О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №........
гр.
Враца, 16.04.2020 г.
ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шестнадесети
април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА Г.МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл. с. И. НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от мл.съдия
Никифорски ВЧГД № 147 /2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна
жалба вх.№ 2600 /10.02.2020 г.,
депозирана от Т.Л. Г. , ЕГН ********** , ищец по гражданско
дело № 4683 / 2019 г. по описа на Районен съд гр.Враца,чрез адвокат И.И.,***,срещу
определение № 274 от 28.01.2020
г., постановено по гр. дело № 4683 по описа за 2019 г. на Районен съд -
гр.Враца, в частта, в която се прекратява производството по делото, по предявените
от ищеца срещу Джордан енд Комерс“ ЕООД, с. Скравена, община Ботевград искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 3 във връзка с чл. 225 КТ, на основание чл. 130 от ГПК. Счита определението
за неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че неправилно съдът е приел, че предявеният от ищеца иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ има за предмет отмяна на уволнение,
извършено с устна заповед. Посочва се, че подобни твърдения не са навеждани
нито в исковата молба, нито в допълнението към нея, а напротив ,точно обратното.Ищецът
твърдял, че писмена заповед за прекратяване на трудовите правоотношения има и
съществува, но същата не е връчена на ищеца,последният не разполага с екземпляр
на същата и затова се обърнал към съда
за осъществяване на съдействие. Аргументира се тезата, че прилагането по делото
на поисканите на основание чл. 190 ГПК документи (трудово досие) ще потвърди
правния интерес на ищеца към предявяване на исковата претенция за отмяна на
незаконното уволнение, поради нарушение на императивните норми предвидени в
Кодекса на труда.
Твърди се на следващо място, че с
прекратяването на производството в тази част съдът неправомерно е нарушил едно
от основните положения на ГПК, а именно чл. 2 съгласно , който „Съдилищата са
длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и
съдействие на лични и имуществени права.“ Обстоятелството , че жалбоподателя не
разполага с екземпляр от сключения трудов договор, както и със заповед за
прекратяване на същия не може да го лиши от гарантираната му от
законодателството на Република България и това на ЕС, правна защита на неговите
права и законни интереси.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е
подаден писмен отговор на жалбата от насрещната страна.
Врачанският окръжен съд, като взе
предвид данните по делото, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба е подадена срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на
обжалване акт на съда, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
Районен съд- гр. Враца е сезиран с обективно
съединени искове за признаване на незаконността на уволнение и неговата отмяна
и за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225 КТ, за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128, т.2 от КТ
и за неизплатено обезщетение при командироване по чл.215 от КТ, както и
мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.
В исковата молба и в допълнителната
такава от 23.01.2020г. ищецът твърдял, че на 07.09.2018 г. е сключил трудов
договор № 002/07.09.2018 г. с ЕТ "Джордан Комерс", представляван от Й.Й.,
по силата на който е бил назначен на длъжност ,,Международен шофьор на товарен
автомобил 12 и повече тона” с трудово възнаграждение 560.00 лв. на 8 часов
работен ден с годишен платен отпуск в размер 20 работни дни за календарна
година. Поддържа, че договорът е подписан от него и от представителя на
търговеца и е влязъл в сила на 10.09.2018 г. Посочва, че на 15.09.2018 г. е
подписал трудов договор с ответника ,,Джордан енд Комерс" ЕООД, с.
Скравена, общ. Ботевград, представляван от управителя Й.Й.. Изтъква, че за
периода от месец септември 2018 г. до началото на месец август 2019 г. е
изпълнявал добросъвестно задълженията си към работодателя, като е поемал и
извършвал превози в ЕС, главно в страните Франция, Германия и Холандия,
възложени му от страна на чуждестранна немска компания, която имала договорни
отношения с управителя Й.Й.. Твърди, че за изпълнение на възложената работа
получавал до месец юли 2019 г. по банков път договореното възнаграждение, което
работодателя му превеждал с отразено в преводните нареждания по банковата му
сметка основание - командировъчни. За месеците март, април и май 2019 г. е
получавал средно по 5000 лв. месечно възнаграждение, а за месец юли 2019 г.,
съгласно уговореното между страните възнаграждение на база поети ангажименти за
извършени превози, възнаграждението му е следвало да бъде в размер 5085.00 лв.,
в която сума е следвало да бъдат включени, както винаги е било, цялото трудовото
възнаграждение заедно с полагащите се командировъчни пари. Твърди, че в средата
на месец юли 2019 г. управителя на фирмата Й.Й. се свързал с него и го
уведомил, че считано от началото на месец август 2019 г. ще следва да прекратят
сключения между тях трудов договор. Уведомил го също да извършва до края на
месец юли възложените му превози, след което да се прибере в България и да
оформят документите за прекратяването на трудовия договор. Посочва, че след
допълнителна договорка с шефа си, извършвал до 02.08.2019 г. включително,
превози на товари, тъй като немската фирма продължила да му възлага нови
превози и доставки. На 05.08.2019 г. се прибрал в България и в телефонен
разговор работодателят му го уведомил, че в момента се намира извън пределите на
Република България и че следва да отиде лично в НАП, за да върне обратно
издаденото му удостоверение А1 за командироване на работници в други държави от
Европейския съюз, както и че трудовият му договор е прекратен и полагащото му
се трудово възнаграждение ще му бъде преведено по банковата му сметка.
На база твърденията, изложени в
исковата молба, Районен съд – гр.Враца е приел в атакуваното определение, че
предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ има за предмет отмяна на
уволнението, извършено с устна заповед, доведена до знанието на ищеца в
телефонен разговор с представителя на работодателя на 05.08.2019 г., поради
което съдът не може да разглежда нейната законосъобразност.
Постановеното определение е правилно
и съобразено със закона. Правилно
и съобразявайки изричните разпоредби на
закона - чл. 62, ал. 1, 119, чл. 195, ал. 1 и
чл. 335, ал. 1 КТ районният съд е приел, че прекратяването на трудовото
правоотношение не може да се извърши с
устна заповед.Определението на съда е съобразено и с постоянната практика на
Върховния касационен съд, която почива на точното прилагане на цитираните
разпоредби от Кодекса на труда относно формата на сключване, изменение и
прекратяване на трудовото правоотношение.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че твърдения за устно прекратяване на трудовото правоотношение
не са навеждани.От съдържанието на исковата молба се извежда именно такова
твърдение - устна заповед, доведена до знанието на ищеца в телефонен разговор с
представителя на работодателя на 05.08.2019 г.
Предвид гореизложеното, определението,
с което производството е прекратено като недопустимо с посочените аргументи, е
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Врачанският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№
2600 /10.02.2020 г., депозирана от Т.Л. Г. срещу определение №274 от 28.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 4683 / 2019 г., по описа на Районен съд – гр.Враца.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението,
при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.