№ 313
гр. А. 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А. ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20225310100627 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
З. Г. С. от гр А. ул „Л. № 5 моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че не дължи на Иновативни финанси
ООД, със седалище и адрес на управление гр Варна бл Сграда МОЛ Варна
тяло Б ет 4, представляван от управителя Станимир Христов Бургаски, сумата
от 767,61лв неустойка, като начислена по неравноправна клауза и погасена по
давност. Твърди, че със ЗИ на парично задължение по чл 410 ГПК по ч гр д
825/2019г на АРС е осъден да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ АД главница
в размер на 125,44лв, представляваща задължение за месечни такси и услуги
по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда, както и разноски в размер на 385лв. Въз основа
издадената ЗИ и ИЛ от 20.05.2019г е образувано изп д 1272/2019г на ЧСИ
Павлов, в хода на което до ищеца е изпратено съобщение за образуването му
и ПДИ да заплати сумата общо в размер на 1027,39лв. Ищецът е изплатил
цялото задължение по изп д1272/2019г на ЧСИ Павлов и на 29.07.2019г е
получил съобщение за прекратяване на изпълнителното производство, поради
пълно изпълнение. На 04.03.2022г е получил обаждане от служители на
ответника, в който разговор са обяснили, че има незаплатено задължение към
1
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, което е прехвърлено на ответника като нов
кредитор. На 10.03.2022г е получил от писмо от ответника, с което се
претендира сумата от 767,61лв задължение към ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД,
прехвърлено по силата на договор за цесия от 12.01.2022г. След справка в
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ищецът установил, че е дължал сумата от
767,61лв неустойка , прехвърлена по силата на договор за цесия на ответника.
Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка, като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Твърди, че притежава
качеството на потребител по смисъла на пар 13 т 1 от ДР на ЗЗП, договорът за
мобилни услуги с ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД е сключен при предварително
определени условия от доставчика на мобилни услуги, договорът и
приложенията към него са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните, ищецът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена и е
нищожна. Договорената неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, е в нарушение на чл 68 г ал
1 от ЗЗП според КЗП, и е нелоялна търговска практика. Освен това
противоречи на добрите нрави , тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителни функции на неустойката, като не държи
сметка за реалните вреди от неизпълнението. На следващо място прави
възражение за погасяване по давност на претендираната неустойка, същата се
погасява с изтичането на тригодишна погасителна давност. Представя
писмени доказателства, претендира разноски.
Ответникът признава иска, признава че вземането е за неустойка, че
тя е
неравноправна, нищожна, както и че е погасена по давност. Признава, че няма
вземане спрямо ищеца и че то е погасено по давност и моли разноските да
бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на
делото. Оспорва твърдението ищецът да е бил търсен когато и да било от
представители на ответника или пък, че тези обаждания са продължили след
позоваване от негова страна на изтекла погасителна давност. Твърди , че до
ищеца е изпратено едно уведомление за цесия, в което няма покана
заплащане. Моли да бъде постановено решение при признание на иска и да
бъдат възложени разноските в тежест на ищеца. След като прецени
2
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното:
До ищеца е изпратено уведомление от ответника, за прехвърляне вземането в
размер на 767,61лв на ТЕЛЕНОР България ЕАД към ищеца по силата на
договор за цесия от 12.01.2022г, които задължения произтичат от фактури
и/или кредитни известия, издадени във връзка с договори за електронни
съобщителни услуги/или договори за лизинг, сключени между ищеца и
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД. Издадена е от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ф.-
ра № **********/18.02.2017г за отчетен период 18.01.2017-17.02.2017г на
стойност 893,05лв. До ищеца е изпратено съобщение за образувано изп д
1272/2019гна ЧСИ Констатнит Павлов, образувано въз основа ИЛ издаден на
20.05.2019г по ч гр д 825/2019г на АРС, а със съобщение от 29.07.2021г е бил
уведомен че на основание чл. 433 ал.2 ГПК е прекратено изпълнителното
производство, поради изплащане на задължението от длъжника, на взискателя
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св М.
С.а/съпруга на ищеца/ заявява, че в началото на март 2022г получили
телефонно обаждане, представил се служител на фирма ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИООД и казал, че търси ищеца, във връзка със задължения към
Теленор за около 700лв, което било купено от едната фирма към другата и
трябвало да се заплати към тя. Ищецът заявил, че вече е платил това
задължение и дори да има такова, то е погасено по давност и той отдавна
няма взаимоотношения с Теленор, при което човекът отсреща не искал да
изслуша кога и как е погасено задължението и започнал да заплашва, че пак
ще бъдат осъдени. След това свидетелят и ищеца прекратили разговора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК - за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 767,61лв, поради плащането, или като погасена по давност. С оглед
твърденията за липса на задължение към ответника, е налице интерес от
предявяване на иска
Разгледани по същество. Ответникът признава иска. При липса на заявено
искане от страна на ищеца, не са налице основания за постановяване на
решение при признание на иска. При изричното признание на ответника,
съдът намира за доказано по делото твърдението за издаден ИЛ по ч гр д
3
825/2019г на АРС , и образувано изп д 1272/2019г на ЧСИ Константин
Павлов, както и че ищецът е изплатил цялото задължение в така образуваното
изпълнително производство. Ето защо вземането в размер на 767,61лв е
погасено, чрез плащането му. Поради това не следва да се разглеждат
наведените възражения за нищожност и погасяване по давност. Поради
горното следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 767,61лв.
По разноските. Ответникът е направил искане за възлагане разноските в
тежест на ищеца, поради направеното признание на иска, и поради това че не
е дал повод за образуване на делото. Това искане е неоснователно. Съдът
намира за установено по делото, че ответникът е уведомил ищца за наличието
на задължение в размер на 767,61лв, както и че е поискал то да бъде
заплатено. В тази насока са както представените писмени доказателства, така
и показанията на св С.а, които съдът прецени във връзка с всички останали по
делото доказателства и като безпротиворечиви и базирани на лични
впечатления, кредитира. Ето защо намира, че не са налице основанията на чл.
78 ал.2 ГПК за възлагане разноските в тежест на ищеца. При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца разноски по производството в размер на 410лв
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ ООД ЕИК201257149, със седалище и адрес на управление гр
Варна бл Сграда МОЛ Варна тяло Б ет 4, представляван от управителя
Станимир Христов Бургаски, че З. Г. С. ЕГН********** от гр А. ул „Л. № 5
не дължи сумата от 767,61/седемстотин шестдесет и седем лв шестдесет и
една ст/лв.
ОСЪЖДА ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД ЕИК201257149, със
седалище и адрес на управление гр Варна бл Сграда МОЛ Варна тяло Б ет 4,
представляван от управителя Станимир Христов Бургаски да заплати на З. Г.
С. ЕГН********** от гр А. ул „Л. № 5 разноски по производсвото в размер
на 410/четиристотин и десет/лв
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.град: _______________________
5