№ 1006
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20221100500948 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20172804/17.08.2021г. по гр.д. № 4866 по описа за 2020г. на Софийски
районен съд, 176 –ти състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК , че
„АЛК”АД, ЕИК ******* гр. София дължи на Р. Б. Ц. сумата от 488.96 лв. (левова
равностойност на 250 евро) на основание на чл. 7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) №
261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети вр. с чл. 65 от ЗГВ за закъснение при изпълнение на
чартърен полет № VВB 4002 от Ираклион (Крит) до София, определен за изпълнение на
следното разписание – излитане от летище Ираклион (Крит) на 07.05.2017г. в 20.00 ч. и
кацане в 21.20ч. на летище София. С посоченото решение ответникът „АЛК”АД, ЕИК
******* гр. София е осъден да заплати на Р. Б. Ц. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
325 лв. разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 68361/2018г. на СРС, 176
състав, както и сумата от 325 лв. – съдебни разноски в исковото производство.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от ответника по исковете
– „АЛК”АД, ЕИК *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.М..
Въззивникът е изложил съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответника по отговора на исковата
молба. От твърденията в исковата молба не ставала ясно ищецът дали претендира
обезщетение за закъснение при излитане или при кацане на самолета, не били представени
доказателства че ищецът има потвърдена резервация за полета, представения по делото
документ не бил на български език, не бил представен превод на български език,
неправилно било прието от СРС че това е самолетен билет, не било установено ищецът да е
закупила такъв. Оспорва наличието на облигацинно правоотношение между страните.
1
Оспорва наличие на закъснение повече от три часа. Оспорил е претенцията на въззиваемия
за обезщетение като прекомерно. Моли за отмяна на решението в обжалваната части и
постановяване на ново, с което исковите претенции на въззиваемата страна да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. поради липса на доказателства за
плащане на такива, евентуално – поради прекомерност на претендираното възнаграждение
за адвокат.
В срока по чл. 267 ГПК е постъпил отговор на въззивнатга жалба от въззиваемата страна
– ищец в първоинстанционното производство – Р. Б. Ц., в която е изразено становище за
неоснователност на същата.Наведени са твърдения, че решението е правилно в обжалваната
част. Установено било по делото че процесният полет е изпълнен с повече от 3 часа
закъснение, самолетът кацнал повече от 3 часа закъснение в крайната дестинация. Приетата
по делото бордна карта установявала че самолетен билет е закупен, че се е явила навреме на
летището, че е била в списъка на пътниците за полета. Бордната карта била издаден от
превозвача документ и установявала правото й да се качи на самолета, тоест установявала
облигационното правоотношение по договора за въздушен превоз. Тази карта се издавала,
ако пътникът се яви поне 45 минути преди полета и издаването й установявало това
обстоятелство. В писмото на ответника от 04.07.2017г. било признато закъснението. Не
били посочени и доказани извънредни обстоятелства, които да освободят ответника от
отговорност за обезщетение. Претендира е разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 3083036/24.10.2018г. ищецът Р. Б. Ц. е поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „АЛК“ АД, ЕИК ******* гр. София за сумата
от 258.75 евро, представляваща обезщетение в размер на 250 евро и възстановяване на
разноски за храна и напитка в размер на 8,75 евро съгласно чл. 7, §1 буква а) от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2024 г. за създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда или
отмяна или голямо закъснение на полет VBB2004 от Ираклион до София на 07.05.2017г.
заедно с законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата. На 24.11.2019г., по ч. гр. д. № 68361/18 г. на СРС, 176 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и
сторените разноски в заповедното производство в размер на 325лв., от които 25 лв.
държавна такса и 300лв. възнаграждение за адвокат.
Ответникът „АЛК“ АД, ЕИК ******* гр. София, представляван от изпълнителния
директор В.К. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 30.12.2019г. в което е посочил, че не
дължи претендираните суми, защото липсва облигационно правоотношение между
страните. Между страните не е имало резервиран билет, по силата на който заявителката да
е била пътник в посочения полет. Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 28.01.2020г. Исковата молба срещу ответника
„АЛК“ АД, ЕИК ******* гр. София е подадена на 30.01.2020г. /в срока по чл. 415 ГПК/.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор, но само в рамките на заявените с бланкетната въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни норми. Във връзка с доводите, изложени във въззивната
жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Р. Б. Ц. срещу „АЛК”АД, ЕИК
*******, с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 7,
т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети вр. с чл. 65 от ЗГВ
сумата от 250 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи обезщетение за закъснял полет VBB 4002 от Ираклион
(Крит) до София на 07.05.2017г. , както и за законна лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното плащане на
сумата, както и сторените по делото разноски. Навела е твърдения, че с ответника сключили
договор за въздушен превоз, съгласно който ответникът следвало да изпълни полет № VВB
4002 от Ираклион (Крит) до София, определен за изпълнение по разписание на 07.05.2017г.
в 20.00 часа. Същият е изпълнен на следващия ден - 08.05.2017г. сутринта в 3.30ч. паради
технически проблем на самолета, удостоверен от летищните власти. По изложените
причини за ищцата е възникнало възниквало право на обезщетение от 250 евро. Посочила е,
че поискала на 13.09.2018г. с покана от ответника да й изплати обезщетението. Ответното
дружество не е отговорило на поканата. Ищецът твърди, че представената с исковата молба
бордната карта установявала правоотношението по договора за превоз, явяването й на време
за полета. Полетът бил на разстояние под 1500км. Претендирала е разноски.
Ответникът „ АЛК”АД, ЕИК ******* в предоставения срок за отговор е оспорило
исковете. Навело е твърдения, че не бил сключвал договор за чартърен полет с ищеца
включително и за полет № VВB 4002 за 07.05.2017г. Нямало договор между страните за
въздушен превоз. Преводът на представените с исковата молба документи не бил точен и
пълен. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ищеца за
разноски.
По делото е приет като писмено доказателство договор за организиране на пътуване №
73516/25.04.2017г., сключен между ищцата и туроператор „А.Х.И.“ АД. Предмет на
договора е почивка на остров Крит с чартърен полето от София за периода от 04.052017г. до
08.05.2017г. с включена в цената билети летищни такси за чартърен полет София-
Ираклион –София, с номера VBB 4001 и VBB 4002. Полет VBB 4001 излита в 17.30ч. от
летище София и каца в 19.00ч. в Ираклион, а полет VBB 4002 излита в 20.00 часа от летище
Ираклион и кача в 21.30 ч. на летище София. Прието е неоспорено от страните изчисление
на разстояние между гр. София и Ираклион при полети, съгласно които същото под 1500км.
Не е оспорено от ответника, че кодът му като авиопревозвач ICAO е VBB.
По делото е приета бордна карта издадена от ответника „АЛК”АД за пътник Р.Ц. за
полет № VВB 4002 за 20.00ч. на 07.05.2017г. по маршрут Ираклион – София, от която е
видно, че тя се е чекирала на летището в 19.30ч.
По делото е представено удостоверение от гражданската авиационна администрация на
международно летище Ираклион „Н.К.“, с превод на български език, от 08.05.2017г., от
което е видно, че полет VBB 4002, определен за изпълнение на 07.05.2017г. в 20.00 часа
фактически е излетял на 08.05.2017г. в 3.30ч. поради технически проблем със самолета.
Прието е и неоспорено от ответника писмо – покана, изпратено по електронна поща,
съгласно което ищецът чрез пълномощник е поискала от ответника да й изплати
обезщетение за закъснял с повече от 3 часа полет № VВB 4002 на 07.05.2017г. по маршрут
Ираклион – София.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция пълномощникът на въззивника „АЛК”АД
- адв. В.М. потвърди, че дружеството е изпълнило полет на 07.05.2017г. по маршрута
Ираклион – София.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
3
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) №
261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети.
При така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е въздушен
превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник,
който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл.
3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за въздушен превоз на пътници, че си е изпълнил задълженията по договора, като се
е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е осъществен
със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета,
поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е
била под 1 500км., поради което и размер на обезщетението е 250евро.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че закъснението на
полета се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
ако са били взети всички необходими мерки- хипотеза на чл. 5, т. 3 от Регламент №
261/2004.
По делото са установени обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004,
поради което и съдът приема, че разпоредбите на Регламент 261/2004 са приложими. Не се
спори, че ответникът е въздушен превозвач от Общността. Установява се от приетите
доказателства, че ищецът е пътник, заминаващи от летище, в държава-член на Общността.
Приетата по делото бордна карта, издадена от ответника на ищеца е за полет № VВB 4002 за
20,00ч. на 07.05.2017г. по маршрут Ираклион (Крит) - София. Тази бордна карта е
представена по делото във вида, в който е издадена от въззивника на въззиваемия, същата
сочи достатъчно ясно както за страните, така и за съда обозначение на горепосочените
обстоятелства, поради което и неоснователни са оплакванията на ответника срещу
приемането на този документ като доказателство по делото от СРС.
Съдът приема, че приетата по делото бордна карта установява, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като
ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със самолетен полет № VВB 4002
на 07.05.2017г. по маршрут маршрут Ираклион (Крит) - София с обявен час за излитане в
20,00ч, ищецът е заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за
резервация. Издаването на бордна карта от ответника по исковете, изявлението му пред
въззивна инстанция, удостоверението от летищните власти, че полетът е изпълнен на
08.05.2017г. в3.30 ч. поради технически проблем на самолета, изявлението на
пълномощника на въззивника, че е изпълнил такъв полет са достатъчни, за да се приеме, че
ищецът е бил навреме на летището за регистрация и че полетът е изпълнен със закъснение
повече от 3 часа. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника
да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на
пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на
борда, баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта от ответника на ищеца с часове на
полета, обявени по разписание, извършването на превоза от ответника, отговора на
ответника съдържащ признание за закъснението на полета с повече от 3 часа, установяват
по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. На бардната карта е карта е
посочен е час на регистрация на ищцата на летището - 19.30ч., поради което е
неоснователно твърдението на въззивника, че ищцата е не е била на процесния полет. Тази
карта се издава от ответника, поради което се приема, че с нея са установено неизгодни за
него обстоятелства, а именно, че е е налице облигационно провоотношение между страните,
и че ищчатасе е явила за полета на летището в 19.30 ч. , когато е била чекирана.
4
Съдържанието на бордната карта, не е оспорено от ответника. Информация, която е
отразена в нея е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да
докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на
наведените от ответника твърдения, че обявения час не е спазен от ищеца. Такива
доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че събраните по
делото доказателства установяват, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Следва
да се посочи, че извънсъдебното поведението на ответника по отправеното искане на ищеца
за плащане на обезщетение за закъснения полет, не съдържа оспорване на нито едно от
твърденията на ищеца за фактите, че е пътник на полета, че е имало закъснение повече от 3
часа, а само са наведени бланкетни твърдения, че ищецът не е в облигационни отношения с
превозвача. Това поведение на ответника при съобразяване на доказателствената му тежест
за обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно / че самолет
е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране на доказателства за тях, а същевременно
ответникът като превозвач по процесиня договор разполага с възможност да ангажира
/няма пречка да посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/
обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е изпълнен със
закъснение повече от 3 часа.
По делото не се спори, че разстоянието на превоза от летище Ираклион до София е под
1500км. При така установеното и по съображения изложени по-горе за установеното по
делото обстоятелство, че полетът и закъснял повече от 3 часа, то съдът приема за установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника по чл. 7, т.1, буква „б” от Регламент
262/2004 за заплащане на обезщетение от 250 евро. Действително, това обезщетение
Регламентът предвижда за отменени полети. Закъснението на полет с 3 часа или с повече
(достигнали своя краен пункт с 3 часа или повече след определения от превозвача час на
пристигане по разписание), обаче, се приравнява на отменен полет съгласно Решение на
Съда на европейските общности от 23.10.2012г. по преюдициални запитвания по съединени
дела С-581/2010 и С-629/2010, което е задължително за настоящия състав съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК. При така възприето съдът приема, че ищецът има право на
обезщетение по чл. 7 от Регламента.
По делото не са наведени конкретни твърдения за факти, съответно не са ангажирани
доказателства за такива, които да обосноват извод, че закъснението се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички
необходими мерки- хипотеза на чл. 5, т. 3 от Регламент № 261/2004.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на районния съд, то решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се постави
отговорността за разноски на въззиваемия и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата от 300лв. представляващи разноски за адвокат в производство пред
СГС, за което е представен и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивникът чрез процесуалния си представил е направил своевременно възражение за
прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 300 лв. Претендираният от въззиваемата страна адвокатски хонорар не
надвишава този размер, поради което следва да се присъди претендирания размер от 300лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 20172804/17.08.2021г. по гр.д. № 4866 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 176 –ти състав.
ОСЪЖДА „АЛК”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
*******, представлявано от изпълнителния директор В.Н.К. да заплати на Р. Б. Ц. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от общо 300лв. (триста лева), представляващи съдебни разноски за възнаграждение за
адвокат в производството пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6