№ 781
гр. Бургас, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120202555 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. *************, представлявано от
управителя В.Б.П., срещу Наказателно постановление № 02-
2500487/********г., издадено от директорa на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.3 от
КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В проведеното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Й. Й. от БАК, която поддържа
жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от ст. юрк. С.Н., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на ********г., видно от
разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на ********г.,
видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
1
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
При извършена въз основа на постъпил сигнал за нарушение на
трудовото законодателство от лицето В.П. на ********г. и ********г. проверка
от компетентни длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда" –
Бургас, сред които свидетелката Д. Н. С. – инспектор, по представени
документи от работодателя "Н." ЕООД, ЕИК *********, в т.ч. проект на
трудов договор с № 2 и дата ********г., посочени страни „Н." ЕООД –
работодател и В.К.П., ЕГН ********** – работник (неподписан от страна на
работника), за изпълнение на длъжността „работник, чистач на килими",
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда изх. № 30E002160500/********г. 13:07:08ч. (неподписан от страна на
работника), отчетна форма за явяването/неявяването на работа за м. март
2025г., в която е отразено, че В.К.П. е започнал работа на ********г. и през
месец март 2025г. има отработени 12 дни, ведомост за заплати с начислено
трудово възнаграждение на лицето за 12 работни дни, пощенски паричен
превод чрез куриерска фирма „С.", видно от който на лицето е изпратена
сумата от 418,26 лева, представляваща възнаграждение за м. март 2025г. –
250,96 лева и за м. април – 167,30 лева, заповед за прекратяване на „трудов
договор, сключен на ********г.“ на основание чл. 71, ал.1 от КТ (невръчена на
работника), както и писмено обяснение от В.Б.П. – управител на „Н." ЕООД, в
което същата е декларирала, че В.К.П. е работил от ********г. в дружеството,
било установено, че "Н." ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател
по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е
уредил като трудово правоотношение отношението си с В.К.П. при
предоставяне на работна сила, като към ********г. – датата, на която
фактически е започнало предоставянето на работна сила от страна на П. в
полза на „Н." ЕООД, а и до ********г. – датата на приключване на проверката,
не е сключил трудов договор в писмена форма с В.К.П..
Въз основа на така направените констатации в хода на проверката, на
********г. свидетелката Д. Н. С., в присъствието на един свидетел – А.З.Д.,
съставила срещу "Н." ЕООД АУАН № 02-2500487 за извършено нарушение на
чл. 62, ал.1 от КТ.
На същата дата актът бил надлежно предявен и връчен лично на
управителя на "Н." ЕООД – В.Б.П., като при връчване на акта не са направени
възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН нарушителят е
депозирал писмени възражения вх. № ********/********г. в Дирекция
„Инспекция по труда" – Бургас.
Въз основа на направените констатации в АУАН и като е преценил като
неоснователни депозираните писмени възражения, на ********г. директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас издал обжалваното Наказателно
постановление № 02-2500487/********г., с което за нарушение на чл.62, ал.1
от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.3
2
от КТ, наложил на "Н." ЕООД имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от
изложеното в жалбата, жалбоподателят не оспорва липсата на подписан от
двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник) писмен
трудов договор, обективиращ постигнато съгласие на страните относно
елементите на това трудово правоотношение – вид работа, продължителност
на работния ден, възнаграждение и др., а сочи, че липсата на такъв договор се
дължи единствено и само на изключително тенденциозното злонамерено
поведение на работника В.П. към управителя на дружеството – работодател.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас , а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед №З-0864/17.10.2022г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
законоустановения шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата
на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени и нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В тази връзка и предвид направеното с жалбата възражение в този
смисъл следва да се посочи, че посочването на грешно ЕГН на работника
В.К.П. в АУАН и НП, действително е технически пропуск, допуснат от
актосъставителя и пренесен в НП от административнонаказващия орган, но
няма характера на съществен такъв или на съществено нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН и НП, което да обуслови отмяната на
издаденото НП на това основание. Работникът, трудовото правоотношение с
когото не е уредено, съобразно изискванията на трудовото законодателство, е
надлежно индивидуализиран в АУАН и НП с три имена, длъжност и дата, на
която е започнал да престира работна сила в полза на работодателя –
3
жалбоподател, а ЕГН-то му е вписано коректно (видно от приложеното към
АНП копие от личната му карта) в няколкократно цитираните в АУАН и НП
проект на трудов договор № 2 от ********г., Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда изх. №
30E002160500/********г. 13:07:08ч. и ведомост за заплати. В този смисъл
този технически пропуск/техническа грешка не създава неяснота относно
нарушението, вменено във вина на жалбоподателя и като бе посочено по-горе,
не може да бъде основание за отмяна на издаденото НП., с което това
нарушение е санкционирано.
Съгласно чл. 414, ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
В разглеждания случай жалбоподателят "Н." ЕООД има качеството на
работодател съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от КТ – "работодател" е всяко
физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от дружеството
– жалбоподател.
Съгласно чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение на цитираната
разпоредба, следва да се установи, че е налице трудово правоотношение, без
да има сключен писмен трудов договор за това.
Отношенията по предоставяне на работна сила следва да се уреждат
само като трудови (чл. 1, ал. 2 КТ), със сключване на предвидения писмен
трудов договор преди постъпването на работа на работника. Това е така,
защото работникът е подчинен на работодателската власт на физическото или
юридическото лице, което определя условията, при които ще работи.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят
техния характер като такъв, а именно работно място, работно време и
почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за
положения труд, работодателска власт и т.н.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че В.К.П. е постъпил на
работа в "Н." ЕООД на ********г., без да е подписал трудов договор, уреждащ
елементите на трудовото му правоотношение с този работодател.
От друга страна, липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на
тезата на жалбоподателя – работодател, че това се дължи единствено и само на
„изключително тенденциозното злонамерено поведение“ на работника В.П.
към управителя на дружеството – работодател. По делото не се доказа В.П. да
е отказал да подпише трудовия договор и справката за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, както и да получи същите (в
тежест на работодателя e при наличието на такъв отказ от страна на работника
4
да удостовери същия върху документа с подписа на един свидетел).
Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Следва да се посочи, че в
случая, работодателят не е разполагал с трудов договор, подписан от двете
страни по него, поради което и обективно не е възможно да се осъществи
нарушение по този текст, но е бил длъжен да не допуска до работа работника
докато не съвпаднат насрещните изявления на двете страни по
правоотношението за условията на полагане на труд и по този начин да бъдат
уредени и гарантирани правата и задълженията на двете страни по
правоотношението.
В случая работникът В.К.П. е бил допуснат до работа без да му е връчен
двустранно подписан договор. Подписаният трудов договор е важна гаранция
за правата на работника, тъй като в него следва да се уговорят писмено не
само задълженията на работника, но и неговите права, в това число правото да
получи съответно за труда си възнаграждение, да се установи работното
време, а и работното място. Докато договорът не бъде подписан от двете
страни по правоотношението, то липсва съвпадение на волите им и няма
съглашение между двете лица, за да се създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях, а се касае само за проект на договор, предложение
от едната до другата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва
в писмена форма, като това е форма за неговата действителност. Цитираната
разпоредба на закона е императивна и нейното нарушаване се санкционира. В
случая, макар да се представен писмен документ, то доколкото в него липсва
подпис на работника, същият може да се приеме само като предложение от
страна на работодателя до работника при тези условия да полага труд, т.е.
липсва съглашение между двете страни по правоотношението. Липсва и
писмено изявление от страна на работника, което да е достигнало до
работодателя, за да започне да полага труд при предлаганите условия, т.е.
липсва писмено удостоверено съвпадение на волите на двете страни по
правоотношението и с това работодателят е допуснал нарушение на закона.
Ето защо и съдът счита, че въпреки наличието на трудово правоотношение,
което е било регистрирано в НАП, липсва сключен писмен трудов договор,
подписан от двете страни и с това от страна на жалбоподателя – работодател е
нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, поради което правилно е
ангажирана отговорността му. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в Решение № 2126 от 28.3.2019г. по адм. д. № 30/2019г. на
Административен съд – София; Решение № 3667 от 30.5.2019г. по адм. д. №
2707/2019г. на Административен съд – София; Решение № 114 от 07.07.2023г.
по к. адм. н. д. № 114/2023г. на I състав на Административен съд – Шумен и
др.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай е
неприложима и разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Както се приема в актуалната
5
практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл. 415в,
ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон
изключва приложението на общата норма на чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това,
дори да се приеме, че нормата на чл. 415в от КТ не е специална по отношение
на чл.28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият.
Действително, преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС,
ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира обаче, че в случая не
е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид – работник е престирал работна сила
без наличието на сключен трудов договор, с което се нарушават не само
неговите трудови права, но и осигурителните му такива, като в случая остава
неизяснен въпросът за конкретно постигнатите уговорки относно размера на
трудовото възнаграждение, работното време, работното място и условията на
труд.
Що се отнася до размера на наложената имуществена санкция, съдът
намира, че същият е правилно определен от АНО в минималния предвиден в
закона размер, при липсата на данни и доказателства за предходни подобни
нарушения, извършени от "Н." ЕООД.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
6
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че
справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-
2500487/********г., издадено от директорa на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ
и на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Н.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
*************, представлявано от управителя В.Б.П., е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. *************, представлявано от управителя
В.Б.П., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7