№ 861
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Ж. Офицерска
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Ж. Офицерска Търговско дело №
20241100901259 по описа за 2024 година
Делото е образувано по подадена от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, искова
молба, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове против „ИНСПАЙЪР
ОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1618, кв.
Павлово, ул. Ветрушка № 1А, представлявано от П.Ц.С. – управител, с правно основание чл.
79, ал.1, чл. 86, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, за сумите, както следва:
4 338.52 лева – главница за цена на предоставени далекосъобщителни услуги по
договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент *********, партида
*********, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г. за периода 09.06.2023- 08.11.2023
г.
1 651.72 лeва – неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане за
периода 09.06.2023-12.07.2023 към договор ID на клиент *********, партида
*********, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г.;
39 731.61 лева - неустойка по договор ID на клиент *********, партида *********, ID
на договор М7025037 от 25.01.2023 г.
4 204.20 лева - мораторна лихва за забава плащането на главниците до датата на
подаване на исковата молба, от които 303.42 лева мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 12.08.2023 - 18.06.2024 г., 155.47 лева
мораторна лихва върху вземането за месечни вноски по договор за продажба на
изплащане за периода 13.07.2023 - 18.06.2024 и 3 745.31 лева мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 13.07.2023 - 18.06.2024 г.
Претендира се и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства. Прието е заключение на
допусната ССчЕ.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за електронни
съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********, ID на договор М7025037
от 25.01.2023 г., като за всяка отделна услуга или пакет от услуги са сключени приложения,
1
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, както и
дължими неустойки и обезщетения. Твърди се, че с Приложения № 1/25.01.2023 г.,
Приложение № 2/06.02.2023 г., Анекс от 09.05.2023 г. и Приложение № 1/25.05.2023 г. са
активирани мобилни електронни съобщителни услуги, коиот ищецът е предоставял на
ответника за мобилни номера **********, **********, ****, ****, **********, ****, ****,
****, **********, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, **** и
****. Твърди се, че към договора от 09.05.2023 г. е закупен на изплащане мобилен апарат за
сумата от 2 831.52 лева, с първоначална вноска от 117.98 лева и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 117.98 лева. Твърди се, че до месец юни 2023 г. абонатът е заплащал използваните
услуги, след което е спрял да плаща, като за дължимите суми били издадени фактура №
*********/12.07.2023 г., с падеж 11.08.2023 г. за периода 09.06.2023 г. – 08.07.2023 г. на
стойност 269.46 лева, фактура № ********* от 14.08.2023 г. с падеж 13.09.2023 за периода
09.07.2023-08.08.2023 г. на стойност 38,68 лева, фактура № ********* от 13.09.2023 с падеж
13.10.2023 г. за периода 09.08.2023-08.09.2023 г. на стойност 3 984,61 лева, фактура №
********* от 12.10.2023 г. с падеж 11.11.2023 г. за периода 09.09.2023-08.10.2023 г. на
стойност 30,52 лева, фактура № ********* от 13.11.2023 г. с падеж 13.12.2023 г. за периода
09.10.2023-08.11.2023 г. на стойност 15,25 лева, а по договора за продажба на изплащане –
фактура № ********* от 12.07.2023 г. с падеж 11.08.2023 г. за периода 09.06.2023-08.07.2023
г. на стойност 117,98 лева и фактура № ********* от 12.07.2023 г. с падеж 12.07.2023 г. за 13
месечни вноски на стойност 1 533,74 лева. Сочи се, че преди изтичане срока на договора по
всяко от приложенията, абонатът е пренесъл мобилни номера към друг оператор, а поради
виновно неизпълнеие на задълженията – неплащане на дължимите месечни суми, за
мобилна услуга за номер ****, договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор,
считано от 24.11.2023 г. Поради предсрочното прекратяване на договора по причина на
абоната, ищецът е начислил дължими неустойки по т. VIII.1 от Приложение № 1/25.01.2023
г., т.3.5 от Анекс от 09.05.2023 г. и т. VIII.1 от Приложение № 1/25.05.2023 г. в размер на
месечните абонаментни такси, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
срока за ползване за съответната SIM карта. За дължимите неустойки били издадени сметки
на обща стойност 39 731.61 лева, както следва: сметка ********* от 12.07.2023 г. с падеж
12.07.2023 г. на стойност 27 002,11 лева, включваща неустойки за пренесени номера по 18
месечни такси по 34.59 лв. за номера ****, ****. ****,****,****,****, по 22 месечни такси
по 500 лв. за номера **** и ****, по 18 месечни такси по 30 лв. за номер **** и 21 месечни
такси по 34.59 лв. за номер ****; сметка № ********* от 12.07.2023 г. с падеж 12.07.2023 на
стойност 12 245,24 лева, включваща неустойки за пренесени номера по 18 месечни такси по
34.59 лв. за номера **** и **** и 22 месечни такси по 500 лв. за номер ****, и сметка №
********* от 24.11.2023 с падеж 24.11.2023 на стойност 484,26 лева, включваща неустойка в
размер на 14 месечни такси по 34.59 лв. за номер ****. Поддържа се, че ответникът не е
заплатил дължимите суми, поради което се иска осъждането му да ги заплати, ведно с
дължимите лихви за забава.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв.
Съдът, като разгледа доказателствата по делото и събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно
основание чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1 и чл. 92 ЗЗД.
Между страните не се спори и се установява от доказателствата по делото, че са
сключили посочените в исковата молба и уточнението договор за електронни съобщителни
услуги ID на клиент *********, партида *********, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г.
и съответните приложения към него, по силата на които ищецът се е задължил да предостави
на ответника описаните в тях услуги, а последният – да заплаща в уговорените срокове
дължимите суми за фиксирани абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги, като и вноските по договора за продажба на изплащане на закупеното мобилно
устойство.
2
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол за закупено крайно
устройство, същото е предадено на ответника в деня на подписване на договора – 09.05.2023
г.
По делото са представени приложенията към съответния договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, свързани с условията за ползване на съответния посочен
тарифен план и цените на допълнителните услуги, както и „Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, като съгласно чл.54.12 от
Общите условия, „Договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1
в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена“.
Във всяко Приложение, раздел „Отговорност“, е уговорена клауза за неустойка,
съгласно която ако достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на която и
да е от услугите бъде прекратен по инициатива/искане или по вина на абоната преди
изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок за ползване за съответната SIM карта/номер.
Между страните няма спор, че уговорените услуги са предоставени на абоната.
Във връзка с използваните услуги, дължимите вноски за продаденото на изплащане
устройство и начислените неустойки мобилния оператор издал съответните фактури и
сметки, които видно от неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, са редовно осчетоводени в счетоводството на оператора, и са
в общ размер на 45 721.85 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД за неплатена цена на ползвани мобилни
услуги:
По така предявените искове, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на правоотношение по договор с ответника с изложеното в исковата
молба съдържание, че той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора
задължения
В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
Ищецът „А1 България“ ЕАД основава претенцията си на договор за електронни
съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********, ID на договор М7025037
от 25.01.2023, по силата на които дружеството е предоставило на ответника мобилни услуги
при условия и цени, уговорени в допълнителните приложения, съставляващи неразделна
част от договора.
Съобразно събраните доказателства и предвид твърденията на ищеца и липсата на
оспорване в преклузивния срок по чл. 367 ГПК на истинността на договора и приложенията,
от които ищецът черпи правата си, следва да се приеме, че между тях са били налице
облигационни правоотношения по валидни и обвързващи ги договори за мобилни услуги.
Не се спори и относно изправността на мобилния оператор по правоотношенията, поради
което съдът приема за установено в процеса изпълнение от страна на ищеца на поетите с
договора задължения да предостави на абоната уговорените услуги в обема, който е
остойностен посредством издадените фактури и който – съобразно заключението на вещото
лице съответства на претендираните суми. В представените фактури и приложенията към
тях подробно са посочени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано
задължението към мобилния оператор, и доколкото не се твърди неправомерна намеса от
3
страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, следва
да се приеме, че същите са му доставени и той дължи заплащане стойността им в уговорения
между страните срок.
Ответникът не възразява и не представя доказателства за погасяване на задълженията
си по тези фактури, поради което предявените искове за главница за ползвани
далекосъобщителни услуги се явяват изцяло основателни и доказани.
По иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД за неплатена цена на закупено на изплащане мобилно
устройство:
По така предявения иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.наличието на облигационни правоотношения по договор с ответника с
изложеното в исковата молба съдържание, 2. че той е изправна страна и е изпълнил
произтичащите от договора задължения да предостави на ответника посоченото в договора
устройство, както и 3. размера на неплатените вноски по продажната цена. При
установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си.
По делото се установява от представените писмени доказателства, че страните са
сключили договор за продажба на изплащане на мобилно устройство – телефонен апарат
Apple iPhone 14 Pro, по силата на които ищецът е предоставил вещта на ответника, за което
между тях е подписан съответният приемо-предавателен протокол. Ответникът не оспорва,
че е преустановил плащането на разсрочените вноски по цената на устройството.
Видно от заключението на ССчЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно, неплатените суми за цена на продаденото мобилно
устройство е общо в размер на 1 651.72 лв., поради което предявения иск се явява изцяло
основателен и доказан.
По иска с право основание чл. 92 ЗЗД:
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да доказва настъпване на вреди и техния размер. В това се изразява
типичната за неустойката обезщетителна функция.
По така предявения иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.наличието на облигационни правоотношения по договори с ответника с
изложеното в исковата молба съдържание, 2. че той е изправна страна и е изпълнил
произтичащите от договора задължения да предостави на ответника далекосъобщителни
услуги за процесния период; 3. наличие на неустоечни клаузи с посоченото съдържание –
ангажиране отговорността на ответника при едностранно предсрочно прекратяване на
договорите, по искане или поради неизпълнение на ответника; 4. едностранно предсрочно
прекратяване на договорите по искане или поради неизпълнение от страна на ответника на
произтичащите от тях задължения, както и 5. конкретния размер на неустоечните вземания.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията си.
Ищецът основава исковете си по чл. 92 ЗЗД на твърдения, че договорите за
предоставяне на далекосъобщителни услуги са прекратени по вина на абоната – ответник по
исковете, поради което по всеки от договорите са му начислени неустойки, предвидени в
съответното приложение или анекс, в размер на оставащите до края на срока на съответния
абонамент месечни такси.
Ответникът не е оспорил твърдените с исковата молба факти за прекратяване на
договорите и преустановяване достъпа до услугите едностранно от оператора на посочените
дати, нито наличието на предпоставките за такова едностранно прекратяване, поради което
съдът е приел обстоятелствата за безспорни с доклада по делото по чл. 146 ГПК.
Неоспорените от страните факти следва да се приемат за безспорни между тях и
4
неподлежащи на доказване в процеса, т.е. съдът няма задължение служебно да изследва
осъществили ли са се в обективната действителност такива факти, след като ответникът не
ги оспорва. Единственото служебно задължение на съда е да приложи към така безспорните
факти правото, включително императивна правна норма, ако такава съществува, макар и
ответникът да не е навел изрично възражение в тази насока.
Съдът е длъжен да следи служебно за валидността на клаузи в договори, дори при
липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага
от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си
значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014
г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойки за вредите от развалянето поради
неизпълнение или прекратяването на договорите по инициатива на абоната, но само в
рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а в случаите на потребители – физически лица и
като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед
конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС.
В разглеждания случай, по отношение иска за неустойка за неизпълнение, при
извършената служебна проверка на валидността на неустоечните клаузи не се установява
нищожност на същите поради противоречие със закона или добрите нрави. Касае се до
уговорена между търговци компенсаторна неустойка за разваляне на срочния договор
поради неизпълнението му от страна на абоната, както и за прекратяване на договора по
инициатива на абоната преди изтичане на срока му, в размер на стандартните месечни
абонаментни такси за остатъка на срока на договора, която уговорка, нито съобразно начина
на уговарянето и, нито съобразно данните по делото противоречи на закона и/или добрите
нрави. В конкретния казус потребителят-абонат е сключил договори (съответните
приложения към основния договор) за ползване на мобилни услуги - 22 мобилни номера -
SIM карти, а дължимата неустойка е формирана като сбор от неустойките за прекратяване на
договора преди изтичане на срока му по вина на абоната за всяка уговорена и предоставена
услуга. Размерът на неустойката за прекратяване на договора по отношение на един мобилен
номер възлиза на средно 1 800 лева, като освен че такъв размер не е неморален, той е
обусловен и от поведението на абоната, по чиято вина договорите са прекратени в началото
на срока им. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС са разяснени предпоставките, при които уговорена в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Според дадените с решението указания, преценката
дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. С оглед на това, че правопораждащият процесното правоотношение факт е
двустранна търговска сделка, приложима е разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, съгласно която
неустойката по търговска сделка, сключена между търговци, не може да бъде намалявана
поради прекомерност. Следователно от значение за валидността й е не размерът и и как е
определен (или се определя) той, а дали е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая се касае до срочен договор
за предоставяне на услуги, сключен между търговци. Към момента на сключването му
интересът на кредитора от изпълнението е свързан не само с получаване на абонаментните
5
такси, а и със заплащането на цените на изходящи гласови повиквания, съобщения, трафик
на данни за мобилен интернет и пр., т.е. интересът на кредитора е свързан и с
действителното ползване на предоставените услуги над включените в дължимата месечна
абонаментна такса. Така при предсрочно прекратяване на договора той ще е лишен не само
от абонаментните такси, но и от цената на действително ползваните услуги, които ги
надхвърлят. Тяхната дължимост следва да се отнесе към договорения двугодишен срок на
предоставяне на услугите, тъй като преценката за нищожност на неустойката се прави към
момента на сключване на договора. Поради това така уговорената неустойка в размер на
уговорените абонаментни такси до края на срока на договора не излиза извън присъщата на
неустойката обезщетителна функция. Очакваните вреди за оператора се предопределят от
това в кой момент е прекратен договорът, като ако той е прекратен към края на изтичане на
срока му, естествено е очакваните вреди да са в по-малък размер. Следователно размерът на
неустойката е предпоставен от поведението на абоната. Същевременно не може да се
приеме, че размерът на неустойката надхвърля очакваните вреди от прекратяването, за
какъвто извод липсват обективни данни, но дори да ги надхвърля, това е възможно, наред с
други обстоятелства, да обоснове прекомерност на неустойката, което при сделките между
търговци не е основание за намаляване на неустойката съгласно чл. 309 ТЗ, следователно –
не е самостоятелен критерий за преценка излиза ли неустойката извън присъщите и
функции. Неустоечната клауза има за цел да обезщети мобилния оператор за вредите, които
би претърпял от предсрочното прекратяване на договора поради виновното неизпълнение от
абоната, без да е необходимо тези вреди да се доказват, и така уговорена тя не излиза извън
тази функция. С оглед характера на услугите, предмет на договорите между страните, следва
да се държи сметка и за това, че компенсаторната неустойка е предназначена да обезщети
оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й, направено с оглед
обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор за целия му срок на
действие. Внимателният анализ на наустоечните клаузи сочи и че те са уговорени с
присъщата на неустойката обезпечителна функция – да служи за обезпечение изпълнението
на договора от абоната до края на срока на договора, тъй като прави за него финансово
неизгодно да се откаже от договора. Същевременно клаузата има и санкционна функция,
каквато законът не забранява, и санкционира абоната като неизправен длъжник, което не е
противно на добрите нрави. Самата същност на неустойката е такава, че тя може да
надхвърля действително претърпените вреди, а при търговците – и многократно с оглед
разпоредбата на чл. 309 ТЗ, и в това се изразяват обезпечителната и санкционната и
функции. Т.е., в аспекта на съответствието с добрите нрави конкретната неустойка не следва
да се разглежда само с оглед нейната обезщетителна функция. Процесната неустойка е
уговорена между търговци, т.е. между професионалисти по отношение уговаряне на
съдържанието на търговските сделки, и съставлява санкция за договорно неизпълнение,
която санкция принципно неизправната страна в търговските правоотношения дължи.
Потребителят - абонат се е съгласил да ползва мобилни услуги, които доставчикът му
предоставя срещу цена, намалена със съответните отстъпки именно поради дългосрочния
характер на правоотношението, съответно прекратяването на последното следва да бъде
санкционирано с дължимост на неустойка.
На последно място по разбиране на настоящия състав, в случая е неприложима
аналогия с приетото в решение № 110/21.07.2016г. по т.д.№ 1226/2015г. на ВКС, І т.о., че
уговорката за неустойка в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване от наемателя
на договор за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Договорът за предоставяне на мобилни услуги има особености, вкл. по отношение
вида на насрещните престации, които го отличават от договора за наем, поради което
изводът за нищожност на неустоечната клауза при договор за наем, както и при договор за
финансов лизинг, съобразно приетото напр. в решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. №
2659/2014 г. на ВКС, I т.о, решение № 43 от 26.05.2016 г. по т.д. № 3027/2014 г. по описа на I
т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. и решение № 50 от
30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г., І т.о., не може да се приложи по аналогия към настоящия
6
случай. За да обоснове нищожност на уговорената неустойка при предсрочно прекратяване
на договор за наем ВКС приема, че ако неустоечната клауза се приложи, наемодателят по
прекратения договор за наем ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на
вещта, т.е. наемодателят ще получи както остатъчния наем, така и връщане на вещта, като
може да я отдаде отново под наем и да събира нов такъв. При договора за предоставяне на
електронни услуги престацията е различна – не се предоставя вещ за временно ползване, а се
предоставя достъп до сигнал с конкретни параметри, предоставян по електронни
съобщителни мрежи. Сигналът се излъчва независимо дали абонатът ползва електронните
услуги. При прекратяване на договор с абонат и съответно – спиране на сигнала, мобилният
оператор не може образно казано да „си прибере“ обратно същия сигнал, да го съхрани и да
го предостави на друг абонат за остатъчния срок от договора и при същите условия. Освен
това при договорите за наем и за лизинг дължимите от наемателя/лизингополучателя
престации са фиксирани, докато при договора за предоставяне на електронни услуги
фиксирана е само минималната дължима месечна вноска, която има характер на такса, но
както се каза по-горе, насрещната престация не се изчерпва само с тази такса, а се дължи и
цената на всички ползвани над този размер услуги. На следващо място - предоставянето на
услугата достъп до електронна съобщителна услуга е регулирана дейност директно на ниво
ЕС. Създадена е регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги - Директиви
2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета. През 2015 г. е приета Стратегия за цифровия единен пазар за Европа,
в която, наред с друго, са посочени мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във
високоскоростни широколентови мрежи, равнопoставени условия на конкуренция за всички
участници на пазара, по-ефективна регулаторна институционална рамка. През 2018 г. е
приета Директива 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни
съобщения, която съдържа правила за регулирането на електронните съобщителни мрежи и
услуги. На национално ниво предоставянето на електронни съобщителни услуги се урежда
от Закона за електронните съобщения, и се регулира от Комисията за регулиране на
съобщенията. Посоченото европейско законодателство изисква от мобилните оператори да
заплащат предварително такси за ползването на радиочестоти, административни такси,
такси за права за изграждане на инфраструктура и др. /размерът на таксите се определя от
националните органи/, да извършват инвестиции, вкл. монтаж на антенни инсталации, да
поддържат мрежата, като плащат и разходи за наем, енергия, да развиват качеството на
услугите като предоставят иновационни услуги, да постигат по-голямо географско
покритие, да поддържат конкурентно ниво на цените на предоставяните услуги, да
поддържат базисни услуги за потребителите /обикновено предназначени за уязвими групи в
обществото/ и т.н. Пазарът на предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги е
регулиран, като цената, на която мобилните оператори предоставят услуги на
индивидуалните абонати, се определя от посочените по-горе инвестиционни и оперативните
разходи, от търговската им печалба, както и от броя на абонатите. Инвестиционните и
оперативните разходи се осигуряват от възнагражденията, които абонатите плащат за
предоставените им услуги. Тъй като европейското законодателство изисква извършването на
инвестиции и предоставянето на иновативни услуги, то логично броят на абонатите
определя и размера на възнагражденията за предоставените услуги. Намаленият размер
приходи естествено води до увеличаване размера на таксите по договорите с абонатите.
Изложеното означава, че договорът за наем или за финансов лизинг съществено се
различава от договора за предоставяне на електронни услуги, поради което аналогия
относно неустоечните клаузи е неправилна. В настоящия случай за по-относими доводите и
критериите, посочени в Решение № 36/8.03.2017 г. по т.д.№ 318/2016г., ІІ т.о., ВКС.
Изложеното също обосновава извода, че разбирането, че операторът няма да е направил
разходи за предоставяне на услугата през оставащия срок на договора след неговото
прекратяване, не е относимо към договора за предоставяне на електронни услуги.
Предвид изложеното, при съобразяване на свободата на договаряне на страните сами
да уговорят размера и начина на определяне на неустойката, дължима от неизправната
7
страна, на функциите на неустойката, на вида на вредите, както и разпоредбата на чл. 309 от
ТЗ, приложима относно дължимата неустойка по търговска сделка, сключена между
търговци, съдът намира, че претендираните неустойки в общ размер на 39 731.61 лева за
неизпълнение на договорите по отношение на предоставени мобилни услуги за 22 SIM
карти не противоречат на добрите нрави.
Изложеното налага извод за основателност на предявените искове в пълен размер.
С оглед обусловеността им от изхода на спора по главните искове, основателни са и
акцесорните претенции за лихва за забава, чиито размер не е оспорен от ответника и
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, съответства на заявените искове.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 1 997.04
лв. , платен депозит за ССчЕ в размер на 350 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
4 308 лева – общо 6 655.04 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНСПАЙЪР ОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1618, кв. Павлово, ул. Ветрушка № 1А, да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш” № 1 сумите, както следва:
4 338.52 лева – главница за цена на предоставени далекосъобщителни услуги по
договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент *********, партида
*********, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 за периода 09.06.2023- 08.11.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.06.2024 г. до
окончателното плащане;
1 651.72 лeва – неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане за
периода 09.06.2023-12.07.2023 към договор ID на клиент *********, партида
*********, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 18.06.2024 г. до окончателното плащане;
39 731.61 лева - неустойки по договор ID на клиент *********, партида *********, ID
на договор М7025037 от 25.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 18.06.2024 г. до окончателното плащане и
4 204.20 лева - мораторна лихва за забава плащането на главниците до датата на
подаване на исковата молба, от които 303.42 лева мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 12.08.2023 - 18.06.2024 г., 155.47 лева
мораторна лихва върху вземането за месечни вноски по договор за продажба на
изплащане за периода 13.07.2023 - 18.06.2024 и 3 745.31 лева мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 13.07.2023 - 18.06.2024 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 6 655.04 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелатиевн съд – София в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8