РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11053 по описа за 2009 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК,
вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, за установяване по отношение на длъжника Т.П.Ц. и взискателя
А. „М.“, по изп. дело № 22030011648/2003 г., по описа на ТД София на НАП, че ищците
Б.Т.С. и С.И.С. са собственици на възбранения по изпълнителното дело недвижим
имот, представляващ Апартамент №5, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, със
застроена площ от 106 кв.м.
Ищците поддържат че са трети лица за изпълнителното
производство по реда на ДОПК, както и че са придобили собствеността на
процесния имот въз основа на покупко-продажба. Твърдят, че при изповядването на
сделката, нотариусът е извършил проверка и е установил, че върху имота няма
вписани тежести, като едва впоследствие, при справка в А. по вписванията,
установяват, че върху апартамента е наложена възбрана по изп. дело №
22030011648/2003 г., образувано срещу Т.П.Ц. за негови задължения към А. „М.“. Излагат, че
добросъвестно са придобили имота, като не са били уведомени за наложената
възбрана от публичния изпълнител, а при обжалването на действията му по
административен ред, жалбата им е била оставена без уважение. Ето защо считат,
че за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Ответникът А. „М.“ оспорва исковете, като поддържа,
че наложената възбрана е била вписана на 01.06.2005 г., което предхожда датата
на придобиване на процесния недвижим имот от ищците. Предвид това обстоятелства
счита, че по отношение на него като взискател извършената покупко-продажба му е
непротивопоставима и насоченото принудително изпълнение е спрямо имущество,
принадлежащо на длъжника Т.П.Ц..
Ответникът Т.П.Ц. с молба от 29.09.2016 г. (лист 201
от делото) заявява, че не поддържа първоначално изразеното от назначения му
особения представител становище, с което са оспорени ищцовите претенции и счита
предявените искове за основателни.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Безпротиворечиво
между страните по делото е, че с договор за покупко-продажба на жилище от
16.03.1998 г. Т.П.Ц. е закупил Апартамент № 5, находящ се в град София, ж.к. *********,
състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс, със застроена площ 106.62
кв.м., при съседи: от север и юг-зелени площи, от изток-апартамент № 6, коридор
и апартамент № 4, от запад-фуга, отгоре-апартамент № 11, отдолу - офис и
ателие, заедно с избено помещение № 5, със застроена площ 3.33 кв.м., при
съседи: от север - терен, от юг - мазе № 6, от изток - терен, от запад -
коридор, ведно с 1,566% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Установява
се от представеното по делото удостоверение за граждански брак от 07.03.1993
г., че към момента придобиването на горепосочения апартамент Т.П.Ц. е бил в
граждански брак с Г. С.Ц., като по силата на нотариален акт за покупко-продажба
№123, том 3, рег. № 6233, дело №407 от 20.12.2005 г., на нотариус В.П., рег. №
206 при НК, вписан на същата дата в Сл.вп. - гр. София, съпрузите са продали
процесния имот на настоящата ищца Б.Т.С..
Не
е спорно по делото, а и се установява от приложеното по делото удостоверение изх.
№ С170022-178-0027525/18.12.2017 г. от ст. публичен изпълнител към ТД на НАП-София
(лист 237), че изп. дело № 22030011648/2003 г. е образувано срещу Т.П.Ц. за
вземания в общ размер на 1 237 642 лв. с взискатели Централно
митническо управление и РС – Пазарджик. За събиране на вземането, с
Постановление №11648/2003/175334/27.05.2005 г. на публичния изпълнител, е
поискано налагането на възбрана върху горепосочения недвижим имот, вписана на
01.06.2005 г. в Сл.вп. - гр. София.
С
решение №60/2009 г. на Директора на А.та за държавни вземания е оставена без
уважение жалбата на Б.Т.С. срещу Постановление №11648/2003/175334/27.05.2005
г. на публичния изпълнител, с което е наложена възбраната върху процесния имот.
Видно от съдебно удостоверение от 19.01.2010 г., издадено от Административен
съд София-град, решение №60/2009 г. е било обжалвано от Б.Т.С. пред
административния съд, но жалбата е била оставена без уважение.
Искът с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 269, ал. 1 ДОПК е предоставен на
третото лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение на публичния
изпълнител, с цел да установи срещу длъжника и взискателя самостоятелните си
права върху имуществото, предмет на принудително изпълнение.
Ищецът по
делото С.И.С. не е ангажирал доказателства относно твърдението си, че е
придобил по силата на нотариален акт за покупко-продажба №123, том 3, рег. №
6233, дело №407 от 20.12.2005 г., на нотариус
В.П., рег. № 206 при НК, Апартамент №5, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.
Видно отразеното в документа за собственост, имотът е бил закупен единствено от
Б.Т.С., като не се установява по делото, че към тази дата ищците са били в
брак, както твърдят, което обстоятелство е достатъчно за да обоснове
неоснователност на предявения от С.И.С. установителен иск. Дори и да се приеме,
че в действителност ищците са придобили недвижимия имот по време на брака си, с
оглед на гореизложената фактическа обстановка, настоящият състав намира
предявените искове за неоснователни по следните правни съображения:
Безспорно
се установява, че към датата на налагането на възбраната върху процесния
недвижим имот чрез вписването й в службата по вписванията – 01.06.2005 г., същият е бил
собственост на длъжника по изпълнителното дело Т.П.Ц.. По аргумент от релевантните
към процесния период чл. 346, ал. 2 и чл. 347, б. „а“ от ГПК, отм. с ДВ. бр.59
от 20.07.2007 г. (чието съдържание е идентично с чл. 452, ал. 2 и чл. 453, т. 1
от ГПК), към които разпоредби препраща норма на чл. 206, ал. 1 ДОПК (редакцията
от ДВ. бр. 105 от 29.12.2005 г.), не могат да бъдат противопоставени на
взискателя и присъединилите се кредитори прехвърлянето на вещни права, които не
са били вписани преди възбраната и такива действия са недействителни спрямо тях,
т.е. законодателят е предвидил такива сделки за относително недействителни
спрямо кредиторите на длъжника. Ето защо, в настоящия случай придобиването от
ищците на имота след вписването на възбраната е недействително спрямо
ответника-взискател и спрямо последният имотът се счита за собственост на
длъжника Т.Ц..
Ирелевантно
е за действието на вписването твърдяната от ищците проверка, извършена от
нотариуса при извършване на покупко-продажбата на 20.12.2005 г., както и дали и
кога длъжникът по изпълнителното дело, съпругата му или настоящите ищци са били
уведомени за наложената възбрана. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 451,
ал. 2 от ГПК (аналогична по съдържание с чл. 345, ал. 2 ГПК отм.) урежда
действието на призовката за доброволно изпълнение по отношение на длъжника,
като съставляваща забрана за разпореждане с имота от момента на получаването й,
когато същият е посочен в призовката, но не дерогира установената относителна
недействителност на разпоредителната сделка с имота, сключена след вписването
на възбраната по отношение на взискателя. Доколкото книгите по вписванията са
публични и всеки има възможност да извърши проверка за вписаните за недвижим
имот тежести, то и третите лица – ищци са закупили възбранения апартамент на
свой риск и изцяло неоснователно се явява твърдението им, че са действали
добросъвестно при покупката. Не рефлектира върху законосъобразността и
противопоставимостта на наложената възбрана и обстоятелството, че възбраненият
имот е бил съпружеска имуществена общност на
длъжника и Т.Ц. и съпругата му, която не е задължено лице по
изпълнителното дело, тъй като чл. 259 ДОПК допуска принудително изпълнение
върху имущество, общо на двамата съпрузи.
По
изложените по-горе съображения, предявените от ищците установителни искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на спора, на ответника А. „М.“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
С
определение от 11.12.2015 г., постановено по настоящото дело (л. 163), ищците
са задължени да внесат в едноседмичен срок по депозитна сметка на СГС сумата от
603,65 лв., представляваща дължимо възнаграждение за особен представител,
назначен на ответника Т.П.Ц., като с оглед неизпълнението на това задължение и
изразеното от техния процесуален представител становище в молба от 27.01.2016
г. (л. 166) и в о.с.з. от 20.03.2017 г., ищците следва да бъдат осъдени с
решението да платят сумата от 603,65 лв., по аргумент от чл. 77 ГПК.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б.Т.С. с ЕГН ********** и С.И.С.
с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. К.К. срещу Т.П.Ц. с ЕГН **********,***, р-н „*********,
Бизнес център Витоша, ет. 1, чрез адв. Б.Е., и срещу А. „М.“ с адрес гр. София,
ул. „Г.С. *********искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, за установяване по отношение на длъжника Т.П.Ц. и взискателя А. „М.“, по
изп. дело № 22030011648/2003 г., по описа на ТД София на НАП, че ищците Б.Т.С.
и С.И.С. са собственици на възбранения по изпълнителното дело недвижим имот,
представляващ Апартамент № 5, находящ се в град София, ж.к. *********, състоящ
се от три стаи, столова, кухненски бокс, със застроена площ 106.62 кв.м., при
съседи: от север и юг-зелени площи, от изток-апартамент № 6, коридор и
апартамент № 4, от запад-фуга, отгоре-апартамент № 11, отдолу - офис и ателие,
заедно с избено помещение № 5, със застроена площ 3.33 кв.м., при съседи: от
север — терен, от юг - мазе № 6, от изток - терен, от запад - коридор, ведно с
1,566% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Б.Т.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. К.К., да заплатят на А. „М.“ с адрес
гр. София, ул. „Г.С. *********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Б.Т.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. К.К., да заплатят по сметка на
Софийски градски съд сумата от 603,65 лв., представляваща
възнаграждение за назначен особен представител на ответника Т.П.Ц..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: