№ 35
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000237 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно
дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София срещу
решение №260360/01.12.2020 г. по т.д.191/2020 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на И.И. М. от гр.Варна,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 25.02.2017
г., в гр.Варна, причинено виновно от водача на л. а. „Фиат Браво“ с per. №В 5506 ВК,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/50/117000483419, с период на действие 07.02.2017 г. – 07.02.2018 г. е уважен за
горницата над 15 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 05.06.2019 г., до окончателното изпащане на
задължението, на основание чл.432 и чл.429 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания, а степента на съпричиняване от страна на пострадалия, следва да е в по-
висок размер. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на
установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
В писмен отговор, процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, както относно наличието на съпричиняване.
Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и насрещното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предвид
обстоятелството, че жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната част, не е
подадена.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и по отношение процента на
съпричиняване. Поддържа се, че е налице неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за
справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата в особено големи размери. В този предметен обхват следва да се
произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на
обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като
продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за
вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият ИЛ. ИВ. М., в резултат на
произшествието е получил счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна раменна кост
и контузия на главата, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Проведено е лечение с оперативна интервенция на долния крайник и
имобилизация на горния крайник. Възстановителният процес е продължил в сравнително
продължителен период от време: 6 месеца за бедрената кост и 3 месеца за раменната кост.
Комбинираната травма е удължила постелния режим, затруднила е раздвижването и е
обусловила по-висок интензитет на претърпените болки и неудобства от битово естество,
при съобразяване, че увреждането е засегнало водещата дясна ръка. Близо 3 години след
инцидента е налице сериозен дефицит в двигателната функция, който ще остане завинаги,
независимо от провеждането на рехабилитация. Понастоящем болковия синдром се проявява
при продължително движение и застудяване, което несъмненно води до влошаване на
качеството на живот. До настоящия момент остават физическите ограничения и липсва
благоприятна прогноза за пълното им възстановяване независимо от провежданото лечение
и рехабилитация. Не са ангажирани доказателства претърпяните душевни страдания да са
обусловили развитие на психиатрично заболяване или други сериозни нарушения в психо-
емоционалната сфера на пострадалия.
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за
определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000
лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
2
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от
него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в
рамките на застрахователния договор.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.
о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица
други. Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от
ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради
което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от
автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на престъплението, за което е признат за виновен деликвента /извършителя на
деянието М. А./, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД. Обстоятелства, от които би могъл да се направи обоснован извод за наличие на
съпричиняване от страна на починалия не са били обсъждани от наказателния съд в
присъдата, а и дори това да е било сторено подобен извод не ангажира съда, разглеждащ
имуществените последици от установеното престъпно деяние доколкото не представлява
елемент от престъпния състав.
Направеното от застрахователя възражение за принос на пострадалия се обосновава с
предприетото от него внезапно пресичане на пътното платно, на необозначено за тази цел
място, в тъмната част от денонощието, облечен изцяло в тъмни дрехи.
От назначената по делото САтЕ се установява, че при настъпване на произшествието,
пострадалият пешеходец ИЛ. ИВ. М. е нарушил правилата за движение – чл.113, ал.1, т.1 и
чл.114, т.2 от ЗДвП, като е навлязъл в платното за движение, без да се съобрази с
разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, навлязъл е внезапно, на място
където няма пешеходна пътека.
От друга страна обаче, основна причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача, който е управлявал моторното превозно средство със скорост 73
км/ч, която е привишавала с 23 км/ч, разрешената за този пътен участък. Според експерта,
освен превишена, скоростта е била и несъобразена с конкретните пътни условия и в случай,
че водачът е спазил въведеното ограничение на скоростта от 50 км/ч, ударът би бил
предотвратим.
Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че е
налице съпричиняване, като вината на пострадалия за настъпване на пътно - транспортното
произшествие е 1/3 в сравнение с тази на водача на МПС. В този смисъл размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от 45 000 лв., след определяне на приноса на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на 30 000 лева.
3
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ОС - Варна, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемия
се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 1430 лева, които следва
да бъдат заплатени от въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260360/01.12.2020 г. по т.д.191/2020 г. по описа на ОС
- Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
полза на И.И. М. от гр.Варна, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 25.02.2017 г., в гр.Варна, причинено виновно от водача на л. а. „Фиат
Браво“ с per. №В 5506 ВК, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № BG/50/117000483419, с период на действие 07.02.2017 г. –
07.02.2018 г. е уважен за горницата над 15 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 05.06.2019 г., до
окончателното изпащане на задължението, на основание чл.432 и чл.429 от КЗ, вр. чл.86 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление, бул. „Г. М. Димитров” №1 ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. ИВ. М., с
ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл.107, вх.8, ап.42, сумата от 1430 (хиляда
петстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4