№ 366
гр. гр.Велинград, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100364 по описа за 2023 година
Предявен е от С. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град
Велинград, ул. „Никола Вапцаров” №45, против Прокуратурата на
Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от
Главния Прокурор, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в
извършване на престъпление, за което досъдебно производство № 367 ЗМ
482/2019г., по описа на РУ Велинград и № 1054/2019г., по описа на Районна
прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград, е прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК с Постановление от 17.02.2021 г.,
поради това, че обвинението не е доказано, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 25.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.01.2020г., с Постановление
на разследващ орган е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 367 ЗМ 482/2019г., по описа на РУ Велинград и №
1054/2019г., по описа на Районна прокуратура Велинград, за престъпление по
чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. След привличането му не били
извършвани никакви процесуално следствени действия, като се твърди, че със
1
самото привличане била наложена излишна процесуална принуда. Предвид
липсата на извършвани действия с него на 17.02.2021г., Районна прокуратура-
Пазарджик, Териториално отделение - Велинград, с Постановление
прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 367
ЗМ 482/2019г., по описа на РУ Велинград и № 1054/2019г., по описа на
прокуратурата, на основание чл. 243, ал.1, т.2. Поддържа се, че в тази
ситуация е налице хипотеза на привличане за обвиняем без изобщо да е имало
данни за извършено престъпление. Твърди, че през времето на цялото
досъдебно производство, което неоснователно се водело срещу него за нещо,
което не е извършил, бил изключително притеснен. Излага, че през целия си
живот се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но
попаднал в тази ситуация без все още да може да си обясни как. Сочи, че за
този неприятен инцидент научили във Велинград и понеже градът е малък го
било срам да се покаже, ходел с наведена глава, за да не срещне погледите на
роднини, приятели, познати понеже не желаел да им обяснявам как без вина
се оказал виновен, как бил третиран като престъпник, заедно с такива, които
били с обвинение за най-тежките престъпления, как бил разкарван по
полицейското управление Велинград за нещо, което не е направил. Излага, че
все още понякога има кошмари и съзнанието му е обременено от този
неприятен инцидент. Твърди, че се отчуждил от хората, с много от тях
загубил реален контакт, не поддържа контакт с роднини. Сочи, че през
времетраенето на цялото досъдебно производство бил с ограничени
граждански права, тъй като му била наложена мярка подписка и му било
забранено да напуска местоживеенето си през времетраенето на досъдебното
производство, което не му позволило да пътува извън Велинград за дълъг
период от време. Излага, че е човек с чисто съдебно минало и без никакви
предходни криминалистически регистрации, като привличането му е създало
и допълнителен стрес, който е изострило и влошило заболяването му -
Неинсулинов захарен диабет. Предвид изложеното моли искът му да бъде
уважен. Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който
се оспорва иска и по основание и размер. Оспорва се твърдението, че
посочените в исковата молба вреди са претърпени в резултат на повдигнато
срещу ищеца обвинение. Сочи се, че постановлението на РП Пазарджик, ТО-
Велинград за прекратяване на наказателното производство от 17.02.2021г не е
2
било обжалвано от ищеца, а самото ДП е било прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.2 от НПК. Считат, че е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ,
т.к ищецът сам, чрез действията си/ бездействието си е довел до евентуалните
увреждания, като е видно, че на няколко пъти Досъдебното производство
било спирано по негова вина, тъй като напускал пределите на страната,
въпреки че му била взета и мярка за неотклонение „подписка“, т.е. най-
леката. Алтернативно оспорват исковата претенция по размер, като силно
завишена и несъобразена, както с практиката на съда по такива дела, така и с
принципа, прогласен в чл.52 ЗЗД. Моли се искът да се отхвърли.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени от повдигане на
обвинение в извършване на престъпление, за което досъдебно производство
е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК с Постановление поради
това, че обвинението не е доказано.
С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водено срещу ищеца досъдебно производство № 367 ЗМ 482/2019г., по описа
на РУ Велинград и № 1054/2019г., по описа на Районна прокуратура
Пазарджик, Териториално отделение Велинград, е прекратено на основание
чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, с Постановление от 17.02.2021 г., влязло в законна
сила.
По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи
ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли,
неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на
пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е
причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на
3
повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива
доказателства по делото не са ангажирани.
За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по
смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението
си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала
вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна
на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна
изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление
(решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В
този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства,
поради което съдът намира възражението за неоснователно.
По иска за неимуществени вреди
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е
производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената
мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания. В този смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
4
престъплението, в което ищецът е обвинен (чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 20,
ал.2 от НК) се наказва с лишаване от свобода до пет години, поради което не
е тежко по своя характер и по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Производството е
приключило за около 1 година. По отношение на лицето е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, която е най- леката. От исковата молба се
установява, че във връзка с наказателно производство ищецът е изпитал
обичайните за лице в неговото положение негативни преживявания. Не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, обосноваващи извод за по-
сериозни увреждания в здравословен или психически план, които да стоят в
пряка причинно следствена връзка с повдигнатото му обвинение.
Принципно негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството
на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния
период (от момента, в който е налице "обвинение в извършване на
престъпление" до влизането в сила на постонивлението на прокурора),
ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства
за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. При наличие на една
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство,
без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер
следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен паричен еквивалент.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства в тази насока и
доколкото от тях безспорно се установява, че вследствие на упражнената
наказателна репресия срещу него ищецът е станал неспокоен, влошило се
здравословното му състояние, изпитвал силен срам, затворил се, станал
подтиснат и депресиран, необщителен, настъпили проблеми със съня му, в
общуването му с околните, отказвал да се храни и да излиза извън дома си,
намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 3500 лв., до който
5
следва да се уважи предявения иск. В останалата част до пълния размер от
5000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете при съобразяване
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на 7
лв..
В полза на адв. С. Й. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съразмерно с
уважената част от претенцията, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
град Велинград, ул. „Никола Вапцаров” № 45, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление, за
което досъдебно производство № 367 ЗМ 482/2019г., по описа на РУ
Велинград и № 1054/2019г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик,
Териториално отделение Велинград, е прекратено на основание чл. 243, ал.1,
т.2 от НПК с Постановление от 17.02.2021 г., поради това, че обвинението
не е доказано, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на иска-25.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
град Велинград, ул. „Никола Вапцаров” №45, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 7 лв., представляваща разноски в настоящото производството.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Й. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 560 лв., представляваща разноски в
настоящото производството.
6
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7