РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E №1780
гр. Пловдив, 26 . 09 . 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, IIІ състав в открито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия: Здравка
Диева
С
участието на секретаря В.Петкова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1566/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
Анастасия
13 ООД, ЕИК ***, с.Войводиново, ул.Победа № 2, представлявано от управителя М.М.Ч.с
пълномощник адвокатско дружество „Й. и сие”, представлявано от адв.А.Й. обжалва
Заповед № РД – 09 – 625 от 03.05.2019г.,
издадена от и.д. Кмет на Община Марица – зам.кмет на Община Марица със заповед
№ РД-09-618/02.05.2019г.
С оспорения
административният акт е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „Детска площадка” в
УПИ V – ООД от
кв.14 по плана / ПИ ***по КК на с.Войводиново, община Марица.
Становища на страните :
- Заповедта е оспорена
като нищожна с арг. от текста на чл.225а ал.1 ЗУТ и подпис върху
административния акт от зам.кмет на община Марица с отбелязване „и.д. Кмет на
Община Марица”, без да са налице доказателства за отсъствието на кмета през
периода, обхващащ и дата на издаване на заповедта, основанието за това и акта,
с който е определено лицето, което ще замества кмета по време на отсъствието
му. В случая липсват доказателства за компетентност на лицето, подписало
заповедта, респект. делегирани права от титуляра или за заместването му.
Заявени са доводи и за
незаконосъобразност : Поддържа се, че случая не касае строеж по см. на т.38, §5
ДР ЗУТ, а „преместваем обект” по см. на т.80, §5 ЗР ЗУТ – люлките, лампите,
пейките и бараката /КПП/ нямат характеристиките на строеж и могат след
отделянето им от повърхността на земята да бъдат премествани в пространството,
без да губят своята конструктивна цялост и/или възможността да бъдат ползвани
на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което са
ползвани на мястото, от което са отделени, като поставянето им и/или
премахването им не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Твърди се, че
описаните в заповедта преместваеми обекти са закрепени временно върху терена
към 2007г., преди приемането на Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда
за устройството и безопасността на площадките за игра, поради което следва да
бъдат определени като „заварен обект” по см. на §3 ПЗР на цитираната наредба. Ведно с това : в заповедта са посочени два
констативни акта; категорията не е конкретизирана с буква и точка от чл.137
ал.1 ЗУТ; в заповедта и констативните актове не е посочен момента на извършване
на строежа, респект. момента на монтиране на елементите на детската площадка;
не са обсъдени доводите във възражение с вх. номер от 01.03.2016г. Поискано е
оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, а при условие на евентуалност –
да бъде отменена като незаконосъобразна, с присъждане на направените разноски
по делото.
- Ответникът Кмет на
Община Марица с процесуален представител юрисконсулт В.Й. поддържа
законосъобразност на оспорената заповед. Възразено бе за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и бе поискано жалбата да бъде оставена без уважение
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е съобщена с изпращането й
на търговското дружество – жалбоподател /л.28/. Получена е от управителя на
Анастасия 13 ООД на 09.05.2019г., л.29. Жалбата е подадена по куриер speedy на
22.05.2019г. /л.25/ и е с вх. номер в деловодството на община Марица от
23.05.2019г. Оспорването е осъществено в 14 дн. срок от субект - адресат на
писменото уведомление за изпращане на заповедта, като според текста – заповедта
се изпраща на Анастасия 13 ООД „за изпълнение”, л.28.
Следователно, без изрично да е
посочено за лице, на което се възлага изпълнението на заповедта в
разпоредителната част на административния акт, дружеството е задължено за
изпълнението й. В заповедта е отразено, че УПИ V – ООД от кв.14 по плана / ПИ ***по КК на
с.Войводиново, община Марица, е собственост не само на Анастасия 13 ООД, но и
на Д. Хр.А. и С. Г.К. – съсобствен, но строежът е собственост на Анастасия 13
ООД. При тези данни следва, че оспорването
е от адресат на неблагоприятен акт и в срок, поради което допустимо.
1. Заповедта е издадена от и.д. Кмет
на Община Марица – инж.П.М. – зам.кмет на Община Марица, на основание чл.225а ал.1
и ал.2 ЗУТ. След и.д. Кмет на Община Марица и под подписа на автора е отразено
„със заповед № РД-09-618 от 02.05.2019г.”.
При насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, на страните е указана
доказателствената тежест /разпореждане от 28.05.2019г., л.49/ - изрично на
ответника е дадено указание за установяване компетентността на органа, издал
оспорения административен акт. В първото редовно съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника е заявил : „По отношение на заповедта
за заместване на кмета, моля за срок до края на работния ден да я представя с
изрична молба, …”; „Моля да ми предоставите възможност за представяне на
доказателства за компетентността на лицето, издало оспорената заповед. Цитирана
е заповед за заместване, поради ползван отпуск предполагам от Кмета на
общината. Ще представя и доказателства за това”, л.94 гръб. Съдът е предоставил възможност на
ответника в срок до следващо съдебно заседание да представи по делото
доказателства за изпълнение на фактическия състав на заместване в неговата
цялост – доказателства за реалното отсъствие на титуляра на длъжността Кмет на
Община Марица на 03.05.2019г. и заповедта за заместване. В съдебно заседание,
проведено на 17.07.2019г., юрисконсулт Й. заяви, че при извършена служебна
проверка „не бяха открити исканите доказателства за компетентност на издалия
заповедта орган, поради което и не мога да ги представя. Липсва заповедта,
посочена след подписа.”.
След изявлението на юрк.Й., адв.Й.
заяви, че при това положение, жалбоподателя няма да сочи други доказателства и
поддържа нищожност на оспорената заповед.
2. Компетентността на
лицето издало обжалвания акт, съдът проверява служебно, при съобразяване
основанията за обявяване нищожност на административния акт : нарушаване
изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен
предмет и др. според спецификата на случая, както и мотивите на Т.Р. № 2 от 14.05.1991 г. по гр.д. № 2/1991г.на
ОСГК на ВС, според които: „Компетентността не следва да се разглежда като
количествено понятие - сбор (обем) от правомощия, отдадени на определен орган,
а на основата на общото учение за правосубектността. Издаденият от държавен
орган в нарушение на специалната му правосубектност административен акт е
недействителен (нищожен) и не поражда правни последици.“. Компетентността
на всеки административен орган е нормативно определена. Делегирането
на материална компетентност и съответните правомощия за осъществяването й от
определен административен орган на друг административен орган е възможно само в
рамките, установени в съответната правна норма /Т.Р. № 4 от 22.04.2004г. на
Общото събрание на съдиите от ВАС/, като се персонализира по отношение на
точно, поименно определени органи. Нищожният акт не може да бъде саниран, нито
по-късно настъпили факти могат да го направят действителен. В Т.Р. №
4/22.04.2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, е
прието – „Възможността за делегиране на административни правомощия се
характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира
правомощия, които не притежава; не могат
да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична
компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия,
не може да ги предоставя другиму.“.
На основание чл. 225а
ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. В случая законът не е
определил изрична компетентност на кмета на общината, а възможност за упълномощаване
на определено от кмета длъжностно лице, за издаване на заповеди с правно
основание – чл.225а ЗУТ.
Оспорената заповед не е
издадена в хипотеза на делегиране на правомощия, а при заместване.
Процесуалният представител на ответника изрично е поддържал издаване на
заповедта при заместване, което съответства на отразеното в административния
акт : и.д. Кмет на община Марица със заповед № РД-09-618/02.05.2019г. В случая
следва да бъде съобразено Т.Р. № 4/22.04.2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на
Общото събрание на съдиите на ВАС, според което – „Заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За
определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания орган. За конкретното предложение
ОС на ВАС счита, че понятията “заместване”, употребено в настоящото изложение,
и “предоставяне за упражняване”, употребено в предложението, са идентични.”.
Както бе посочено, към ответника са
отправени ясни и в пълнота указания за доказване компетентността на органа,
издал оспорената заповед, предвид поддържан факт на заместване. Изявлението на
процесуалния представител на ответника е изрично – „Заявявам, че при извършена
служебна проверка не бяха открити исканите доказателства за компетентност на
издалия заповедта орган, поради което и не мога да ги представя. Липсва
заповедта, посочена след подписа.”. При това положение следва извод за липса на
доказателства за компетентността на зам.кмет на Община Марица в качеството му
на и.д. Кмет на Община Марица със заповед № РД-09-618/02.05.2019г. : не са
представени данни за период на отсъствие на кмета на община Марица и за
реалното отсъствие на титуляра на длъжността Кмет на Община Марица на
03.05.2019г., както и изрична писмена заповед, с която отсъстващият титуляр
нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, в съответствие с Т.Р. №
4/2004г. Оспорената заповед е нищожна – издадена при липса на компетентност по
отношение административния орган – издател /недоказана в конкретиката на фактите/.
3. Спорните факти и твърденията в
жалбата за незаконосъобразност на заповедта, основани и на доводите във
възражението против Констативен акт № 6/22.02.2016г. /при изрично уточнение с
изпращане на преписката за допусната в оспорената заповед техническа грешка в
изписване на номера на констативния акт /КА/ – вместо КА № 6/22.02.2016г., е
изписан КА № 2/22.02.2016г./, не следва да бъдат коментирани, поради изхода от
спора – резултат от недоказана компетентност на органа-издател от страна на
ответника. Само като допълнение се отбелязва, че при данни за съсобственост на
имота, в който се намира „детската площадка” и констатация за собственик на
строежа, квалифициран на незаконен – Анастасия 13 ООД, административният орган
дължи коментар със собствена преценка по отношение заявените факти във
възражението против КА № 6/22.02.2016г. – във вр. с твърденията и
доказателствата на търговското дружество – жалбоподател, както и съпоставка
между фактическото състояние през 2016г. и към дата на издаване на заповедта през
м.05.2019г. Липсата на преценка на посочените данни в заявление от 12.02.2016г.
/л.11 и сл./, както и относно представените със заявлението писмени
доказателства – водят до извод за необходимост от СТЕ за установяване способа
на закрепване на детските съоръжения към земната основа и прилагане на нормите,
действали към момента на монтиране на съоръженията /според представени от
жалбоподателя доказателства/, както и съобразяване с §3 от ПЗР на Наредба № 1/ 12.01.2009
г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.
4. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е заявено своевременно /чл.78 ал.5 ГПК/, но не е
основателно. Претенцията за присъждане на направените по делото съдебни
разноски също е заявена своевременно – в жалбата и в съдебно заседание с ход по
същество /т.11 от Т.Р. от 06.11.2013г. на ВКС/. Списък с разноските по делото е
представен в съдебното заседание с ход по същество : 50лв. – държавна такса и
900 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
20.05.2019г. Според съдържанието на договор за правна защита и съдействие от
20.05.2019г. /л.23/, договореното възнаграждение е в размер на 900лв., платими
по отразена банкова сметка. ***.1 от Т.Р. от 06.11.2013г. на ВКС – е
представено заверено копие на фактура № 372/22.05.2019г., л.99. Договорената
сума в размер на 900 лв. е заплатена по банков път на 22.05.2019г. – дата на
подаване на жалбата. Размерът на адвокатското възнаграждение надвишава определеният
минимум по чл. 8 ал.2 т.1 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – с
½. Съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение –
до предвидения с цитираната наредба минимум, при съобразяване с действителната
правна и фактическа сложност на делото, като в конкретния случай се съобрази
дата на договора за правна защита и съдействие – 20.05.2019г. и дата на
реалното заплащане на адв.възнаграждение по банков път, какъвто е договорения
способ – 22.05.2019г. Към посочените дати, дори жалбата да съдържа възражение
за нищожност на оспорената заповед, основано на информацията за органа –
издател, са налице и доводи за незаконосъобразност на административния акт,
ведно с приложени в съдебното производство писмени доказателства в подкрепа на поддържаната
защитна теза, вкл. възможност от поставяне на доказателствено искане за СТЕ.
Същото е в условие на евентуалност, поради необходимост от запознаване с
административната преписка в цялост. Жалбоподателят и пълномощникът не са се
ограничили единствено във възражението за нищожност, а и обективно – не е било
ясно отнапред, че ответникът не разполага с доказателства за компетентност на
административния орган, издал заповедта при заместване. Следователно, изводът
за правна и фактическа сложност на делото в случая не се основава на изхода от
спора – произтекъл от поведението на ответника, а от цялостната защита на
пълномощника. При тези критерии, договореният и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение се приема за справедлив и обоснован по см. на чл.36 ал.2 пр.2-ро
от Закона за адвокатурата.
Претенцията
за присъждане на разноски се уважава поради основателност на жалбата – в заявен
и доказан размер, по изложените съображения във вр. с възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
Обявява за нищожна Заповед
№
РД – 09 – 625 от 03.05.2019г., издадена от и.д.
Кмет на Община Марица – зам.кмет на Община Марица със заповед №
РД-09-618/02.05.2019г.
Осъжда Община Марица да заплати на Анастасия
13 ООД, ЕИК ***, с.Войводиново, ул.Победа № 2, представлявано от управителя М.М.Ч.-съдебни разноски в размер на общо 950
лв. /50 лв. държавна такса; 900 лв. адв.възнаграждение /.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия : /П/