ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1874
град Пловдив, 05.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието
на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2377 описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),.
Делото е образувано по исковата молба предявена от В.К.К., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Т.Т.,***, обективираща иск за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева за
заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 1286 от 21.10.2019 г. издадено от Й. С. – заместник
кмет на Община Пловдив и представляващи сторените разноски за договореното
адвокатско възнаграждение в хода на съдебното обжалване на наказателното
постановление по АНД № 7492/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.Иска се присъждане на разноските
направени и по настоящото дело.
В
съдебно заседание – ищцата не се представлява.
Ответникът – Община Пловдив не се представлява, а в
писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тенева, счита иска за неоснователен и недоказан, като моли исковата
молба да бъде отхвърлена.
Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от
Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде
уважена изцяло.
Пловдивският административен съд, като прецени
доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по
реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният
иск за процесуално недопустим, по следните съображения:
Няма спор, че наказателно
постановление № 1286 от 21.10.2019 г., издадено от Заместник кмет на Община Пловдив,
е отменено с Решение №1219 от 30.07.2020 г. по
АНД № 7492/2019 г. на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 02.09.2020г.
Не е спорно, че на лист
10 от приложеното за послужване АНД № 7492/2019 година по описа
на Районен съд – Пловдив, е представен договор за правна помощ и съдействие сериен № **********/2018 г., сключен между В.К. и адв. Т.Т., от който е видно, че е договорена сумата от
500 лева представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по делото, като същата сума е
платена „в брой“ при подписването на договора.
С действията на своите
служители по издаване на порочното наказателно постановление ответната организация – юридическо
лице, е причинила имуществена вреда на ищеца,
изразяваща се в заплащане на хонорар
на адв. Т.Т. в размер на
500 лева, с която сума ищцата е била увредена. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца
за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Тук следва да се отбележи, че в исковата молба е
допусната техническа грешка при изписване номера на делото пред ПРС, доколкото
се установява, че срещу В.К. е издаден АУАН № 037596
от 14.10.2019 г. и Наказателното постановление № 1286 от 21.10.2019 г. и те са
били предмет на разглеждане по АНД № 7492 от 2019 година по описа на Районен
съд Пловдив.
След анализа на така изложените
фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна :
С ДВ бр. 94/29.11.2019г., в сила
от 03.12.2019г. е изменен чл. 63 от ЗАНН, като са добавени три нови алинеи, с
които се предвижда, че в съдебните производства по обжалване наказателни
постановления пред районен и административен съд, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
Към момента на приключване на
устните състезания по АНД №7492 от 2019г. – 27.05.2020 г. законодателят е предвиждал ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН. Затова
направените от ищеца разходи биха могли да бъдат възстановени по реда на ЗАНН, който нормативен акт
предвижда ред, по който направените разноски в рамките на съдебното
производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на
жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ,
когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не
се прилага.
В случая се претендира
обезщетяване на причинени имуществени вреди, настъпили в хода на съдебно
производство по обжалване на НП. Отговорността за разноски по конкретно дело е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати
направените разходи от стра ната,
в чиято полза е постановен съдебният акт.
Тази отговорност произтича от
процесуалния закон и е уредена от него, като фактическият състав, от който се
по ражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени
от водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на претен диращия разноските субект.
Тя е обективна, без виновна отговорност, но не е отговорност за вреди, защото
обхваща само доказаните в текущия процес раз ходи на страната. Затова
отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който
страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отде
лен иск. Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно
предизвикания правен спор.
След като от 03.12.2019 г. е
налице новото процесуално правило на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, то на проведеното на 27.05.2020
г. открито съдебно заседание, страната е могла да претендира присъждане на
разноски по приложимата незабавно процесуална норма, което обаче не е било
съобразено, въпреки че адв. Т. се е явил лично в него.
Наличието на специален ред за
обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва
приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от същия закон
и обосно вава извода за
недопустимост на обсъждания иск, което налага същия да бъдат оставен без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Следователно, тъй като съдебните
разноски са подлежали на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за жалбоподателя е съществувал
правен способ да претендира същите, а това обстоятелство във връзка с
чл.8, ал.3 от ЗОДОВ обосновава извод за недопустимост на исковата претенция.
От страна на ответника не се
претендират разноски.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Десети състав :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 20.10.2020 г. с което е
даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на В.К.К., с ЕГН **********,***, с която се иска присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева за заплатеното
адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 1286 от 21.10.2019 г. издадено от Йордан Ставрев –
заместник кмет на Община Пловдив и представляващи сторените разноски за
договореното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното обжалване на
наказателното постановление по АНД № 7492/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2377 от 2020 г. на Административен съд
Пловдив.
Определението подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България,
в седем дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: