РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Смолян, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20235400500102 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.269 и следващите от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№
2668/16.12.2022г. от Х. С. Д.,депозирана чрез пълномощника й
адв.Кр.Г.,срещу Решение №141/30.12.2022г., постановено по гр.д.№
2018/2022г. по описа на РС-М., вероятно има предвид гр.д.№218, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че Х. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. М., ул. "П. Х." № **, вх. *, ет. *, ап.** дължи на
„ПРОФИТ ЕКСПЕРТ“, ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
Д. № **, с ЕИК *******, представлявано от управителя К. Х. И. сумата от 2
105 лева – главница по договор за паричен заем № ****** от 07.08.2020 г., с
нотариална заверка на подписите рег. № 702 от 07.08.2020 г. на К. З.,
нотариус с район на действие РС К., с рег. № 204 на НК, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 20.01.2022г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1
10/21.01.2022 г. по ч.гр.д. № 15/2022 описа на Районен съд М., като е
отхвърлен иска за признаване на установено в отношенията на страните, че
Х. С. Д. дължи на „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ“, ООД сумата от 480 лева,
представляваща неустойка по договор за паричен заем № ****** от
07.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 702 от 07.08.2020 г.
на К. З., нотариус с район на действие РС К., с рег. № 204 на НК, както и е
отхвърлен предявеният от Х. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. "П.
Х." № **, вх. *, ет. *, ап.** против ПРОФИТ ЕКСПЕРТ,ООД насрещен иск за
осъждането на дружеството да й заплати сумата от 295 лева, представляващи
недължимо платена сума по договор за паричен заем № ******* от 07.08.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
насрещния иск 01.08.2022 г. до окончателното и изплащане.
С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон,нарушение
процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно
районният съд е приел, че действително ответницата е получила от ищеца
кредит в размер на 2400. 00 лв, и тъй като е платила по кредита 295 лв. искът
е основателен в частта му, в която се иска да бъде признато за установено, че
дължи на ищеца сумата 2 105. 00 лв. Направено е оплакване,че този извод на
съда е постановен в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа
се,че съдът е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 1,чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3,
чл. 22а, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за счетоводството(ЗСч),
приемайки за установено плащане от кредитна институция, което не е
извършено по изискванията на онези правни норми, които се извличат от
посочените законови разпоредби, а е било привидно извършено с процесната
частна разписка от 07. 08. 2020 г . , която е оспорена, като изтръгната чрез
измама(чл. 29 ал. 1 от ЗЗД, приложим според предписанието на чл. 44 от ЗЗД)
или я е подписала по погрешка, понеже е считала, че е част от процедурата,
изискуема за да й бъде преведена сумата по кредита - 2400. 00 лв. по банков
път и още по-точно - с нея да бъде погасен остатъка по кредита на съпруга й
посочен на него и на жалбоподателката от представителя на банката С. Г. В.
(чл. 28, ал. 1 ЗЗД, приложима според предписанието на чл. 44 от ЗЗД. На
следващо място развива оплакване, че съдът е разгледал и уважил частично
установителния граждански иск на ищеца, въпреки, че той е заявен с една
2
нередовна искова молба - съществено нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 от
Съдът полагайки в основата на решението си посочената разписка - частен
документ, в която не е посочено физическото лице, което да й е о броило
сумата 2400. 00 ллв., с твърдения,че такова физическо лице няма.Твърди още,
че това физическо лице не е посочено и в исковата молба, която нередовност
на исковата молба затруднява извънредно много защитата,
жалбоподателката е поискала съдът да я остави без движение и да укаже на
ищеца да отстрани посочената нередовност, което искане съдът не е уважил.
В съдебно заседание на 01.11.2022 г. поискали пълномощника на ищеца да
посочи тава обстоятелство, за да поправи по този начин исковата молба,
който възразил, че искането е преклудирано( л. 8 от съдебния протокол),
което според жалбоподателя е неоснователно възражение(чл. 129, ал. 4 от
ГПК), което съдът не отбелязва в своето протоколно определение от
същата дата(л .9 от съдебния протокол). Направено е оплакване и за други
съществени процесуални нарушения - съдът не е определил правна
квалификация на релевираните възражения, изложени в отговора на исковата
молба, тъй като изреждането им в определение № 252/ 04. 10. 2022 г. не е
достатъчно според чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, понеже не са квалифицирани по
чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Твърди също,че съдът изобщо не е обсъдил в
решението направените възражения, че разписката е изтръгната с измама,
респ. подписана по погрешка, които са главни възражения срещу иска,
писмено обективирани във възражението по ч. гр. д.№ 15/ 2022 г.съгласно
описа на същия съд, в писмения отговор, в насрещния граждански иск, в
становището й по писмения отговор на другата страна - ответник по
насрещния иск. Счита, че ако съдът ги е обсъдил, ако им е дал правна
квалификация по делото, би основал решението си на тях, след като ги
установи.Все в резултат на ненаправената правна квалификация на
възраженията,неправилно квалифицира като недопустими някои въпроси
към свид. Е. Д., с които искала да докаже възражението си за измама или
грешка - обстоятелства, при които е подписала посочената разписка.
Направено е оплакване,че прилайгайки чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК при
отклоняване на някои въпроси на жалбоподателката към свидетеля и при
постановяване на решението си, без да има основание да приложи посочената
правна разпоредба, съдът я нарушава,защото тя се прилага, когато страната се
домогва да опровергае съдържанието( това първо) на частен документ,
3
изходящ от нея(това второ), а процесната разписка изхожда не само
откредитополучателя - подписана е и от друго, неизвестно лице, с което
обосновава правото да я оспорва не само като подписана от нея поради
измама или грешка, но и по съдържание. Поради това поддържа оплакване,
че недопускане от съда 2-ма души свидетели е неправилно, тъй като
разписката е оспорена и по съдържание. Допустими са свидетелски
показания за установяване, че даден частен документ е бил подписан при
обуславящите това подписване - измама или грешка. От друга страна,
посоченото ограничение се отнася само до случаите, когато частният
документ е подписан само от едната страна - издателя, а в случая процесната
разписка е издадена от 2 лица, има два подписа(на жалбоподателката пълен) и
един непълен подпис(параф), под който липсва името. Развива оплакване, че
като не е приел за установени посочените обстоятелства ( грешка, измама,
невярно съдържание), а не ги е приел, отклонавйки въпроси към допуснатия
й един свидетел, тъй като е разгледал и уважил нередовна искова молба, тъй
като не е допуснал двама свидетели, съдът не е съобразил решението си в
изискванията на чл, 10 от ГПК.
По насрещния граждански иск е направено оплакване, че при
разглеждането и отхвърлянето му, съдът е допуснал същите нарушения на
материалния закон и същите съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, поради което и в тази негова част решението
е неправилно.В крайна сметка решението и в частта му досежно предявения
срещу нея граждански иск, и в частта му по насрещния граждански иск се
поддържа,че е постановено при неизправени фактически изводи досежно
въведените възражения за измама, грешка, невярно съдържание,опорочаващи
процесната разписка от 07.08.2020 г., а това го изяснява и като необосновано.
Съдът не е направил изводи от приложеното гр. д.119/2021година по описа
на МРС.
Направено е искане съдът, продължавайки работата на районния съд,
да остави без движение исковата молба на другата страна по делото с
указание да посочи(уточни) кое е онова физическо лице - трите имена и адрес
- което ищецът твърди, че й е броило фактически сумата 2400 лв. на 07. 08.
2020 г. в гр.К.; да даде правна квалификация на възраженията й за грешка,
измама и невярно съдържание на процесната разписка от 07. 08. 2020 г. С
допълнение към въззивната жалба в двуседмичния срок по чл.259 ал.1 ГПК се
4
излагат оплаквания, че районен съд не е направил налагащото се тълкуване на
чл. 3 от процесния договор, з а да изясни кой от предвидените начини на
изплащане на заемната сума е договорен, понеже двата начина, предвидени за
плащане, с а взаимно изключващи с е . В началото на чл. 3 от договора з а
паричен заем(неправилно посочено като ал. 1, понеже чл. 3 няма ал. 2) е
уговорено, че заемната сума от 2400 л в . се плаща от заемодателя на
заемателя "по банков път след подписване на настоящия
договор"/подчертаното е от адв. К. Г. , а в т. "Й" на чл. 3, че сумата по заем а
ще бъде усвоена, " в брой на ръка преди подписването на настоящия
договор“. Счита,че ве е ясно всъщност какво е договорено досежно начина на
плащане на заемната сума - по банков път или в брой, на ръка. Според
жалбоподателя систематическото, логическото и граматическото тълкуване
разрешава това очевидно противоречие в полза на уговорката за плащане на
заемната сума по банков път.Според жалбоподателя ЗЗД е въвел тези мерки
и те с а - ден, месец и година. Мерките час, минута и секунда не са въведени
от ЗЗД. Най-малката от въведените мерки е ден. Следователно, според
уговореното в т. "Й", чл. 3 от договора, би трябвало плащането да бъде
извършено в брой, на ръка, поне един ден преди подписването на договора, т.
е . на 06.08.2020 г . и разписката за това плащане да бъде от същата дата -
06.08.2020 г., тъй като договорът е подписан на 07.082020 г . и разписката не
е от 06.08.2020 г., а е от 07.08.2020 година. Освен това посочената т. "Й" не
предвижда да се изготвя разписка, а самият договор да служи за разписка.
Пддържа също така,че тогава невъзможно е било плащането да бъде на ръка,
в брой, защото то е трябвало да стане на Об. 08. 2020 г . , а не в деня на
сключването на договора. Освен това, предвидено е самият договор да служи
за разписка, но тогава изискването плащането да е преди неговото сключване
е невъзможно за изпълнение - как така и договорът като съглашение и
договорът като разписка ще бъдат от един и същи ден - 07.082020' г., когато
плащането трябва да е поне един ден преди подписването на д о го в о р а.
Договорът като разписка трябва да е от 06. 08.2020 г . Твърди,че не е
възможно един договор веднъж да е сключен на една дата(06.08.2020 г .) и
след това да е сключен на друга дата (07.08. 2020 г.), което според
жалбоподателя налага извод, че т."Й " на чл. 3 от договора съдържа уговорка,
невъзможна за изпълнение, следователно остава да с е прилага уговорката
заплащане на заемната сума по банков път. Следователно разписката като
5
доказателство за усвояването на кредита е изключена по договореност между
страните. Заемодателят не е изпълнил договорката плащането да се извърши
по банков път, а това изяснява разписката като истински частен документ, но
с невярно съдържание("ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И СВИДЕТЕЛСКИ
ПОКАЗАНИЯ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС" проф. П.В., 1994, С .,е.35 и сл.).
На следващо място се поддържа,че с процесната покана, приета като
доказателство по дело то е уведомила ищеца, че е измамена, поради което
признанието, че е получила заемната сума 2400лв. е невярно признание(в
разписката).Твърди също,че е уведомила не само чрез поканата, а още и
чрез възражението по ч. гр. д . № 15/ 2022 г. MРC - писмения отговор на и. м.
- насрещния гр . иск - писменото становище по писмения отговор на
насрещната искова молба Това е извъредно важно да се подчертае, защото
жалбоподателката не би могла да опровергава признанието, че е получила
сумата 2400 . 00лв. ако не беше уведомила заемодателя. След
опровергаването на това признание з а получаване на посочената заемна
сума е и допустимо и основателно, и доказано( вж . посоченото съчинение
на проф. П. В. стр. 87 – 88). По приложеното гр . д .№ 119/ 2021 г . МРС
ищецът е дискредитиран като кредитна институция, която използва
неравноправни договори з а паричен заем , с които тежко ощетява своите
съконтрагенти-кредитополучатели. Установено беше, че не са дължали със
съпруга й по предходен договор з а паричен заем от 2018 г , сумата 2400. 00
л в , като остатък от тяхното задължение към 07.08.2020 г. и че поради това е
била измамена да подпише процесния договор - и него, и разписката от
посочената дата 07. 08.2020 г . Т. е . не само разписката, но и договорът е
недействителна правна сделка, поради измама или грешка. Но договорът е и
нищожен,понеже освен нищожната клауза на чл. 8 , която районен съд е
съзрял, съдържа и други нищожни клаузи и е неравноправен.Моли окръжният
съд да приеме, че лроцесният договор е недействителен(нищожен), сключен е
с измама, а процесната разписка е взета от жалбоподателката чрез измама
или грешка, за което и тя е недействителна.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, ал.1 във вр. с чл. 260,
1,2,4 и 7 от ГПК, поради което е редовна. Подадена е в двуседмичния срок по
чл. 259, ал.1 от ГПК на 16.12.2022г., а от разписките за връчване на
обжалвания акт е видно, че е връчен на 05.12.2022г., поради което жалбата е
допустима.
6
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх.№ 168/20.01.2023г. от „Профит експерт“ООД С.,представлявано
от управителя К. И., в който се излага становище за неоснователност .
Според въззиваемата страна тези основания за грешка, измама, съзаклятие и
т.н не са изложени в пъровинстанционното производство, въпреки
достатъчното процесуално време за това от ответницата и нейния
процесуален представител. В исковата си молба са изложени категорични
твърдения, че сумата е заплатена в брой и за това е издадена разписка от
самата Д. лично. Така, че изложените твърдения за нищожност и т.н на
договора са несъстоятелни. На следващо място дори и да се признае договор
за паричен заем № ****** от 07.08.2020г. с нотариална заверка на подписите
рег.№ 702 от 07.08.2020г. на К. З., за нищожен, то съгласно константната
съдебна практика „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ” ООД, ЕИК ******* трябва да
получи обратно от Х. С. Д., чистата сума предмет на договора. Такава е
именно и претенцията на въззиваемото дружество, което претендира само и
единствено сумата по договора за заем, без договорна лихва, приспаднато е
и признаваме, че са получили от Д. обща сума в размер на 295.00 лв. Ето защо
са поискали от съда да призанае за установено, че дължимата сума,
главница по договора за заем от ответника Х. С. е в размер на 2 105.00лв.(две
хиляди сто и пет лева). Моли окръжният съд да постанови решение, с което
да потвърди Решение № 141/30.11.2022г. постановено по гр.д.№
20225430100218 по описа на Районен съд-М. за 2022г.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощника си
адв.Г., който и в писмена защита поддържат изцяло депозираната въззивна
жалба.
Въззиваемата страна“Профи експерт“ООД С. редовно и своевременно
призована чрез пълномощника си адв.И. А. поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба и предлага атакуваното решение да
бъде потвърдено.
Смолянският окръжен съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Фактическата обстановка се установява така както е изложена от
7
първоинстанционния съд.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за
установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени
правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба и допълнението към нея са допустими - подадени е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен
извод за основателност на предявените обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.92
ЗЗД, за сумата от 2 585.00 лв., от която - 2 105лева главница и 480 лева
неустойка, за които е признато съществуване на вземане в полза на ищеца по
отношение на ответника за главницата, като е отхвърлен иска за неустойка.
Предявен е и насрещен иск от ответника, квалифициран от районен
съд като такъв с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД за сумата 295лева, от
която 10 лева на 09.11.2020 година и сумата 285 лева – на 12.11.2020година.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
8
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл.272
ГПК).
Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
Релевираните с въззивната жалба оплаквания според решаващия състав са
изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК дружеството ищец следва да
докаже наличие на облигационни отношения между страните, произтичащи
от договор за паричен заем, сключен на 07.08.2020 г., изпълнение на
задължението си по договора за реално предаване на парична сума в заем на
ответницата, както и размера на претенциите си.
Ответницата от своя страна, при доказване на горното от страна на
ищеца, следва да докаже наличието на измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от
ЗЗД, а именно, че е била подведена от ищеца да сключи договора за паричен
заем от 07.08.2020г., чрез умишлено въвеждане в заблуждение, както и онези
свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да я върне. Простото съгласие между страните
относно сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на
договора, писмена форма е необходима за доказване на сключване на договор
за заем за над 5 000 лв.. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ. За уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл. 154,
ал. 1, ГПК ищецът носи главна и пълна доказателствената тежест за
установяване на релевантните факти: съществуване на заемно
правоотношение между страните, предаване на паричната сума от
заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. При
оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си, че е налице
9
порок ,че задължението е погасено и други факти съобразно характера на
въведените възражения срещу иска .
Съгласно константната практиката на ВКС, обективирана в Решение
№ 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5372/2016 г., III г. о., Решение №
123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011 г., III г. о., Решение № 546 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о. и др., съдържанието на
договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и
поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за
нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни има
свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за
заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.
Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението "да върне. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване
на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.
Представеният писмен договор за заем на парична сума, сключен между
страните и подписан от тях, в тази част представлява разписка, частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ
има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател (чл. 180
ГПК).
В конкретния случай от съдържащите се в сключения между страните
договор за паричен заем №****** от 07.08.2020г. признания за получаване на
заемната сума при подписване на договора в брой,за което е издадена
разписка удостоверяваща получаване на сумата на същата дата, с нотариална
заверка на подписите,ведно с обещания за връщането й на конкретни дати от
задълженото лице, доказват по категоричен начин наличието на валидно
възникнали облигационни отношения между страните по сключен договор за
заем, по които уговорените суми са били предадени реално на
заемополучателя.
10
Налице е именно такова писмено признание за получаване на
процесната сума, обективирано в подписания между страните договор.
Договорът за заем е частен свидетелстващ документ, а съгласно чл. 180 ГПК
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица.
В конкретния случай, ответницата не е оспорва автентичността на
процесния договор за заем, т.е. не е оспорва, че го е подписала. Подписът на
страната по договора е съставна част от документа и чрез него се
удостоверява, че направеното конкретно волеизявление принадлежи на
лицето, което го е подписало. Ето защо и ответникът е обвързан от
формалната доказателствена сила на този документ, т.е. от съдържащото се в
него волеизявление относно съществените признаци на сключения договор.
Относно оборване верността на отразеното в договора, с твърдения, че
заемателката е подписала по заблуждение, доверявайки се на
представляващия дружеството пълномощник като част от процедурата по
отпускане на заема опровергаването посоченото в договора и разписката към
него попада в забраните за събиране на гласни доказателства по смисъла на
чл.164ал.1 и 165ал.2 ГПК.Свидетелски показания биха били допустими в
посочените хипотези при твърдения за симулация и ако е представен
документ, представляващ начало на писмено доказателствено средство по
смисъла на чл.165 ал.2 ГПК По делото не е представен обратен документ, с
които да установи или създаде индиция,че удостовереното от кредитора
предаване на заемната сума не се е осъществило.
Съгласно разпоредбата на чл. 165 ГПК, която намира приложение
както при абсолютната, така и при относителната симулация, когато страната
се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно,
свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени
доказателства, изхождащи от другата страна, или пък удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че
съгласието/волеизявлението/ е привидно. Това е едно отстъпление от
законовата забрана на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК страната да опровергава със
свидетелски показания съдържанието на подписания от нея документ (освен
ако има изрично съгласие на другата страна).
11
Неоснователно е и възражението на ответника, че договорът страда от
порок, тъй в него не е отразено кое е физическото лице, което представлява
фирмата при подписването на договора и последният е останал недовършен.
Ирелевеантно в настоящата хипотеза е кое е лицето,положило подпис,че
парите са броени,правно релевантно в настоящия случай е, че
жалбоподателката не оспорва положения от нея с нотариална заверка
подпис, с който удостоверява неизгодния за нея факт -получаване на
паричната сума.
Ппо отношение на свидетелските показания е налице забраната по чл.
164, ал. 1, т. 4 от ГПК, регламентираща недопустимост на гласните
доказателства за погасяване на установени с писмен акт парични задължения,
като в настоящия случай, дори и да се приемат за установени твърденията на
жалбоподателката-ответник в първоинстанционното производство, че не е
получила процесните 2 400 лева, то получаването им е установено с писмен
документ, поради което и е налице забрана за установяване на изпълнение на
възложеното действие – предаване на сума с гласни доказателства.
В условие на евентуалност, дори да се приеме, че гласните
доказателства са допустими и същите установяват обстоятелството,
свидетелят Е. Д.,чиито показаиня следва да бъдат преценени като съпруг на
жалбоподателката по чл.172 ГПК не обосновават извод,че
кредитополучателката не е получила процесната сума в брой. Свидетелят
установява,че той и съпругата му имали кредит към Профит експерт, като към
07.08.2020година остатъка бил 2 400лева и след проведен телефонен разговор
С. В. му предложила да рефинансира кредита,като съпругата му изтегли на
нейно име кредит и тези пари служебно да бъдат преведени по този кредит,
който да бъде служебно закрит.Свидетелят установява също така,че два
месеца след подписване на процесния договор и след направени от съпругата
му две вноски, същата служителка се обадила за пари по стария кредит. Тези
показания обаче се опровергават от приложеното към настоящето дело гр.д.
№119/2021година по описа на районен съд М., тъй като е видно, че
дружеството е претендирало по предходен договор за паричен заем от 2018
година сума в общ размер – 6 905лева, от които главница 4 585
лева,възнаградитгелна лихва 1 320лева и неустойка 1000 лева.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за процесуални нарушения
12
на съда във връзка с отказа да се допуснат гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна, който съответно е довел до
необоснованост и неправилност на решението в обжалваната му част.
Събирането на посочените в отговора на исковата молба и релевираните с
жалбата доказателства във връзка с поддържаната симулация или
прикриване на други взаимоотношения не се подкрепят от писмените
доказателства по делото.В крайна сметка релевантен за спора е фактът на
получаване на сумата по заемния договор с оглед характера му на реален
договор, който в случая е удостоверен с обективираното в него и
неопровергано изявление на заемателя.
Окръжният съд отказа да допусне до разпит свидетелите Д. Е. Д.
дъщерята на жалбоподателката Х. Д. и свидетеля Емилиян Д., както и тези на
свидетеля В. Б., за установяване обстоятелството, че Х. Д. не е получила
сумата по договора за заем. Освен гореизложеното предвид забраната по
чл.164 ал.1 т.4 ГПК следва да бъде отбелязано, че същите нямат
непосредствени впечатления, тъй като видно на гърба на приложената на
л.22 покана за възстановяване сумата от 2 400лева, в тъй нареченото
сведение, заявяват,че придружавали жалбоподателката на 07.08.2020година
но не присъствали при подписване разписката при нотариуса.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за
незаконосъобразност на решението в частта относно претендираните с
насрещната искова молба 295лева, за които се твърди,че са преведени от
жалбоподателката поради грешка,измама,невярно съдържание,недължимо
платени, опорочаващи според жалбоподателя процесната разписка от
07.08.2020година.От данните по делото е установено валидно възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което на валидно правно
основание е и извършеното плащане.
Поради съвпадение на правните изводи на настоящият въззивен състав
с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Следователно законосъобразно и в съответствие със събраните по
делото доказателства е прието по делото, че процесния договор за паричен
заем и разписката за реално получаване на описаната сума в размер на 2400
лева удостоверяват неизгодния за ответницата факт, че съдържащите се в тях
13
изявления са направени от посочените лица и удостоверените факти са се
осъществили така, както са посочени.
В случая, от събраните по делото доказателства не се установява да е
налице фактическият състав на измама по смисъла на чл. 27, предл. 3, вр. с чл.
29 от ЗЗД. Не се установиха твърденията на ответницата, че същата е била
въведена в заблуждение от представителя на дружеството, което да я е
мотивирало да сключи договора.В тази връзка следва да се посочи, че
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Е. Д. – съпруг на
ответницата не доказва пълно и главно правоунищожителното възражение
за измама по смисъла на чл. 27 ЗЗД.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че предявения
установителен иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД е
основателен,доказан по основание и размер, а насрещната искова молба се
явява неоснователна и законосъобразно е отхвърлена. Извършеното от Х. Д.
плащане на сумата в размер на 295 лева е на валидно правно основание -
договор за паричен заем №******/07.08.2020година,поради което сумата не е
недължимо платена и не подлежи на връщане.
С оглед изхода на спора се дължат на въззиваемия направените
разноски, които са своевременно поискани,надлежно документирани и е
представен списък по чл.80 ГПК, като заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 640 лева за осъществено процесуално
представителство и следва да се възложат в тежест на жалбоподателката.
Мотиивран от изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №141/30.11.2022година,постановено по
гр.д.№218/2022година по описа на Районен съд М..
ОСЪЖДА Х. С. Д.,ЕГН ********** да заплати на „Профит
експерт“ООД направените разноски за ползвана адвокатска помощ в размер
на сумата 640(шестотин и четиридесет)лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15