№ 14805
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110144833 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 172976/18.08.2022 г. на Е. Д. М.
срещу П. на Р. Б., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск за сумата от 20 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
деяние на ответника, изразяващо се в липса на предприето действия по отправяне на искане
за възобновяване на производството по НОХД 1018/2019 г. по описа на ВКС, в периода
28.09.2020 г. – 06.08.2022 г. В исковата молба се поддържа, че ответникът умишлено
бездейства и не изпълнява задълженията си, произтичащи от нормативни актове от различен
порядък – НПК, КРБ, ХОПЕС, ЕКЗПЧ, МПГПП и ЗСВ, с което деяние е лишил ищеца от
ефективни правни средства за защита срещу незаконното му осъждане по посоченото
наказателно дело. В тази връзка ищецът поддържа, че е подал жалба с № PRB /28.09.2020 г.,
която само е била входирана и липсвало произнасяне по отправеното до Главния прокурор
искане. Твърди се бездействието на ответника да причинява на ищеца неимуществени вреди,
като счита, че сумата от 20 000 лева би репарирала същите.
В изпълнение на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на
инциираното пред него производство настоящият съдебен състав е изискал справки за
страните, предмета и етапа, на който се намират производствата по гр. д. № 44826/2022 г.,
СРС,143 с-в; гр. д. № 44827/2022 г., СРС, 118 с-в; гр. д. № 44828/2022 г., СРС,48 с-в; и гр.д. №
44829/2022 г., СРС, 150 с-в.
По делото е постъпило писмо от председателя на 143 състав на СРС по гр. д. №
44826/2022 г., в което е посочено, че производството е образувано по искова молба вх. №
172972/18.08.2022 г. на Е. Д. М. срещу П. на Р. Б., с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв., като делото се намира на
етап насрочване, като към писмото е приложен препис от исковата молба. От така
приложения препис на исковата молба се установява, че е предявен осъдителен иск от Е. Д.
М. срещу П. на Р. Б. за сумата от 20 000 лв., представляваща неимуществени вреди от
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в липса на предприети действия по
отправяне на искане за възобновяване на производството по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по
описа на ВКС. В исковата молба се посочва, че ответникът умишлено бездейства и не
изпълнява задълженията си, произтичащи от нормативни актове от различен порядък –
НПК, КРБ, ХОПЕС, ЕКЗПЧ, МПГПП и ЗСВ, с което деяние е лишил ищеца от ефективни
правни средства за защита срещу незаконното му осъждане по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по
описа на ВКС. Посочва се, че в тази връзка ищецът подал жалба с № PRB /28.09.2020 г., по
която липсвало произнасяне от Главния прокурор по отправеното искане. Твърди се
бездействието на ответника да причинява на ищеца неимуществени вреди, като счита, че
сумата от 20 000 лв. би репарирала същите, като периодът на увреждането е 28.09.2020 г. –
06.08.2022 г. Въз основа на тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
1
производството по гр. д. № 44833/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав следва да бъде
прекратено. В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките
на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне
по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването
на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е
образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като
констатира недопустимостта на предявения иск.
В разглеждания случай, производствата по гр. д. № 44826/2022 г. по описа на СРС,
143 състав и по гр. д. № 44833/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, са идентични, като
единствената разлика, която настоящият съдебен състав констатира е входящият номер на
документа, с който ищецът твърди да е сезирал ответника с искане за предприемане на
действия по възобновяване на производството по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС
– жалба с № PRB /28.09.2020 г. по делото на СРС, 143 състав, и жалба с № PRB /28.09.2020 г.
по настоящото дело на СРС, 29 състав, като и двете искания са подадени в един и същи ден
– 28.09.2020 г. Идентичността на предмета се извежда от обстоятелствената част на исковите
молби по двете дела – и в двете производства ищецът желае да получи обезщетение предвид
бездействие на главния прокурор да отправи искане за възобновяване на едно и също
наказателно дело, поради едни и същи основания за възобновяване, квалифицирани от самия
ищец като такива по чл. 422 НПК, чл. 127 КРБ, чл. 205 НПК, чл. 47 ХОПЕС, чл. 13
ЕКЗПЧОС, чл. 2 МПГПП на ООН. Тъй като основанията за възобновяване, въз основа на
които главният прокурор е следвало да отправи искане по глава ХХІІІ НПК, са очертани с
една и съща правна рамка в подадените от ищеца жалби, бездействието на главния прокурор
да предприеме действия по всяка от тези жалби на практика накърнява един и същи правен
интерес. Поради това и доколкото е налице съвпадение на периода, в който се твърди, че е
настъпило увреждането, то е налице пълен идентитет между двете производствата.
Въпросът с кое точно писмо, респективно колко пъти главният прокурор е бил сезиран с това
искане, е относим към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите го
факти – в този смисъл и Определение № 2128 от 13.07.2023 г., постановено по гр. д. №
2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО.
При служебно извършена справка съдът установи, че производството пред СРС, 143
състав, е висящо към настоящия момент.
При горните мотиви, съдът намира, че по настоящото производство и по
производството по гр. д. № 44826/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, е налице пълен
обективен и субективен идентитет, с оглед на което и доколкото в случая настоящото дело е
по-късно заведеното, то е налице абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за
неговото разглеждане по същество.
Предвид гореизложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено, на
основание чл. 126 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, производството по гр. д. №
44833/2022 г. по описа на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Определението да се връчи на ищеца чрез Началника на Затвора – гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2