№ 41
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000734 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Ф. – **** Булстат ********* – чрез
неговия пълномощник адв. С. М., със съдебен адрес: **** против решение
№260080 от 15.07.2022г., постановено по т.д. №96/2020г. по описа на
Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъден Г.Ф. – **** Булстат
********* да заплати на А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН
**********, и двамата от **** по 200 000 лева на всеки един от тях, частично
от 250 000 лева- обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им
Ю. А. Щ. в резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумите от 13.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че чрез
събраните гласни доказателства ищците не са доказали вида, характера и
интензитета на претърпените от тях неимуществени вреди. За необоснован
счита извода на съда за допуснато нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП от водача
1
Ю. А., доколкото в обжалвания акт липсва конкретизация на това в какво
точно се изразява нарушението, чрез кои свои действия го е осъществил.
Счита за недоказана противоправността в поведението на делинквента.
Намира, че единствено обсъденото от Окръжния съд постановление за
прекратяване на наказателното производство, поради смърт на делинквента,
не се ползва с доказателствена сила и липсва установена причинно-
следствена връзка между неговото поведение и вредите. Счита, че съдът
неправилно не е уважил направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, след като е намерил, че пострадалият е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Счита, че изводите, че до разкъсване на
вътрешните органи би се стигнало и при поставен такъв, имат характер на
предположения, а съдебният акт не следва да се основава на такива. Намира,
че пострадалият е допринесъл за вредите Намира за недоказани в пълен обем
и претърпените неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск, респ. да определи размер на
съпричиняване поне 75 % и с него да намали обезщетението.
Въззиваемите страни А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН
**********, и двамата от **** – чрез адв. П. К. с писмен отговор изразяват
становище за неоснователност на жалбата на Г.Ф. – гр. С.. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство и защита на
ищците пред въззивната инстанция.
Третото лице – помагач Ю. О. Д. – чрез особения представител адв. Р. Г.
изразява становище за допустимост и основателност на жалбата на Г.Ф. – С..
Третото лице – помагач В. Ю. А. не изразява становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2, б. „а“
от Кодекса за застраховането.
Ищците А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и
двамата от **** твърдят, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП *-* км
***+***, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е
починал сина на ищците Ю. А. Щ.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е
2
причинена от Ю. В. А. при управление на лек автомобил „М. * *** *“ с peг.
№ ** **** **. Твърдят, че ПТП е причинено от водача А., поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата – управление на автомобила с
несъобразена скорост и навлизане в лентата за насрещно движение. Твърдят,
че смъртта на сина им е пряка и непосредствена последица от пътно
транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт
на Ю. А.ов Щ. са понесли и понасят неимуществени вреди – шок, силна тъга,
болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП за
лек автомобил „М. * *** *“ с peг. № ** **** ** не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, което обосновава насочването на
претенциите им към Г.Ф.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред Ф. с
молби от 22.11.2019г., който е образувал преписки по щета, но с Решение от
13.02.2020г. е отказал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
като не е определил и заплатил такова.
Молят съда да осъди ответника Г.Ф. – **** Булстат ********* да
заплати на А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и
двамата от **** по 200 000 лева на всеки един от тях, частично от 250 000
лева- обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. А. Щ. в
резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от
21.10.2019 г. до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА на адв. К. за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищците.
Ответникът Г.Ф. – **** Булстат ********* оспорва предявените искове.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП. Твърди липса на противоправност в действията на водача. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който
твърди да е бил без поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да
пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, за който е знаел, че е
употребил алкохол/наркотични вещества и с когото заедно са употребили
алкохол/наркотични вещества непосредствено преди ПТП. Оспорва началния
момент, от който се претендира заплащане на законна лихва. Твърди, че е
изискал представянето на допълнителни доказателства за преценка
основателността на претенциите, но такива не са били представени от
3
ищците.
Третото лице – помагач Ю. О. Д. – чрез особения представител адв. Р. Г.
изразява становище за неоснователност на исковете като намира, че
претенциите са много завишени по размер.
Третото лице – помагач В. Ю. А. – чрез особения представител адв. В.
З. изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
механизма на ПТП. Намира претенциите за завишени по размер.
Видно от представените молби с вх. №24-01-754 от 22.11.2019г. и вх.
№24-01-754-2/22.11.2019г., ищците А. Щ. Ю. и И. М. Ю. са заявили своите
претенции пред Г.Ф. за определяне и заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от тях, вследствие смъртта на сина им
Ю. А. Щ.. С писмо изх. №24-01-754/13.02.2020г. и с такова с изх. №24-01-754-
2/13.02.2020г. Г.Ф. уведомява ищците за взетото решение на УС на Ф., с което
отказва изплащане на обезщетение по отправените претенции, позовавайки се
на липса на допълнително изискани документи и влязъл в сила акт на
компетентен орган срещу сочения за виновен водач, данни за резултата и
хода на воденото досъдебно производство, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно със схема и фотоалбум и копия от всички
експертизи, изготвени на досъдебното производство. От цитираните молби и
писма - отговор може да се направи извод, че ищците са отправили писмени
претенции до Г.Ф. – гр. С. за заплащане на обезщетение. С писмото от
13.02.2020г. застрахователят е отказал да изплати такова на ищцата. Горното
води до извод за наличие на предпоставките по чл.558 ал.5 във връзка с
чл.380 от КЗ относно допустимостта на исковете на ищците против Ф.. Не
може да се приеме твърдението за само формално спазване на процедурата,
доколкото изискваните писмени документи са такива, за съществуването на
които Ф. би могъл да получи информация и по друг път. Съгласно чл.558 ал.5
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда,
ако Г.Ф. не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ. В случая Ф. е отказал
заплащане на обезщетение.
Видно от представеното Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 26.02.2021г. по преписка №6428/2019г. по
4
описа на ОП – С.З. по същата са събрани данни, че водачът Ю. В. А. е
осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК като
виновно е допуснал настъпването на ПТП като неправомерно е навлязъл в
насрещната лента за движение, поради управление с висока скорост над
максимално разрешената или друга причина от субективен характер, с което
по непредпазливост е причинил смъртта на 5 лица, сред които и сина на
ищците. Наказателното производство срещу така установения виновен водач
е прекратено, поради неговата смърт. Цитираното наказателно постановление
не е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието и не установява противоправността и виновността на
дееца.
За процесното ПТП е съставен и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 15.10.2019г. Документът е съставен и носи подписа на
длъжностно лице - посетилия произшествието и извършил оглед
автоконтрольор при РУ - К. Видно от същия водачът на лек автомобил „М. *
*** *“ с peг. № ** **** ** Ю. В. А., поради движение с несъобразена скорост
внезапно навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно лек
автомобил А. ** *-*, с водач Л. У.. Съгласно чл.179 от ГПК официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП, издаден
от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща
доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице. Тази доказателствена сила се отнася до установяване, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая
ответникът не оспорва автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната
компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Той не
ангажира доказателства за оборване на материалната доказателствена
стойност на Протокола за ПТП. Ето защо тя следва да бъде зачетена като се
приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. В
този смисъл е и постановеното в производство по чл.290 от ГПК Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК.
Не се спори относно обстоятелството, че за лек автомобил „М. * *** *“
с peг. № ** **** ** към датата на ПТП не е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност. Това се установява и от представената справка от
5
„Г.Ф.“ /стр.13 от делото на ОС/. Съгласнво чл.557 ал.1 т.2 б. а от КЗ Г.Ф.
изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за:
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на
Р.Б. на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Следва да се приеме наличие на предпоставките по чл.557 ал.1 т.2 б.а от
КЗ, обуславящо ангажиране отговорността на Г.Ф. за причинените от
незастрахования водач вреди на ищците.
Във връзка със спора между страните относно причината и механизма
на ПТП, относно противоправното поведение водача на лекия автомобил М. и
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат са
допуснати съдебни автотехнически и медицинска експертизи, както и
комплексна техническа и автотехническа експертиза.
От заключенията на експертите, които съдът намира за
непротиворечиви, се установява, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил „М.“ в лентата за
насрещно движение, при наличие на насрещно движещо се МПС. Лекият
автомобил „М.“ в зоната на прав и равнинен участък след разклона за с. Х.,
със скорост от около 136 км/ч и опасна зона за спиране около 180м., навлиза
в лентата за насрещно движение. В този момент на около 115 метра от него и
в насрещната за л.а. „М.“ лента за движение се движи л.а. „А. **“ *-*,
управляван от Л. У. със скорост на движение около 55 км/ч и опасна зона за
спиране 45 метра. Между двата автомобила настъпва удар като мястото на
удара се намира изцяло в лентата за движение на л.а. „А. **“. Към момента на
удара и двете МПС са разположени в лентата за движение на л.а. „А. **“.
След удара л.а. „М.“ продължава движението си напред и наляво, а л.а. „А.
**“ се връща назад и се преобръща извън платното за движение.
От заключението на комплексната съдебна техническа и
автотехническа експертиза, както и от заключението на единичната такава
6
може да се направи извод, че процесното ПТП е причинено в резултат на
противоправното поведение на водача на лек автомобил „М. * *** *“ с peг. №
** **** ** – Ю. А.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и
норми, предвидени в ЗДвП - чл.25 ал.2 от ЗДвП. Съгласно същата при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Нарушил е и чл.21 от ЗДВП, съгласно която
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: категория В
– извън населено място – 90 км/ч. Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 на чл.21, това се
сигнализира с пътен знак. /чл.21 ал.2 от ЗДвП/. В случая с пътен знак В 26 е
посочено, чуе скоростта не бива да надвишава 50 км/ч, а скоростта му е била
около 136 км/ч. Тя значително надвишава разрешената за конкретния пътен
участък. Нарушил е и чл.20 ал.2 от ЗДвП, според която водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая
избраната скорост надвишава максимално допустимата за съответната
категория и път и е несъобразена с движението на автомобил в насрещното
платно.
Няма основания да се приеме наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Щ.. Вярно е, че той като пътник в лекия
автомобил „М.“ е бил без поставен обезопасителен колан. Този автомобил е с
фабрично монтирани триточкови колани и на задните седалки – за пътника в
ляво, в дясно и по средата. Според експертите при поставен обезопасителен
колан тялото на пътника не би контактувало с предната дясна седалка,
задната дясна врата и с пътника по средата, на ще има контакт при
преобръщането на лекия автомобил с тавана. Според заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза с оглед механизма на
ПТП, скоростта на автомобилите и кинетичната енергия, получена при
сблъсъка, органите в човешкото тяло са подложени на изключително силно
сътресение, при което е напълно възможно да се получат разкъсвания на
7
вътрешни органи и да се стигне до масивен кръвоизлив. От това вещото лице
прави извод, че дори и с поставен предпазен колан, смъртният изход е бил
неизбежен. Отделно от това - според вещите лица по комплексната
техническа и автотехническа експертиза преносната инерционна сила,
насочена за телата в обратна посока на ускорението на масовия център, по
време на удара е била с големина 1210.9kgF. Нейната големина съответства на
натоварване върху телата на пътниците 15.1 G, което е несъвместимо с
живота, без значение дали са били обезопА.и или не с предпазен колан. След
като разкъсванията на вътрешните органи биха се получили и при поставен
колан, няма основание да се приеме, че непоставянето му е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради това че се е съгласил да пътува при
алкохолно/наркотично повлиян водач, за който е знаел, че е употребил
алкохол/наркотични вещества и с когото заедно са употребили
алкохол/наркотични вещества непосредствено преди ПТП: от заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се
установява, че в кръвта на водача на лекия автомобил Ю. А. е имало
концентрация на алкохол 0.22 промила, което е почти на горната граница на
физиологичната норма и разликата от 0.02 промила над тази горна граница не
може да окаже влияние върху организма на човека, т.е. и при концентрация
на алкохол в кръвта от 0.20 промила и при такава от 0.22 промила, той би бил
неразличим от трезво състояние. Лицето е в практически трезво състояние и
не могат да се очакват промени в реакциите и възприятията. Следователно
няма основание да се приеме, че водачът е бил видимо алкохолно повлиян,
поради което и приемайки да пътува в автомобила, пострадалият не е
съпричинил уврежданията, довели до смъртта му. Упойващи лекарствени и
наркотични вещества не са установени в кръвната проба на водача.
Относно причинната връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт на Ю. Щ. е също приетото заключение на допуснатата
съдебномедицинска експертиза. Установява се от заключението, че смъртта
на Ю. Щ. се дължи на съчетана гръдна и коремна травма - разкъсване на
черния дроб, слезката и на сърцето, счупване на гръдната кост и ребра
двустранно, контузии на белите дробове и т.н. Смъртта му е в пряка
причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП на
8
14.10.2019г.
Обстоятелството, че ищците А. Щ. Ю. и И. М. Ю. са съответно баща и
майка на починалия в резултат на ПТП Ю. Щ., се установява от
представеното удостоверение за наследници № 200 от 25.11.2019г., издадено
от гр. К., Община К.
Показанията на разпитаните свидетели Ф. О. И. и М. Ю. К. са обсъдени
от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице
близки отношения и дълбока привързаност между майката и бащата и
починалия им син. Те са живели заедно в общо домакинство, в една къща,
водели са спокоен и задружен живот. Ищците много тежко са преживели
смъртта на сина си, тъй като са били много близки. Бащата много отслабнал,
първата година ходели всеки ден на гробищата. И до настоящия момент
страдат и не могат да превъзмогнат загубата на детето си. От гласните
доказателства може да се направи извод за съществуващите близки
отношения между ищците и техния син Ю., основани на обич и взаимна
привързаност.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания,
че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със
загубата на своя син. Те са били в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с
тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените болки и
страдания за основателни. Ищците са претърпели значителни по степен
емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на близък човек – син, който е бил все
още съвсем млад, опора на майка си и баща си и обичан от тях, но и
конкретните икономически условия в страната към 2019г. с оглед намирането
на адекватен стойностен еквивалент на вредите, настоящата инстанция счита,
че исковете са основателни до размер от по 150 000 лева за всеки от ищците.
В останалата част до пълния им предявен размер, те следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с
9
която е осъден Г.Ф. – **** Булстат ********* да заплати на А. Щ. Ю. ЕГН
********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** суми до
150 000 лева на всеки един от тях, частично от 250 000 лева- обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. А. Щ. в резултат на ПТП от
14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.02.2020 г. до
окончателното им изплащане и съответно – да се отмени решението в частта,
с която е осъден Г.Ф. – **** Булстат ********* да заплати на А. Щ. Ю. ЕГН
********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** суми над
150 000 лева до предявения размер от по 200 000 лева като в тази част
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК следва А. Щ. Ю. ЕГН ********** и
на И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** да бъдат осъдени да заплатят
на Г.Ф. сумата 2000 лева – разноски по делото – по съразмерност на
уважената и отхвърлена част от жалбата.
На основание чл.38 от ЗА на адв. П. К. следва да се определи
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство и пред въззивния съд. С оглед уважената и отхвърлена част
от жалбата, на адв. К. са дължими общо за представителството и на двамата
ищци 10872 лева /с ДДС/ - адвокатско възнаграждение за представителството
на ищците пред въззивния съд.
Следва да се отмени обжалваното решение в частта, с която на адв. К. е
присъдено възнаграждение над 5436 лева до размер от 6636 лева за всеки
един от ищците за представителството им пред първоинстанционния съд.
На Г.Ф. са дължими част от разноските, сторени пред
първоинстанционния съд до размер от 727.50 лева – съобразно уважената и
отхвърлена част от претенциите. Следва да се отмени решението и в частта, с
която Г.Ф. е осъден да заплати държавна такса над 12 000 до 16 000 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260080 от 15.07.2022г., постановено по
т.д. №96/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъден
Г.Ф. – **** Булстат ********* да заплати на А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на
И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** суми до 150 000 лева на всеки
един от тях, частично от 250 000 лева- обезщетения за неимуществени вреди
от смъртта на сина им Ю. А. Щ. в резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 13.02.2020 г. до окончателното им
изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260080 от 15.07.2022г., постановено по т.д.
№96/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъден Г.Ф. –
**** Булстат ********* да заплати на А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М.
Ю. ЕГН **********, и двамата от **** суми над 150 000 лева на всеки един
от тях до присъдения размер от по 200 000 лева, предявени частично от
250 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им
Ю. А. Щ. в резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумите от 13.02.2020 г. до окончателното им изплащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю.
ЕГН **********, и двамата от **** против Г.Ф. – **** Булстат *********
искове за заплащане на обезщетения /за всеки от двамата поотделно/ за
неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. А.ов Щ. в резултат на ПТП
от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.02.2020 г. до
окончателното им изплащане за разликата над 150 000 лева до присъдените
размери от по 200 000 лева, предявени частично от 250 000 лева, като
неоснователни
Решението е постановено при участие в производството на трети лица –
помагачи В. Ю. А. и Ю. О. Д..
ОСЪЖДА А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и
двамата от **** да заплатят на Г.Ф. сумата 2000 лева – разноски по делото
пред въззивния съд – по съразмерност на уважената и отхвърлена част от
жалбата.
ОСЪЖДА Г.Ф. – **** Булстат ********* да заплати на адв. П. К.
сумата На основание чл.38 от ЗА на адв. П. К. 10 872 лева /с ДДС/ -
11
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за осъщественото от
нея безплатно представителство на ищците пред въззивния съд.
ОТМЕНЯ решение №260080 от 15.07.2022г., постановено по т.д.
№96/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта, с която Г.Ф. – гр. С. е
осъден да заплати на на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер над
5436 лева до уважения такъв от 6636 лева за всеки един от ищците за
представителството им пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА А. Щ. Ю. ЕГН ********** и И. М. Ю. ЕГН **********, и
двамата от **** да заплатят Г.Ф. – **** Булстат ********* сумата 727.50
лева – разноски, сторени в първоинстанционното производство съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете.
ОТМЕНЯ решение №260080 от 15.07.2022г., постановено по т.д.
№96/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта, с която Г.Ф. е осъден да
заплати държавна такса за първоинстанционното производство в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт за разликата над 12 000 до 16 000
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12