№ 2469
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. П.
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Радостина П. П. Въззивно частно гражданско
дело № 20222100501536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частнaта жалба на Ц. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.
„С.п.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, против разпореждане от 20.12.2018г. по ч.гр.д.№ 7187/2018г.
по описа на Районен съд-Бургас за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист
въз основа на заповед № 4800 от 20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по същото по ч.гр.д.№ 7187/2018г. по описа
на Районен съд-Бургас.
В частната жалба се изложени съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане на първоинстанционния съд по съображения, че заповедният съд не е
изпълнил задълженията си за служебна проверка на наличието на неравноправни клаузи по
смисъка на ЗЗП. Иска се отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и присъждане
на разноските във въззивното производство.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК кредиторът „Централна
кооперативна банка“ АД не е депозирал възражение по частната жалба
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в нея, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Със заповед № 4800 от 20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по същото по ч.гр.д.№ 7187/2018г. по
описа на Районен съд-Бургас, въз основа на извлечение от счетоводните книги от
05.10.2018г. е разпоредено длъжниците, от които кредитополучателят Р. Л. А. и
поръчителят Ц. В. П. да заплатят при условията на солидарност на кредитора ,,Централна
кооперативна банка“ АД претендираните в заявлението суми, дължими по договор за
потребителски кредит № 79410КР-АА-0016/25.08.2008 г. и договор да поръчителство от
същата дата, а именно: сумата от 2 496,63 лв - просрочена главница, сумата от 334,82 лв -
договорна лихва за периода 17.07.2016 г. - 17.08.2018 г.; сумата от 842,45 лв - наказателна
1
лихва за периода: 22.08.2016 г. - 04.10.2018 г., както и за разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.7187/2018 г. на БРС в размер на 73,48 лв – за заплатена по делото
държавна такса, и за разноските в размер на 37 лв за платена държавна такса.
С обжалваното разпореждане, обективирано в издадената заповед по чл. 417 от ГПК
заповедният съд е постановил незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1 от ГПК и
въз основа на него на заявителя е издаден изпълнителен лист от 27.12.2018г.
Видно от данните по делото, съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК заповедта по чл. 417 от
ГПК е редовно връчена на поръчителя лично на 01.09.2021г. заедно с поканата за
доброволно изпълнение по образуваното въз основа на изпълнителния лист изп. дело №
252/2021г. от ЧСИ Илко Бакалов.
С подадено в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
жалбоподателката е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК, като едновременно с това в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК е депозирала и частна
жалба против разпореждането за незабавно изпълнение. В същия срок е направено и искане
за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2, от ГПК, по което първоинстанционният съд се
е произнесъл с необжалвано и влязло в законна определение от 29.07.2022г., с което го е
оставил без уважение .
Предмет на разглеждане в настоящото производство е частната жалба по чл. 419, ал.
1 от ГПК, подадена от жалбподателката-поръчител против разпореждането за незабавно
изпълнение. След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че
частната жалба е подадена в законоустановения едномесечен срок от легитимирано лице,
което иматправен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалван съдебен акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи
съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу
длъжника без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от
изброените в цитираната разпоредба документи. Представеният документ по чл. 417 от ГПК
трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на
парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и
да е настъпил падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал.2 от ГПК е
съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в
чл. 417, т.1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл.419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да
обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК /в редакцията му в сила
от 23.12.2019г./ същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1/.когато не са
налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК, т.е. ако документът, въз основа
на който е допуснато незабавено изпълнение не е редовен от външна страна и не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, 2/. не са налице
предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК, т.е. когато не са представени доказателства за
2
изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в зависимост от
изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, както и
3/. когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В случая заявлението е основано на представено извлечение от счетоводните книги на
банката – кредитор от 05.10.2020г. за задълженията на длъжниците въз основа на договор за
потребителски кредит № 79410КР-АА-0016/25.08.2008 г. с настъпил падеж на 17.08.2018г.,
както и договор да поръчителство от същата дата. Извлечението от счетоводните книги
представлява предвиден в чл. 417, т. 2 вр. с чл. 418 от ГПК вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
документ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В същото е
посочено, че е налице просрочие на задълженията на длъжника по 25 месечни вноски по
кредита за периода от 17.08.2016г. до 17.08.2018г. и настъпил краен падеж по договора
Следва да се отбележи, че заповедта по чл. 417 от ГПК е издадена на 20.12.2018г.,
преди въведеното от законодателя в нормата на чл. 411 от ГПК /обн. ДВ № 100/20.12.2019г./
служебно задължение за заповедния съд да проверява дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обосновано
предположение за това. Правомощието на въззивния съд, визирано в чл. 419, ал. 3 от ГПК да
отмени разпореждането за незабавно изпълнение, в случай, че се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител също е въведено от законодателя с изменение на
посочената норма обн. ДВ№ 100/20.12.2019г.
За целите на настоящото производство, съгласно изискването на чл. 419, ал. 3, предл.
последно от ГПК съдът следва да извърши преценка дали от представения договор за
потребителски кредит и общите условия към него е вероятна основателно възражението на
длъжника за неравноправни клаузи, което да обуславя невъзникването на предявените
притезания, респ. тяхната изискуемост. Само по себе си обаче бланкетното позоваване в
жалбата, че горепосочените клаузи от потребителския договор са неравноправни на
посочените законови основания, не е достатъчно да разколебае възникване на
претендираните със заявлението вземания и тяхната изискуемост. За целта длъжникът
следва да изложи твърдения, респ. да ангажира доказателства, че именно кредиторът е
упражил уговорените в неравноправни клаузи права и това реално е довело до утежняване
на размера/условията на дълга му, предмет на искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Такива конкретни фактически твърдения в случая не са
наведени в жалбата, а и след служебна проверка за целите на заповедното производство
съдът не установи наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП както в договора
за кредит и общите условия по него.
Ето защо настоящата инстанция намира, че представеното извлечение от сметка на
банката представлява редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и поръчитиля. Налице са
предпоставките да издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, поради
което депозираната частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
3
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц. В. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ул.„С.п.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, против разпореждане от 20.12.2018г. по ч.гр.д.
7187/2018г. по описа на Районен съд-Бургас за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист въз основа на заповед № 4800 от 20.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по същото по ч.гр.д.№
7187/2018г. по описа на Районен съд-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4