г. на
„Ото" ЕООД няма заприходени собствени активи - транспортни средства, но
няма и счетоводни следи за плащане на наем за използването на чужди транспортни
средства.
По отношение на фактура №
683/19.12.2015 г., с доставчик „Ото“ ЕООД и предмет - монтажни дейности, вещото
лице се е позовало на възражението на жалбоподателя по повод процесния РА,
където е описано, че монтажната дейност от страна на „Ото" ЕООД, която е
предмет на фактура № 683/19.12.2015 г. в размера на 14 400 лв., касае
извършени монтажни работи на:
- парогенератор, приети по
протокол за извършени доставки между „Сервиз 47"ЕООД и „Корона Лав"
ООД от 01.04.2016 г.;
- три броя охладителни кули,
приети по протокол за извършени доставки между „Сервиз 47" ЕООД и „Корона
Лав" ООД от 01.04.2016 г.;
- парен котел, приети по протокол
за извършени доставки между „Сервиз 47"ЕООД и „Корона Лав" ООД от
01.04.2016 г.;
- монтаж на парен котел, деаратор
и допълнителни инсталации по договор от 31.05.2016 г. за доставка, монтаж и
въвеждане в експлоатация на парокотелна инсталация между „Сервиз 47" ЕООД
и „България Тианшинонг Фийд Ко" ООД. Посочва, че на основание този договор
има издадени фактури от „Сервиз 47" ЕООД за доставката с № 76/01.06.2016 г.,
№ 86/01.08.2016 г., № 91/13.10.2016 г. и № 98/13.10.2016 г. на обща стойност
328 579,94 лв. с ДДС. Вещото лице заявява, че няма информация дали е разполагал
доставчикът към този момент с необходимия специализиран трудов ресурс.
По отношение дейността на
„Булгара 2005" ЕООД към месец декември 2015 г., вещото лице посочва, че
същата е извършване на строително-монтажни работи. Установява, че във фирмата е
назначена по трудов договор на длъжност главен счетоводител Галя Енчева
Радулова за периода от 04.02.2015 г. до 07.07.2017 г., както и че услугата,
предмет на фактура № 7/16.12.2015 г. в рамките на 12 месеца, доставчикът е
осъществил посредством извършваните от Г. Р. счетоводни консултации и
консултации.
Вещото лице отбелязва, че
информацията от доставчиците, с която разполага настоящата експертиза, е доста
ограничена. Посочва, че от наличните справки и аналитични регистри,
предоставени от счетоводството и приложени към делото, има данни само за
осчетоводяването на процесиите фактури при някои от доставчиците в аналитичните
счетоводни регистри:
- „Булгара 2005" ЕООД
фактура №7/16.12.2015 г. - за
доставка на счетоводно консултантски услуги за 2014 г. и 2015 г. (Дт сметка 501
- Каса в лева 10 200 лв.; Кт сметка 703 - Приходи от продажби на услуги 10 200
лв.);
- “Ото" ЕООД - предоставената информация е само за 2015 г.
фактура № 656/21.10.2015 г. -
предоставяне на помещения - зали за провеждане на семинари и мероприятия за
период от 12 месеца (Дт сметка 501 - Каса в лева 14 400 лв.; Кт сметка 703
- Приходи от продажби на услуги 12 000 лв.; Кт сметка 4532 - начислен ДДС
за продажби 2 400 лв.);
фактура № 657/22.10.2015 г. -
рекламна дейност за период от 14 месеца (Дт сметка 501 - Каса в лева
12 600 лв.; Кт сметка 703 - приходи от продажби на услуги 10 500 лв.; Кт сметка 4532 -
начислен ДДС за продажби 2 100 лв.);
фактура № 664/30.10.2015г. -
доставка на 3 бр.ел.мотори (Дт сметка 501 - Каса в лева 12 000 лв.; Кт сметка 702 - приходи от продажби на стоки 10 000 лв.; Кт сметка 4532 - начислен ДДС
за продажби 2 000 лв.);
фактура № 683/19.12.2015г. -
абонамент за монтажни дейности 2016 година (Дт сметка 501-Каса в лева
14 400 лв.; Кт сметка 703 -Приходи от продажби на услуги 12 000 лв.;
Кт сметка 4532 - начислен ДДС за продажби 2 400 лв.);
- „Парита 68" ЕООД - информация от стр.432 от делото
фактура № 60/03.09.2015г. -
проучване на нови клиенти (Дт сметка 501-Каса в лева 6 500 лв.; Кт сметка 703-приходи от продажби на услуги
5 416,67 лв.; Кт сметка 4532 - начислен ДДС за продажби 1 083,33 лв.).
Съдът счита, че заключенията по
допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза са
безпристрастно изготвени и компетентни до там, докъдето експертите са се
придържали към своята професионална компетентност, необходима в случая за
установяване на конкретни факти с правно значение. Навсякъде, където в
експертизите са направени изводи, основани на доказателства по делото относно
това кой е извършил конкретна доставка на стока или услуга, констатациите
следва да се считат за направени от лица, които не притежават правни знания и
нямат нужната компетентност да ги извършат. Заключението по
съдебно-техническата експертиза изобилства
от такива изводи, затова съдът ще ползва това заключение само относно фактите,
касаещи установеното от вещото лице при посещението му в имотите на контрагентите
на жалбоподателя, които се явяват получатели по доставка. Т.е. съдът дава вяра
на установеното, че на описаните места вещото лице е констатирало наличието на
съответните машини и съоръжения. Всички други изводи, които вещото лице е
направило във връзка с това, не са от неговата компетентност и не почиват на
достатъчно доказателства. Те са направени единствено под давление на
твърденията на жалбоподателя. Тези изводи се отнасят и до заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, когато вещото лице, за да отговори на даден
въпрос, се е позовавало на данни, съдържащи се във съдебно-техническата
експертиза.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По ЗДДС:
Според чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка, като съгласно чл.71, т.1 от същия закон лицето упражнява правото си на приспадане
на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен
ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е
получател. По смисъла на чл.68, ал.2 от ЗДДС право на данъчен
кредит за получателя по доставката възниква, когато подлежащият на приспадане
данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по
чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС, в който момент възниква и задължението на доставчика
да начисли ДДС. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена, както и в специфичните случаи, описани в чл.25, ал.3 от ЗДДС. Правото се упражнява, като при определяне на резултата за съответния
данъчен период лицето включи размера на данъчния кредит в справката си
декларация по чл.125 от ЗДДС за същия данъчен период. Следователно, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, законът
изисква да е осъществена реална доставка на стока и/ или услуга.
По делото не е спорно между
страните, че процесните фактури отговарят на изискванията на Закона за
счетоводството и съдържат всички реквизити по чл.114 от ЗДДС. Не е спорно и
обстоятелството, че фактурите са включени в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период от жалбоподателя.
Според практиката на Съда на
Европейския съюз, нормите на Директива 2006/112/ЕО не допускат данъчният орган
да може да откаже да признае право на приспадане на ДДС поради това, че
издателят на фактурата или някой от неговите доставчици е извършил нарушения
или въобще не е намерен при проверката, без самият ревизиращ орган да докаже,
въз основа на обективни данни, че проверяваното данъчно лице, на което се
отказва данъчен кредит, е знаело или е трябвало да знае, че сделката, от която
произтича претенцията за приспадане на ДДС, е част от данъчна измама, извършена
от издателя на фактурата или от друго лице по веригата. Изводите на органа за
липса на реалност на процесните доставки не могат да почиват на поведението на
доставчика или на предходния доставчик. Това са все обстоятелства, за които не
може да бъде отказан данъчен кредит, нито може да се прави извод само въз
основа на тях за липса на реалност на доставката и така да се вменява
задължение на получателя по доставката да следи неговия доставчик по време на
техните взаимоотношения да има изцяло правосъобразно поведение. По тази причина
обстоятелството, посочено от решаващият орган по отношение на всеки от
доставчиците, а именно - че при извършване на насрещните проверки доставчиците
не са осигурили достъп на приходният орган до счетоводната им документация,
само по себе си не може да бъде основание да се откаже право на данъчен кредит
на получателя по доставката.
В случая са налице обективни
данни, от които може да се направи извод, че доставката на описаните стоки и
услуги не е осъществена от сочените във фактурите доставчици.
По отношение на доставчика „Парита 68” ЕООД.
Правилно ревизиращият орган е
отказал право на данъчен кредит по фактура №60/03.09.2015 г. с предмет
„проучване и търсене на нови клиенти в Гърция” с данъчна основа 5 416,67 лв.
и ДДС 1 083,33 лв.
Жалбоподателят твърди, че реалността
на описаната във фактурата доставка на услуга се доказва от представено от него
потвърждение за проведена среща, съставено на 21.11.2016 г. от С. В. С. (л.90).
В потвърждението е заявено, че на 05.10.2015 г. г-н Салманидис е провел работна
среща с Г. А. К., който е представител на „Сървиз 47” ЕООД по повод бъдеща
съвместна работа. Посочено е още, че на 30.11.2015 г. е проведена втора работна
среща, на която са обсъдени детайлно бъдещите намерения и съвместна работа.
В жалбата и във възражение до
директора на ТД на НАП Бургас, (л.81 и сл.), жалбоподателят е заявил, че това
потвърждение, заедно с проведени още две срещи, за които не може да представи
потвърждение, са довели до сключване на договор за покупко-продажба на парен
котел на 03.08.2016 г. с „ВС пласт” ООД. Този договор е представен по делото
(л.91), сключен е между жалбоподателя и „ВС пласт” ООД, с предмет
покупко-продажба на 1 брой парен котел марка ICI CALDAIE, модел GSX2000, окомплектован
вкл. с автоматична продувка.
Представените доказателства
удостоверяват преддоговорните отношения между жалбоподателя и представители на
„ВС пласт” ООД, както и факта на сключване на договор. В тези отношения, обаче,
не присъства „Парита 68” ЕООД. От доказателствата не може да се извлече дори
индиция за някакво посредничество, което да е предшествало преддоговорните
отношения между управителите на жалбоподателя и „ВС пласт” ООД, удостоверени с
представеното потвърждение, което посредничество да е осъществено от доставчика
„Парита 68” ЕООД.
По делото липсват други
доказателства – преки или косвени, които да навеждат на извод за каквото и да е
извършено от „Парита 68” ЕООД проучване и търсене на нови клиенти в Гърция.
В допълнение следва да се посочи,
че макар лицето Сарантис Салманидис да е гръцки гражданин, договорът, който
жалбоподателят е сключил, е с българско юридическо лице – „ВС пласт” ООД, което
изключва твърдението на жалбоподателя, че посочените преговори и сключеният
договор удостоверяват намерени клиенти в Гърция.
Видно от представените
доказателства, жалбоподателят действително е осъществил търговски контакти с
посоченото лице от гръцки произход и е сключил договор с търговец – българско
юридическо лице, чийто представител е гръцкият гражданин, с който са водени
преговорите. Тези факти действително са доказани. Те обаче са неотносими без
доказателства, макар и косвени, че доставчикът „Парита 68” ЕООД и неговата
дейност са причината за състоялите се срещи, удостоверени от потвърждението за
проведена среща, дадено от С. В. С.
По изложените съображения,
законосъобразно с ревизионният акт е отказано право на данъчен кредит в размер
на 1 083,33 лв.
Жалбата е неоснователна и по
отношение отказаното право на данъчен кредит в размер на 2 000 лв. по
фактура № 98/18.02.2016 г., издадена от „Парита 68” ЕООД, с предмет „съгласно
договор от 01.01.2015 г.”.
По делото е представен договор от
01.01.2015 г. сключен между жалбоподателя и „Парита 68” ЕООД (л.428 и сл.),
според чиито предмет жалбоподателят възлага, а другото дружество като
изпълнител приема да извърши срещу възнаграждение:
-осигуряване на доставчици на
материали (електрически и механични части, както и всякакви други материали, с
цел пълно окомплектоване на машините и оборудванията, продавани от
възложителя);
-осигуряване на помещения и зали
за провеждане на семинари и мероприятия с клиенти на възложителя;
-цялостно рекламиране на всички
посочени продукти на възложителя в страната и чужбина и изготвяне на рекламна
стратегия;
-осигуряване на транспортни и
спедиторски услуги в страната и чужбина;
-осигуряване изпълнението на
монтажни дейности, както и инсталиране и настройки на оборудване от всякакъв
вид;
-търсене на нови клиенти на
възложителя и всякакви други дейности, възложени от него.
Договорът е представен при
извършване на насрещна проверка, придружен с писмени обяснения, в които е
заявено, че „Парита 68” ЕООД няма назначени работници, управителят извършва сам
работата, а за услугата, свързана с транспорт, дружеството ползвала външни
търговци. Самото дружество няма собствена техника. Плащанията са извършвани в
брой.
Други доказателства във връзка с
доставката по тази фактура не са представени. Според възраженията на
жалбоподателя „Сървиз 47” ЕООД, той заплатил сумата по договора, тъй като е
сметнал, че „Парита 68” ЕООД е допринесла за разрастването и отчасти
обезпечаването на търговската му дейност. Не представя допълнителни
доказателства, тъй като не може да осъществи контакт с пълномощника на „Парита
68” ЕООД Г. Р..
Липсват в пълен обем
доказателства, които да удостоверяват пряко или косвено поне една от
възложените дейности с посочения във фактурата договор от 01.01.2015 г.
Голословните твърдения, че жалбоподателят е доволен от извършената от
доставчика дейност и затова му е платил, не могат да обезпечат в
доказателствено отношение възраженията относно отказаното право на данъчен
кредит. Няма никакви данни доставчикът да е осигурил други доставчици на материали,
няма доказателства жалбоподателят да е провеждал семинари или други
мероприятия, за чиято логистика да се е грижил доставчикът. Няма никакви данни
за изготвяне на рекламна стратегия, нито за извършване на други дейности,
насочени към рекламиране на търговската дейност на жалбоподателя. Отсъстват
доказателства за осигуряване на транспортни и спедиторски услуги, още повече че
доставчикът не разполага с абсолютно никакъв технически потенциал. Не са
представени доказателства и за наемането на други субекти, извършващи
транспортни услуги, което да е осъществено с посредничеството на доставчика.
Общото твърдение, че дейността на жалбоподателя се е разраснала през този
период, доказано с цифрите, касаещи приходите на „Сървиз 47” ЕООД посредством
назначената съдебно-счетоводна експертиза, по никакъв начин не може да бъде
обвързано с осъществявана дейност от сочения във фактурата доставчик.
По делото е представен и
приемо-предавателен протокол, подписан от неизвестни лица като представители на
жалбоподателя и на доставчика „Парита 68” ЕООД. В него, в осем точки, са
изброени различни дейности, които се твърди, че доставчикът е извършил –
посетени множество дружества в Северна България и в Източна България с цел
търсене на клиенти, раздаване на флаери три пъти в седмицата, в продължение на
12 месеца, в десет от най-големите градове в България, като рекламата е
извършена от „Фамилия Х.” ЕООД и от „ОТО” ЕООД; извършване на 38 мероприятия
във Велико Търново, Бургас, Добрич, Варна и Силистра, които са проведени от същите
две дружества; счетоводна услуга за целия срок на договора, извършена от
„Булгара 2005” ЕООД, и услуги за монтаж и поддръжка. Всички тези декларативно
изброени дейности, ако са осъществени реално, ще са оставили писмени и/или
веществени следи. Доказателства, обаче, не са представени. В този смисъл,
приемо-предавателния протокол, в който двете страни са се съгласили, че някакви
изброени дейности са осъществени, без никакви други доказателства за
извършването на всяка от тези дейности, не може да удостовери реалност на
доставката по посочената фактура.
Относно фактура № 94/01.09.2015 г.
с предмет „вътрешен транспорт и комисионна услуга за един брой парогенератор и
три броя охладителни кули” с данъчна основа 5 644,17лв. и ДДС
1 128,83 лв.:
Във възраженията си
жалбоподателят е заявил, че от протокол за извършена доставка от 01.04.2016 г.,
съставен между „Сървиз 47” ЕООД и „Корона Лав” ЕООД, се установява, че
доставката, която жалбоподателят извършва, включва и транспорт. Отделно от това
е заявил, че на 31.08.2015 г. „Корона Лав” ЕООД е направило авансово плащане
съгласно приета оферта, представена на л.93, въз основа на което той е направил
плащане за транспорт, като изрично е посочил, че италианският доставчик иска
предварително плащане на цялата сума и едва след това експедира стоката, затова
и „Сървиз 47” ЕООД изисква от своите клиенти първо да заплатят, а после да
получат стоката. Представената оферта е отправена до представител на „Корона
Лав” ЕООД и има за предмет „парагенератор 1000 кг.ч. модел SIXEN-1000”,
технически данни, характеристика, цена без ДДС и начини на плащане.
Представените фактури, издадени от „Сървиз 47” ЕООД на „Корона Лав” ЕООД (л.94)
за авансови плащания – на 2 000 лв. на 31.08.2015 г. и на 9 963 лв.
без ДДС на 07.09.2015 г., удостоверяват единствено, че получателят на
доставката е приел офертата и е направил първите две наречени „авансови”
плащания, посочени в самата оферта. Това обстоятелство няма връзка с
твърдението, че доставчикът „Парита 68” ЕООД е доставил услуга „вътрешен
транспорт и комисионна за един брой парогенератор”. От представените
доказателства не може да се установи дори косвена връзка между оспорената
доставка по фактура № 94/2015 г. и доставката, която е осъществил жалбоподателя
на своя контрагент.
Относно доставките, извършени от „ОТО” ЕООД
Отказаният данъчен кредит е по
отношение на доставките, отразени във фактури № 656/21.10.2015 г.;
№657/22.10.2015 г.; №664/30.10.2015 г. и № 683/19.12.2015 г. Всяка от фактурите
има различен предмет – предоставяне на помещения (зали за провеждане на
семинари и мероприятия) за период от 12 месеца; рекламна дейност за период от
14 месеца; абонамент на монтажни дейности за 2016 година и доставка на
ел.мотори.
При насрещната проверка
доставчикът не е намерен и не е представил доказателства. Установено е от
служебната информация, с която разполага НАП, че четирите фактури са включени в
дневниците за продажба на „ОТО” ЕООД и в справките-декларации за съответния
период.
Във връзка с тези доставки
жалбоподателят, като е възразил, че са реално извършени, е представил освен
четирите изброени фактури, и фактура № 703/06.02.2016 г., също издадена от
„ОТО” ЕООД, с предмет доставка на пакетажни машини марка „ПАВАН” – 2 броя –
втора употреба. Изрично е заявил, че пакетажните машини са за склад в с.
Калина, а ел.моторите са за кулите, предназначени за „Корона лав” ООД и за
окомплектоването на продадените парни котли на „Ронос” ЕООД и „БТФ ко” ООД.
Жалбоподателят твърди още
(л.81-89), че по отношение фактури № 683 и № 664 е представил протокол за
извършени доставки от 01.04.2016 г. на
един брой парен котел, подписан между „Сървиз 47” ЕООД и „Савимекс” ЕООД, както
и протокол за извършени доставки между „Корона Лав” ЕООД и „Сървиз 47” ЕООД на
1 брой парогенератор и на 3 броя охладителни кули. Посочва още договор за
доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на парокотелна инсталация, сключен
между „България Тияншинонг Фийд Ко” ООД като възложител и „Сървиз 47” ЕООД като
изпълнител (л.95, 96, 98 и 102-104).
Съдът счита, че изводите на
ревизиращият орган относно всички доставки, извършени от „ОТО” ЕООД, са
съобразени със закона. Правилно органът е приел, че липсват доказателства, от
които да се направи извод за действителното осъществяване на фактурираните
доставки на стоки и услуги. По делото не е спорно, че жалбоподателят е доставил
на съответните свои контрагенти – „Савимекс” ЕООД, „Корона Лав” ЕООД и
„България Тияншинонг Фийд Ко” ООД - посочените в цитираните протоколи стоки –
парен котел, парогенератор, охладителни кули, както и доставките на услуги,
изразяващи се в монтаж и въвеждане в експлоатация на парокотелна инсталация. По
делото е установено, че жалбоподателят разполага с технически потенциал да
извърши посочените доставки. От обстоятелството обаче, че жалбоподателят реално
е осъществил доставките на своите контрагенти, по никакъв начин не може да се
изведе извод, че той, в качеството на получател по доставка, е получил от „ОТО”
ЕООД неидентифицирани по вид ел.мотори, неопределено каква рекламна дейност,
монтажни дейности и предоставяне на помещения. По делото няма доказателства, че
доставчикът „ОТО” ЕООД е разполагал със свои или е наемал помещения, които да
служат за провеждане на семинари и мероприятия, осъществявани от жалбоподателя
в периода от датата на фактурата – 21.10.2015 г. до 21.10.2016 г., какъвто е
предметът на доставката, описана в тази фактура № 656. По делото въобще липсват
данни за каквито и да е проведени семинари или мероприятия от друг вид, чийто
инициатор да е жалбоподателят.
Не е доказано каква по вид и
мащаби рекламна дейност е извършил доставчикът „ОТО” ЕООД. Единствено в
приемно-предавателен протокол, подписан между жалбоподателя и „Парита 68” ЕООД
(обсъден по-горе в решението), е посочено, че „ОТО” ЕООД и „Фамилия Х.” ЕООД са
извършвали рекламна дейност в продължение на 12 месеца, по три пъти в
седмицата, раздавали флаери в 10 от най-големите градове в България.
По делото не е установено с
допустими доказателствени средства, че такава рекламна кампания въобще е била
проведена. Няма данни кой е отпечатал тези флаери, какво е изобразено на тях, в
кои градове са раздавани, чии служители са осъществявали фактически рекламната
кампания. Налице е само фактура и едно твърдение, отразено във въпросния
приемно-предавателен протокол, без доказателства за факти, които дори да дават
индиция, че такава рекламна дейност, независимо в какъв мащаб, действително е
осъществявана.
Няма никакви доказателства и за
доставката, отразена във фактура № 664/2015 г. с предмет „ел.мотори – 5 броя”.
Във възраженията си жалбоподателят твърди, че тези мотори са предназначени за
охладителните кули, доставени на „Корона Лав” ЕООД. Няма никакви други
доказателства, които да свързват доставката по тази фактура с въпросните
охладителни кули. Не са налице други данни, че те са съвместими, още повече че
ел.моторите не са индивидуализирани нито във фактурата, нито в друг
документ.
Освен това, твърдението е и
логически неиздържано, тъй като от него излиза, че ел.моторите са доставени в
края на м.октомври 2015 г., докато охладителните кули са доставени с ВОП от
Италия през м.ноември и м.декември 2015 г. По делото липсват доказателства, че
охладителните кули са доставени без задвижващи части (ел.мотори). Освен това
няма доказателства, че тези охладителни кули въобще са поръчани без ел.мотори,
за да се направи извод, че един-два месеца преди доставката на самите
охладителни кули вече се е знаело, че те ще имат нужда от ел.мотори. Освен
голословните твърдения на жалбоподателя, от събраните по делото доказателства
такава логическа връзка не може да бъде направена. Следва да се отбележи, че
със съдебно-техническата експертиза е установено по несъмнен начин единствено
обстоятелството, че на посетените от вещото лице места действително е имало
монтирани съответните съоръжения. Както съдът вече посочи, по делото няма спор,
че жалбоподателят е доставил тези съоръжения на съответните свои контрагенти.
Спорът е дали именно посочените от него доставчици са извършили оспорените от
ревизиращия орган доставки, затова обстоятелството, че съответните съоръжения
са там, където твърди жалбоподателят, само по себе си не доказва, че
доставките, извършени спрямо него, на съответните части или цели съоръжения, са
се осъществили реално. Надлежните доказателства сочат само за извършени
доставки от жалбоподателя на неговите контрагенти. Липсват дори и косвени
доказателства за връзката между доставките, извършени от жалбоподателя, в
качеството му на доставчик, и доставките, извършени спрямо него от процесните
доставчици.
Правилно е отказано право от
данъчен кредит по фактура № 683/2015 г. с предмет „абонамент за монтажни
дейности за 2016 г.”.
Както правилно е посочил
ревизиращият орган, няма никакви доказателства за какви по вид монтажни
дейности става дума, извършени ли са реално, на кои обекти са извършени, какво
оборудване е монтирано, кой е крайният получател на това оборудване. Липсват и
приемно-предавателни протоколи, удостоверяващи действително извършване на
монтажните услуги. Не е изяснен и въпросът дали става дума за принципен
абонамент (ако възникне нужда), или се касае за конкретни монтажни дейности.
Ако се касае за принципен ангажимент за евентуално извършване на монтажни
дейности и такива през 2016 г. не са извършвани, защото не е възникнала нужда,
съдейки от липсата на доказателства, то платената цена е твърде прекомерна само
за принципната ангажираност на дружеството да извършва такива дейности, ако се
наложи. Често в такива случаи принципният ангажимент се остойностява отделно от
конкретните монтажни дейности, които действително възникват и се извършат. Доказателства
за такава договорка липсват.
По изложените съображения съдът
счита, че всички оспорени доставки не са реално осъществени, както правилно е
приел ревизиращият орган. Представената фактура № 703/2016 г. няма отношение
към спора, доколкото с ревизионния акт за данъчен период м.02.2016г. са
определени задължения, формирани само от отказаното право на данъчен кредит по
фактура № 98/18.02.2016 г., издадена от „Парита 68” ЕООД.
По отношение доставките, извършени от „Парита 99” ЕООД
Отказаният данъчен кредит е в
размер на 2 400 лв. по фактура № 6/18.12.2015 г., издадена от „Парита 99”
ЕООД, с предмет „поддръжка на монтираните оборудвания в периода на тяхната
гаранция”.
Във възраженията си
жалбоподателят твърди, че в констативен протокол от 04.01.2016 г. (л.97),
подписан между „Сървиз 47” ЕООД и „Савимекс” ЕООД, страните са се съгласили, че
в двугодишен срок от доставянето на производствена поточна линия „Сървиз 47”
ЕООД е извършила монтаж, настройки и пуск на допълнително доставени два броя
машини за паста, вложила е ел.материали за своя сметка в обезпечаване
безпрепятственото функциониране на поточната линия и е осигурила ежемесечна
поддръжка, състояща се в обход, наблюдение, обследване и отстраняване на
проблеми, възникнали в хода на работата на поточната линия. Жалбоподателят
твърди, че тъй като не разполага с достатъчно персонал, за да осъществи тази
услуга, е използвал външни дружества, като посочва процесната фактура № 6/2015 г.
Самата фактура не е придружена с никакви други документи, няма приемо-предавателен
протокол, който да удостоверява доставката, извършена от „Парита 99” ЕООД на
„Сървиз 47” ЕООД със съответното съгласие на крайния получател на доставката
„Савимекс” ЕООД. От цитирания от жалбоподателя констативен протокол от
04.01.2016 г. става ясно, че „Савимекс” ЕООД въобще не е уведомен и не знае, че
описаните дейности в протокола са извършени не от „Сървиз 47” ЕООД, а от негов
подизпълнител - „Парита 99” ЕООД. Протоколът удостоверява единствено
доставката, извършена от жалбоподателя, в качеството му на доставчик на
получателя „Савимекс” ЕООД. От него не може да се изведе нито категоричен
извод, нито дори индиция, че тази доставка е осъществена с посредничеството
„Парита 99” ЕООД.
По делото няма никакви
доказателства, че доставчикът „Парита 99” ЕООД въобще е разполагал с какъвто и
да е трудов и технически потенциал да осъществи реално въпросната доставка.
По изложените съображения съдът
счита, че правилно е отказан право на данъчен кредит в размер на 2 400 лв.
по фактура № 6/18.12.2015 г., издадена от „Парита 99” ЕООД.
По отношение доставките на „Керос 2012” ЕООД
Правилно с обжалвания ревизионен
акт е отказано право на данъчен кредит по трите фактури, издадени от този
доставчик.
С фактура № 4/30.10.2015 г. и
фактура № 7/18.12.2015 г. се цели удостоверяване на доставки на ел.материали,
които не са индивидуализирани според вида си, нито са посочени количествата.
Във възражение на жалбоподателя
на л.81 и сл. се твърди, че доставката по фактура № 4/2015 г. е обвързана с
отразеното в констативен протокол от 04.01.2016 г., подписан от „Савимекс”
ЕООД, в който е призната двугодишна поддръжка на производствена поточна линия
от „Сървиз 47” ЕООД, а по отношение на фактура № 7/2015 г. е заявено, че има
двустранно подписан протокол между „Корона Лав” ЕООД и „Сървиз 47” ЕООД от
01.04.2016 г., според който жалбоподателят е оборудвал ел.табло, обезпечаващо
безаварийната работа на доставения парогенератор. Такъв протокол е подписан и
между „Савимекс” ЕООД и „Сървиз 47” ЕООД.
Посочените във възражението
протоколи се намират по делото на л.95 до 98 вкл. Някои от тях вече са обсъдени
по повод други доставки, посочени по-горе в решението, където съдът направи
извод, че от така представените протоколи не може да се направи заключение за
каквото и да е участие на доставчика „Керос 2012” ЕООД. Протоколите отразяват
съгласие на подписалите ги страни, че дадени стоки (парогенератор, ел.материали
за обслужване на табло, охладителна кула, мотор за охладителна кула, инвентар
за ел.мотор, парен котел и др.), и конкретно описани услуги (монтаж, транспорт,
опаковане, настройки, поддръжка) са извършени. Страните, подписали протоколите,
са жалбоподателят, като доставчик, и „Корона Лав” ЕООД, като получател,
съответно „Савимекс” ЕООД - също като получател.
От тези протоколи не могат да се
извлекат твърдените във възражението факти, а именно, че доставчикът „Керос
2012” ЕООД е доставил ел.материали, които по вид и предназначение имат
отношение към доставките извършени от „Сървиз 47” ЕООД на „Корона Лав” ЕООД и „Савимекс”
ЕООД.
Същото е положението и с фактура
№ 5/2015 г., според която въпросният доставчик е доставил програмни продукти,
които отново не са индивидуализирани нито с фактурата, нито с някакво
приложение към нея.
Във възражението си
жалбоподателят отново насочва вниманието към двустранни протоколи, подписани
между „Савимекс” ЕООД и „Сървиз 47” ЕООД, както и „Корона Лав” ЕООД и „Сървиз
47” ЕООД, които са обсъдени по-горе. Тези протоколи нито удостоверяват, нито
индицират каквато и да е връзка между предмета на фактурата и отразеното в
протоколите. Обстоятелството, че жалбоподателят, в качеството на доставчик, е
предоставил на своите получатели по доставката и някакви софтуерни продукти,
свързани с работата на съответните съоръжения, само по себе си не е доказателство,
че тези наречени във фактурата „програмни продукти” са придобити от
жалбоподателя като получател по доставката именно от „Керос 2012” ЕООД. Няма
доказателства за техническите и човешки ресурси на последния да изготви
въпросните „програмни продукти”.
В заключение следва да се посочи,
че в целия процес на доказване в съдебното състезателно производство
жалбоподателят доказа единствено факти касателно извършени от него доставки на
„Корона Лав” ЕООД, „Савимекс” ЕООД,
„България Тияншинонг Фийд Ко” ООД, „ВС Пласт” ООД, ЗП „Д. Г. Д.”,
„Ронис” ООД и други, но не посочи и не представи доказателства, установяващи
дори и косвено, че извършените от него доставки на посочените юридически и
физически лица са следствие или имат някаква друга връзка с оспорените с
ревизионният акт доставки, извършени от „Парита 68” ЕООД, „Керос 2012” ЕООД,
„Парита 99” ЕООД и „ОТО” ЕООД на жалбоподателя. За това изводите, направени от
ревизиращият орган за липса на реалност на доставките по процесните фактури, са
обосновани.
Не може да бъде споделен
единствено изводът на ревизиращите органи, който присъства по отношение на
всеки от тези четирима доставчици, а именно - че една от причините за
отказаното право на данъчен кредит е фактът, установен по време на ревизията по
отношение на всеки от доставчиците, че всеки от тях към датата на насрещната
проверка, извършена в хода на ревизията, има изискуеми публични задължения в
особено големи размери. На това основание не може да бъде отказан данъчен
кредит на получателят по доставката, както многократно в практиката си е
посочвал СЕС.
ПО ЗКПО:
На основание чл.26, т.2 от ЗКПО е
увеличен финансовия резултат за 2014 г. и 2015 г. с разходите, документирани
във фактурите, издадени от доставчиците „Парита 68” ЕООД, „Керос 2012” ЕООД,
„Парита 99” ЕООД, „ОТО” ЕООД, „Фамилия Х.“ ЕООД, "Тид ауто“ ЕООД и „Булгара 2005“ ЕООД. По отношение
първите четири доставчика фактите са обсъдени от съда по-горе в частта относно
определените задължения по ЗДДС.
Приходният орган е приел, че тези
фактури са без доказателствена сила, тъй като отразените в тях доставки не са
реално осъществени.
Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които данъчно-задължените
лица не могат да докажат документално по смисъла на този закон. Понятието
„документална обоснованост” е дефинирано в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО,
съгласно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч и
отразяващ вярно стопанската операция документ.
В конкретния случай жалбоподателя
притежава такъв първичен счетоводен документ – процесните фактури, към които са
издадени фискални касови бележки, но ревизиращият орган е направил извод, че те
документират доставка, която реално не е извършена.
Правните изводи, касаещи
определените с ревизията данъчни задължения на това основание по ЗКПО, следва
да се съобразят с правните изводи на съда относно определените с ревизията
задължения по ЗДДС, защото почиват на едни и същи фактически констатации.
Съдът, предвид изводите, които направи относно реалността на доставките по
всички процесни фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, счита, че
с тяхната стойност неправилно жалбоподателя е намалил финансовия си резултат за
2014 г. и 2015 г., защото не е доказано, че стоките са доставени, от което
следва, че разходът за доставките не е извършен. По тази причина е налице
основание за увеличаване на финансовия резултат съобразно чл.26, т.2 от ЗКПО,
във вр. с чл.10, ал.1 и ал.4 от този закон с разходите, документирани във
фактурите, издадени от „Парита 68” ЕООД, „Керос 2012” ЕООД, „Парита 99” ЕООД,
„ОТО” ЕООД.
Същият извод следва да се направи
и по отношение на разходите, документирани във фактурите, издадени от „Фамилия Х.“
ЕООД, "Тид ауто“ ЕООД и „Булгара 2005“ ЕООД. По тези
фактури не е отказано право на данъчен кредит, тъй като по тях не е бил
начислен ДДС.
С фактура № 76/02.12.2014 г., издадена
от „Тид ауто” ЕООД, е удостоверена доставка на реклама. Точно както
аналогичните доставки, извършени от доставчиците „Парита 68” ЕООД и „ОТО” ЕООД,
и в конкретния случай, освен фактурата и договор за реклама, няма никакви други
доказателства, които да сочат, че доставката действително е осъществена.
Предметът на договора не индивидуализира нито вида рекламни материали, нито
тяхното съдържание. Няма никакви доказателства, че доставчикът по принцип се
занимава с рекламна дейност и че притежава нужния технически и трудов
потенциал, за да извърши тази доставка. Доставката не може да бъде свързана с
икономическото развитие на дружеството-жалбоподател, независимо че със
съдебно-счетоводната експертиза е установено увеличаване на дейността и
оборотите на дружеството. Няма данни дори дали става въпрос за рекламни
материали на хартиен носител, или на електронен носител. Няма никаква друга
минимална насока, че този доставчик е доставил фактурираната реклама.
Изложените до тук мотиви изцяло
се отнасят и по отношение на доставката, документирана във фактура №
7/02.12.2014 г., издадена от „Фамилия Х.” ЕООД, чийто предмет също е реклама по
договор.
Този доставчик е издал още две
фактури – фактура № 96/27.10.2015 г. с предмет „проучване на пазари за
покупко-продажба на машини и оборудвания втора употреба на територията на
България“ и фактура № 8/02.12.2014 г. с предмет „организиране на мероприятия
съгласно договор от 2014 г.“. За доказване на реалното извършване на тези
доставки, жалбоподателят препраща към едни и същи аргументи и документи,
обсъдени по-горе при обсъждане на доставките извършени от първите четирима
доставчици.
По отношение на тези доставки
няма никакви доказателства, които косвено или пряко да сочат, че доставчикът е
извършил фактурираното проучване на пазари, с конкретно индивидуализиране на
кои пазари, за кои машини, или че е организирал мероприятия от каквото и да е
естество.
По фактура № 7/16.12.2015 г.,
издадена от „Булгара 2005” ЕООД с доставка „счетоводно-консултантска услуга“,
също не са ангажирани доказателства относно конкретния предмет на услугата,
периода от време, за който се отнася, какви дейности във връзка с тази услуга
са извършени, как са отчетени, както и доказателства за предаване и обработка
на документи от счетоводството на жалбоподателя, доколкото предметът на
услугата е счетоводно-консултантска.
С оглед изводите, че доставките,
описани във фактурите, издадени и от „Фамилия Х.“ ЕООД, "Тид
ауто“ ЕООД и „Булгара 2005“ ЕООД, не са извършени в действителност, законосъобразен е
изводът на ревизиращия орган, че с тяхната стойност неправилно жалбоподателят е
намалил финансовия си резултат за 2014 и 2015 година.
По изложените съображения,
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора, разноски
следва да се присъдят на ответника. На основание чл.161, ал.1, предл. второ и
трето от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция,
включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Следователно,
ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение и за
предходното разглеждане на делото от АдмС Бургас. Същото следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.8 вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата,
съобразно материалния интерес. В случая материалният интерес е в общ размер на
36 116,88 лв., поради което и определеното съобразно посочената норма
дължимото общо юрисконсултско възнаграждение за двете разглеждания на делото от
АдмС Бургас е в размер на 3 227 лв.
Не следва на ответника да се
присъждат разноски за воденото пред ВАС производство по адм.дело № 4429/2019 г.
по описа на І отд., тъй като в това производство ответникът не е депозирал
становище по касационната жалба, нито се е представлявал в с.з., т.е. липсват
извършвани от негово име процесуални действия и същият не е претендирал
разноски за тази инстанция.
Мотивиран от горното и на
основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сървиз 47“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Гаговец“ № 14, представлявано
от управителя Г. А. К., със съдебен адрес ***, офис 3 – адв. Д., против Ревизионен
акт (РА) № Р-02002016003035-091-001/11.01.2017
г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от М.Х.М-Бна длъжност
началник-сектор „Ревизии“ – възложил
ревизията, и С.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 62/27.03.2017 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, В
ЧАСТТА, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни
периоди м.10, м.11, м.12 на 2015 г. и м.01 и м.02. на 2016 г. в размер на
18 495,49 лв. и лихви за забава в общ размер на 1 896,72 лв. /640,24
лв. за м.10.2015 г., 288,54 лв. за м.11.2015 г., 749,85 лв. за м.12.2015 г.,
49,68 лв. за м.01.2016 г. и 168,41 лв. за м.02.2016 г./, поради непризнато
право на данъчен кредит по доставки на „Парита 68“ ЕООД, „Парита 99“ ЕООД,
„Керос 2012“ ЕООД, „Тид Ауто“ ЕООД, „Фамилия Х.“ ЕООД, „Ото“ ЕООД и „Булгара
2005“ ЕООД и задължения за корпоративен данък в размер на 4 019,99 лв. за
2014 г. и 10 167,75 лв. за 2015 г. и лихви за забава общо в размер на
1 536,93 лв. /728,82 лв. за 2014 г. и 808,11 лв. за 2015 г./.
ОСЪЖДА „Сървиз 47“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас при
ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 227 (три хиляди двеста
двадесет и седем) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: