Протокол по дело №235/2023 на Административен съд - Смолян

На поименно повикване в 10:30 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Д. С., редовно и своевременно призована, не се явява. За нея адв. Ч., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ по жалба Началник отдел „Местни данъци и такси“ при [община], редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ арх. Е. Д. М., се явява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Г. Н., се явява.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и затова,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. Ч.: Аз съм изложил подробно своите аргументи в писмено становище вх. № 3604/28.11.2023 г., изложил съм доводите свързани с разкриване на обективната истина и изясняване на фактическите обстоятелства, не за шиканиране на производството. Ако съдът прецени, че тези възражения са основателни, да не изслушваме вещите лица, като в частта в която е работила г-жа Найденова, по преценка на съда считам, че е правилно да включим все пак и въпроса, как е формирана данъчната основа на тези имоти, а не само така елементарни математически пресмятания, това е мое субективно становище, с което няма как да ангажирам съда. Считам, че това е основният въпрос, да се определят данъчните оценки, на база на които вече вещо лице да изчисли какъв е законосъобразния размер на данъка и ТБО, и да не се занимава с правен анализ на обстоятелства които са в правомощията на съда.

По изслушването на експертизата от арх. М., тъй като многократно споменава една заповед от 66 година, такава заповед не е налична, в електронното досие не я откривам, пък и общината твърди, че няма такава заповед, а вещото лице я сочи, и затова преди изслушването, нека все пак да я имаме на хартиен носител тази заповед от 66 година, да се запознаем и да видим какво е нейното съдържание, тъй като единствената заповед която е приложена по делото, е последваща такава и касае единствено проекто-улични и проекто-регулационни планове, което няма никаква връзка с действащ план, това са моите аргументи.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка да се изслушат вещите лица, като по отношение на това дали ще кредитира заключението на всяко вещо лице и в каква част, съдът ще изложи съображения по същество.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, на което се СНЕ самоличността, както следва:

арх. Е. Д. М., [възраст], българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните по делото, с висше образование - архитект.

 

На вещото лице се напомни отговорността по чл. 291 НК и същото обеща да даде заключение по съвест и знание.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ арх. Е. М.: Поддържам изцяло представеното от мен заключение.

На въпроса на адв. Ч. - Нямам никакви съмнения в моята безпристрастност, не съм работила за [община], нито в близките 5 години, нито в близките 10 години. Ако съм имала и най-малкото съмнение в това, че не мога да изготвя заключението поради отношения със страните, бих го казала на съда. Нямам основания за отвод.

Тази Заповед № 82/17.01.1966 г. се съдържа в графичната част към тази заповед, тоест в плана който се съхранява в община Ч. и е обществено достъпен, и всеки един може да провери и да види този план и тази заповед, която е записана в графичната част на плана. Не мога да кажа дали има и текстова част към тази заповед, тъй като за мен като архитект е достатъчно да има единствено и само тази вписана и подписана тази заповед в графичната част на регулационния план на курортно ядро или курортен комплекс П., в частта която попада в [община].

За да е видно дали е приложен плана, това е свързано с проверка на много документи. Действащ план и приложен план са две различни понятия. Когато се прави регулационен план, той затова се нарича план, се планира какво да се случи на територията по отношение на градоустройството. В последствие за всеки един имот е редно да се проведе процедура по прилагане на плана, както по отношение на регулацията, така също и по отношение на застрояването. В случая повечето от имотите са предвидени за озеленяване, което би следвало да се приложи това предвиждане със съответните документи.

КВС няма от 2018 г., от 2018 г. има КК. Така, че би следвало да коментираме КК, а не КВС. Определено за тези имоти аз не съм правила паралел между КК и КВС и дали тези имоти са със същите граници, и същите очертания, и същото предназначение, са преминали в КК.

Аз не бих знаела къде биха могли да се съдържат документи с промяна на предназначението освен в общината, където се води цялата административна процедура по промяна на предназначението. Цялата процедура следва да се изработи ПУП, по който да се направи съответно отреждане, оттам насетне да се направят всички постъпления по Закона за горите, за промяна на предназначението и наредбите към закона, там много подробно и обстоятелствено е описано, особено в наредбите, по какъв начин се извършва промяната на предназначение на горски земи, когато са в регулация. Не съм проверявала освен в общината, в други институции, дали има документи за промяна на предназначението, защото самата процедура се води в общината.

Не е от компетентността на архитект да отговори на въпроса, с какъв акт приключва процедурата по промяна на предназначението.

АДВ. Ч.: Нямам други въпроси към вещото лице.

 

СЪДЪТ,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото заключението на вещото лице арх. Е. Д. М..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице арх. Е. Д. М. възнаграждение в размер на 800 лева по внесения депозит, съгласно представената справка-декларация.

 

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, на което СЕ СНЕ самоличността, както следва:

С. Г. Н., [възраст], българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните по делото, с висше икономическо образование.

 

На вещото лице се напомни отговорността по чл. 291 от НК. Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Н.: Поддържам изцяло представеното от мен заключение.

Направила съм проверка за ревизирания период от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г.

В акта са начислени ДНИ и ТБО само за първото шестмесечие на 2022 г. и съм проверила начислените лихви за този период. В заключението съм посочила кой е ревизираният период, аз цифрите които съм ги изчислила, съм ги сравнила и с акта. Аз на база на решенията, в моята справка съм направила тези изчисления, след като ги направих, реших да сравня, защото понякога се получават разлики, тя програмата ги изчислява, но зависи какво се заложи в програмата и понякога се бърка. Аз с EXCEL съм ги изчислявала и съм си ги изчислила независимо от акта, но много добре си спомням, че си сравних цифрите с акта и те напълно съвпадаха.

За ТБО въпросът е записан по кои компоненти е изчислена таксата, а няма въпрос какъв е размера на лихвата. Аз съм отговорила точно на въпросите, даже съм записала повече от колкото трябва.

В отдел „Местни данъци и такси“ ми дадоха част от решенията, защото много от тези решения трудно се откриват в сайта на [община], решенията с които са определени ТБО, то и в кориците на делото ги има, но и там се запознах с тях. Наредбите съм ги чела, но точно кога са променяни в кой момент, не мога да кажа, но за промяната на ДНИ съм посочила и решението кога е променена наредбата. Направила съм справка, за да видя дали има промяна в процента данък. ДНИ се определя в промили и в проценти. Мисля, че в заключението съм записала, с кое решение са променени. Общинският съвет увеличава размера на данъка за 2021 г. и 2022 г. от три промила на четири промила върху данъчната оценка на притежаваните от гражданите имоти, с Решение № 194/30.12.2020 г., а преди това е три промила от 2017 г. до 2020 г., за 2019 г. нямам спомен да съм видяла решение за промяна, не съм видяла такова решение от 2019 г. като съм била в отдел „Местни данъци и такси“.

В записаната заповед в заключението ми на стр. 1 е допусната грешка, тя е Заповед № 467 от 31.10.2016 г.

Имотите са построени отдавна преди 2000 г., това съм проверявала в общината и по тези въпроси съм правила съвместни експертизи. Проверявала съм с какви протоколи е правено сметоизвозването и сметосъбирането. Периода на построяването го знам от община Ч. по повод други дела, по които съм се занимавала. Не знам арх. М. от къде черпи данни за времето на построяване, но аз съм правила, правила съм поне пет-шест експертизи по други дела за същите имоти и за други собственици и от там знам, че са построени преди 2000 г. Имам предвид поземлен имот с последни цифри 84, и понеже съм работила на П., имам и представа за сградите, и съм работила преди 2000 г.

Има допусната техническа грешка от „Местни данъци и такси“ за 2020 г., като вместо 0.89 общината изчислява 0.41. Аз първо го изчислих така, както те са го изчислили, защото би следвало да се начисли повече ТБО отколкото те са изчислили и това си е за тяхна сметка, че са начислили по-малко, 0.41 е промила, това мисля, че е компонента за депо. Това не е моя грешка, а е тяхна грешка. Извлякла съм информацията от решението на общината за определяне на план сметката и съответните промили, но процента за граждани е общо - 2 промила е за граждани общо. На стр. 3 съм посочила 0.89 промила за 2020 г., което съм го извлякла от план сметката. А. промила 0.41 е посочен от „Местни данъци и такси“, по този промил са правили изчисленията си, правили са изчисленията по 0.41. Промилът е сбъркан и са допуснали техническа грешка, изчислили са по по-нисък промил, те са сбъркали и си остава толкова, колкото са написали, и е в полза на гражданката. Аз просто не исках да коментира нещо, което общината е сбъркала в полза на клиентката.

АДВ. Ч.: Нямам други въпроси.

 

СЪДЪТ,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото заключението на вещото лице С. Г. Н..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице С. Г. Н. възнаграждение в размер на 400 лева по внесения депозит, съгласно представената справка-декларация.

 

АДВ. Ч.: Поддържам исканията си по чл. 192 от ГПК изцяло, изложил съм и мотиви в тази насока.

 

СЪДЪТ, тъй като в предходно съдебно заседание поради недаване ход на делото, не се е произнесъл по исканията, направени с писмена молба вх. № 3604/28.11.2023 г., счита следното:

Иска се на основание чл. 192 от ГПК, да се изискат следните доказателства:

- О. О. съвет-Ч. да се представят графичната част А1 от действащия Общ устройствен план на О. Ч. за конкретно посочени имоти, както и Решение 710, взето с протокол 61 от заседание на общинския съвет на 25.07.2019г., ведно с всички приложения и графични части.

- Графична част във формат А1 на регулационен план за [улица], утвърден със Заповед № 82 от 17.01.1966 г. на Държавен комитет по строителство и архитектура [населено място], ведно с обяснителна бележка и списък на поземлените имоти, които попадат в обхвата на плана.

- Строителни книжа за сгради в имот 244.84.

- Седем броя скици на всички УПИ и ПИ 244.214.1 по действащия КККР на [община], както и документи с които да се удостовери идентичност.

СЪДЪТ счита, че тези общо четири групи доказателствени искания са допустими, но същите са неотносими с оглед предмета на делото. Съдът счита, че графичните части от Общия устройствен план, строителните книжа, както и скици и удостоверения за идентичност се явяват неотносими и същите няма да допринесат за изясняване на обективната истина по делото.

На второ място, иска се да се задължи Общински съвет-Чепеларе да представи доказателства за влизане в сила на Решение 260 от 29.11.2016 г., ведно с цялата преписка по издаване на това решение, както и данни за влизането в сила на Решение № 84 от 28.05.2020 г. ведно с цялата преписка. Съдът счита, че тези доказателства също са допустими, но неотносими към предмета на доказване.

Иска се от Министъра на земеделието и храните да се изискат всички заповеди и решения за изключване от горския фонд на конкретно посочените в молбата имоти, като първо, не се сочи с каква цел са заповедите за изключване от горския фонд и какво ще установяват по делото и затова съдът счита, че тези документи също няма да допринесат за изясняване на спора от фактическа страна.

Иска се от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, да представи всички съгласия, становища, решения и заповеди за изключване от горския фонд на конкретно посочени в молбата имоти, като съдът счита, че тези документи касаят процедурата по изключване от горския фонд на имотите, което не е предмет на разглеждане по настоящото дело и съответно счита тези доказателства за неотносими.

Иска се Директорът на РДГ [населено място] да представи горскостопанските планове, лесоустройствените проекти, заповедите за утвърждаване за периода от 2001 г. до 2023 г., в които са включени и попадат конкретно посочените имоти, както и всички решения и заповеди по действащите закони за горите, за изключване от горския фонд и за промяна на предназначението за периода от 2001 г. до 2023 г. Съдът счита, че лесоустройствените проекти и горскостопанските планове, както и административните актове и преписките по техните производства са неотносими към предмета на делото и това доказателствено искане също следва да се остави без уважение. Делото не е по реституционно производство, нито по спор за собственост, нито по спор относно предназначението на имотите или обжалване на административни актове на административни органи.

На следващо място, се иска от Общинска служба по земеделие [населено място], да представи справки за началото и завършването на реституционното производство за всички собственици на идеални части от правото на собственост по Закона за горите, както и заповедта за одобряване на КВС. Съдът счита, че тези искания за извън рамката на предмета на делото.

На следващо място, се иска Министъра на регионалното развитие и благоустройството да представи справка за категорията на селищното образувание с национално значение – к. к. П., която справка съдът счита, че не е необходима за изясняване на обективната истина по спора.

Като има предвид изложеното, СЪДЪТ счита, че следва доказателствените искания направени по реда на чл. 192 от ГПК, да се оставят без уважение, поради което и на основание горната разпоредба,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адв. Ч., обективирани в Писмено становище вх. № 3604/28.11.2023 г., приложено на л. 1125 и следващите от делото.

 

АДВ. Ч.: Аз съм затруднен да взема отношение, тъй като беше назначена комплексна експертиза, аз очаквах едно заключение, но в крайна сметка се появиха две заключения, ще трябва да оспоря и двете, ако съдът не ги възприеме като едно цяло.

Относно съдебно-икономическата експертиза, считам, че същата е неправилна и необоснована, с множество фактически грешки в пресмятанията, това се установи от изслушването пред Вас, няма смисъл да излагам и допълнителни аргументи в тази насока.

Отделно, вещото лице не е компетентно да прави правен анализ на съдържанието на заповеди, затова не съм задал въпрос в тази насока, тъй като ми направи така впечатление думата „приблизително съдържание на всички заповеди“, аз това съм го отразил и в писменото заявление.

Относно експертизата на арх. М., също я оспорвам, считам същата за необоснована и неправилна, с оглед посочване на заповед която фактически не е налична, не се знае нейното съдържание, обхват, а единствено нейното изписване на графичната част на плана.

Отделно, е приложена по делото друга последваща заповед, която е издадена на основание §60, това го споменах преди това в заседанието, от Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населени места, но тази разпоредба касае проектоплана, а не влезли в сила планове, има голяма разлика относно съдържанието на §60.

Оспорвам ги и двете заключения, в този смисъл моля съдът да назначи повторна, по всяка вероятност по моя преценка комплексна. Арх. М. вече има някакво виждане, мисля, че беше посочела, че е ходила и правила оглед на имотите, но ще помоля да бъде включено в състава друго вещо лице – икономист, което заедно с арх. М. ако прецените, а нямам и нищо против и друго вещо лице архитект, да отговорят на два въпроса, които за мен са съществени:

1. Каква е данъчната оценка на процесните 24 ПИ, определена съобразно нормите на приложение 2 от ЗМДТ и какъв е размера, съответно задълженията за ДНИ и ТБО, съответно и лихвите за забава по отделно за всеки имот посочени в Акта за установяване на задължения?

2. Каква е данъчната оценка на отделни УПИ, включени в ПИ с [идентификатор], определена съобразно нормите на приложение 2 от ЗМДТ и какъв е размера на задълженията за ДНИ и ТБО, съответно лихва на забава по отделно за всяко едно УПИ?

Други доказателствени искания нямам.

Представям договор за правна помощ и банков превод.

 

СЪДЪТ счита, че въпросите свързани с предмета на делото са изяснени и не е необходимо да се назначава комплексна експертиза, още по-малко от архитект, който да установява каква е данъчната оценка на процесните 24 поземлени имоти.

СЪДЪТ счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, на база на които да изгради правните си изводи и които са относими и необходими, с оглед рамката на предмета на доказване. Съдът счита, че не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, а относно събраните вече, ще изложи съображения относно това кои кредитира и кои не кредитира при доказателствения си анализ и съпоставката на всички доказателства по делото.

Ще следва да се приемат приложените по делото писмени доказателства, общо пет тома, както и приложеното адм. дело № 99/2023 г. по описа на Административен съд-[област] в седем класьора, след което да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на делото по същество, тъй като съдът счита делото за изяснено от фактическа страна.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката за назначаване на комплексна експертиза, която да отговори на въпросите, каква е данъчната оценка на процесните 24 поземлени имоти по Приложение 2 от ЗМДТ, както и какъв е размера на задълженията за данък, такси и лихви, както и каква е данъчната оценка на отделните УПИ в поземлен имот № 84, определена по Приложение 2, ведно с размерите на данък, такси и лихви за всяко едно УПИ.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото материалите приложени по делото в пет тома, от л. 1 до л. 1193 от адм. дело № 135/2023 г., както и приложеното адм. дело № 99/2023 г. по описа на Административен съд-[област] в седем класьора.

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

АДВ. Ч.: Считам, че жалбата ни е основателна.

Първоначално искам да изложа нашите възражения по чисто допуснати процесуални нарушения, то е достатъчно основание да бъде отменен акта. В проверката по която е съставен протокол, който е базиран и при установяване на задълженията той е част и е вписан в самият Акт за установяване на задължения, в тази проверка е участвал редом с органа по приходите и началника на отдела, това е недопустимо. На този етап на данъчното производство да участват началника на отдел като висшестоящ орган, съответно и като орган по приходите и органа по приходите младши инспектор, да извършват една обща съвместна проверка, да съставят протокол, на базата на който протокол в последствие се съставя Акта за установяване на задължения, който акт се обжалва пред същият административен орган – Началника на отдел „Местни данъци и такси“, според мен по този начин се е опорочила цялата процедура и този акт трябва да бъде отменен на база само на това основание.

Отделно аз съм изложил и твърдения, че Началника на отдел „Местни данъци и такси“ не е компетентен да се произнася в частта за местни такси, тъй като няма такава изрична заповед от кмета на [община]. За мен произнасянето като висшестоящ административен орган, е свързано с това, че всеки висшестоящ административен орган в тези производства съответно е орган по приходите, в това качество според мен той няма компетенция да се произнася в частта на акта, който касае ТБО, като вид местна такса.

В това производство ние в крайна сметка оспорихме данъчните оценки, като данъчна основа на която се базират и установените задължения. До настоящия момент такава яснота липсва, дали са формиране тези данъчни оценки законосъобразно. Съдът чете определение, с което отхвърли нашето оспорване, в крайна сметка това е решение на съда, но тъй като аз съм представител на жалбоподателя, в настоящия момент изразявам несъгласие с това. При установяване на данъчните оценки беше задължително да бъде използвано техническо лице, от гледна точка на това, че коефициентите съгласно нормите на Приложение 2, аз смятам че и съдът е наясно с това, е свързано с коефициент местоположение, инфраструктура, водопровод, електричество, улична мрежа, това не е в способностите на вещо лице икономист да ги установи тези работи, трябва да се извърши оглед, подземен и надземен кадастър, това са технически въпроси. На база на тези експертизи, особено икономическата която е изцяло с технически и фактически грешки, по която даже не е установена и дължимата лихва, предполагам, че съдът може да я изчисли, както и да направи всичките елементарни пресмятания. Но в крайна сметка, аз съм представил три решения на Върховния съд, и смятам, че съдът ще ги възприеме напълно, въпреки съдебната практика на Административен съд-[област], която е може би десетина решения които съм чел, но решенията като първа инстанция мисля, че на Административен съд-[област] са напълно идентични, става въпрос за гора, за земи от горския фонд, по които от Върховният съд ситуацията е изяснена от фактическа страна, а в производствата които поне аз видях нямаше изяснена фактическа страна, както и по настоящем аз се учудвам, че съдът не ни даде възможност да ги съберем тези доказателства, а те са необходими и ще Ви кажа защо, няма как Общински съвет-Ч. и съдът да възприеме с едно решение П. да стане населено място от трета категория, такъв правен абсурд просто няма как да се обясни.

Второ, ако се зачетат внимателно решенията на Върховния съд, които съм представил и те са от 2023 г., надявам се съдът да ги е прочел и да се е запознал с тях, именно това се коментира. Цялата процедура трябва да бъде приключена по промяната на предназначението, да, това не е дело за спор за материално право, но то е свързано с тази процедура, няма как да бъде разграничено, трябва да има решение на РДГ съответното компетентно, и след това трябва да има заповед на съответния компетентен орган, който да е изключил тези имоти от горския фонд или със Заповед на министъра, или с решение на Министерски съвет, това е залегнало в закона за горите, действащ към приемане на общия устройствен план, а по настоящем Закона за горите изобщо няма разпоредба, в която казва всички производства които са започнали, ние ще ги уреждаме по новия ред. Няма такъв параграф в действащия Закон за горите, който да казва, че прилагаме за П. вече новите разпоредби по новия действащ закон, а не по стария, който е бил към момента на приемане на Общия устройствен план.

Другият правен абсурд, тъй като казвате „не е реституционно производство“, „не е това…“, „не е това…“, да наистина не е така, но те са косвено свързани. Имотите към създаване на КВС и към момента на реституцията са възстановени по специалния закон, който е свързан с възстановяване собствеността единствено на горите. Ако имотите са урбанизирани или не представляват гора, няма да бъдат възстановени по този закон. Към момента на възстановяване на създаване на КВС, тези имоти представляват гора. След което с приемането на общия устройствен пран, едно решение на Върховния съд съобщава в мотивите, че за първи път чува примерно общ устройствен план приет със заповед на кмета, това е по едно от делата мисля, че на Административен съд-[област] съм чел мотивите. Добре, приемаме, че действащия общ устройствен план за П. е 2009 г. В тези решения категорично се казва – Общия устройствен план, да те ще бъдат в строителните граници, ще бъдат урбанизирани, но за да приключи процедурата, трябва да има конкретен ПУП, с конкретно предназначение по смисъла на чл. 8 от ЗУТ, и да има изрична заповед за изключване от горския фонд, това са мотивите на Върховния съд. Това бяха и моите искания, в тази насока да видим има ли такива промени на решение, има ли заповеди за изключване и най-вероятно съдът ще каже, защо са ви тези административни актове, те нямат отношение. Съгласен съм, нямат отношение, но кога възникват данъчните обекти, от плана от 1966 г., когато целта на тези планове е било отчуждаване, плана от 1966 г. има една единствена цел, отчуждаване на определени имоти за осъществяване на мероприятията, този план няма никакво действие.

След което другият правен абсурд, имаме действащ план от 1966 г., който е бил пренебрегнат при възстановяване на горите, тогава те са били гори, нямало е план, действащ план тогава е нямало, имало е гора.

2020 г. се прима друго абсурдно решение, поне това е моето мнение, което не е миродавно, с което ОбС-Ч. казва „Ние ще прилагаме плана от 66 г. по картен материал, тъй като нямаме други материали“. За да приемеш такова решение на общинския съвет, не трябва да имаш действащ план, трябва да имаш някакви налични данни, за да може да ги приложиш, но не и пълна документация, не и действащ план.

Ще приложа и писмена защита.

Считам, че делото и към настоящия момент няма как да бъде изяснено без да се съберат тези доказателства и съдът най-вероятно няма да постанови решение на база на всички доказателства и материали, които са относими или ще бъде затруднен на максимална степен да постанови справедливо решение.

Претендираме и за разноските, ако решението случайно е позитивно за нас и моля да ни ги присъдите.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, като дава възможност за представяне на писмени бележки до 22.01.2024 г. включително.

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 11:45 ч.