Р
Е Ш Е Н И Е
№187
Гр.
Перник, 05.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния секретар А. М. и с
участието прокурора Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа, докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 169/2020 година по описа
на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), чрез
юрисконсулт Х. М., пълномощник на директора на ГДНП, против решение № 793 от
28.11.2019 година, постановено по АНД № 00960 по описа за 2019 година на
Районен съд Перник. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление
(НП) № 287 от 07.05.2019 година на директора на ГДНП, с което на „***” ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „***“, бл. ***, вх. „***“,
ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Д. В. Д., на основание чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 72, ал. 1 от Закона за частната охранителна
дейност (ЗЧОД) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД.
В касационната
жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,
без да се сочат касационните основания по чл. 348, ал.
1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът възразява срещу
изводите на районния съд за допуснато в проведеното административнонаказателно
производство съществено процесуално нарушение поради неустановяване в същото на
датата и мястото на извършване на процесното нарушение. Пледира, че в АУАН и НП
датата и мястото на процесното нарушение са описани в степен, достатъчна за
наказаното лице да разбере какви са обстоятелствата по извършване на процесното
нарушение, поради което правото му на защита не е ограничено. В жалбата се
изразява несъгласие и с изводите на решаващия първоинстанционен състав за недостатъчна
обоснованост на относно съставомерност на нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД и
наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не депозира отговор.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година касационният жалбоподател – ГДНП, редовно
призован не се представлява.
В проведеното съдебно
заседание 27.05.2020 година ответникът по касационната жалба, „***” ООД, гр.
Перник, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното
съдебно заседание на 27.05.2020 година представителят на Окръжна прокуратура
Перник, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
решението на районния съд да се остави в сила.
Административен
съд – Перник, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество касационната жалба е основателна по следните съображения:
С НП № 287 от
07.05.2019 година директорът на ГДНП, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД, е наложил на „***” ООД, гр. Перник, имуществена
санкция в размер на 10 000 лева за това, че на 01.03.2019 година, около 13:00
часа, в гр. Перник, ул. „***“ № ***, в обект на „***“ ЕООД – кафе аперитив, е
извършвало дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД – сигнално – охранителна
дейност, по силата на договор № 37 от 06.08.2018 година, сключен с „***“ ЕООД,
гр. Перник, без да притежава лиценз за този вид дейност, за което е уведомен с
писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019 година по описа на ГДНП, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с решението по АНД № 00960/2019
година го е отменил, като незаконосъобразно.
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел за безспорно от фактическа страна,
че касаторът притежава лиценз с № 3198/23.11.2017 година за извършване на
частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.) за охрана на
имущество на физически или юридически лица на територията на област Перник и
лиценз с №
3216/19.02.2018 година за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5,
ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.) за охрана на имуществото на физически или юридически
лица на територията на цялата страна. Със заявление вх. № 328600-57029/27.09.2019 година,
на основание § 4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 година, в сила на
31.03.2018 година) наказаното дружество заявило пред директора на ГДНП – орган
по чл. 40 от ЗЧОД, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. По повод
това заявление, със заповед № 3286з-417 от 30.01.2019 година, директорът ГДНП
разпоредил извършване на проверка на „СОТ 123 ПМ” ООД, гр. Перник, като комисия
посетила мониторинговия център, находящ се в гр. Перник. С писмо рег. №
328600-5594 от 01.02.2019 година провереното дружество било уведомено, че в
хода на проверката е установено, че търговецът не отговаря на минималните
изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, поради което и
ГДНП не следва да издаде допълнение към притежавания лиценз за извършване на
частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.) за извършване и
на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. На 01.03.2019 година била извършена
повторна проверка от служителите на ГДНП в мониторинговия център за наблюдение
и приемане на сигнала от охраняваните обекти, обслужван от „***” ООД, гр.
Перник. Констатирано било, че в системата на дружеството са налични договори,
сключени с физически и юридически лица за осъществяване на сигнално – охранителна
дейност по силата на § 4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 година, в
сила на 31.03.2018 година). Сред охраняваните обекти бил и обект – кафе – аперитив,
находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № ***, стопанисван от „***“ ЕООД, на
основание сключен договор № 37/06.08.2018 година. Въз основа така установеното на „***” ООД, гр.
Перник, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
287 от 16.04.2019 година за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД, връчен
на представляващия дружеството, срещу който акт в тридневния срок по чл. 44,
ал. 1, предл. 2 от ЗАНН било депозирано възражение. След проверка по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 83, ал.
1 от ЗАНН и издал НП, с което за описаното в АУАН нарушение на чл. 4, ал. 1 от
ЗЧОД наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер 10 000
лв. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД.
Въз основа на
установеното по фактите районният съд е приел от правна страна, че с акта за
установяване на административно нарушение на наказаното лице е предявено извършването
на охранителна дейност без лиценз, без да е определен ясно периодът от време,
през който е извършено нарушението, както и без да е ясно мястото на
извършването му. Прието по отношение на датата е, че от една страна в АУАН и НП
е посочено, че сигнално – охранителната дейност се извършва в обект – кафе – аперитив,
стопанисван от „***“ ЕООД, по силата на сключен договор на 06.08.2018 година,
за което плащането е извършено с фактура на 10.02.2019 година, но
непосредствено след това е посочено, че нарушението е установено на 01.03.2019
година, от което не ставало ясно коя дата наказващият орган е приел за дата на
извършване на нарушението – 01.03.2019 година или месец февруари, 2019 година.
Прието е по отношение на мястото на извършване на нарушението, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП веднъж е описано, че дружеството е
извършвало сигнално – охранителна дейност в кафе – аперитив – обект на „***“
ЕООД, след което е посочено, че нарушението е установено при извършената
проверка в мониторинговия център, находящ се в гр. Перник. Така възприетото е
мотивирало районния съд за извод, че съществено са нарушени процесуалните
правила, тъй като съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице.
Прието е също с
решението, че в АУАН и НП недостатъчно обоснован е изводът на наказващия орган
относно съставомерността на нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД, тъй като към
момента на сключване на договора от 06.08.2018 година дружеството е имало право
да осъществява сигнално – охранителна дейност по силата на чл. 4, ал. 4 от ЗЧОД
(ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 година), като освен това дружеството се е нуждаело и
от поне едномесечен срок за прекратяване на договора, предвид хипотезите на т.
23 от същия, а не е могло да стори това незабавно, т. е. още през месец
февруари, когато е получено уведомителното писмо за отказ за допълнение на
лиценза за извършване и на сигнално-охранителна дейност. И тъй като нарушението
било извършено в същия месец, в който на дружеството е отказано издаването на
допълнителен лиценз, според районния съд към процесния случай е приложима и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с
чл. 11 от ЗАНН, а наказателното постановление се явява издадено в противоречие
с материалния закон.
Решението е
неправилно.
Съобразно чл.
218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
По доводите в
жалбата срещу изводите на районния съд за допуснато в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение
поради неустановяване в същото на датата и мястото на извършване на процесното
нарушение:
Не се споделят
изводите на решаващия първоинстанционен състав. Както в АУАН, така и в НП, за
дата на извършване на нарушението е посочена ясно и конкретно дата 01.03.2019
година, а същата се основава в доказателствата по делото. Посочването в АУАН и
НП, че нарушението е, освен извършено, също и установено на дата на 01.03.2019
година, не рефлектира в никаква степен върху яснотата, относно датата на
извършване на нарушението, включително не прави това обстоятелство неясно и за
наказаното лице. Датата на извършване и датата на установяване на
административното нарушение имат различно процесуално значение – датата на установяване
на нарушението е обвързана с тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
за съставяне на АУАН, а датата на извършване на нарушението обуславя началото
на 1-годишния срок, в който срок „валидно“ може да бъде за образувано
административнонаказателно производство. Не на последно място, посочването в АУАН
и НП, че сигнално – охранителната дейност се извършва в обекта по силата на
сключен договор на 06.08.2018 година, с посочено плащане по договора, извършено
с фактура на 10.02.2019 година, също не променя извода относно датата на
извършване на процесното нарушение. Независимо, че
фактура от дата 22.03.2019 година, приложена по преписката, не е сред
доказателствата, обосновали административнонаказателното обвинение,
съвкупността от доказателства, включително разпечатка от регистър на ЮЛ, клиенти
на наказаното дружество, заверена от управителя на дата 01.03.2019 година, която
е приета от районния съд за кореспондираща със свидетелските показания на К.
Кукева, заявила пред съда, че на 01.03.2019 година, в момента на проверката
управителят на дружеството е заверил този списък, разпечатан на 30.01.2019
година, като е удостоверил, че тези обекти и към 01.03.2019 година се охраняват
от „СОТ 123 ПМ” ООД, не променя извода на наказващия орган, че на 01.03.2019
година наказаното дружество е осъществявало сигнално – охранителна дейност
въпреки отказа за допълване на притежаваните от последното лицензи.
Неправилни са и
изводите в решението за неяснота относно мястото на извършване на процесното
нарушение. Безспорно е установено по делото, каквото е приел от фактическа
страна и районният съд, че проверката е извършена в мониторинговия център за
наблюдение и приемане на сигнал от охраняваните обекти. Това е мястото, на което
е установено, че към 01.03.2019 година не е прекратено излъчването на сигнална
дейност към центъра от охраняваните обекти, вкл. от обект – кафе – аперитив,
стопанисван от „***“ ЕООД, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № ***, установено да е охраняван от
наказаното дружество включително на 01.03.2019 година, по силата на сключения
договор на 06.08.2018 година, по който са извършвани месечни абонаментни
плащания, обект, с посочения в акта и НП адрес, фигуриращ и в разпечатката от
регистъра на клиентите на ЮЛ, удостоверена саморъчно от управителя на
наказаното дружество.
По доводите на
касатора срещу изводите на районния съд за несъставомерност на процесното
нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД поради наличие на предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, което е предмет и на служебната касационна проверка за
правилно приложение на материалния закон:
Касационният съд
не счита, че в процесния случай са налице основания за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което не могат да бъдат споделени
мотивите на решаващия първоинстанционен състав. С оглед данните по делото съдът
не счита, че единствената възможност, пред която е бил изправен ответникът след
отказа лицензът му да бъде допълнен е била прекратяване на договорните
отношения с насрещната страна едностранно, за което евентуално би понесъл и
договорна отговорност, като освен това е недопустимо приложението на чл. 28 от ЗАНН да почива на предположение. Освен това фактурата за плащане на месечен
абонамент за охрана за месец февруари, е с дата 10.02.2019 година, т.е.
плащането е извършено след уведомяването за отказа да бъде допълнен лицензът,
съобщен на 01.02.2019 година, но въпреки това, плащането е прието и фактура е
издадена. Дори да се приеме за обоснован изводът на районния съд, че е било
необходимо време за прекратяване на договорните задължения, дружеството е
разполагало с достатъчно време (проверката е извършена един месец след отказа)
да уреди отношенията с клиентите си, за предприемането на каквито действия по
делото няма никакви индикации, и каквито действия биха обосновали приложение на
чл. 28 от ЗАНН. Напротив, по делото са налице данни за приемане на плащания за
извършването на сигнално – охранителна дейност дори след датата на извършената
проверка. Т. е. ответникът е продължил дейността по чл. 5, ал. 1, т. 3 и след
като е уведомен, че не е удостоверил изпълнението на минималните изисквания за
осъществяването, не е предприел каквито и да е действия за прекратяването й
въпреки дадената му възможност в месечен срок, включително след извършената му
на 01.03.2019 година проверка. Видът на обществените отношения, които регулира
ЗЧОД от една страна, и „поведението“ на наказаното дружество от друга, в случая
изключват определянето на нарушението като маловажно.
Предвид горното
решението на районния съд следва да бъде отменено. Делото е изяснено от
фактическа страна, като не се налага събирането на допълнителни доказателства,
а районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са
основание за връщане на делото за ново разглеждане, поради което и на основание
чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по същество.
Административнонаказателното
производство е започнало и проведено процесуално законосъобразно, като
съставения АУАН и издаденото НП отговарят на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на делегираните им
правомощия и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Събраните по
делото доказателства изясняват обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по
делото, а именно, че на 01.03.2019 година, около 13:00 часа, в гр. Перник, на ул.
„***“ № 66В, „***” ООД, гр. Перник е извършвало дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЧОД – сигнално – охранителна дейност, в обект на „***“ ЕООД – кафе
аперитив, по силата на договор № 37 от 06.08.2018 година, без да притежава
лиценз за този вид дейност, за което е уведомен с писмо рег. №
328600-5584/01.02.2019 година по описа на ГДНП. Установеното съставлява
нарушаване на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЧОД, наказуемо на основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД, във връзка
с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН с имуществена санкция.
По отношение
вида и размера на наложената имуществена санкция:
За установеното
нарушение разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД предвижда за ЮЛ и ЕТ
имуществена санкция в размер от 10 000 лева до 50 000 лева. В конкретния случай
наложената санкция е в минимален размер, с оглед характера и тежестта на
нарушението и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, като същата се
явява достатъчна за постигане целите на административното наказване.
Въз основа на
изложеното настоящия касационен състав приема касационната жалба за
основателна. Решението постановено от първоинстанционния съд, като неправилно,
следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление, като законосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание л. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл.
222, ал. 1 от АПК, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 793 от 28.11.2019 година, постановено по АНД № 00960 по
описа за 2019 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 287 от
07.05.2019 година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с което
на „***” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. „***“, бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Д.
В. Д., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 72, ал. 1 от Закона
за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/