№ 3468
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110117762 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗЕАД „ ******************“ твърди, че на 03.06.2023г. в
тъмната част на денонощието на АМ „Тракия“, км. 338+150 в посока гр.
София – гр. Бургас, водачът на МПС „Ситроен С4“ с рег. № ******* М. И.
самокатастрофира в предпазна мантинела, след което остава в дясна активна
лента за движение . Поддържа се, че водачът не предприел мерки да
сигнализира спряното на пътното платно МПС със съответните светлини и
светлоотразителен триъгълник, или по какъвто и да било друг начин, поради
което същият става причина за настъпване на ПТП с правомерно движещия
се автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********.
За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, като на виновния водач М. И. бил съставен АУАН-два броя ,
въз основа на което били издадени наказателни постановления.
Поддържа се с исковата молба,че към момента на настъпване на ПТП за
л.а. „Рено Меган“ с рег. № ******** била налице валидна застраховка „Каско
Стандарт“, сключена в ЗЕАД „******************“, полица № *********, и
след подадено заявление в ищцовото дружество била образувана щета №
***********, изготвени описи, заключение и проформа фактура, въз основа
1
на което било установено, че автомобилът е икономически нецелесъобразен –
т.е. налице е „тотална щета“. Ищецът на основание на горното опреселил
застрахователно обезщетение в размер на 18 700лв., като след приспадане на
премийна вноска по застрахователния договор, на собственика на увредения
автомобил била изплатена сума в р-р на 18 278,09лв. с преводно нареждане от
17.08.23г. Били заплатени от ищеца и разходи за репатриране на автомобила в
р-р на 1377,68лв. с платежно нареждане от 03.10.23г.
Поддържа, че съгласно констативния протокол ПТП произшествието е
настъпило по вина на водача на МПС „Ситроен“ с рег. № ******** , който
представил за управлявания от него автомобил сключена с ответното
дружество, валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“. Била изпратена регресна покана до ответника да заплати
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с включени 25лева
ликвидационни разноски за обработка на щетата, като ответното дружество
отказало заплащане. С оглед на горното претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000лева / частичен иск от общ размер
20 102,68лева/ - регресно вземане по щета № ***********, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба- 28.03.24г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „*********“ АД оспорва иска по основание и размер.
Релевира възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
2
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото съдът ги намира
за установени от писмените , гласните доказателства посредством
разпитаните свидетели – двамата водачи – М. Д. И. и Г. М. К. , както и
предвид изслушаното и прието заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните.
Описания от ищеца с исковата му молба механизъм на произшествие се
установява предвид заключението на вещото лице, както и показанията на
двамата свидетели. За отговор на въпроса досежно размера на регресното
вземане съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на
касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната
стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери,
установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване
следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта/.
3
Съгласно заключението на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК/ средната пазарна стойност на ремонта, без прилагане на
коефициент на овехтяване, е 22 731 лева. Съгласно дадените в откритото
съдебно заседание разяснения и заключението на вещото лице е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ . Тоталната щета е увреждане,
при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната стойност
на имуществото. В настоящия случай е налице тотална щета, доколкото
ремонтът на увреденото МПС надвишава неговата стойност. Съгласно
Общите условия на ищеца при тотална щета се изплаща обезщетение в размер
на застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието,
намалена със стойността на запазените части. Реалната стойност на
полученото обезщетение се измерва със стойността на погиналата вещ.
Този механизъм на определяне на обезщетението съответства на
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието
/вредата не би била стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия
са останали запазени части/. Този размер следователно е и
противопоставимият на делинквента/на застрахователя на неговата
гражданска отговорност.
Според заключението на вещото лице по САТЕ стойността на запазените
части е 20 %. След приспадане на тази сума от стойността на автомобила
размерът на дължимото обезщетение възлиза на 18 185 лева, към което следва
да се включат и ликвидационните разноски от 25 лева. Общият размер на
регресния дълг възлиза на 18 210 лева. По делото не се твърди и не се доказва
плащане от страна на ответника , поради което исковата претенция, предявена
като частична за сума в размер от 10 000лева , следва да бъде изцяло уважена
.
Според приетото заключение водачът на а-л „Ситроен Ц4“ не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП , тъй като превозното му
средство се е намирало в дясна пътна лента в състояние на покой , след
самокатастрофа на водача му. Водачът на автомобил „Рено Меган“ според
вещото лице е имал техническа възможност да предотврати произшествието ,
ако се е движил със скорост равна или по-ниска от 75,38 км/ч. в тъмната част
4
на денонощието и при установена липса на светлоотразителен триъгълник,
поставен зад самокатастрофиралия а-л „Ситроен С4“. Доколкото обаче за
водача на а-л „Рено Меган“ не е имало ограничение да се движи със скорост
под допустимата на магистрала , както и предвид обстоятелството че
самокатастрофиралия водач на а-л „Ситроен С4“ не е поставил
обозначителни знаци зад превозното средство, след като е самокатастрофирал
, като автомобилът на последния е останал в активната дясна пътна лента за
движение , и предвид обстоятелството, че горното е реализирано в тъмната
част на денонощието, съдът намира , че вина за настъпване на
произшествието има именно водачът на а-л „Ситроен С4“. Съдът намира за
недоказани в процеса възражениета за съпричиняване на водача на
застрахования при ищеца автомобил , релевирани от ответника с отговора ,
доколкото не намират опора в доказателствата по делото . Свидетелката И.,
управлявала застрахования при ответника автомобил , в показанията си пред
съда заявява , че пътувайки от гр. София до гр. Слънчев Бряг, на АМ
„Тракия“ между 338 и 339 км. заспива на волана и самокатастрофира , удряйки
се в лява мантинела, след което колата й се завърта, спирайки в дясното
платно по посока на движение. Свидетелката не успяла да отвори багажника и
да обезопасни мястото на произшествието , което било непосредствено след
завой на магистралата и часът е бил между 02.00ч. и 02.30ч. през нощта. При
горната фактическа обстановка, която се потвърждава и от свидетелските
показания на водача на а-л „Рено Меган“ –св. К., а така също и съобразно
заключението на вещото лице , съдът намира , че водачът на а-л „Рено Меган“
реално не е имал възможност да предотврати произшествието, доколкото
намира и че не е допуснал нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважения
иск - в размер на 2450лева /за държавна такса, депозит за САТЕ , депозити за
свидетели и възнаграждение за адвокат/.
С оглед изхода на спора, на ответника не се следват разноски за
производството.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД”**************“АД с ЕИК ********** да заплати на
ЗЕАД „******************“ с ЕИК ********* на основание чл. 411, изр. 2
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000лева / частичен иск от сума в общ размер
на 20 102,68лева/ , представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
на лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № ******** , причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.06.2023 г., и разходи за
определянето му, за което е образувана щета при ищеца под № ***********
заедно със законната лихва от 28.03.2024 г. до погасяване на задължението ,
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2450 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6