№ 265
гр. Варна , 19.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от В. Н. Н. срещу определение №
1672/17.05.2021 год., постановено по гр. д. № 3654/2020 год. по описа на Окръжен съд – гр.
Варна, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат
оплаквания по съществото на спора, от които може да се изведе искане за отмяна на
обжалвания прекратителен съдебен акт.
Връчен е препис от частната жалба на насрещните страни, като в законоустановения
срок не е постъпил отговор от тях.
Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена в срок
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Производството пред Окръжен съд – гр. Варна е било образувано по предявени на
основание чл. 45 от ЗЗД субективно съединени искове от В. Н. Н. срещу М. Н. С. за сумата
от 30 000лв., А.К. А. за сумата от 20 000лв. и ЕМ. К. ИВ. за сумата от 20 000лв., като всяка
от претенциите представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие даване от всеки от ответниците в качеството му
на вещо лице на невярно заключение по тройна САЕ, назначена по НАХД № 2537/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Варна.
1
С обжалваното определение № 1672 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. №
3654/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна съдът прекратил производството по
същото дело като недопустимо с мотиви, че съществуването на претендираното от ищеца
право е обусловено от установяването на фактическия състав на престъпление по чл. 291 от
НК, като е преценил, че в конкретния случай не са налице и процесуални предпоставки за
предявяване на иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е сезиран от жалбоподателя с иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД, който, съобразно формулирания петитум в исковата молба предпоставя
установяването, че ответниците съзнателно са дали невярно заключение като вещи лица,
изготвили САЕ по НАХД № 2537/2019г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен
орган на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост представлява
състав на престъпление, субсумиран в нормата на чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК. Това
обосновава необходимостта от установяването на визираното деяние, което се квалифицира
като престъпление по смисъла на НК. Редът, по който може да бъде установено извършено
престъпление е с влязла в сила присъда или споразумение, сключено по реда на НПК, или с
установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Последният е допустим само при
наличието на изрично предвидените от законодателя предпоставки - когато наказателно
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл. 24, ал.
1, т. 2-5 от НПК /деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е
погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на
престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта/; или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК
/налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да
се разкрие обективната истина/ или чл. 26 от НПК /налице е висящо дело за престъпления,
извършени в съучастие/ и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит
/в този смисъл Определение № 60242 от 15.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1222/2021 г., III
г. о./.
В конкретния случай са налице данни, че наказателното производство по ДП №
348/2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна е прекратено с
Постановление от 23.12.2020 г. на Прокурор при ВРП, поради липса на доказателства за
извършено престъпление – чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е. не е налице никоя от изрично
предвидените предпоставки за разглеждане на иска по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 17 от ГПК, гражданският съд, извън хипотезите на чл. 124,
ал. 5 от ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав,
вкл. и по повод преюдициално правоотношение – в този смисъл са мотивите към ТР №
2
7/2013 г. ОСГК на ВКС.
Предвид гореиложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1672/17.05.2021 год. по гр. д. № 3654/2020 год. на
Окръжен съд – гр. Варна, с което е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3