№ 599
гр. Перник, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря К. В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200754 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-006767 от 22.02.2021г.,
издадено от началник сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник, на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на М. М. С. с
ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба 750 лева и 3
месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че на 20.05.2020 г., в
11.42 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, движейки се по път I-6 в посока гр.
София, като водач на МПС – л.а. “Форд Галакси”, с рег. №**** при
разрешена максимална скорост на движение 50 км/ч., валидна за населено
място, се движил със 106 км/ч., като нарушението е установено и заснето с
видеомобилна радарна система „TFR1-М, № 579 – нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от М. М. С., с която моли за отмяна на наказателното постановление,
като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила
при образуване на административнонаказателното производство и при
административното наказване. Релевира и възражение, че наказателното
постановление е издадено след изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. К. И., поддържа възраженията за
незаконосъобразност в жалбата, допълва доводите в тяхна подкрепа и
пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Претендира се и присъждане на разноските, направени от жалбоподателя за
заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган – началник сектор “Пътна
полиция“ към ОДМВР – Перник в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като издадено в съответствие с
материалния закон и при спазване на процесуалните правила. В съдебно
заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 20.05.2020 г., около 11.40 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, по път I-
6, в посока гр. София, се движело МПС - л.а. “Форд Галакси”, с рег. №****. В
района на км.74+600 на посочения път, с АТСС – мобилна система за
видеоконотрол TFR1-М, №579, насочена към приближаващия трафик, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на
движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 11.42 часа през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. №1158р-4698/28.05.2020г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в
11.42 часа през обсега на АТСС е преминало превозно средство,
идентифицирано като - л.а. “Форд Галакси”, с рег. №****, чиято скорост на
движение при навлизане в контролираната зона била измерена на 109 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
при управлението на което е извършено нарушението, е собственост на ФЛ -
М. М. С. с ЕГН **********, с адрес в град София. Предвид стойността на
превишението на скоростта и следващите се за нарушението наказания, не
била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
производството продължило по общите правила.
Материалите по образуваната административна преписка били
изпратени в СДВР, предвид местоживеенето на собственика, като същият бил
призован да се яви в Отдел “ПП“ - СДВР.
На 22.06.2020г. жалбоподателят се явил в отдел ПП – СДВР, където
предоставил изисканата от него информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП. В декларации от 22.06.2020г. посочил, че на 20.05.2020г.,
около 11.40 часа, лично е управлявал собствения си лек автомобил с рег.
№**** и не го е предоставял във владение на друго лице. На същата дата му
била връчена покана за явяване в сектор ПП – Перник във връзка с
образуваната преписка.
Преписката, ведно с подписаните декларации и покана, била върната в
сектор ПП – Перник. М. С. не се явил в указания срок. По тази причина, в
негово отсъствие и с оглед декларираните обстоятелства, свидетелят Е. К. С.
2
образувал административнонаказателно производство със съставяне на
АУАН серия GA, №252465, като приел, че М. С. виновно е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място /гр. Перник,
кв.Бела вода/, е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч.,
движейки се със 106 км/ч. /получена след приспадане на допустимата грешка
при измерването/.
Актът не бил предявен и връчен на нарушителя..
На 22.02.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил
административни наказания на М. С. за установеното нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетеля Е. К. С., както и
приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ,
снимков материал от АТС TFR1-М 579, протокол за използване на АТСС, рег.
№1158р-4698/28.05.2020г. и снимка за разположението на уреда, покана и
декларация по чл.188 от ЗДвП от 22.06.2020г., свидетелство за управление на
МПС № *********, протокол №1-29-19/2019г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на анализатори
за алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор „УС“ - Полицейска техника
при ГД „НП“, заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Директор ОД МВР –
Перник, писмо, изх. № 11-00-182/15.06.2022г. на Директор ОПУ – Перник с
приложена извадка от схема за организация на движение, заверени копия на
АУАН №№252464/12.07.2020 г. и № 252466/19.07.2020г. с писмо, рег. №
115800-1381/07.02.2022г. от Началник сектор ПП с приложения.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна..
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че в посочените дата и час, в съответния пътен участък, е
управлявал собствения си автомобил с превишена скорост, тъй като с
мобилна система за видеоконотрол TFR1-М, №579, скоростта му на движение
е фиксирана на 109 км/ч. В декларации по реда на чл.188 и чл.189, ал.5 ЗДвП
М. С. е декларирал, че на визираните дата и час лично е управлявал
превозното средство, поради което фактите, на които се основава вмененото
му нарушение не се оспорват.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Приетият по делото протокол от
проверка №1-29-19/2019г., извършена в Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор „УС“ -
Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказва, че при извършена
последваща проврека на средство за измерване – мобилна система за
измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №579, вписана в регистъра на
3
одобрените за използване типове средства за измерване, е установено
съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките
не превишават максимално допустимите. Въз основа на това съдът приема, че
АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата
визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 във връзка с §6, т.65 от ДР на ЗДвП и чл. 4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен
режим, режим на измерване, посока на задействане, начален и краен час на
работа с АТСС, номерата на първото и последното заснети изображения,
както и общия брой установени нарушения. Протоколът по чл.10, ал.1 от
Наредбата е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в
кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния
фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим
към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – град Перник, път I-6, кв. бела вода, км.74+600,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50
км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния
участък, попадащ в рамките на населено място, не е било въведено различно
ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената
информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо,
№11-00-182/15.06.2022г. от директор ОПУ – Перник.
Приетата по делото заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Директор ОД
МВР – Перник доказва и компетентността на полицейския служител,
изготвил протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., да
осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение
по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с
административния акт длъжностни лица .
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложения снимков материал, снет от записания клип
№13458, като в извлечените кадри се наблюдава ясно автомобила визиран в
електронния фиш, в близост до него няма други автомобили, видно от полето
“Т=0s”, отразяващо времето на сработването на мобилното средство за
4
видеоконтрол, т.е., момента на самото измерване. Всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на
снимковия материал и от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Извлечените от записа снимкови кадри са относими именно към
нарушението, описано в електронния фиш. На снимковите кадри са
възпроизведени данни за дата, час, ограничение, скорост, посока, съдържа се
информация за техническото средство, извършило заснемането, номера на
клипа, от който са снети кадрите, измерената наказуема скорост, каквито са
техническите възможности на конкретното средство за измерване на скорост.
Обстоятелствата, закрепени в протокола по чл.10, ал.1 от № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /номера на първия и последния видеозапис, между които
попада и номера на клипа, означен в снимковия материал, посоката на
движение на контролираните МПС и времето на работа/, мотивират несъмнен
извод, че приобщените снимкови кадри са релевантни към удостовереното с
официалния документ заснемане, както и че клипът е заснет при
осъществяван контрол на скоростта чрез използване на същото АТСС при
обстоятелствата, отразени в протокола /време, място, посока/. Протоколът,
както се посочи, е официален документ, ползващ се с обвързваща
доказателствена сила, приет е и е проверен от полицейски органи,
удостоверено с полагане на подпис и посочване имената на съответните
длъжностни лица, посочени са номерата и броя на свалените от системата
статични изображения/видеозаписи, както и че същите са съхранени на
компютърна конфигурация/сървър в съответната структура на МВР – С „ПП“
– ОД МВР – Перник.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта за населено място, която предвид категорията на превозното
средство е 50 км/ч. В този аспект квалификацията на нарушението е
правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и обосновано са предприети действия в насока
ангажиране на отговорността му, съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като
5
собственик на МПС, с което е извършеното нарушението, който е и
декларирал, че не е предоставял автомобила си на посочената дата на друго
лице и лично го е управлявал по времето, отразено в съставения акт.
Въпреки тези изводи, при проверка за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдебният състав констатира основания,
обосноваващи безусловна отмяна на обжалвания акт като издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение
на закона . Възраженията на жалбоподателя в тази насока са основателни.
Съображенията са следните:
На първо място съдът приема, че доказателствата събрани по делото не
установяват датата на съставяне на акта. Видно е, че в съдържанието на
същия /в трите му екземпляра/ е извършено заличаване с коректор на
първоначално посочената дата, след което ръкописно е изписана датата
15.08.2020г. Заличени са с коректор и отпечатаните върху документа дати
под местата за подпис на нарушителя. В показанията си в съдебното
следствие актосъставителят – свид. С. потвърждава, че поправките са
извършени от него, като обяснява, че при съставяне на АУАН на служебната
РСОД /работна станция за отдалечен достъп/таблет/ системата автоматично
въвежда в съдържанието на документа датата на която се съставя, без да е
възможна последваща корекция. Посочва, че в конкретния случай актът е
съставен след събиране на информация по чл.188 от ЗДвП от установения
собственик на МПС /в насока категорично установяване на действителния
извършил на нарушението/ и след връщане от СДВР на изпратената преписка
за събиране на тези данни.
Въз основа показанията на свидетеля и предвид датата, на която от
собственика са събрани горните сведения - 22.06.2020 г., то може да се
приеме, че АУАН е съставен след тази дата. При това положение не е ясно
кое е наложило извършване на корекция в датата на съставяне на документа,
както и заличаване на автоматично въвеждащите се дати за подпис на
нарушителя. Предвид обстоятелството, че в наказателното постановление е
посочено, че се издава въз основа на акт със същите серия и номер, но
съставен на 20.05.2022г., възможно е проект на същия да е съставен в
системата именно на тази дата, а окончателното му изготвяне с въвеждане
данните на установения нарушител да е извършено по – късно. Възможно е и
друго - в случай, че номера на АУАН се дава автоматично от електронната
програма съобразно момента на съставянето му, то приетите като писмени
доказателства по делото заверени копия на АУАН с предходен и следващ
номер спрямо процесния, косвено свидетелстват, че издадения срещу М. С. е
съставен в периода от 12.07.2020г. до 19.07.2020г., тъй като на тези дати са
съставени актовете с номера 252464 и 252466.
Независимо какво е било фактическото положение, нито АНО, нито
съдът могат да основават изводите си за фактите и правото върху вероятности
и хипотетични възможности. В този аспект абсолютно недоказано е
вписаната от свид. С. ръкописно дата в документа, да е действителната дата
на съставянето му. Допълнително основание за този извод се извлича и от
факта, че с поканата връчена на жалбоподателя на 22.06.2020г. е определен
двуседмичен срок от получаването, в който да се яви в сектор ПП – ОД МВР
– Перник във връзка с образуваната преписка. Този срок е изтекъл на
6
06.07.2020г. и предвид неявяването на нарушителя е възникнало основание за
съставяне на акт в негово отсъствие при наличието на предпоставките в чл.40,
ал.2 от ЗАНН.
Изложеното мотивира заключение, че актът и наказателното
постановление не отговарят на императивните изисквания в чл.42, т.2, т.4 и 5,
респ. чл.57, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАНН за означаване датата на съставяне на
акта. Оттук е невъзможно да се установи спазени ли са давностните срокове
по чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на акта, така и за издаване на
наказателното постановление.
Ако АУАН серия GA, №2524465 е съставен на 20.05.2020г., както е
посочено в наказателното постановление, или е съставен в периода между
12.07. и 19.07.2020г., според хронологията на актовете за установяване на
административни нарушения с предходен и следващ номер спрямо
процесния, то 6-месечният давностен срок, установен в чл.34, ал.3 от ЗАНН,
е пропуснат, предвид издаването на наказателното постановление на
22.02.2021г. Последица от изтичането на срока е погасяване на възможността
на административнонаказващият орган да издаде наказателно постановление
и да наложи съответно административно наказание за деянието, констатирано
с АУАН.
Както вече се посочи, съдът не приема означената в акта дата на
съставянето му за достоверна. Независимо от причините за поправката, прави
впечатление, че от гледна точка вписаната дата е спазен както срока за
образуване на административнонаказателното производство /3 месеца от
откриване на нарушителя, който по презумпция /чл.188 ЗДвП/ е собственикът
на МПС и затова е открит още на 20.05.2020г./, така и срокът за издаване на
наказателното постановление. Извършените поправки в случая освен че са
негодни да удостоверят действителната дата на съставяне на АУАН, са и
недопустими от гледна точка императивните процесуалните изисквания.
Нарушенията на процедурата по образуване на производството не
свършват дотук. Съставеният в отсъствие на нарушителя акт впоследствие не
е предявен на нарушителя, не е подписан от него и не му е връчен препис. С
нарочна покана, получена на 22.06.2020г., М. С. е поканен да се яви в
двуседмичен срок в сектор ПП – ОДМВР - Перник, като е предупреден, че
при неявяване ще се приложи разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Неявяването му обаче не освобождава актосъставителя от задължението да
предяви и връчи съставения в негово отсъствие акт съобразно реда в чл.43,
ал.4 и 5 от ЗАНН, а при необходимост и чрез съдействие на службите на
МВР. Вместо предприемане на дължимите действия, актът е изпратен,
неподписан и невръчен, на АНО за издаване на наказателно постановление.
От своя страна наказващият орган, извършвайки проверка за
законосъобразност и обоснованост на акта, не е констатирал допуснатите
съществени нарушения на процедурата по образуване на производството и
вместо да упражни правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН като върне
непредявения акт на актосъставителя, е издал във основа на него обжалваното
наказателно постановление.
Нарушенията на процесуалните правила по-горе са съществени,
7
доколкото пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Същият е бил
поставен в невъзможност да упражни редица свои права и правни
възможности – да се запознае с предявеното му административнонаказателно
обвинение и с правната квалификация на същото, да направи възражения,
включително писмени такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени
какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от
АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му
противоправно поведение.
Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на развилото се
срещу правонарушителя производство, последица от което е отмяна на
обжалвания административен акт.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.
От приложените по делото пълномощно, договор за правна защита и
съдействие от 04.07.2022г., сключен между М. С. и адв. К. И., се установява,
че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално
представителство по настоящото административнонаказателно дело, в размер
360 лв., като е отразено заплащането му по сметка. Приложени са фактура
№368/04.07.2022г. и извлечение от банкова сметка на пълномощника, от
които се установява, че жалбоподателят е заплатил договореното адвокатско
възнаграждение. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа,
издал отменения административнонаказателен акт. В случая то е определено
малко над минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр.68 от 2020г./, но не се явява
прекомерно, предвид проведените съдебни заседания, участието на
пълномощника в тях и процесуалната му активност в събиране на относими
доказателства за изясняване на казуса.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно потановление №20-1158-006767/ 22.02.2021г.,
издадено от началник сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на М.
М. С., ЕГН **********, с адрес гр. ****, са наложени административни
наказания: глоба 750 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул.
„Самоков“ №1, да заплати на М. М. С. с ЕГН **********, с адрес гр. ****,
8
сума от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9