№ 20335
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110158021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Д. М.
срещу „..“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от разпространението на неверни клеветнически твърдения в
електронната медия с адрес: www.pik.bg, чрез публикуването на статия от
02.09.2024 г., със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ...,
мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“, ведно със
законната лихва за забава от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 02.09.2024 г., на електронната интернет
платформа с адрес: www.pik.bg, с наименование: „Информационна агенция
ПИК“, била публикувана статия със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и
аверите му Х. М. и ..., мутри убиват от бой бащата на младата борцова
надежда Д. П.“. Твърди, че съгласно констативен протокол с рег. № 1917/2024
г., т. 1, № 150 по описа на нотариус Б. ., било установено, че непосредствено
под статията бил публикуван и колаж от две снимки, едната от които негова, а
другата на .., върху които била позиционирана и лента с надпис
1
„Полиция/Police”, имаща за цел създаването на престъпни внушения. В
процесната статия се съдържали неверни твърдения по адрес на ищеца,
приписващи му извършването на изключително тежки престъпления,
свързани с участие в престъпна група, с цел убийство по поръчка на
посоченото в заглавието на статията лице. В статията се създавали внушения,
че изложените данни са по информация на служители на МВР, като било
посочено, че съгласно свидетелски показания, коментираното убийство било
„инициирано именно от .. и десните му ръце Х. М. и ...“ . Според
информацията в статията, „след първоначална разпра Х. М. и ... докладвали на
.. за сакатлъка и той разпорежда ударни бригади да ликвидират П. и то по-
възможно най-болезнения и унизителен начин“. Ищецът счита, че с
разпространяването на посочените твърдения са нарушени честта,
достойнството и доброто му име в обществото. В статията се съдържали
факти, които създавали внушения, че ищецът е взел участие в извършването
на тежки престъпления. Вследствие от разпространените неверни твърдения
по адрес на ищеца, считано от 02.09.2024 г. до настоящия момент, същият
претърпял изключително интензивни отрицателни емоции и стрес. Сочи, че
предвид факта, че е разпознаваема личност, с оглед дейността му в спорта и
качеството му на председател на БФБ, се наложило да опровергава пред
широк кръг лица разпространените неистинни твърдения по негов адрес.
Отбелязва, че спрямо него никога не е било провеждано разследване, за което
и да било деяние от посочените в статията. В резултат от разпространените
неверни твърдения по негов адрес изпитвал потиснатост, нервно напрежение,
страх от привличане към наказателна отговорност и неудобство, предвид
засягането на обществения му образ. Вследствие от преживените негативни
емоции, ищецът страдал от безсъние, високо кръвно и постоянно главоболие,
които търпял и до настоящия момент. Ищецът твърди, че доставчик на
електронната медийна услуга – „Информационна агенция ПИК“, с домейн:
www.pik.bg, е ответното дружество. Счита, че с процесната статия,
публикувана на електронната медия на ответника са разпространени
клеветнически твърдения по негов адрес, които надхвърлят границите на
свободното мнение. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2024 г. до
окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
процесната статия била първоначално публикувана в друг информационен
сайт – crimesbg.com, с автор ... След извършена проверка от страна на
редакторите на pik.bg, статията била споделена в сайта на електронната медия,
без извършени редакции.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен констативен протокол от 03.09.2024г., изготвен от
помощник нотариус .. при нотариус . . с район на действие СРС, към който е
приложена статия, отпечатана на хартиен носител от интернет страница
https://pik.bg/, със заглавие „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ...,
мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“. В същата се
обсъжда убийството на . П., баща на Д. П., като се посочва, че то е поръчано
от .. и „аверите му“ Х. М. и .... Изложено е, че убийството е инициирано от .. и
„десните му ръце“ Х. М. и ..., като повод за убийството било спречкване
между Д. П. и Х. М., който изгонил бореца от тренировка. След това бащата .
П. отишъл в „Дианабад“ да се разбере с „аверите“ на ... Допълнително е
посочено, че убитият П. имал общо с транзит на хероин от Близкия изток към
Западна Европа.
Представено е актуално състояние на „..“ ЕООД, от което се установява,
че едноличен собственик на капитала и управител на същото е ....
Установява се от представено актуално състояние на Сдружение
„Българска федерация по борба“, че същото се представлява от Х. Д. М. и ..., а
членове на управителния му съвет са Д. ..., .., .., .., .., .., .., ..., ..., .., Х. Д. М., ..,
...
Отделено е за безспорно между страните по реда на 146 ГПК, че „..“ е
собственик и администратор на електронна информационна медия със следния
електронен адрес – „www.pik.bg“, в която на 02.09.2024 г., била публикувана статия със
заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ..., мутри убиват от бой
бащата на младата борцова надежда Д. П.“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушването на
свидетеля ... Свидетелят е изложил, че познава ищеца от 2013г., покрай
3
борбата. Преди публикуването на процесната статия се виждали поне два-три
пъти в месеца. След това го бил търсил да се виждат, както и други техни
приятели, но той отказвал, защото бил притеснен от нещата, които са
написани за него. Бил подтиснат от написаното в статията и мнението на
хората, заради нея. Притеснявал се как ще бъде приета тази информация от
детето му, когато порасне. В статията пишело, че той е една от мутрите на .,
които са пребили до смърт борец. Към онзи момент ищецът бил председател
на Федерацията. Притеснявал се, че тази статия ще повлияе на мнението на
клубовете за него. Бил подтиснат, отслабнал, напрегнат и стресиран.
Притеснявал се как ще бъде коментиран, а не страх, че ще бъде задържан,
осъден. Не му било известно ищецът да има връзки с криминално проявени
лица.
По делото е изслушан и свидетелят .., служител на медийна група „..“,
която придобила „Пик“ ООД, като имала редакторски и журналистически
задължения. Наблюдавала съдържанието на всички медии в групата,
включително на Пик. Участвала в оперативки, планьорки, набелязвала темите
на отделните медии, наблюдавала как се събира информацията, пишела
статии, редактирала статии, писани от друг. В края на м. август 2024г.
постъпила информация. Едно от местата, от които постъпила тази
информация бил сайт crimesbg.com и от който по принцип ползвали
информация, но не можели да установят кой е негов собственик. В този сайт
била публикувана информация и започнали проверка от свои източници,
които потвърдили изложените в нея факти. Било взето решение статията да
бъде копирана. Не било ясно кой е авторът на статията, тя не била подписана.
От практиката си били установили, че голяма част от статиите, които се
публикуват там във времето се потвърждавали. Не знаела дали са се позовали
на crimesbg.com при публикуване на статията на сайта на ПИК, но това
следвало да се направи, съобразно добрата практика, когато статията е изцяло
копирана, както е в случая. Източниците, които били потвърдили
информацията били от МВР и службите, както и от т.нар. „ъндърграунд“ –
лица от криминалния контингент. Било потвърдено от хора от „репресивния
апарат“, че се работи по такава версия. Месец след излизане на статията била
извикана за разпит в ГДНП и СДВР. Останала с впечатление, че тези разпити
се извършват във връзка с дела, които целят установяване на тази
информация, но не са започнали със статия на ... Синът на .. бил член на
4
федерацията по борба, на която бил председател ищецът. Служители на МВР
й били казали, че информацията е достоверна и по нея се работи. Медийна
група „..“ имала сайт crimes.bg, който бил различен от crimesbg.com, който се
появил много по-късно – през 2019-2020г. В сайта публикували служители,
които имат администраторски права.
При така установените факти от значение за спора съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
В случая от събраните по делото доказателства се установява и не е
спорно между страните, че на регистрираната от ответника интернет страница
„www.pik.bg“е публикувана статия с посоченото в исковата молба
съдържание.
В чл. 39 - 41 от КРБ и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение
и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо
от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността, но
същото не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои
ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и
засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички
права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и
5
упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг.
Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от
Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в
интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е
основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство,
добро име.
В решение № 7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. № 1/96 г. Конституционният
съд на РБ постановява следното: „Отделните права, предоставени от
разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се
въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е
допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и
интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в
Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън
посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения
органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да
държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява
мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на
информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права
могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят
защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се
осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма,
тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на
личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това
конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана
публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и
държавни органи”.
Следва да се има предвид, че в разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2,
чл.41, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България, чл.10, ал.2 от
ЕКПЧ и чл.19, ал.2 от Международния пакт за граждански и политически
права /МПГПП/ правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите
ограничения – за изключение от принципа. По този начин се извежда
6
задължение за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително
на това, което е допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в
това число нейните чест, достойнство и добро име/. До каква степен отива
това тълкуване е ясно установено от ЕСПЧ в решение от 07.12.1976 г. на
ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство”. В това решение
се казва следното: „Свободата на словото е една от основите на
демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие
и за развитието на всеки човек“. Не на последно място следва да се има
предвид и решение № 7 от 4.VI.1996 г. по к. д. № 1/96 г., в което тълкувайки
съотношението между свободата на изразяване и правото на
неприкосновеност на личността, Конституционният съд приема, че
конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто
име на личността, не изключва възможността за осъществяване на публична
критика, особено на публични личности. Ето защо публичната критика на
една публична личност по начало е законно действие на всеки гражданин в
демократичното общество.
Според възприетото в трайната практика на ВКС становище, когато не
се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от КРБ на
Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се
увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно
произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39
ал.2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат
да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или
състава на клеветата. Оценките, направени при спазване на ограниченията по
чл.39 ал.2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат
отговорност за издателя, като тяхната вярност или невярност не може да бъде
проверявана. Съжденията ангажират отговорността на издателя само ако
изразяването им обективно нанася обида на адресата.
7
В § 48-49 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „.. СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ“ от 2 октомври 2012 г. е възприето становището, че чл. 10 не
гарантира изцяло неограничена свобода на изразяване на мнение, дори по
отношение на отразяването в пресата на въпроси от сериозен обществен
интерес, като следва да бъде извършена проверка дали журналистът е
действал професионално и добросъвестно, а факторите от значение за тази
оценка са дали публикацията е допринесла за дебат от обществен интерес,
както и естеството на дейностите, предмет на публикацията, начинът, по
който информацията е получена и отразена, както и как в нея е обрисувано
съответното лице.
В процесната статия се излага, че ищецът заедно с .. и ... са поръчали
убийството на . П., като повод за същото е спречкване между Х. М. и Д. П.,
впоследствие и с неговия баща.
Съдът приема за установено, че ищецът е публична личност,
представляващ и член на управителния съвет на Сдружение „Българска
федерация по борба“. В този смисъл допустимата журналистическа критика
по отношение на публичните личности е с по-широки граници. Поради това
публичните личности следва да понасят засиления журналистическия интерес
и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни
средства. Съдът взема под внимание колко известен е бил увреденият по
време на твърдените изявления, тъй като степента на приемлива критика по
отношение на публична личност е по-широка, отколкото по отношение на
обикновените граждани, както и предметът на изявленията (Jishkariani v.
Georgia). Но и журналистите не могат да използват правото за свободно
разпространение на информация, за да нанасят обиди или да клеветят. Те
следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл.39 ал.2 от КРБ, а
доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди (в този смисъл и
Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на Върховен
касационен съд; Решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Правни норми, уреждащи начина за извършване проверката за
достоверността на фактите няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените
факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два
независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се
8
проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни.
В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва
вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното
му деяние. Добрата журналистическа практика предполага информиране
обществеността за факти и обстоятелства, които биха били значими или
интересни за определен кръг от хора. В обществената действителност, като
част от обективната действителност, се случват събития, които намират
отражение в определени факти. Събирането на информационните следи за
тези факти е дейност на журналиста, при която се изследва източника на факта
и се представя анализ през призмата на обработващия информацията. Добрата
журналистическа практика включва посочване на факта, информационната
следа, въз основа на която се прави извод за осъществяване на факта и
източника на информация на факта, предложен анализ на фактите,
взаимовръзката помежду им, вкл. и предложен различен ракурс за анализ.
Доколкото журналистическото разследване не винаги е способно да
възприеме пълния набор от факти, съответно да отрази в пълнота дадено
събитие, в общия случай на публиката се представя предложен обобщен
анализ в синтезиран вид въз основа на случили се факти в обществената
действителност. Представената по този начин информация, посредством
журналистическото издание се разпространява и придобива гласност пред
обществото. На следващо място, журналистите имат право да крият
конкретните си източници на информация, но при преценка за верността на
изнесения набор от факти е допустимо да се изиска от журналиста посочване
на prima facie доказателство за добросъвестното получаване на информацията.
Правно защитимо благо е прокламираното от Конституцията в чл.39, ал.1,
вкл. прокламирано и в КЗПЧОС в чл.10, право на свободата на изразяване на
мнения, вкл. разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти (свободно изразяване на мнение и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.).
Несъмнена е важността на проактивната роля на печата, а именно да разкрие и
да представи на вниманието на обществеността информация, която може да
предизвика такъв интерес и да породи такъв дебат в обществото (Couderc and
Hachette Filipacchi Associés v. France [GC], § 114). Когато отразяват определени
събития, журналистите имат задължението да проявяват благоразумие и
предпазливост (§ 140). Но това основно право не е безгранично, а се
9
ограничава до нарушаването на чужда правна сфера или чуждо основно
право, в който смисъл съгласно чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ – това
право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго. Така и Конвенцията не може да се тълкува като изискваща от хората
да търпят да бъдат публично обвинявани в престъпни деяния чрез
неподкрепени от факти изявления, които се очаква от обществеността да
притежават проверима информация относно тези обвинения (Jishkariani v.
Georgia, §§ 59-62). Следователно свободата на словото и разпространението
му не дава право посредством него да се нарушава чужда правна сфера като
се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други
лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се
отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите.
При определяне дали са надхвърлени пределите на допустимата критика
спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за
информирането на обществото и същевременно засяга честта и достойнството
на адресата или го опозорява, е налице обилна практика на ВКС (решение №
110 от 25. 05. 2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, 4 г.о. и в определение №
183 от 06. 03. 2018 г. по гр. д. № 3420/2017 г., 4 г.о., Решение №
50118/10.11.2022г. по гр.д. № 4883/2021г. по описа на ВКС, Първо г.о.), в която
се приема, че съобразно стандартите, установени с Конституцията на
Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът
между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В
тази посока най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са
надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е
доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено
значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и
доброто име на дадено лице. Въпреки възприетите по-широки граници на
допустима критика към публичните личности, свободата на изразяване на
мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез
нанасяне на обида.
При дело, чийто предмет е установяване на противоправно поведение,
10
изразяващо се в употреба на клеветнически и неверни изявления, съдът е
длъжен да анализира журналистическия материал и при установяване
противоправност на думи или изрази следва да се конкретизира кои от тях
представляват твърдения за факти и кои оценка на фактите. Това е така,
доколкото на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, а те
могат да ангажират отговорността на възложителя на журналиста само ако са
неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, а представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане
на обстоятелства от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на възложителя на журналиста само ако представляват обида. В
този смисъл на анализ подлежи установяване дали са извършени посочените в
исковата молба действия, да се разграничат каква част от тях съставляват
твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и
позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото, като се
посочат изрично конкретни действия, които следва да ангажират
отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени. Настоящият
съдебен състав, анализирайки процесната статия, установи, че в съдържанието
в процесната статия се съдържат множество твърдения за факти (в частта „По
заповед на .. и аверите му Х. М. и ..., мутри убиват от бой бащата на
младата борцова надежда Д. П. ….. Въпреки че случаят остана в графа
„поръчител-неизвестен“, свидетелски показания сочат, че то е инициирано
именно от .. и „десните му ръце“ от федерацията по борба Х. М. и ......
Поводът П. да намери смъртта си е банална мутренска свада… в деня на
убийството М. наругал малкия борец и грубо го изгонил от тренировка,
забранявайки дори да си прибере личните вещи от шкафчето в съблекалнята.
Гаврата със сина му вбесила . П., който отишъл в „Дианабад“ да се разбере
по мъжки с аверите на ... Какво е съдържал разговорът и дали са разменили
ритници и шамари, знае само шефът на федерацията по борба. Часове по-
късно обаче П.-старши е намерен безжизнен и обезобразен да лежи във входа
на един от блоковете в близост до стадион „Герена“ в София. Свидетелски
показания, до които разследващите са се добрали в последно време сочат, че
след първоначалната разпра, Х. М. и ... докладват на .. за сакътлъка и той
разпорежда ударни бригади да ликвидират П. и то по възможно най-
болезнения и унизителен начин.“, които твърдения за факти съвкупно
11
анализирани внушават за съставомерни деяния – съучастие в умишлено
убийство, т.е. тези твърдения за факти представляват клевета и доколкото по
делото липсват доказателства /в статията като източник на информация се
сочат: …наши източници от столичната улица „Шести септември“, които
са подновили работа по „студеното досие“…свидетелски показания
сочат…свидетелски показания, до които разследващите са се добрали в
последно време..., без по делото да са ангажирани prima facie доказателства за
достоверност, т.е. за индиция, че са провеждани разговори с „разследващ“,
„свидетел“, доколкото журналистите не са длъжни конкретно да разкриват
източниците си на информация, но е достатъчно да установят, че са ползвали
обичайната журналистическа практика/ за достоверност на твърденията за
факти / статията се фокусира върху твърдения на факти, които припокриват
признаците на съставомерни деяния, за които няма доказателства prima facie
за достоверност на източниците на информация, на база на които съвкупно се
правят внушения/, оттук като следствие съдът приема всички внушения за
незаконосъобразни. По въпроса дали представлява негативно оценъчно
съждение или клевета изказване, което съдържа неверни твърдения за
осъществено от дадено лице поведение, покриващо състава на престъпление
от общ характер, също е налице практика на ВКС (решение № 164 от 30. 06.
2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г.о., Решение № 50118/10.11.2022г. по
гр.д. № 4883/2021г. по описа на ВКС, Първо г.о.), според която публично
разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние,
покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно
съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване
на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на
словото.
Оттук съдът приема, че с коментираните твърдения за факти, с които се
внушава съставомерно поведение, се надхвърлят допустимите граници на
свободата на словото, съответно е осъществено противоправно поведение, за
което следва да се понесе отговорност за обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване репутацията на ищеца
(същата е защитена и по член 8 от Конвенцията като част от правото на
зачитане на личния живот - Axel Springer AG v. Germany, § 83; Chauvy and
Others v. France, § 70; Petrina v. Romania, § 28 и др., като за да попадне в
обхвата на член 8, атаката срещу репутацията на дадено лице трябва да
12
достигне определено ниво на сериозност и да бъде извършена по начин, който
накърнява осъществяването от това лице на правото на зачитане на личния
живот, като това изискване се отнася както за социалната, така и за
професионалната репутация, каквато съдът приема, че е накърнена с
процесната статия), уронване на честта, достойнството и доброто му име,
нарушаване на социалната му сфера на общуване и работа, контактите му с
колеги и приятели, които съдът приема за доказани от събраните по делото
гласни доказателствени средства, които не намира основание да не кредитира.
Искът се явява основателен спрямо издателя на статията, който отговаря
за неимуществени вреди причинени от авторите на статиите, публикувани в
печатното издание. (в този смисъл решение № 308/98 по гр. д. № 178/1997г.,
на ВКС). Налице са елементите от фактическия състав, както и
допълнителните предпоставки за възникване на отговорност у възложителя по
чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника, че не следва да бъде ангажирана
отговорността му, тъй като статията е препечатана от друго издание, съдът
намира за неоснователно. В решение №253/2013/29.01.2014 по дело
№1251/2012 на ВКС, ГК, III г.о. е възприето следното становище: „Във връзка
с отговорността за вреди от изнесеното в печатни произведения следва да се
разграничават хипотезите в зависимост от това, дали става въпрос за
първоначална статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят
изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател,
съответно дали съдържанието на статията е обидно или клеветническо. Когато
съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи
отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията
съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато става
въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на
публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може
да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия.
Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила. В
тези случаи авторът поднася информацията от свое име и поради това носи
отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно
правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Без
значение за ангажиране отговорността на издателя е въпросът дали статията е
13
първа, или последваща, и дали във втория случай има позоваване на
предходна публикация в случаите, когато съдържанието на статията съдържа
обиди. Наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за
установяването им и разпространението им е противоправно. При наличието
на обиди отговаря всеки от издателите, респективно авторите, доколкото
засягат неблагоприятно адресата.“ В случая ответникът твърди, че статията е
препечатана от друго издание, а именно електронна медия – crimesbg.com.
Видно от съдържанието на процесната статия, в началото или края на същата
не е посочено, че се препечатва дословно от друга медия, нито е посочена
друга медия като източник на информацията.
По размера:
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния
акт върху ищеца, значение имат субективните му негативни преживявания,
отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на
общуване и работа, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът
на противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед
общоприетите норми за етика и морал, обемът на обществения отзвук и други
подобни. Като база служи още и икономическият растеж, стандарта на живот
и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта. Поради всичко изложено,
законодателят и не борави с други техники за определяне размера на
справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като
например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер,
процент и пр. При определяне конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди настоящият състав отчита за релевантни: а/. характер на
твърденията и съдържащата се в тях висока степен на укорими деятелности – в
случая същите сочат на проява на укоримо от гледна точка на обществения
морал поведение; б/. общественото положение и личността на ищеца – касае
се за публична личност, с широка известност в обществото; в/. фактът, че
клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство за масова
информация и са станали достояние на широк кръг лица; г/. броят и
интензитета на клеветническите твърдения - непозволеното увреждане се
14
изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и
се осъществява публично; д/. обществено-икономическите условия в страната
към осъществяване на деликта; е/. обстоятелството, че участието на ищеца в
политическия или обществен живот поражда необходимост същият да има по-
висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността му и
дейността му; ж/ интензитета и продължителността на конкретно
претърпените негативни психични изживявания, които не се отличават със
сериозна продължителност. Преценявайки посочените обстоятелства, както и
разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 3
000 лв. би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по
делото. Представени са единствено доказателства за сторени разноски за
заплатена държавна такса в размер на 400 лева, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 лева, съразмерно с уважената
част от иска. Ответникът не претендира разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК .., гр.София, .., да заплати на Х. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ..., съдебен адрес гр. София, .., на основание
чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто
име, честта и достойнството на ищеца, осъществено чрез публично отправено
до широк и неограничен кръг от хора разгласяване на клеветнически
твърдения и невярна информация по отношение на личността и
професионалната дейност на ищеца, чрез публикуването на статия от
02.09.2024 г., със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ...,
мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“, ведно със
законната лихва от 02.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния
15
предявен размер от 10 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .., гр.София, ..,
да заплати на Х. Д. М., ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 120
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16