МОТИВИ
към присъда № 337/17.10.2011 год. по НОХ дело № 564/2011
год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.
Обвинението против подсъдимия С.Д.И.
е за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК за
това, че в периода 15 - 17.05.2011 год. в гр. К., обл. *** Загора в условията
на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „***”
на стойност 150 /сто и петдесет/ лева от владението на Р.Д. и мъжки кожен
портфейл, лична карта, карта за пътуване с намаление по БДЖ, на стойност 6
/шест/ лева и парична сума от 76 /седемдесет и шест/ лева, на обща стойност 82
/осемдесет и два/ лева от владението на Н.Т.М., или всичко на обща стойност 232
/двеста тридесет и два/ лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
В съдебно
заседание подсъдимият С.Д.И. се признава
за виновен по така повдигнатото му обвинение. По реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези
факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Лично и чрез
защитника си – адв. М. моли съда, да отчете всички смекчаващи вината
обстоятелства и му наложи справедливо наказание.
В съдебното
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора, базирайки се на
събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от
подсъдимия С.Д.И. самопризнания
по чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като
доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага подсъдимият И. да бъде признат за виновен и наказан,
като счита, че при определяне на наказанието на подсъдимия И. съдът следва да
се съобрази с нормата на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, като
приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК. Предлага на съда, да определи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като съгласно нормата на закона
наказанието да бъде изтърпяно от подсъдимия в Затворническо общежитие от закрит
тип при “строг” режим.
От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено
от подсъдимия С.Д.И. и от събраните в хода на наказателното производство
доказателства: протоколи за разпит на свидетели, заключение от съдебно –
оценителна експертиза /л. 13 - 14/, протокол за освидетелстване /л. 17 - 19/,
справка съдимост /л. 20 -22/, характеристична справка /л. 23/, криминалистична
справка /л. 24/, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, протокол за доброволно предаване /л. 28,
л. 81/, протокол за извършена дактилоскопна експертиза /л. 52 - 57/, и справка
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /л. 66/, експертна справка /л. 80/,
разписки /л. 82 - 83/ и останалите събрани в хода на досъдебното производство и
приети по установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
С влезли в
законна сила присъди, подсъдимия И. бил осъждан 9 пъти за престъпления от общ
характер, като видно от приложената справка е изтърпял наказанието си по чл.
196, ал. 1, т. 2 от НК, наложено по НОХД № 704/2006 год. по описа на РС –
Казанлък от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода” при „Строг режим” на
19.09.2008 год., поради което настоящата му престъпна дейност следва да се
квалифицира съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б.”б” от НК –
„опасен рецидив”.
На 15.05.2011
год. свидетелката Р.Д. – жителка на ****, която временно живеела в гр. К. и на
същата дата посетила парк „Т.”, намиращ се в края на града. Към нея с велосипед
се приближил подсъдимия И. и седнал до нея на тревата. Свидетелката Д.
разбирала и говорила малко български език. Подсъдимият я попитал дали има пари,
взел дамската й чанта и от нея извадил мобилен телефон „***” на стойност 150
лева. Пострадалата се изправила и си поискала телефона, но подсъдимия я блъснал
и тя паднала на земята. След това подсъдимия И. се качил на велосипеда и се
отправил в неизвестна посока.
На 17.05.2011
год. около обяд подсъдимия И. спрял свидетеля М. ***, който се прибирал към
дома си и поискал да пие вода. Свидетелят М. завел подсъдимия у тях и му дал
една бутилка да си налее вода. В този момент подсъдимия бръкнал във вътрешния
джоб на сакото на пострадалия и въпреки съпротивата му, успял да отнеме черен
кожен портфейл, лична карта, карта за пътуване с намаление по БДЖ, на стойност
6 лева и парична сума от 76 лева, всичко на обща стойност 82 лева, като част от
вещите
са възстановени без парите.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство и приложена по делото съдебно – оценителна
експертиза, която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че
общата стойност на отнетото имущество е 232 лева.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство и приложена по делото дактилоскопна експертиза, която
съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че следата иззета от
пластмасовата бутилка в дома на свидетеля М. е от подсъдимия И..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия С.Д.И. по чл. 371,
т. 2 от НПК, както и от многобройните писмени и гласни доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и приети от съда по установения ред, от
заключенията на извършените съдебно – оценителната експертиза, заключението на дактилоскопната
експертиза и от показанията на свидетелите Р.Д., О.К.Г., Н.Т.М., С.А.М. и В.Я.Л..
Съдът
кредитира изцяло показанията на горе цитираните свидетели, тъй като същите
кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, подкрепят направените от подсъдимия И. самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК и допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа
обстановка
Правна квалификация
Предвид гореизложеното съдът
счита, че подсъдимия С.Д.И. от обективна
и субективна страна е осъществил престъпния състав на престъплението по чл.
199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК като на 15 - 17.05.2011 год. в
гр. К., обл. *** Загора в условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон „***” на стойност 150 /сто и петдесет/ лева от
владението на Р.Д. и мъжки кожен портфейл, лична карта, карта за пътуване с
намаление по БДЖ, на стойност 6 /шест/ лева и парична сума от 76 /седемдесет и
шест/ лева, на обща стойност 82 /осемдесет и два/ лева от владението на Н.Т.М., или всичко на обща
стойност 232 /двеста тридесет и два/ лева, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
Подсъдимият И.
е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването на тези последици, поради което и на
основание цитираните по - горе законови текстове, той следва да бъде признат за
виновен и наказан.
Вид и размер на наказанието
При определяне видът и размерът на наказанието на
подсъдимия С.Д.И., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства направените
самопризнания, а като отегчаващи вината
обстоятелства многократни осъждания за престъпления от общ характер и високата
обществена опасност на деянието.
За извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК законът предвижда наказание от 5 до
15 години лишаване от свобода.
При така изложеното съдът счита, че на подсъдимия С.Д.И.
за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.
198, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б.
”б” от НК следва да бъде определено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1
/ред. ДВ бр. 26/2010 год./ и чл. 54 от НК, а именно шест години лишаване от
свобода, което наказание следва да се намали с една трета и реално подсъдимия И.
следва да изтърпи четири години лишаване от свобода, което наказание на
основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да изтърпи в Затвор при първоначален
“строг” режим, съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспадна от така
определеното наказание времето, през което спрямо подсъдимия С.Д.И. е била взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража”, считано от 19.05.2011 год. до влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.Д.И. да заплати
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 95 лв. по сметка на
Окръжен съд гр. Стара Загора, корпоративна търговска банка АД, гр. Стара Загора.
Причини – ниско правно съзнание, незачитане
неприкосновеността на личността и частната собственост, стремежа му да си
набавя по престъпен начин средства и трайно изградени престъпни навици.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: