Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 361
гр. Димитровград, 25.10.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският
районен съд в публичното заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
прокурора …………………… като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д.№ 314/2018г. по описа на РС –
Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр.д.№314/2018г. по описа
на РС – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Т.Х.И. ***, който твърди, че на 23.12.2015
год. на път II-S4, километър 22-500
в местността “Свинарника”, мост на река “Елидере”, отвор 32 при управление от В.Г.
К., ЕГН ********** ***, на МПС — лек автомобил “*****” с per. № РА *****ВТ нейна собственност, движейки
се в посока от Велинград към с. Варвара е нарушила правилата за движение -
навлиза в насрещната лента за движение и се блъска в правилно движещият се в собствената
лента на движение лек автомобил “***** 318 ЦИ с per. № X ***** ВН управляван от собственика, ишец по
настоящата искова молба, Т.Х.И. ЕГН ********** ***. Настъпилото ПТП било по
изключителна вина на В.Г. К. при това управлява въпросното МПС след употреба на
значително количество алкохол - 1,50 промила алкохол в издишвания от К.въздух,
установено с техническо средство “ алкотест дрегер” с фабр. № 0290. По така
настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство входирано като
прокурорска преписка вх. № 1639/2015 год. по описа на РП - Велинград и ДП № ЗМ 735/2015 год на РУ на МВР - гр. Велинград. Своевременно били уведомени органите на МВР предвид настъпилото ПТП. С
пристигането си органите на пътна полиция МВР - Велинград не съставили нужния административен акт за ПТП а от
тук и не установили фактическите и правни дадености към този момент, 23.12.2015
год. настъпили следствие на ПТП-то имащи изключително значение за
Застрахователя, за потърпевшия Танев Х.И. така и за извършителя на престъпното
деяние - лицето В.Г. К.. Едва на 22.11.2016 год. /единадесет месеца след ПТП-то/ по
изключителна инициатива на ищеца и след преодоляване на неимоверни трудностти и
препятствия от всякакво административно естество от негова страна през тези единадесет месеца след ПТП-то където
и до настоящият
момент нямало смислено обяснение за това забавяне Протокола, за настъпилото
застрахователно събитие - ТПТ-то,
бил съставен. И
още, на датата 22.11.2016 год. очевидно поради разпореждане на нечий
ръководител било разпоредено, младши автоконтрольор Т.М./ трудно разчитаем
текст/ да състави ПРОТОКОЛ ЗА ПТП № 1642162 с дата 21.11.2016 год. където в
графата ОБСТОТЯТЕЛСТВА, НАРУШЕНИЯ, ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ за ПТП било вписано: “Водача
управлява с несъобразена
скорост вследствие на което губи управлението му МПС навлиза в лентата на
движение и блъска насрещнодвижещото се МПС. Настъпва
ПТП с материални щети” . *****-то на ищеца било смазано до
неузнаваемост, а по отношение на ищеца необяснимо било как самият той е останал
жив, при тази
деформация. МПС-то следствие на събитието било в състояние на т. нар. тотална
щета- увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт и “възстановяване" надвишавали повече от 80 на сто от
действителната му стойност, поради и което автомобила бил с прекратена
регистрация, бракуван и предаден за скрап. През месец Август 2016 год. образуваното
по случая досъдебното производство Преписка вх. № 1693/2015 г. по описа на РП -
Велинград и ДП № ЗМ 735/2015 г. по описа на РУ на МВР - гр. Велинград било
изцяло прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 05.08.2016 год. - при осъществен състав на НК, при наличие на алкохол, при
наличие на грубо нарушение на разпоредбите на ЗДвП, според ищеца и при
увреждания на МПС-то, като стойността на разходите за необходим ремонт на
МПС-то надвишавали 80 на сто от действителната им стойност или настъпилата по
терминологията на КЗ - тотална шета с произтичащите от това правни последици -
за МПС-то , а за пострадалия ищец- неимуществените вреди, които били в пряка и
причинна връзка с увреждането и техния размер определени от тежестта на
уврежданията. След искане пред
ответното застрахователно дружество по Претенция - щета № ******* / референтен
№ 52-01110-00017/16 от 11.04.2017 год. било изплатено на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 1916,22 лв. с посочване,
че това обезщетение представлява 75 % от действителната стойност на автомобила.
По така изплатеното обезщетение от страна на Т.Х.И. е направено жалба -
възражение, и с писмо изх. №1 0981/ УККЗПОЕ/05.06.2017 год. ответното
застрахователно дружество е изплатило допълнително застрахователно обезщетение
в размер на 614,25 лв. Преписката за цитираната щета, ищецът твърди, че няма
данни, а видно от преписките и от получените при него писма -отговори от
Булстрад, няма информация, предвид задължението до 25-то число
на всеки месен МВР да предоставя на Информационен център към ГФ по КЗ
информация за ПТП-тата/, че
при разглеждане на преписката и постановяваме на заключението си специалистите
експерти са взели предвид и предоставената от МВР на Информационен център при
Гаранционен фонд по КЗ информация, необходима за индивидуализиране на причините
за ПТП-то като:вид и № на съставения протокол; снимки направени на ПТП-то ;
дата на ПТП; място ; МПС-та участвали в ПТП ; МПС което е причинило ПТП-то.
Няма данни при ищеца а и не са му предоставени, за това, застрахователя да е
поискал и да е попълнил с тази информация преписката и последната да е
обсъждана, приобщена към преписката и допринесла за окончателното становище по
случая досежно размера на определеното обезщетение по горепосочената щета.На
фона на изложеното нямал увереността, че действителната стойност на автомобила
е такава посочена от застрахователя е в размер на 2530,47 лв. /1916,22 + 614,25
= 2530,47 лв./ Тъкмо обратното било вярно. В досъдебното производство 735/2015
год. по описа на РУ МВР - Велинград от извършената комплексна автотехническа
съдебно стокова експертиза от вещите лица: Георги Стоянов Дамянов и Стоян Колев
Вълков посочват действителната стойност, към момента на извършване на деянието
23.12.2015 год. на лек автомобил марка ***** модел 318 ЦИ per. № X ***** ВН произведен 2000 г., е в размер
на 5348.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД приложима и при
определяне на обезщетения, на основание КЗ на присъждане подлежали всички
вреди, имуществени, неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането- Р-е № 163 от 04.10.2016 год. по т. д. № 3456/2015 год. на ВКС 1-во
търг. отделение.. Рискът при застраховката “Гражданска отговорност"
включвала не само опасността от възникване на санкционното задължение за
поправяне на вредите, причинени от виновното и противоправно деяние в нейния
стриктен смисъл- чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ (респ.
чл.226 ал.1 КЗ ( отм.) следвало да се имат предвид телесните увреждания
претърпени от ищеца при процесното ПТП в настоящия случай настъпили за ищеца на
23.12.2015 год. изразяващи се в: контузии,
съсиреци, постравматично психическо разстройство, настъпило упорито главоболие
за продължителен период or време,
световъртеж, нарушена координация при движение с интензивен характер, внушение
за малоценност и чувство за негодност за управление на автомобил съпътствал
ищеца в продължение на месеци. Съобразявайки тези обстоятелства, следвало да се
вземе предвид възрастта на ищеца както и критерия за справедливост, изложени
по-горе в настоящата искова молба и визиран в чл.52 ЗЗД и да се приеме, че за
обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца била необходима една
сума в размер на 3,000 лв. За тази суми- имуществени вреди в размер па 2817,53
лв. и неимуществени в размер на 3,000 лв. искът предявен по чл.432 ал.1 КЗ.
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ намира за основателен и доказан. Обезщетенията следвало
да се присъдят, ведно с поисканата с настоящата искова молба законна лихва,
считано от датата на увреждането - 23.12.2015 год. до окончателното изплащане,
тъй като при задължения от непозволено увреждане длъжникът бил в забава и без
покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпилото увреждане / чл.86 ал.1; 84 ал.З ЗЗД./.На основание чл.78 ал.1 ГПК
претендира разноски: адвокатско възнаграждение, съдебни разноски и внесения
депозит за вещи лица.
С оглед на
гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата който да се осъди
ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС Груп” да заплати на ищеца Т.Х.И. : Обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер на 2817,53
лв. представляваща разликата над изплатеното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2530.47 лв. /1916,22 лв +614,25 лв./ до действително дължимото му
обезщетение за имуществени вреди до размера на 5348.00 лв. Обезщетяване за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в контузии, съсирени,
постравматично психическо разтройство, настъпило упорито главоболие за
продължителен период от време, световъртеж, нарушена координация при движение с
интензивен характер, внушение за малоценност и чувство за негодност за
управление на автомобил съпътствал ищеца в продължение на месеци, компенсирани
чрез предоставяне иа друга облага определена от ищеца в размер на 3,000
лв.Обезщетенията следвало да се присъдят ведно с поисканата с тази искова молба
законна лихва, считано от датата на увреждането - 23.12.2015 год. до
окончателното изплащане, и тъй като при задължения произтичащи от непозволено
увреждане, длъжникът бил в забава и без покана, и дължал обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди в размер на законната лихва от момента на
настъпилото увреждане / чл.86 ал.1; 84 ал.З ЗЗД./.
РС Димитровград е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В законоустановения едномесечен
срок ответникът е депозирал писмен отговор, като оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. Оспорва изцяло по
основание и размер предявеният от Т.Х.И. иск срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2
817,53 лева в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
23.12.2016 г., за заплащане на неимуществени вреди в размер на 3 000 лева в
резултат на същото пътнотранспортно произшествие, за присъждане на законна
лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждане, както и за
присъждане на направените по делото разноски. Оспорва настъпването на
застрахователно събитие, което да обективира тяхната отговорност. В исковата
молба се съдържали твърдения, че пътнотранспортното произшествие, в следствие
на което търпи вреди ищеца, е настъпило на 23.12.2015 г., като в подкрепа на
това твърдение се представя Протокол за ПТП № 1642162. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение. Оспорва представеният с исковата молба
Протокол за ПТП № 1642162, тъй като същият е изготвен от лице, за което няма
данни да е извършвал оглед на произшествието, както и въз основа на какви
документи е издаден този протокол, поради което бил неотносим в настоящото
производство. В този протокол не се съдържали и никакви данни къде е настъпило
процесното пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелства и причини за
него, поради което оспорва същият по отношение на съдържанието му. Същият бил
съставен единадесет месеца след твърдяното от ищеца настъпване на
пътнотранспортно произшествие, като е съставено от длъжностно лице, за което не
са налице данни да е посещавало на посочената в исковата молба пътнотранспортно
произшествие, поради което това доказателство било неотносимо в настоящото
производство. Оспорва и съдържаща се в Протокола за ПТП схема на
пътнотранспортното произшествие, тъй като както посочил не се съдържат данни
лицето, изготвило протокола, да е посещавало произшествието. Също така от
исковата молба и представените към нея писмени доказателства не можело да се
установи къде е станало пътнотранспортното произшествие, при какви
обстоятелства е станало, както и механизмът му, поради което не можело да се
установи по безспорен начин настъпването на уврежданията. На следващо място
оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие. От представените с исковата
молба писмени доказателства не можело да се установи механизмът на
пътнотранспортното произшествие, поради което счита искът за неоснователен и в
тази му част. Оспорва наличието на вина и противоправно поведение на твърдения
в исковата молба водач В.Г. Коприленска, тъй като с исковата молба не се
представяли доказателства за противоправно и виновно нейно поведение. Оспорва
легитимацията на ищеца, тъй като видно било от представения с исковата молба
Протокол за ПТП № 1642162, в графата „Собственик" било посочено съвсем
различно лице, поради което не бил налице правен интерес за ищеца да води
настоящото дело. В тази връзка и въз основа на представения протокол оспорва и
факта, че именно твърдения в исковата молба лек автомобил е пострадал точно в
това пътнотранспортно произшествие и при посочените в исковата молба
обстоятелства, тъй като от данните същия протокол за пътнотранспортно произшествие
не можело да се индивидуализира точно превозното средство, поради което
исковата претенция следва да бъде оставена без уважение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди,
тъй като същото не съобразено с критерия за „справедливост”. Справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извеждала от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет, възраст. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценявали вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интезитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства.
Прави възражение за допринасяне за настъпването на
вредите от страна на ищеца. Счита че той е бил без поставен обезопасителен
колан в момента на пътнотранспортното произшествие, поради което същият е
допринесъл за настъпването на вредите. Счита също така, че пътнотранспортното
произшествие е било предотвратимо от страна на ищеца, който се е движил със
скорост, която не била съобразена с пътните условия и трафик, като по този начин
е допринесъл за настъпване на деликта. Оспорва вида и характера на уврежданията
във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени и имуществени вреди. Оспорва твърденията, съдържащи
се в исковата молба, че при пътнотранспортното произшествие на ищеца са
нанесени телесни увреждания, изразяващи се в контузии, съсиреци, посттравматично
психическо разстройство, настъпило упорито главоболие за продължителен период
от време, световъртеж, нарушена координация при движение с интензивен характер,
внушение за малоценност и чувство за негодност за управление на автомобил в
продължение на месеци. Относно тези твърдения не се представяли никакви
доказателства, както и не се правели в настоящото производство доказателствени
искания в тази връзка, поради което исковата претенция следвало да бъде
отхвърлена. Оспорва също така стойността на причинените по отношение на лек
автомобил „*****” с per. № X ***** ВН вреди, като счита исковата претенция за
силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително
надвишавало действително претърпените вреди претърпените вреди. На базата на
описа на претенцията, който се съдържал в застрахователната преписка, която
представял с настоящия писмен отговор, експертите на дружеството били
определили застрахователно обезщетение в общ размер на 2 530,47 лева, което
било изплатено по посочена от ищеца банкова сметка, ***астоящото производство това
обстоятелство. С исковата молба не
се представяли никакви доказателства относно характера на щетите по лекия
автомобил, като се признавало от страна на ищеца, че е налице „тотална щета”,
при наличието на която е определено и заплатеното застрахователно обезщетение.
От страна на ищеца се претендирали имуществени вреди, за които се твърди, че
няма „увереността че действителната стойност на автомобила е такава посочена от
застрахователя”, като се посочвало, че в друго наказателно производство била
определена много по - голяма действителна стойност на процесното превозно
средство. Оспорва тези твърдения, съдържащи се в исковата молба, като следвало
да се вземе предвид, че доказателства, събрани в други съдебни производства, не
могат да се ползват в настоящото, поради което не следвали да се вземат предвид
при определянето на претърпените от ищеца имуществени вреди, поради което
исковата молба било неоснователна.Счита че в настоящият случай била налице
„тотална щета” по смисъла на чл. 193, ал. 4 от КЗ (отм.), като моли да бъде отделено за
безспорно в настоящото производство това обстоятелство, тъй като същото се твърдяло и от ищеца. Съгласно
законовата разпоредба „тотална щета” на моторно превозно средство било
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават
70 на сто от действителната му стойност, поради което дължимото от страна на
застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения в
законовата норма процент от действителната стойност на превозното средство,
което е и направено от тяхна страна, поради което оспорват предявения иск за
заплащане на имуществени вреди и по размер.
Оспорва исковата
претенция за заплащане на законна лихва като се претендира присъждането й от
датата на пътнотранспортното произшествие. Съгласно разпоредбата на чл. 409 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ, поради което оспорва
исковата претенция относно началната дата, от която се претендира заплащането
на законна лихва. С оглед на обстоятелството, че видно от Протокол за ПТП №
1642162 водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност според ищеца е
застрахована в дружеството, е употребил алкохол, на основание чл. 219 от ГПК
моли да се привлече по настоящото дело като трето лице помагач на ответника В.Г. К., ЕГН **********, с адрес ***.
Привличането й било необходимо с оглед на обвързващата сила на решението по
настоящото дело, за да могат да бъдат предявени в последствие и регресните
права на дружеството.
С
оглед на гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявеният от Т.Х.И. иск срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 817,53 лева в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.12.2016 г., за
заплащане на неимуществени вреди в размер на 3 000 лева в резултат на същото
пътнотранспортно произшествие, за присъждане на законна лихва върху посочените
суми, считано от датата на увреждане, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Депозиран по делото е и
отговор на третото лице-помагач на ответника В.Г. К., ЕГН ********** в срока по
чл.131 от ГПК, според съдържанието на който същата оспорва основателността и
размера на исковете, както и обстоятелствата изложени в исковата молба.Оспорва
формалната и материалната доказателствена сила на представения по делото
Протокол за ПТП от 22.11.16г. и обстоятелствата относно описаното в него
нарушение и установеното наличие на алкохол.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото Протокол за ПТП № 1642162 от 22.11.16 г. се установява,
че на 23.12.15г. в 17.20 ч., на път II-84 22+500 км, община Ракитово е настъпило ПТП,
между лек автомобил марка “*****
318 ЦИ с per. № X ***** ВН, управляван от Т.Х.И. и лек автомобил
марка “*****” с per. № РА *****ВТ , управляван от В.Г. К., ЕГН ********** ***, при което на лек автомобил
марка “***** 318 ЦИ с per. № X ***** ВН са причинени щети.Водачът
К. управлявала МПС с несъобразена скорост, в следствие на което губи управление
на МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещото се
МПС, като е настъпило ПТП с материални щети.
Видно от приетите като доказателства по делото писмени документи/справки-извлечения
за собственост/ по ДП ЗМ 735/15г. по описа на РУ на МВР Велинград и заверено
копие от Свидетелство за регистрация на МПС - част І, от което се установява, че
процесният лек автомобил „*****“ е собственост на ищеца.
От
приетите по делото писмени доказателства /застрахователни полици/, се установява, че
лек автомобил “*****” с per. № РА *****ВТ, е застрахован при ответника ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, при условията на застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в
застрахователна полица № 03115001165246/24.4.15 г., със срок на
валидност от 00.00 часа на 24.4.15 г. до 23.59 ч. на 23.04.2016 г.
Видно
от Претенция - щета № *******
/ референтен № 52-01110-00017/16 от 11.04.2017 год. е, че е било изплатено на ищеца от ответното дружество застрахователно обезщетение в размер на 1916,22 лв., представляващо 75 % от действителната стойност на
автомобила. По така изплатеното обезщетение от страна на Т.Х.И. е депозирана жалба - възражение, и с писмо изх. №1
0981/ УККЗПОЕ/05.06.2017 год., във връзка с която
ответното застрахователно дружество е изплатило допълнително застрахователно
обезщетение в размер на 614,25 лв.Общата изплатена сума не се оспорва от страните.
От заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза, прието като неоспорено от страните, се установява, че между
механизма на ПТП и увредите по автомобила *****, има пряка причинно –
следствена връзка. В открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2018 г.,
вещото лице поддържа заключението си, относно описаното, че предвид обективните
данни по приложеното ДП водачът В. К. е управлявала л.а „*****” със скорост
несъобразена с пътните условия - дъждовно време и мокра пътна настилка, видно
от протокола за оглед на местопроизшествието, при движение в ляв завой губи контрол
върху автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в
насрещно движещия се лек автомобил ***** - видно от приложения протокол за ПТП
№ 1642162/22.11.2016 г. на РПУ Велинград (л. 7 от ДП), в резултат на ПТП на
двата автомобила са нанесени материални щети. Движението било двупосочно,
южната пътна лента за с.Варвара широка 4,10 м., а северната лента широка 4,20
м., мястото на ПТП е източно от завой.Пътното платно е с мокро асфалтово
покритие и непрекъсната осова линия между двете ленти.От двата края на
асфалтовото покритие има мантинели на разстояние 90 см.ПТП е в условията на
намалена и ограничена видимост.Според скицата на ПТП и протокола, л.а. „*****”
е навлезъл в лентата за насрещно движение на около 10 м. преди мястото на
удара. Деформациите не са измерени, но видно от фотоалбума предполагат сумарна
скорост при челния удар ~ 80-90 км/ч, т.е. при скорост на ***** 30 км/ч.,
предполагаемата скорост на „Шевролет” е около 50-60 км/ч.Мястото на ПТП е
изцяло в северната лента за движение на л.а. *****. След удара по-тежкото *****
е изместено назад от по-лекия „Шевролет”и се е ударило в северната мантинела.
При по-малка маса на „Шевролет” това означавало по-висока негова скорост от
скоростта на *****. Нямало данни за спирачни или друг вид следи.При тези данни
водачът на ***** е нямал техническа възможност да избегне ПТП.Вещото лице дава
заключение, че действителната пазарна стойност на лек автомобил „*****” с per. № X *****
ВН е 5300 лв. Налице била тотална щета на процесния лек автомобил, тъй като
размерът на щетата (стойността на ремонта) е 14740,15 лв и тя надвишава 70 % от
действителната му стойност. При наличието на тотална щета размерът на
застрахователното обезщетение следва да бъде 70 % от действителната му стойност,
т.е. 5300 лв х 70% = 3710 лв.Причини за
пътнотранспортното произшествие от експлоатационно техническа гледна точка са
били, че водачът В. К. управлявала л.а. „*****” със скорост несъобразена с
пътните условия- намалена и ограничена видимост, дъждовно време и мокра пътна
настилка и при движение в ляв завой губи контрол върху автомобила, навлиза в
лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещия се лек автомобил
*****.
Безспорно по делото е,
че с Постановление от 5.8.16г. на РП-Велинград наказателното производство по ДП
№ЗМ735/15г. на РУ “Полиция“ Велинград изцяло е прекратено.Основанието за
прекратяване е отсъствие на годни доказателства и доказателствени средства,
доказващи наличие на алкохол с концентрация над 1.2 промила в кръвта на обв.К.,
както и че не са установени налице значителни имуществени вреди по смисъла на
закона по отношение на увреденото МПС, управлявано от Т.И., потвърдено с
Постановление от 25.1.17г. на ОП Пазарджик.
По делото са събрани и гласни доказателства, по искане на ищеца, чрез
разпита на св. Красимир Ангелов, който установи, че след ПТП ищецът
се променил-бил стресиран, изплашен, не желаел да шофира от този момент. Твърди,
че видимо след катастрофата бил „целия син“.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, на притежавания от него лек автомобил, както и техния размер.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и
правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е
възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от
01.01.2016 г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя
на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
В тази връзка, с оглед на
събраните в хода на производството доказателства, съдът приема, че към датата
на произшествието – 23.12.2015 г., е налице валидно
застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на лек автомобил „*****” и ответника ЗАД, което е покривало съответния риск за
причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Основните спорни по делото въпроси, с
оглед възраженията на ответника са: дали е налице причинна връзка между
настъпилото ПТП и заявената от ищеца „тотална щета“ на собствения
му лек
автомобил „*****.“; налице ли е вина на водача на лек автомобил „*****“, съответно има ли
съпричиняване от водача на увредения автомобил „*****“ за настъпване на
ПТП.
Установено е, че причината за настъпилото ПТП е допуснати
нарушения от страна на водача на лек автомобил „*****“ – В. К., която управлява
л.а. „*****” със скорост несъобразена с пътните условия- намалена и ограничена
видимост, дъждовно време и мокра пътна настилка и при движение в ляв завой губи
контрол върху автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска
челно в насрещно движещия се лек автомобил *****.Следователно, с описаните по – горе действия,
водачът на лек автомобил „*****“ е нарушил правилата на движение и в резултат
на това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП. Освен фактът на ПТП
и противоправно поведение на делинквента, от доказателствата по делото се
установяват и останалите признаци от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните
действия на делинквента.Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за наличие на съпричиняване на щетите на процесния лек автомобил от страна на
водача на този автомобил, доколкото заявените в подкрепа на това възражение
твърдения за несъобразена скорост на този водач и липсата на поставен
обезопасителен колан в момента на ПТП не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Предвид
изложеното, съдът намира направеното от ответника оспорване за недоказано от
страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да
установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства
са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до
тяхната неоснователност.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в
пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното
увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно
произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек
автомобил, настъпили вследствие на произшествието имуществени вреди, както и
причинността между ПТП и настъпилите вреди. От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът кредитира в частта на оценителната такава като обективно
изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните,
се установява по несъмнен начин, че всички
увреждания по процесния автомобил са следствие на удара с лекия
автомобил „*****“, застрахован при ответника.
Ето защо, съдът приема, че са
налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия
извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от
действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със собственика на автомобила, управляван от виновния за настъпване на
ПТП-то водач.
Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.
208, ал. 3 КЗ /отм./ не е възпроизведена
в новия КЗ, но доколкото не е предвидено друго, то съгласно общите принципи на
чл. 45 ЗЗД и чл. 51, ал. 1 ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е.
следва да е налице пълно репариране на преките вреди. Страните
не спорят, че е установена “тотална щета“ за увредения автомобил.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
по пазарната му стойност. Според заключението по назначената автотехническа
експертиза, действителната
пазарна стойност на лек автомобил „*****” с per. № X ***** ВН е 5300 лв. Налице е тотална щета на
процесния лек автомобил, тъй като размерът на щетата (стойността на ремонта) е
14740,15 лв и тя надвишава 70 % от действителната му стойност. При наличието на
тотална щета размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде 70 % от
действителната му стойност, т.е. 5300 лв
х 70% = 3710 лв.
Неоспорено
от страните е обстоятелството, че общата платена от ответното дружество сума,
представляваща застрахователно обезщетение е в размер на 2 530,47 лева, което е било изплатено по посочена от ищеца банкова сметка.
***, съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за причинени
имуществени вреди е основателен до сумата от 1179.53 лева, представляващ разликата над изплатеното обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 2530.47 лв.
/1916,22 лв +614,25 лв./ до действително дължимото му обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3710 лв., като за разликата до
предявеният размер от 2817.53 лева следва да се отхвърли, като недоказан и
неоснователен.
По акцесорната
претенция за законна лихва:
Установи се
наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта, т.е. отговаря за тези лихви, за които е
отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 от КЗ. В съответствие
с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД, при
забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така търсеното обезщетение ще се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.12.2015г. до
окончателното погасяване.Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно разпоредбата на
чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Ето защо, съдът приема, че
обезщетението се дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 23.12.2015 г. до окончателното му заплащане.
Относно предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди претърпени от ищеца, изразяващи се в контузии,
съсиреци, постравматично психическо разтройство, настъпило упорито главоболие
за продължителен период от време, световъртеж, нарушена координация при
движение с интензивен характер, внушение за малоценност и чувство за негодност
за управление на автомобил съпътствал ищеца в продължение на месеци, в размер на 3,000 лв., съдът намери същият за
недоказан.
Понятието „неимуществени вреди” включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време – в случая контузии, съсиреци, постравматично психическо
разтройство, настъпило упорито главоболие за продължителен период от време,
световъртеж, нарушена координация при движение с интензивен характер, внушение
за малоценност и чувство за негодност за управление на автомобил съпътствал
ищеца в продължение на месеци след преживяното ПТП.
Показанията
на разпитания свидетел не бяха последователни, конкретни и
непротиворечиви.Същият изложи някакви неразположения на ищеца след някакво ПТП,
без да конкретизира тези факти с други индивидуализиращи ги елементи /дата, период, година, масто и
т.н./.Показанията му бяха неубедителни и без каквато и да е конкретика, без възможност за съда да прецени за процесното ПТП
ли става въпрос или за друго такова, по кое време са се случили срещите помежду
им след него, както и въобще не се изложиха конкретни данни за здравословно
увреждане,
вследствие на преживяното ПТП.Свидетелят
уточни само това, че по сведения на ищеца знаел за някакво
ПТП с жена, случило се преди повече от година.Други доказателства в тази връзка-писмени
не се представиха.Предвид изложеното в исковата молба, не се доказаха сочените
от ищеца неимуществени вреди претърпени от същия в процесното ПТП, изразяващи
се в контузии, съсирени, постравматично психическо разтройство, настъпило
упорито главоболие за продължителен период от време, световъртеж, нарушена
координация при движение с интензивен характер, внушение за малоценност и
чувство за негодност за управление на автомобил съпътствал ищеца в продължение
на месеци, поради което искът следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
При този изход на спора и с
оглед направените от ищеца и ответника искания за
присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съобразно уважената част на предявения иск за имуществени вреди,
възлизащи на сума в размер на 252 лева и произтекли от заплатени ДТ /232.70
лв./, адвокатско възнаграждение /730 лв./ и възнаграждение за вещо лице/280
лв./.
Ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на
предявените искове, възлизащи на сума в размер на 239 лева и произтекли от
заплатено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, ул.“Позитано“№5, представлявано от
изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р., да заплати на Т.Х.И., ЕГН ********** ***,
сумата 1179.53/хиляда сто седемдесет и
девет лева и 53 ст./, представляваща разликата между изплатеното
обезщетение от ответното застрахователно дружество и действително причинените
имуществени вреди на лек
автомобил „*****” с per. № X ***** ВН от ПТП на 23.12.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2015г. до окончателното й изплащане, като
искът в останалата му част до пълния предявен размер от 2817.53 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Т.Х.И., ЕГН **********
***, против ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс
Груп“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Позитано“№5,
представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р., иск с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от Закона за задълженията и договорите,
за заплащане на сумата от 3000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Т.Х.И. вследствие
причинено от В.Г. К.,
ЕГН ********** *** пътно – транспортно произшествие на 23.12.2015 година, ведно със законната лихва считано от 23.12.2015г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс
Груп“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Позитано“№5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р., да
заплати на Т.Х.И., ЕГН ********** ***, сумата от 252/двеста петдесет и два/
лева, разноски по делото, определени съобразно уважената част на предявения
иск.
ОСЪЖДА Т.Х.И., ЕГН ********** ***, да
заплати на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Позитано“№5, представлявано от
изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р., сумата 239/двеста тридесет и девет/
лева, разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на предявените искове.
Решението е постановено при участието на В.Г. К., ЕГН ********** ***, в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника
ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Позитано“№5, представлявано от изпълнителните
директори Н. Ч. и К. Р.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е
обявен на 25.10.2018 г.
Секретар: Д.Петрова