Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 225 27.07.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 15 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Р.И.С. ***, против Заповед № 2843/
18.12.2017г., издадена от Кмета на Община Раднево, с която е наредено да бъдат
премахнати сграда на допълващо застрояване на един етаж с размери 4,90/4,10м и
височина 2.10м и сграда на допълващо застрояване на един етаж с размери
10,20/5,20м и височина 1.90м, находящи се в УПИ IV-122, кв.24 по плана на гр.Раднево.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК за неговото съдържание.
Жалбоподателят твърди, че не той, а неговите наследодатели са изпълнили
описаните в заповедта постройки и това е станало още в началото на миналия век.
Поддържа, че неправилно административният орган е приел, че за сгради на
допълващото застрояване, каквито се явяват процесните, е необходимо одобряване
на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. По изложените в
жалбата съображения и допълнително развитите доводи в представената по делото
писмена защита е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Раднево, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа че оспорената заповед, като издадена от
компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на
ЗУТ и при спазване на нормативно регламентираните формални и процесуални
изисквания, е правилна и законосъобразна. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на
премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени условията на § 16
от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство – Р.И.С., е
собственик на УПИ IV-122,
кв.24 по плана на гр.Раднево, с площ от 1600 кв.м, заедно с находящите се в
имота постройки, съгласно нотариален акт № 132 от 12.06.2008г., том ІІІ, рег. №
4032, дело № 296/ 2006 г. В посочения нотариален акт е отразено следното
застрояване в имота: сграда с идентификатор № 61460.508.122.1 със застроена
площ 30кв.м, на един етаж, с предназначение – постройка на допълващо
застрояване, конструкция – полумасивна; сграда с идентификатор №
61460.508.122.2 със застроена площ 72 кв.м, на един етаж, с предназначение –
постройка на допълващо застрояване, конструкция – масивна с дървен гредоред;
сграда с идентификатор № 61460.508.122.3, със застроена площ 80кв.м, на два
етажа, с предназначение – жилищна сграда, конструкция – масивна с дървен
гредоред. В нотариалния акт е посочено
че двуетажната жилищна сграда и лятната кухня с площ от 72кв.м. са търпими
строежи, съгласно §16, ал.1 от ЗУТ.
На 16.10.2017 г. работна група от служители на общинска
администрация – Раднево, в състав С.К.Д. – старши специалист дирекция ТСУ в
Община Раднево и Х.Й.Д. – старши специалист дирекция ТСУ, Община Раднево, са
извършили извършили проверка на два броя сгради на допълващо застрояване в УПИ IV-122, кв.24 по плана на
гр.Раднево, кв.“Гипсово“. Резултатите от проверката са обективирани в съставен
и подписан Констативен акт № 3 от 16.10.2017г. /л.58-60 по делото/. Съгласно
констативната част на същия, първият строеж представлява сграда на един етаж с
размери 4.90/4.10м. Височината на сградата е 2.10м до стрехата с дървена
покривна конструкция, покрита с керемиди. Стените са изградени от тухли и
сградата не е измазана. Строегът е завършен и се ползва. Вторият строеж
представлява сграда на един етаж с размери 10.20/5.20м, с височина 1.9.м до
стрехата с дървена покривна конструкция. Стените са изградени от тухли, гуми и
дъски. Строежът е завършен и се ползва. Строежите са определени като такива от
шеста категория, собственост на Р.И.С. и изпълнени от него. Посочено е, че
строежът се ползват като сгради на допълващото застрояване. Строежът е квалифициран
като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ – без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, а съставеният констативен акт
– като основание за започване на административно производство за премахване на
строежа по реда на чл. 225а от ЗУТ. Констативният акт съдържа
и окомерна скица, отразяваща местоположението и разположението на строежите в
имота.
С вх. № 9400-4915/ 16.11.2017г. жалбоподателят е подал
писмено възражение против Констативен акт № 3 от 16.10.2017 г., с което е
оспорил наличието на основание за започване на административно производство за
премахване на строежа. Във възражението
се поддържа, че посочените в акта сгради , за които се твърди че са незаконни,
са строени в началото на миналия век и са напълно законни, тъй като за тяхното
изграждане, при действащото законодателство, не са били необходими документите,
посочени в акта.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
2843 от 18.12.2017г., издадена от Кмета на Община Раднево, на основание чл. 44, ал.2 във вр. с чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА,
чл.225, ал.2, т.2 и чл. 225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, е разпоредено
да бъдат премахнати: 1. Сграда на допълващо застрояване на един етаж с размери
4,90/4,10м и височина 2.10м, находяща се в УПИ IV-122, кв.24 по плана на гр.Раднево1
кв.“Гипсово“, общ.Раднево, собственост на Р.И.С. и 2. Сграда на допълващо
застрояване на един етаж с размери 10,20/5,20м и височина 1.90м, находяща се в
УПИ IV-122,
кв.24 по плана на гр.Раднево, кв.“Гипсово“, общ.Раднево, собственост на Р.И.С..
От фактическа обжалваният административен акт е обоснован с констатациите,
съдържащи се в съставения Констативен акт № 3/ 16.10.2017г. и наличието на
строежи от VI
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, изпълнени без строителни книжа,
квалифицирани като незаконни по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
По делото са приложени документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорената заповед.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Д.И.Д, С.Д.Д. и С.К.Д..
Свидетелят Д.Д. твърди, че в имота на жалбоподателя има изградена вила, лятна
кухня, стара къща, която определя като склад и стопански постройки. Не може
точно да определи дали старите стопански постройки са една или две, но сочи че
ги има откакто той се помни и са били построени на границата с неговия имот.
Свидетелят заявява, че всички селскостопански постройки в имота на
жалбоподателя са били изградени покрай оградата и съществуват в момента, като
не му пречат. От показанията на свидетеля С.Д.Д. се установява, че в имота на
жалбоподателя има вила, която е била построена на мястото на стара къща, както
и стопански постройки, разположени на границата със съседния имот /имота на И.П.
– баща на св.Д.Д./. Тези постройки били правени „навремето“ - още от дядото на
жалбоподателя, и така си останали. Според свидетеля постройките ги има в имота
някъде от 1965-1966година. Свидетелката С.К.Д. заявява, че при извършената
проверка на 16.10.2017г. в имота на жалбоподателя е било установено наличието
на четири сгради, като по отношение на две от тях са констатирали, че са
незаконни, за което бил съставен и констативен акт. Според Д. тези две сгради
нямали вид да са строени по-рано от тридесет години. Тухлите, с които били
изградени строежите /“тухли четворки“/ били по-ново поколение материали и със
сигурност през 40-те години такива не е имало. По време на проверката
присъствали родителите на жалбоподателя и същите са били питани за годината на
построяване на сградите, но те нищо не казали.
За
изясняване на обстоятелства относно вида и предназначението на разпоредената за
премахване с обжалваната заповед постройка; начина и характера на
застрояването; техническите характеристики и параметри на изпълненото
строителство и местоположението на строежа, е назначена, изпълнена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, заключенията по която са приети като
доказателства по делото. Съгласно първото заключение, постройката, описана в
т.1 на обжалваната заповед, представляваща сграда с идентификатор № 61460.508.122.1
/съгласно Скица № 1650/29.04.2008г. от АГКК/, е залепена от юг за сграда с
идент. 61460.508.122.2, представляваща Сграда – лятна кухня с площ от 72,00
кв.м. /съгласно Удостоверение за търпимост изх. № 202/08.04.2008г./. Процесната
сграда е изпълнена от тухлени стени, върху каменни основи, покривната
конструкция е дървена двускатна, покрита с керемиди, пода е циментова настилка.
Постройката е с „Г“-образно очертание и е с размери: ширина - 4,10м и дължина:
от юг – 4,70м, а от север – 6,16 метра; височината й е 2,10 метра. Разположена
е в северозападната част на парцела, на отстояние 3,00 метра от границата с УПИ
III-123. /разстоянието е
измерено спрямо поставената телена мрежа и забити циментови колове/. Сградата
се използва за складиране на дърва и инвентар, и вещото лице определя същата
като елемент на допълващото застрояване. Според експерта сградата отговяла на
нормативите, правилата и техническите изисквания към строежите, действали към
1965-1970г.,както и на сега действащите такива.
Относно
описаната в т.2 на обжалваната заповед постройка вещото лице сочи, че същата е
разположена южно от сградата по т.1 от заповедта. Представлява навес, с плътна
стена от северозапад с дължина 12,00 метра, която е изпълнена от тухли и от
гумени платна; от запад размерът е 4,55 метра, като част от стената е тухлена с
дължина от 2,15 метра, а останалата част е телена мрежа; южната част от навеса
е с дължина 9,50 метра и няма плътна стена. Навесът е изпълнен по следния
начин: от северозапад – частично тухлена
стена и стена от гумени платна; от запад – от частично тухлена стена, а
останалата част е изпълнена от телена мрежа, захваната за метални тръби; от юг
има поставени метални тръби, ст.бетонови колове, дървени колони, частично
оградени с мрежа; покритието е изпълнено от керемиди и гумени платна, поставени
върху дървена покривна конструкция, подпряна на колони от метални тръби,
дървени колони, ст.бетонови колове. Използва се за складиране на инвентар,
обособени са отделни помещения, посредством паянтови прегради от дървени
елементи или телена мрежа. Навесът е разположен на отстояние 1,00 метър в
западната му половина и 0,50 метра в източната му половина спрямо границата с
УПИ III-123
/отстоянията са измерени, спрямо забитите ст.бетонови колове/. Според вещото
лице при изграждането на този навес не е спазено нормативно установеното
изискване за отстояние спрямо регулационната граница със съседния имот от север
– УПИ III-123.
Съгласно
допълнителната съдебно техническа експертиза, изпълнена от вещо лице инж.Р.Л.П.,
и поясненията, дадени от вещото лице при изслушване на експертизата, се
установява, че приложените по делото строителни книжа – Протокол № 17/
15.05.1940г. за дадена строителна линия и ниво, Скица № 444/ 29.09.1977г. с
виза за проектиране на лятна кухня и склад, Строително разрешение №1/31 от 03.05.1979г и Протокол № 22/
03.05.1979г. за дадена линия и определено ниво за построяване на масивна
жилищна сграда, не могат да бъдат отнесени към процесните сгради, с оглед
застроената площ и местоположението на последните.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от
легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Заповед
№ 2843/ 18.12.2017г. е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган - Кмета на Община
Раднево, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1
във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа фактически /извършено строителство на сгради на
допълващото застрояване без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за
постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание на характеристиките и
местонахождението на разпоредените за премахване строежи, позволяващо
индивидуализиране и определяне на категорията им. Липсата на конкретизация
относно предназначението на всяка една от постройките, описани в обжалваната
заповед, не може да обуслови твърдяната от жалбоподателя формална
незаконосъобразност на акта, след като в случая е дадено подробно и ясно
описание с технически параметри на сочените за незаконни строежи, което
позволява еднозначното им идентифициране и изключва възможността да възникне
грешка при тяхното премахване.
Обжалваната
заповед е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на
регламентираните в ЗУТ процесуални правила и изисквания. Административното
производство е образувано на основание констативен акт № 3/ 16.10.2017г,
съставен от компетентни лица. Видно от длъжностите на подписалите го служители
по контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална
компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни
строежи. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и
обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за
издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочените в акта
обекти. Липсата на подробно изложени мотиви в оспорената заповед защо административният
орган не приема за основателно възражението на С. против съставения КА № 3/
16.10.2017г., не води нито до формална, нито до процесуална незаконосъобразност
на заповедта.
С
оглед на което съдът приема, че при постановяването на обжалваната заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Относно
съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон, съдът
съобрази следното:
Упражняването
на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в
чл.225, ал.2 от ЗУТ.
От
събраните по делото и неоспорени доказателства, включително заключението на
съдебно-техническата експертиза, категорично се
установява, че разпоредените за премахване постройки представляват
допълващо застрояване с предназначение за стопански сгради – навес и складово
помещение за инвентар, и като такива – строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
При прилагане на чл. 137, ал.1, т.6 във вр. с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.12
от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи,
стопанските постройки представляват строеж от шеста категория.
Видно
от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено
разрешение за строеж и одобрени строителни книжа.
В
заповедта не е посочено времето на извършване на процесните строежи, но
съгласно трайно установената съдебна практика задължение
на съда е сам да установи този релевантен за спора факт с всички допустими
доказателства. В конкретния случай свидетелските показания сочат за период на
построяване 1965-1966г. Съгласно действалата към посочения момент на
изпълнение на процесния строеж
нормативна регламентация – чл.66д от Закона за плановото изграждане на
населените места /ЗПИНМ - отм., но действал в периода от 01.01.1950г. до
01.06.1973г./, в страната могат да се извършват строежи на държавата,
обществените организации и частни лица, само ако те са разрешени съгласно
правилника за приложение на този закон и другите действащи разпоредби.
Съгласно чл.66е от същия закон строежи, извършени без строително разрешени или
при неспазване на строителните книжа или действащите разпоредби, се спират, а
тези, които са извършени без строително разрешение или при неспазване на
строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действащите разпоредби /ал.2/.
Нормата на §187 от ППЗПИНМ изисква строително разрешение за направа,
пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и
постройки, без значение от вида им, като §191, т.2 във вр. с §190 и 189 от
същия правилник изрично посочва и второстепенните постройки като такива, за
които се подава искане за издаване на строително разрешение, но при
по-облекчени условия. При липсата на неоспорими доказателства, че строежът на
процесната стопанска постройка е извършен преди 1950 г., неприложима се явява
регламентацията по Закона за благоустройството на населените места /обн.,
бр.117 от 13.05.1941г/, в какъвто смисъл са наведените от пълномощника на
жалбоподателя твърдения.
Като
постройки на допълващото застрояване, за строителството на описаните в
обжалваната заповед стопански сгради нито действащата нормативна уредба по ЗУТ
/по аргумент от чл.147, ал.1, т.1, предл. първо във вр. с чл.44 от ЗУТ/, нито
регламентацията по ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, въвеждат изискване за
одобряване на инвестиционен проект, като предпоставка за издаване на разрешение
за строеж. Но макар за разрешаване на строителство от вида и с предназначението
на процесните постройки да не е необходимо одобряване на инвестиционен проект,
по аргумент от разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, съотв. цитираните по-горе
разпоредби на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, законът изисква строителството да се извършва
въз основа на издадено разрешение за строеж. В случая строежът не попада в
законово установените изключения за строително-монтажни работи /както тези по
чл.151 от ЗУТ, така и посочените в §188 от ППЗПИНМ/, за които не е необходимо
строително разрешение. По делото е
установено /от заключението на назначената допълнителна съдебно-техническа
експертиза – отговор на въпрос 3/, че за изградените в имота на жалбоподателя
две сгради на допълващото застрояване, описани в т.1 и т.2 на обжалваната
заповед, няма издадени строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж. Това е
основание за квалифицирането на строежите като незаконни по см. на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на
заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.
Но
законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е
обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно
строежът да не е търпим по смисъла на §16, ал.1 – ал.3 от ПР на ЗУТ или по §
127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012г., в сила от
26.11.2012г./. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана
за ползване, „търпимостта” на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за
упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване
на заповед за премахване на незаконния строеж. Съгласно нормата на §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Трайно установената и възприета съдебна
практика по приложението на тази разпоредба е в смисъл, че регламентацията по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е
приложима за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., доколкото
§16 от ПР на ЗУТ не е отменена и продължава да действа с визираните в нея три
времеви периода — по ал.1, ал.2 и ал.3. Следователно времето на извършване на
строителството е от съществено значение за преценката за търпимостта на
строежа.
Както
се посочи, в заповедта не е отразено времето на извършване на строежа. В
съдебната фаза на производството жалбоподателят установи чрез свидетелски
показания, че изграждането на разпоредените за премахване постройки е извършено
през 1965-1966г., което се подкрепя и от обстоятелството, че същите фигурират в
Кадастралния и регулационен план от 1967г. на гр.Раднево, приет със Заповед
1687/ 29.12.1967г. /видно от отговора на въпрос 3 от заключението на
първоначалната съдебно-техническа експертиза/. Предвид липсата на възприето от
административния орган конкретно обстоятелство в тази насока и на
доказателства, опровергаващи установяванията от показанията на свидетелите,
съдът приема, че годината на изграждане на процесните строежи е 1966г.
Следователно
за извършването на преценката за търпимостта на процесните стопански постройки,
приложима се явява разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Посочената норма
предвижда че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че
материалноправните предпоставки за определяне на изпълнен без необходимите
строителни книжа незаконен строеж като търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ и съотв. като неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, са
следните: 1. Строежът да е изграден до 07.04.1987 г.; 2. Постройката да е била
допустима по действащия подробен градоустройствен план и 3. Строежът да е бил
допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно този закон, т.е по действащите разпоредби
на ЗУТ.
С
оглед приетото съществуване на процесните постройка към 1966 г., изпълнено се
явява първото условие по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Спрямо
постройката, описана в т.1 от заповедта - сграда на допълващо застрояване на
един етаж с размери 4,90/4,10м и височина 2.10м, се установява наличието и на
останалите две материалноправни предпоставка за определянето на строежа като
търпим по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ - строежът да е допустим по действащия
подробен градоустройствен план и съответно да е бил допустим по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този
закон. Съображенията за това са следните:
От
доказателствата по делото се установява /заключението на първоначалната СТЕ/,
че разпоредените за премахване постройки не са били предвидени в кадастралния и
регулационен план от 1931г., но същите са нанесени в КРП от 1967г. Този план е
действал до приемането на ПУП /кадастрален, регулационен и застроителен/,
одобрен със Заповед № 385/ 13.06.1994г., по който план имотът е с пл.№ 182, за него е отреден УПИ IV- за нискоетажно жилищно строителство.
Този план не отразява като съществуващи стопанските постройки, чието премахване
е разпоредено с оспорения акт, нито съдържа предвиждане за изграждане на такива
постройки в частта от имота, в която те сега се намират. Отразените в УПИ IV – 122, кв. 24 по кадастралния, регулационен и
застроителен план /одобрен
със Заповед № 385 от 13.06.1994г./ сгради – двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 80кв.м /построена през 1980г., съгласно удостоверение за
търпимост/ сграда – МЖ, представляваща лятна кухня с площ от 72 кв.м. /построена
през 1967г, съгласно удостоверение за търпимост/ не съвпадат по вид и
местоположение с разпоредените за премахване стопански постройки /този извод се
налага от отговорите на вещите лица, изпълнили първоначалната и допълнителната
СТЕ – въпрос 3 и от двете заключения/.
Това,
че сградата, посочена в т.1 на обжалваната заповед, не е била заснета и
отразена на графичната част на разработката от 1994г. не е основание да се
отрече нейната допустимост по смисъла на §16 от ЗУТ. Процесната сграда
представлява свободно разположена постройка на допълващото застрояване, същата
се вмества във външните линии на застрояване на имота по този действащ и към
момента план и по размер и предназначение съответства на даденото с плана
отреждане и предвидено застрояване за имота /арг.чл.46 ЗУТ/.
Преценката
за допустимост на сградата, с оглед правилата и нормите, действали по време на
изграждането й следва да се основава на
нормите, действали към този момент, а именно Законът за плановото
изграждане на населените места и Правилника за приложението му (в сила от
01.01.1950г, отм.от 01.06.1973г), Строителните правила и нормативи за
изграждане на населените места, издадени на основание чл.52 ал.2 от ЗПИНМ,
/Обн. В-к Известия, бр.75 от 18 септември 1959г, отм. ДВ, бр. 69 от 2 септември
1977г./.
Процесната
сграда със застроена площ 20,09 кв.м (4,90/2,10) се явява второстепенна
постройка по смисъла на §59 от СПНИНМ, тъй като не е предназначена за живеене,
за магазин или за работилница. Съгласно §60 от същите строителни правила
второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните
линии към съседите, като от северната регулационна линия на съседния парцел или
полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5м. Правилата на ЗУТ –
чл.42, ал.3, също изискват свободно разположените постройки на допълващо
застрояване да отстоят от границите на имота поне на 3м. В случая описаната в т.1 от заповедта
постройка се явява изградена при спазване на нормативно установеното изискване
за отстояние до вътрешните граници на УПИ IV-122 /в какъвто смисъл е отговорът на
вещото лице – т.4 от заключението/. Базирайки се на заключението на
съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещо лице инж.Ж.К. и доколкото по
делото не са наведени, нито доказани други, необсъдени в мотивите на настоящото
решение отклонения на изграденото от строителните правила и норми, съдът
приема, че строежът по т.1 от процесната заповед е бил допустим по правилата и нормативите,
действали по време на неговото извършване, регламентирани в отменените ЗПИНМ,
ППЗИНМ, СПНИНМ и по правилата на действащия ЗУТ за допълващо застрояване,
каквото представлява процесният строеж. Експертът при обсъждане на действалите
към двата релевантни момента нормативи, правила и технически изисквания и
съпоставянето им с техническите характеристики и параметри на извършеното
строителство дава мотивирано обяснение, че сградата по т.1 от заповедта
отговаря на изискванията.
Изложеното
обуславя извод, че са налице законово регламентираните предпоставки за
определяне на строежа, описан в т.1 от обжалваната заповед като търпим по
смисъла на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това Заповед № 2834/
18.12.2017г., издадена от Кмета на Община Раднево, в частта й, с която е разпоредено премахването
на сграда на допълващо застрояване на един етаж с размери 4,90/4,10м и височина
2.10м, се явява постановена в несъответствие и при неправилно приложение на
материалния закон.
Обратният
извод следва да се направи относно разпоредения за премахване строеж, описан в
т.2 от обжалваната заповед. Съгласно заключението на вещото лице, изпълнило
първоначалната съдебно-техническа експертиза, постройката по т.2 от обжалваната
заповед представлява навес, който е разположен на отстояние 1,00 м в западната
му половина и 0,50 м в източната му половина спрямо границата с УПИ III-123 /северната регулационна линия/. При тези фактически установявания се налага
извод за изграждане на постройката в нарушение на изискуемото се, както по §60,
ал.1 от СПНИНМ, така и по чл.42, ал.3 от ЗУТ, отстояние 3 метра от северната
регулационна линия на имота.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че разпоредената за премахване постройка,
описана в т.2 на оспорената заповед, е недопустима от гл.т на правилата и
нормативите, действали по време на изграждането й и на сега действащите по ЗУТ
такива. Ето защо тази постройка не отговаря на изискванията по §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, за определянето й като търпим и неподлежащ на премахване строеж. Поради
това оспорената заповед, в частта й, с която е разпоредено премахване на сграда
на допълващо застрояване на един етаж с размери 10,20/5,20м и височина 1.90м,
находяща се в УПИ IV-122,
кв.24 по плана на гр.Раднево, /т.2 от заповедта/, се явява постановена в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
По
тези съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна и Заповед № 2834/
18.12.2017г. на Кмета на Община Раднево подлежи на отмяна в частта, с която е
разпоредено премахване на описания в т.1 строеж: сграда на допълващо
застрояване на един етаж с размери 4,90/4,10м и височина 2.10м. В останалата част, касаеща сградата, описана в
т.2 от заповедта: сграда на допълващо застрояване на един етаж с размери
10,20/5,20м и височина 1.90м, жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на спора, с оглед частичното уважаване на жалбата, разноски на
страните се следват, но в редуциран размер. В полза на оспорващия се следват
разноски в размер половината от направените такива от 910лв /10лв. платена
държавна такса, 600лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице/, или разноски в размер на 455лв, които Община
Раднево следва да бъде осъдена да заплати на Р.И.С.. В полза на ответника се
следват разноски за ползваната юрисконсултска защита в размер на половината от
възнаграждението, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр.с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно сумата
от 100лв, както и сумата от 75лв., представляваща половината от направените по
делото разноски за вещо лице в размер на 150лв, които жалбоподателят следва да
заплати на Община Раднево.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.С. ***,
Заповед № 2843 от 18.12.2017г., издадена от Кмета на Община Раднево, в частта,
с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахната сграда
на допълващо застрояване на един етаж с размери 4,90/4,10м и височина 2.10м,
находяща се в УПИ IV-122,
кв.24 по плана на гр.Раднево, кв.“Гипсово“ /т.1 от заповедта/, като
незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.С. ***, Заповед №
2843 от 18.12.2017г., издадена от Кмета на Община Раднево, в частта, с която на
основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахната сграда на допълващо
застрояване на един етаж с размери 10,20/5,20м и височина 1.90м, находяща се в
УПИ IV-122, кв.24 по плана на
гр.Раднево, кв.“Гипсово“ /т.2 от заповедта/, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Раднево да заплати на Р.И.С.,***,
сумата от 455лв., представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.И.С.,***, да заплати на
Община Раднево сумата от сумата от 175лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: