№ 9577
гр. С, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н. А.А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110139551 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от М. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“В“ № 188, В. А.
Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 13, А. З. Р., ЕГН **********, с адрес
гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, Т. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15,
З. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, З. Ж. Р., ЕГН **********, с
адрес гр.Б, ул.“З С.“ № 16, Б. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“З С.“ № 16, и Р. К. А.,
ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“Х Б“ № 20, насочен срещу И. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.Б, ул.“В“ №...9, Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9 и А. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че наследодателя на ищците - А Б. П, бивш жител на гр. Б, кв. В, починал на
16.03.1970 г. е бил собственик на към момента на образуване на ТКЗС - В през 1949 г., на
нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност «Л“. при съседи : улица,
стопански двор на ТКЗС- В, Б Г и Г. Б. П, заявена за въстановяване с пореден №... от
преписка по заявление вх.№ ... от 27.01.1992г. на Общинска Поземлена Комисия -гр, Б
/понастоящем Общинска служба по земеделие „З“/, попадаща в имот с № ... по КВС с площ
1. 701 дка.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А Б. П, бивш жител па град
Б, починал на 16.03.1970 г. Сочи си, че ъс Заявление от 27.01.1992 г., подадено до Общинска
поземлена Комисия - гр. Б са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски
имоти, притежавани от наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС в гр.Б през
1949 г., вкл. и нива от 2.000 дка, находяща се в Б - с. В , местност „Л“.
Отбелязва се, че към момента на одържавяването на имота, А Б. П е бил собственик
по наследство и давностно владение на процесната нива от 2.000 дка, находяща се в Б, с.В,
местност „Л“, при съседи: улица, стопански двор на ТКЗС- В , Б Г и Г. Б. П. Според ищците,
правото на собственост върху имота, пред поземлена комисия, те са установили с препис-
извлечение от Емлячен регистър по декларация от наследодателя им от 1949 г., където
имотът е описан с пореден №... и писмо с изх.№ 90 от 07.07.1953 г. на ТКЗС-В, Софийско.
Сочи се, че с Решение №.. от 28.09.1993г. на ОСЗГ- Б на ищците е възстановено, като
1
наследници на А Б. П, правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху нива от 2.000 дка, находяща се в Б -с.В , местност ,Дюзище, заявена с
пореден №... от горецитираното заявление, като имотът не е индивидуализиран с номер и
граници/съседи, нито пък е издадена скица, поради което и процедурата по
възстановяването на имота не е завършена.
Ищците твърдят, че при идентифицирането на имота от ОСЗГ -Б, е установено, че
същия попада в имоти, възстановени по КВС на землище Б на Г. Б. П, който е брат на
техния наследодател, както и че за имота има издадени нотариални актове за дарение,
извършено от последния. С оглед на това, ОСЗГ-О К е издала Решение № .../22.10.2008г., с
което е отказала възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Последното е обжалвано и обявено за нищожно като преписката е върната на ОСЗ-О К за
ново произнасяне, при което с Решение № ...-1/02.07.2010 г. ОСЗ „О К“ е отменила Решение
№ .../22.10.2008 г., а с писмо изх. № ВС-24-148 от 04.08.2011 г., ОСЗ „О К“ ги е уведомила,
че по отношение на имота е налице спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В тази насока се излагат съображения, че Г. Б. П, на чиито наследници е възстановен
имота, е брат на наследодателя на ищците А Б. П, като всеки един от двамата Б е
притежавал по 2.000 дка в землището на В- Б, местност „Л“, които имоти са граничили един
с друг. Според ищците, Г. Б. П е продал 1.000 дка от имота си в м.„Л“ на трето лице , а в
другите 1.000 дка е построил къща, като това са имоти : У ПИ ... и XIV-... , от кв. 9 по плана
на В. Твърди се, че друг имот в местност„Лто“, Г. Б. П не е притежавал, поради което след
разпореждането си с него, той не е имал право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
По така изложените съображения ищците поддържат, че към момента на образуване
на ТКЗС в град Б през 1949 г., нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност
«Л“. при съседи : улица, стопански двор на ТКЗС- В , Б Г и Г. Б. П, е била собственост на А
Б. П.
В срока за отговор, такъв е депозиран от ответниците, които оспорват предявения иск.
В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че към момента на образуване на
ТКЗС - с. В /около 1950 -1952 г./ имот от 4 дка. в местността „Л“, с. В е бил съсобствен на
наследници на Б П Н, починал през 1936 г. и оставил трима наследници - А Б. П, роден 1901
г., Й Д Д, родена 1909 г. и Г. Б. П, роден 1921 г. Според ответниците, с договор за
доброволна делба от 1 юли 1955 г., наследниците на Б П Н са си поделили доброволно
оставените от него дворни места в с.В, като в дял на Г. Б. П е поставен недвижим имот -
дворно място, находящо се в с.В, Софийско, извън регулационния план на селото, в
местността Л от около 4000 кв.м. Обясняват, че друг имот в местността „Л“ Б П не е
притежавал.
Ответниците оспорват документа, от които ищците черпяп права, като твърдят, че
емлячните регистри са официални документи, водени още от началото на 20-ти век при
съответната община с подробни сведения за собственика, придобивното основание, вида,
големината, предназначението и местоположението на полските имоти, като представения
от ищците с исковата молба не е такъв. Отбелязват, че от приложения по делото документ е
видно, че думите „Емлячен регистър“, „Данъчни книги“ и „Опис - декларация“ са зачертани
и са подчертани само думите „Декларация 1949 г.“, от което правят извод, че този документ
е „препис - извлечение от Декларация на А Б. П от 1949 г.“. Обясняват, че декларацията е
частен документ, изходящ от наследодателя на ищците, с който издателят му заявява
изгодни за него правни последици, и не доказва по безспорен начин право на собственост в
полза на А Б. Освен това аргументират становще, че в документа всички имоти са
определени като ниви и придобити по наследство, без данни за наследодателя и без
индивидуализация на имотите. Според ответниците, от преписа-извлечение от декларацията
на А Б. не може да се установи и момента на образуване на ТКЗС в с.В, доколкото годината
на деклариране на имота и момента на образуване на ТКЗС не е задължително да съвпадат.
2
По отношение правото на собственост на Б П Н връху процесния имот, ответниците
се позовават на удостоверение № 917/31.05.1955 г., издадено от Вски селски народен съвет,
в компетенциите на чийто председател и серкетар е било удостоверяването на семейно и
имотно състояние. Обясняват, че в удостоверението е вписано, че Б П Н е оставил в
наследство три дворни места в с.В, като под № 2 в това удостоверение е описано дворно
място, извън чертите на регулационния план в местността „Л“ от 4000 кв.м. Ответниците
развиват доводи, че след смъртта на Б П през 1936 г., всички притежавани от него имоти са
преминали по силата на наследяването към тримата му наследници, при равни дялове, като
те са си поделили реално 3-те дворни места в с.В и всеки от тях си е построил в своето
място къща, направил е подобрения, засадил е дървета.
Ответниците се позовават на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС, съобразно която
разпоредба всички членове на кооперативното стопанство са били длъжни да внесат в
кооператива „своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята,
която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, а така също и земята,
придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им.“ . Ответниците поддържат
становище, че от представено от ищците писмо изх. № 90 от 07.07.1953 г. от ТКСЗ - В може
да се направи извода, че към 1953 година в с. В вече е било създадено ТКЗС, но не и че имот
от 2.400 дка в местността „Л“ е бил собствен на А Б. П, както и кога той е бил внесен в
ТКЗС. Управата на ТКЗС явно е имала предвид декларацията на А Б. П от 1949 г. и затова се
е обърнала само към него.
Ответниците се позовават на договор за доброволна делба от 01.07.1955 г., с който А
Б. П, Г. Б. П и Й Б.а Па са си поделили доброволно трите дворни места в с.В, оставени от
покойния им баща Б П Н. В тази насока обръщат внимание на чл.15 от Наредбата - закон за
трудовите кооперативни земеделски стопанства от 18.04.1945 г., съобразно която разпоредба
членовете на ТКЗС си запазвали правото на собственост върху вложената за кооперативно
стопанисване на земя, както и на чл.11, ал.1 от Примерния Устав на ТКЗС, действащ към
1955 г., който предвижда, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо
ползуване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в
стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. От
това правят изводи, че наследниците на Б Н са могли да се разпореждат с внесената в ТКЗС
земя в полза на кооператива или на други негови членове.
Според ответниците, с делбата, в дял на Г. Б. П е поставено едно дворно място,
находящо се в с. В, Софийско, което се намира извън регулационния план на селото, в
местността Л от около 4000 кв.м. при съседи: наследниците на П И, С М, Г К, И. М и улица,
заедно с всички построявания и подобрения върху същото, които са били извършени и
направени от Г. Б. П от негово име и за негова сметка. С оглед на това правят извод, че Г. Б.
П е станал изключителен собственик на имот в местността „Л“ с площ от около 4.000 дка.
Ответниците твърдят, че след делбата през 1955 г., Г. Б. П и семейството му продължили да
владеят целия недвижим имот от 4.000 дка. до около 1967 година, а след това ТКЗС - В е
започнало да ползва част от имота за съхранение на селскостопански машини.
Впоследствие, на 28.02.1979 г. е съставен от IV Нотариус при СРС, през 1979 г.
нотариален акт № ..., с който Г. Б. П е признат за собственик по наследство, делба и
давностно владение върху два парцела /№ ХШ от 1020 кв.м. и № XIV от 910кв.м./,
образувани от имот № ... в кв. 9 по плана на с. В, Б, С. Ответниците излагат твърдения и за
издаден нотариален акт № 106 от 03.07.1992 г. на IV-ти Нотариус при СРС, с който Г. Б. П е
признат за собственик по наследство, делба и давностно владение върху неурегулирано
дворно място с площ от 1800 кв.м., съставляващо реална част от имот ..., кв. 9. по плана на с.
В, като в акта е записано, че имотът не попада в блок на ТКЗС и е част от единствения
стопански двор на собственика, съгласно удостоверение № 60 от 25.11.1992 г. на ТКЗС „Д.
Б“, гр. Б. Сочат, че с нотариален акт №.../09.07.1996 г. на I-ви Нотариус при СРС, този имот
3
е дарен от Г. Б. П и съпругата му на внуците им - А. Б. Б., Ц И.ова Г.а и Г. Б. Б.. Според
ответниците, останалата част от придобития с делбата имот от Г. Б. П, му е възстановен с
Решение №.../01.09.2005г. на ОСЗГ - район О К като ливада от 1.650 дка. шеста категория,
местността „Л“, имот № 0... по КВС.
Освен липсата на собственически права върху процесния имот от страна на
наследодателя на ищците, ответниците оспорват и идентичността на заявения за
възстановяване от тях имот пред Общинската поземлена комисия с този, притежаван от
наследодателя на ответниците.
По така изложените съображения, от съда се иска отхвърли като неоснователен
предявения иск, като присъди на ответниците направените от тях разноски.
С определение № 4782/16.09.2021 г., влязло в сила на 12.10.2021 г. производството
по делото е прекратено спрямо А. Б. Б., поради настъпила смърт преди образуване на делото,
като неговите наследници не са конституирани в производството, доколкото съобразно
приетото в съдебната практика, сънаследниците на бившия собственик не са необходими, а
обикновени другари /в тази насока решение № 85 от 05.06.2019 г., постановено по гр. д. №
4795/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, определение № 89 от 20.05.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№ 867/2022 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, определение № 380 от 14.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 4516/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК и др., решение № 190 от
9.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 660/2011 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК./..
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговорите към нея искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-графическа и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници на Б П Н, същият е починал на 10.11.1936 г.,
като е оставил за свои наследници синовете си Г. Б. П, А Б. П и дъщеря си Й Д Д.
Г. Б. П е починал на 17.05.1998 г., като е оставил за свои наследници синовете си И.
Г. Б. и Б Г. Б., като последния след смъртта си през 2000 г., е оставил за наследници Г. Б. Б.,
К А.а Б.а и Т А.а Б.а.
А Б. П е починал на 16.03.1970 г., като е оставил за свои наследници дъщерите си
Т.ка А. М, М. А. М, сина си В. А. Б. и съпругата си Й А.а Па. След смъртта на последната,
нейни наследници са останали освен двете общи дъщери с А П, и наследниците на сина на Й
Па – К К, а именно З. Ж. Р., Б А. Р. и Р. К. А..
На 27.01.1992 г. В. А. Б., в качеството си на наследник на А Б. П, е подал заявление
до ПК-Б /л.190-191 от делото/ за възстановяване собствеността върху 27 земеделски земи,
подробно описани по площ и местност. В т.11 е описана нива от 2 дка в м.“Л“. С протоколно
решение №.../30.01.1993 г. на ПК-Б /л.185 от делото/ е признато и определено за
възстановяване правото на собственост на наследниците на А Б. П върху 18 земеделски
земи, сред които в т.9 е посочена нивата в м.“Л“, а с решение №../28.09.1993 г. на ОСЗ-Б
/л.165-... от делото/, е възстановена собствеността върху 9 имота, сред които и нивата от 2
дка в м.“Л“, с.В. С решение № .../22.10.2008 г. на ОСЗ-О К, е признато правото на
собственост, но е отказано възстановяването на собствеността на наследниците на А П
върху процесната нива от 2.000 дка в м.“Л“. Като мотив е посочено наличието на спор за
материално право. По подадена жалба срещу това решение е образувано гр.д.№ 14474/2009
г. по описа на СРС, с решението по което е проглАо за нищожно решението на ОСЗ-О К. С
оглед на това последната е издала решение № ...-1/02.07.2010 г., с което отменя предходно
решение № .../22.10.2008 г.
4
За установяване правата си връху процесния имот, наследниците на А П са
представили препис-извлечение от емлячния регистър, и уведомление от председателя на
ТКЗС-с.В.
На 08.01.1992 г. Г. Б. П е подал заявление до ПК-Б /л.240-241 от делото/ за
възстановяване собствеността върху 27 земеделски земи, подробно описани по площ и
местност. В т.11 е описана нива от 2 дка в м.“Л“. С протоколно решение №.../29.01.1993 г.
на ПК-Б /л.236 от делото/ е признато и определено за възстановяване правото на
собственост на Г. Б. П върху 17 земеделски земи, сред които в т.9 е посочена нивата в м.“Л“.
Постановено е и решение №...-2 от 29.01.1993 г. /л.217-218 от делото/, с което е признато и
възстановено правото на собственост върху 6 земеделски земи, сред които под № 1 е
описана процесната нива.
Ответниците черпят права от договор за доброволна дела от 01.07.1955 г., с който Бта
А и Г. Пи и сестра им Й Па, са поделили имотите, останал в наследство от баща им Б П Н.
Г. П се е снабдил и с два нотариални акта – от 1979 г. и от 1992 г. за собственост по
наследство, доброволна делба и давностно владение връху дворно място, описано в
нотариалния акт от 1979 г. с площ от 1930 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ – ... и ХІV – ...,
кв.9 по плана на с.В-Б, при съседи: от две страни улици и от две страни блок на ТКЗС, а по
нотариалния акт от 1992 г. с площ от 1800 кв.м., съставляващо част от имот пл.№ ..., кв.9 по
плана на кв.В-Б, при съседи на реалната част: изток – улица, север – стопански двор на
земеделското стопанство кв.В, запад – Б Г и юг –Б А и Г. Б..
По делото са разпитани като свидетели П М В.ев, А С М, Ф П Т и С Ц К.
Св.В.ев твърди, че е познавал двамата Б А и Г., тъй като са съседи в кв.В в гр.Б.
Свидетелят знае за имот, който се намира на ул.“Р Д“ и ул.“Б Г“ и представлява нива около
2 дка в м.“Л“. Според свидетеля, ТКЗС в с.В е образувано през 1950 г., като нивата е била
стопански двор на ТКЗС. В.ев не може със сигурност да каже чия и била нивата, нито дали
двамата Б са се делили през 1950-та година. От В. А. обаче знае, че нивата е била тяхна.
В показанията си обяснява, че А П е имал и друг имот в гр.Б и това е имотът, в който
наследниците му живеят. В.ев сочи, че А Б. никога не е живял в имота, за който се води
делото, като оградата му е направена от наследниците на Г. Б..
Св.А М е също съсед на процесния имот. Обяснява, че първият имот, който граничи с
ул.“Р Д“, е на Г. П, а по продължение на улицата е имота на А П. Според свидетелката в
имота на Г. има стара къща, в която са живели допреди години всички. М твърди, че имотът
на А е свободен, не е застроен и граничи с този на Г. и с ТКЗС. Свидетелкатата разказва на
съда, че от съседи знае, че ТКЗС в с.В е образувано около 1950 г., когато А е имал имот в
м.“Л“ и това е именно имотът, за който тя дава показания. М сочи, че съседи на имота на А
са улица, имотът на неговия брат – Г., имот на двама Б, единия от които се казва И. и имот
на Е и С. Свидетелката няма впечатления за ползването на имота през 50-те години, тъй като
е родена 1948 г., но от съседите Е и Станка е чувала, че имотът е стопанисван от А.
Св.Т твърди, че познава Бта А и Г.. Според Т, Г. първоначално е живял в къщата на
баща си, а след това в къщата до ТКЗС на с.В. Свидетелката обяснява на съда, че ТКЗС в с.В
е образувано около 1950 г., когато Г. е бил вече направил къщата си и имота, в който тя е
изградена не е влизал в ТКЗС, бил е заграден с бодлива тел. Т сочи, че А не е ходил и не е
обитавал този имот, а е останал в старата къща.
Св.К живее в съседство на процесния имот. В показанията си твърди, че през 50-те
години Г. е живял на ул.“Р Д“ № 53 в кв.В. Съседи на имота му са били баба Б, а от
източната и северната страна - ТКЗС. Според свидетеля, наколо са били ливади и не е имало
други къщи, като имота е Г. е бил доста голям – около 3 дка. К обяснява, че този имот се е
стопанисвал винаги от Г., като А не е ходил в него, тъй като има друг имот на ул.“М И.ов“.
5
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че описаният в
дял ІІ от договора за доброволна делба имот от 4.000 дка е идентичен с имота, описан в
решение №.../01.09.2005 г. на ОСЗ-О К имот, представляващ ливада от 1.650 дка в м.“Л“,
въстановен с КВС като поземлен имот 0..., и с УПИ ХІІІ-... и УПИ ХІV-... от кв.9 по
регулационния план на с.В.
Относно описания от наследодателя на ищците земеделски имот, а именно нива от
2.000 дка в м.“Л“, посочения имот в договора за доброволна делба от 4000 кв.м. в м.“Л“,
писмото на ТКЗС от 07.07.1953 г. и имота, възстановен на Г. Б. П, вещото лице не е могло
да даде заключение за идентичност, доколкото липсват посочени съседи и подробно
описание на земеделската земя, така че тя да може да се идентифицира точно.
Според експерта, част от дворното място, описано в договора за доброволна делба с
площ от 4000 кв.м. в м.“Л“, с.В, при съседи: наследници на П И, С М, Г К, което е поставено
в дял на Г. П, е отредено за перцели ХІІІ-... и ХІV-..., кв.9, а другата част – с площ от 1800
кв.м. е останала извънрегулация, като последната е идентична с поземлен имот 0... от КВС,
по букви А, Б, В, Г, А.
Вещото лице не може да даде категоричен отговор на въпроса кога е образувано
ТКЗС в с.В, но от представено писмо от председателя на ТКЗС, което е датирано от
07.07.1953 г., прави извод, че към 1953 г. стопанството вече е било сформирано като към
този момент А П е внесъл 24.2 дка от земеделската си земя, а 9.4 дка са останали извън
ТКЗС.
От заключението по съдебно-графическата експертиза се установява, че почеркът,
отразен в подписа, положенн в мястото „договарящи: 1“ на договор за доброволна делба на
покрити недвижими имоти – наследствени от 01.07.1955 г., с нотариална заверка
№.../18.07.1955 г. на З С Д – общински съдия в с.В, Софийско, и почеркът, отразен в
представеното копие на подпис, отразяват псимено-двигателните навици на две различни
лица. При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице пояснява, че като сравнителен
материал при изследването е използвала неофициален документ, който не е подписан пред
нотариус, пред дирекция БДС или пред служители на МВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният е иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като има за предмет
установяване собствеността върху възстановена или подлежаща на възстановяване
земеделска земя. По своята правна природа това е установителен иск, с който се цели да се
установи правото на собственост към един минал момент – момента на образуване на ТКЗС.
Надлежен ищец по този иск е лицето, което твърди, че е било собственик на
подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ земя, респ. което твърди, че е наследник по закон
или завещания на бившия собственик. Надлежен ответник е лице, което претендира, че
спорният земеделски имот е бил собственост на неговия наследодател и собствеността
следва да бъде възстановена в негова ползва. Предпоставка за предявяване на иска е имотът
да е заявен за възстановяване пред ОСЗ, респ. ако е налице възможност такова
административно производство пред ОСЗ да бъде образувано.
В случая всички тези предпоставки са налице, поради което съдът намира предявения
иск за процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да докаже своето или на своя
наследодател право на собственост върху земеделската земя, предмет на спора към момента
на включването й в ТКЗС.
В настоящия случай ищците претендират право на собственост на наследодателя си
А Б. П върху процесната земеделска земя, представляваща нива от 2 дка в м.“Л“ с.В, на
6
основание наследство и давностно владение.
Както се посочи вече, наследодателите на страните са Б, синове на починалия на
10.11.1936 лв. Б П Н, като А Б. П е роден на 11.07.1901 г., а Г. Б. П – на 09.02.1921 г.
С оглед данните по делото и заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, настоящият състав приема, че наледодателят на А и Г. Пи е притежавал нива от
4.000 дка в м.“Л“, част от която е останала земеделска земя, а от другата част впоследствие
са образувани УПИ ХІІІ-... и УПИ ХІV-... от кв.9 по регулационния план на с.В. Извод в тази
насока се следва от посоченото от инж.М., че описаният в в дял ІІ от договора за доброволна
делба имот от 4 дка, е идентичен с описания решение №.../01.09.2005 г. на ОСЗ-О К имот,
представляващ ливада от 1.650 дка в м.“Л“, е въстановен с КВС като поземлен имот 0..., и с
УПИ ХІІІ-... и УПИ ХІV-... от кв.9 по регулационния план на с.В /отговора на въпрос № 3 от
заключението/. Очевидно към 1953 г., когато е било образувано ТКЗС в с.В, имотът, респ.
част от него, не е бил включен в регулационния план на с.В /събразно отразеното в договора
за доброволна делба от 01.07.1955 г., че се намира извън регулация/. Според чл.11, ал.1 от
Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. (отм. 1968 г.), върху внесената земя, която се намира
вън от регулационния план на населеното място, кооператорите запазват правото си на
собственост не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове. По силата на
чл.11, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. (отм. 1968 г.) собствеността на членовете
на ТКЗС върху внесената от тях земя, включена в регулационния план на селището се
запазва в нейните реални граници. Целта на тази разпоредбата е всеки кооператор да запази
дворното си място с жилищни и стопански сгради, необходими за задоволяване на нуждите
на домакинството му. В хипотезите, при които има действащ регулационен план на
населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските
постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си
на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел съобразно
разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), ако нямат друго дворно място с
жилищни и стопански постройки, включени в регулационния план на населеното място. В
тези случаи с оглед конкретните жилищни и стопански нужди на домакинството на
земеделския стопанин-кооператор, на домакинството може да се остави от дворното място
площ в размер и на повече от един урегулиран дворен парцел /в този смисъл решение № 189
от 5.08.2011 г., постановено по гр.д.№...50/2010 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК, решение №
88 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 6773/2013 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК и др. /.
В тази насока е и установеното при разпита на свидетелите и в частност на св.А С М
и св.Ф П Т. И двете свидетелки твърдят, че към момента на образуване на ТКЗС - около
1950 г., имотът, стопанисван от Г. е бил вече застроен от него. Според М, А П е имал свой
имот, съседен на този на брат му Г. П. Така дадените показания потвърждават извода, че
наследствената нива от 4.000 дка е била разделена, като в една част от нея Г. П е изградил
къща и е използвал земятя за задоволяване неждите на своето семейство, а другата част е
останала незастроена земеделска земя. Частта, използвана от Г. П не е внасяна в ТКЗС,
поради което и свидетелите, описвайки нейните граници, сочат като един от съседите
именно блоковете на ТКЗС.
Другата част от нивата е станала част от ТКЗС, като няма данни дали и кой я е внесъл
/не са представени опис-декларации за членство в ТКЗС, молби за членство в ТКЗС и др./. В
случая това е ирелевантно, доколкото чл.8, ал.1 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г.
(отм. 1968 г.) задължава всички членове на кооперативното стопанство да внесат в ТКЗС
своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята, която те
стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита
впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. Затова, по силата на цитираната
разпоредба от Примерния устав на ТКЗС, земята на всеки член-кооператор се приема за
внесена в стопанството, макар и същият да не я е изрично описал в опис-декларацията си за
7
членство в ТКЗС. В същото време при произнасянето си по иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
съдът следва да установи кой е бил собственик на земята към момента на масовизацията, а
не кой е нейн вносител в стопанството.
За да докажат претнциите си, ищците се позовават на извлечие от емлячния регистър,
въз основа на декларация от А П от 1949 г., на уведомление от председателя на ТКЗС-с.В и
на събраните гласни доказателства.
По отношение емлячния регистър, следва да се посочи, че той е официален
документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните земеделски имоти са негова
собственост. Въз основа на подадена декларация от собственика, регистърът се попълва от
съответното длъжностно лице, със заверка на съответната страница от емлячния регистър.
Това обаче не освобождава страната да докаже възникване правото на собственост на
съответното основание, посочено в декларацията и записано в емлячния регистър, като този
документ следва да се цени в съвкупност с всички останали събрани по делото
доказателства за установяване на заявеното придобивно основание.
В случая, видно от отразеното в извлечението от емлячния регистър /л.14 от делото/,
към 1949 г., А П е декларирал 20 земеделски земи, придобити единствено по наследство.
Сред тях под №... е посочил нива от 2.000 дка в м.“Л“. По делото обаче липсват данни /а и
не се твърди/ за извършена между наследодателите на страните и Й Па делба преди
образуване на ТКЗС в с.В, на оставените в наследство от Б П Н имоти. Поради това
отразеното в емлячния регистър, въз основа на декларацията на А П, не може да се приеме
за безусловно вярно по отношение обема права, заявен от А П.
С исковата молба ищците заявяват като придобивно основание освен наследство, и
придобивна давност давност. Доколкото обаче в хода на производството не се установи /а и
не се твърди/ Б Н да е извършил приживе делба на имотите между синовете си, следва да се
приеме, че владението върху тях по смисъла на чл.79 от ЗС /респ. чл.2, ал.2 от от Закона за
давността – отм./ би могло да бъде установено от всяко едно от децата му едва след 1936 г.,
като то може да продължи владението на своя наследодател или да установи такова за себе
си.
Във всички случаи, за да бъде придобит по давност даден имот, то върху него следва
да е упражнявана спокойно, явно и необезпокоявано трайна фактическа власт, в случая в
продължение на 20 години (чл.34 от Закона за давността – в сила до отм. му с влизане в сила
на ЗС – обр. Изв, бр.92/1951 г., приложим с оглед §4 от Преходните правила на ЗС) с
намерение за своене (доколкото се касае за наследствен имот презумпцията за намерението
за своене в случая не се прилага). Допустимо е придобИ.е в по-кратък период от време ако
владението е получено на юридическо основание и от лице, за което владелецът е уверен, че
е собственик на вещта и е могъл да му прехвърли собствеността върху нея /чл.29 от Закона
за давността – отм./. В чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ пък е предвидено придобивната давност,
започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на
писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, да не се прекъсне с
включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни
земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации. Тази разпоредба е наложена от практиката по прилагането на закона, свързана
с невъзможността на фактическите притежатели на земята да удостоверят с надлежно
оформени актове, придобИ.ето на собствеността, тъй като във времето преди 1945-50 г.
сделките със земеделски имоти не винаги са били извършвани по нотариален ред, а и с
частни договори. Предназначението на цитираната норма е да се съобрази със
съществуващата житейска практика от онези години и общите правни принципи за
справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, които са несъвместими с
възможността да се дерогират фактически извършени разпореждания със земята, само
защото те не са нотариално удостоверени. Като се изхожда от тази законодателна цел, годен
8
документ по смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ може да бъде всяко писмено материализирано
изявление, което съпоставено и с другите установени по делото факти, представлява
основание за владение.
В случая ищците не представят, а и не твърдят техния наследодател А П да е
установил фактическа власт върху процесния имот в м.“Л“ въз основа на писмен акт по
смисъла на чл.29 вр. чл.32 от Закона за давността /отм./, респ.на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ.
С оглед на това, за да бъде придобит процесния имот въз основа на наследство и
давностно владение, А П е следвало лично или чрез друго лице, да е осъществявал
спокойно, явно и необезпокоявано фактическа власт връху него с намерение за своене в
продължение на 20 години преди образуване на ТКЗС. Доказателства в тази насока не се
събраха, вкл. и от разпита на изслушаните свидетели, водени от страните. Тук следва да се
отбележи, че за да се завърши фактическия състав на придобивната давност, то А П следва
да е установил владение най-късно през 1933 г. /20 години преди образуване на ТКЗС, за
което има категорични данни, че е функционирало в с.В към 1953 г./, т.е. приживе на своя
наследодател. Както вече се посочи, по делото липсват ангажирани доказателства както за
това А П да е завладял имота на своя баща Б Н, на когото да е противопоставил своето
владине, така и за това Б Н е доброволно да е отстъпил владението на сина си А П.
Нещо повече – ищците не установиха и основанието и момента на придобИ.е на
имота от Б П Н, но доколкото и двете страни черпят права от възникнало наследствено
правоприемство от това лице, съдът намира, че този въпрос не следва да се изследва
подробно в настоящето производство.
Според правилата за разпределяне на доказателствената тежест, при иск по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ ищците следва да установят, че те, съответно - наследодателят им, са били
собственици на процесната земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС на
заявеното придобивно основание. Дали ответниците са придобили имота по някакъв начин,
е без значение за ищцовото доказване, тъй като недоказването на правата на ответниците не
води автоматично до извод в полза на правата на ищците /в тази насока решение № 164 от
10.03.2009 г., постановено по гр. д.№ 5954/2007 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. С оглед на
това, съдът не обсъжда подробно наведените от ответниците доводи за възникване правото
на собственост на процесния имот в патримониума на наследодателя им Г. П, и в частност
оспорения от ищците договор за доброволна делба.
По така изложените съображения съдът намира предявения иск за изцяло
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, единствено ответниците имат право на разноски, каквото
искане са направили и пълномощникът им е представил списък по чл.80 от ГПК /л.325 от
делото/. Съдът констатира, че вписаните в същия разноски от 1200.00 лв. за адвокатски
хонорар са реално заплатени, съобразно отразеното в представените два броя договори за
правна защита и съдействие, и следва да бъдат присъдени в пълния им размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“В“ № 188,
В. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 13, А. З. Р., ЕГН **********, с
адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, Т. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“
№ 15, З. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, З. Ж. Р., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, ул.“З С.“ № 16, Б. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“З С.“ №
9
16, и Р. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“Х Б“ № 20, за признаване за установено по
отношение на И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9, и Г. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9, че наследодателят на ищците - А Б. П, бивш жител на
гр.Б, кв.В, починал на 16.03.1970 г., е бил собственик на към момента на образуване на
ТКЗС - В, на нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност «Л“, при съседи :
улица, стопански двор на ТКЗС- В, Б Г и Г. Б. П, заявена за въстановяване с пореден №... от
преписка по заявление вх.№ ... от 27.01.1992г. на Общинска Поземлена Комисия -гр, Б
/понастоящем Общинска служба по земеделие „З“/.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“В“ № 188, В. А. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 13, А. З. Р., ЕГН **********, с адрес
гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, Т. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15,
З. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, З. Ж. Р., ЕГН **********, с
адрес гр.Б, ул.“З С.“ № 16, Б. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“З С.“ № 16, и Р. К. А.,
ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“Х Б“ № 20, да заплатят на вески един от ответниците И. Г.
Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9, и Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б,
ул.“В“ №...9, сума в размер на по 600.00 лв., представляваща направен разход за адвокатско
възнаграждение по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10