Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Варна, ………………2017г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи ноември през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ Д.
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 304 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на П.Л.П. *** срещу решение № 83 от
02.05.2017г. по търг.дело № 249/15г. по описа на Добрички ОС, с което е
отхвърлен предявения от него срещу „Янк – 100“ ЕООД със седалище гр.Варна иск
за сумата 76 480лв., претендирана на основание чл.59 от ЗЗД като дължимо
обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2014/2015г. на
956.042 дка земеделски земи в землището
на с.Горичане, община Шабла, и е осъден да заплати направите по делото
разноски.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е нищожно, недопустимо, необсновано,
неправилно и незаконосъобразно.
Доводите
за нищожност се свеждат до постановяването му от ненадлежен състав при наличие
на основанията по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, а именно съдията, постановил
обжалваното решение вече се е произнесъл по предявения иск преди това и го е
отхвърлил, и е предубеден по отношение на изхода на делото. Доводите за
недопустимост – постановено е при недопуснати доказателствени искания, непълна
експертиза, незачитане на направени доказателствени искания, липса на мотиви.
Твърди че решението е необосновано – постановено при необсъдени поотделно и в
съвкупност доказателства, твърдения и възражения, както и несъбрани
доказателства и неправилно и незаконосъобразно поради нерушения при
постановяването на процесуални правила и основни правни принципи.
Твърди че
в първото по делото заседание след обезсилването на първото постановено по иска
решение, първоинстанционният съд е докладвал за разглеждане предявения иск по
чл.59 от ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест, но е отхвърлил всички направени
от него възражения и доказателствени искания. Оспорва довода на съда, че срокът
за исканията е преклудиран, както и за недопустимост на гласните доказателства.
Твърди че съдът не му е дал възможност да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест, въпреки своевременно
направените от него искания за събиране на доказателства.
Оспорва
извода на съда, че ответникът е ползвал имотите на основание споразумение по
чл.37в от ЗСППЗЗ и Заповедта. Твърди че споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ е
обвързващо за страните, които са го подписали. Твърди че то не е подписано от
него и той не участва в него, поради което и макар и да е заявил за участие
имотите си, той не е постигнал споразумение с останалите участници в споразумението,
включително и с ответника. Твърди че споразумението не може да служи като
доказателство, че ответникът е обработвал процесните земи на правна основание,
което го освобождава от задължението му да заплати определено обезщетение на
собственика. Оспорва изложеното от съда, че възраженията си срещу
споразумението е направил в последното по делото заседание, тъй като от самото
начало на производството по делото твърденията му са че споразумението е
порочно и не го обвързва. Твърди че във
връзка с констатации в експертизата за заявено от негова страна желание за
участие в масивите за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, в представеното по делото
писмо от ОД „Земеделие и гори“, към което са приложени заявлението на ищеца по
чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ с вх.№ 0037 и приложение 1 към него, е видно че на
заявлението липсва датата 28.07.2014г., а приложение 1 е с дата 27.08.2016г.
Позовава се и на записванията в приложената по делото входящ регистър, от който
е видно че заявлението на ищеца е с дата 15.07.2014г., а под тази дата е
дописана друга.
Оспорва и
извода на съда по отношение на ползваните от ответника по това споразумение
земеделски земи, като твърди че в споразумението са включени негови 405.578 дка
земеделски земи в землището на с.Горичане, които са разпределени на „Янк – 100“
ЕООД и на отговора на исковата молба, в която ответникът признава че е
обработвал 579.792 дка от имоти. Поддържа че всички заявени от него с исковата
молба имоти са владени от ответника лично или чрез трети лица.
Моли съда
да обяви нищожността на обжалваното решение или да го обезсили и върне за
гледане от друг състав, а в отношение на евентуалност да го отмени и да
постанови друго, с което предявения от него иск да бъде уважен изцяло.
Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна по жалбата „Янк - 100“ ЕООД със
седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Възраженията за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение са неоснователни. Решението е изготвено от законен съдебен
състав, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е изготвено в писмен
вид е подписано от съдебния състав, участвал в разглеждането му. Не съдържа
противоречие между мотиви и диспозитив, което да пречи да се установи волята на
съда. Твърденията на въззивника за наличие на обстоятелства за отвод на
докладчика по делото няма отношение към валидността на обжалваното решение.
Решението не е недопустимо. Решението е
постановено от първоинстнационния съд след решение на АС – Варна № 4 от
09.01.2017г. по в.търг.дело № 661/16г., с което постановеното от ДОС решение е
обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за постановяване на
решение по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Преценката за
редовността на исковата молба и ясно изразената обстоятелствена част и петитум,
е направена от въззивния съд при постановяване на решението по в.търг.дело №
661/2016г.
Във връзка с твърдението във въззивната
жалба за наличие на основание по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК за отвод на съдията –
докладчик, въззивният съд намира същото за неоснователно. Действително съдията
докладчик, постановил обжалваното в настоящето производство решение и съдията –
докладчик, постановил обезсиленото решени е един и същ. Но основанията за отвод
не са налице, тъй като обезсиленото решение и настоящето решение са постановени
макар и между едни и същи страни по различни искове – чл.232 ал.2 от ЗЗД и
чл.59 от ЗЗД, поради което и няма основание да се приеме, че съдията е участвал
при решаване на делото, или е предубеден и съществуват основателни съмнения за
неговата безспристрастност. Неуважаването на доказателствени искания на
страната не представлява доказателство за предубеденост на съдията, нито води
до недопустимост на решението, а същото евентуално може да представлява допуснато
процесуално нарушение, отстранимо от въззивна инстанция.
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от П.Л.П. от гр.Варна срещу „Янк - 100“ със седалище гр.Варна за сумата
76 480лв., претендирана като обезщетение за ползване на собствени на ищеца
и предоставени му за ползване 956.042 дка земеделски земи, находящи се в
землището на с.Горичане, община Шабла, за стопанската 2014/2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда.
С разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД е
предвидена възможност за ангажиране на отговорността на всеки, който се е
обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на
отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. От
значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, а наличието на общ факт, или обща група факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването. За успешното провеждане на иск с правно основание
чл.59 ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на главно и
пълно доказване че е собственик на имота, че имотът се ползва от ответника без
правно основание, както и настъпилото в резултат на ползването обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника.
Няма спор между страните по делото по
отношение на следните факти:
Въззивникът П. е собственик на част от
описаните в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на
с.Горичане, община Шабла и ползвател за стопанската 2014/2015г. на другата част
от имотите, описани в исковата молба. Представени са по делото доказателства за
собственост и договори за наем. Не е спорно че 27 от тези имоти, подробно
индивидуализирани в молба вх.№ 6192 от 26.10.2017г. с обща площ по документи
559.216 дка и с реална площ от 557.051 дка са обработвани през стопанската
година 2014/2015г. от ответника въз основа на Споразумение на масиви за
ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2014/2015 година за землището на с.Горичане от 27.08.2014г. и
издадена Заповед № РД – 0701-188от 24.10.2014г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ – Добрич, приложени като доказателства по делото. Не е
спорно че осем имота, от описаните в исковата молба, са обработвани през същата
стопанска година от трети лица въз основа на същото споразумение по чл.37в ал.2
от ЗСПЗЗ. Не е спорно че два от имотите на ищеца, не са включени в
споразумението, не се обработват от ответника. Не е спорно че всички от
описаните в исковата молба имоти на въззивника, /с изключение на два от тях/ са
включени в споразумението от 27.08.2014г. Не е спорно че въззивникът не е
участвал, не е подписал и не е страна по същото споразумение. Безспорно е че
същият е подал до Общинска служба по земеделие Добрич заявление по чл.70 ал.1
от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване по
чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на с.Горичане с вх.№ 0037. Спорна по делото е
датата на подаване на заявлението, доколкото в приетия като доказателство по
делото входящ регистър на Общинска служба по земеделие Добрич са вписани две
дати – 15.07.2014г. и 28.07.2014г., а посочената дата след описа на имотите е 27.08.2014г.
Съгласно разпоредбите на глава „Ползване на
земеделски земи“, ЗСПЗЗ урежда личното или чрез аренда начина на стопанисване
на земеделските земи и тяхното трайно ползване. Съгласно цитираните правила
всяка година собствениците или арендаторите на земеделски земи представят в
общинската служба по земеделие декларация по чл.37б от ЗСПЗЗ за начина на трайно
ползване на земите, като ползвателите могат да подадат заявление за участие в
споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имотите.
Съобразно разрешението, дадено от
касационната инстанция в решение № 306 от 11.01.2013г. по гр.дело № 712/12г.,
на ІІ г.о., визираното в чл.37в от ЗСПЗЗ споразумение на ползвателите на
земеделски земи за участие в масиви за ползване, има характер на договор, но
фактическият състав на установената процедура е завършен по силата на
административния акт – заповед на директора на областна дирекция „Земеделие“ по
чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ. Административният акт не подлежи на самостоятелно
обжалване като властническо волеизявление от гледна точка на материално-правна
незаконосъобразност. Нормите, уреждащи правилата на сключване и административно
санкциониране на споразумението, нямат императивен характер, поради което
неучастието на някой от ползвателите,
въпреки заявеното желание за участие, не може да се приеме за основание за
нищожност нито на споразумението, нито на административния акт. Неучастието на
ползвател, заявил желание за участие в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, не
обуславя порок на волята на останалите участници, нито е предвидено от
законодателя като самостоятелно /специално/ основание за нищожност.
С подписването на споразумението се урежда
единствено съвместната обработка с цел създаване на масиви за ползване, но не
се урежда други взаимоотношения между страните. Когато е налице съответствие
между земите, декларирани от ползвателите за участие в масиви за ползване и
площта на имотите, получени за ползване съобразно споразумението, не е налице
разместване на блага между отделните ползватели. Споразумението, имащо характер
на договор, е задължително за участниците в него, но не може да бъде противопоставено
на собственик/ползвател, заявил желание за участие в споразумението, чиито
декларирани земи са разпределени между участниците в споразумението, но самият той
не участва в него и не получава масив за обработка. Взетото решение от страна
на участниците в споразумението за разпределение в масиви за обработка на имоти,
които не са тяхна собственост, съответно не са им предоставени за ползване по
силата на облигационно правоотношение със собственика им, не поражда действие
спрямо действителния собственик или ползвател на имота. Поради което и
въззивният съд намира, че ползването от страна на въззиваемия на земеделски
земи, чийто собственик/ползвател е въззивника П., въз основа на споразумение от
27.08.2014г., сключено без участието на П., не може да бъде противопоставено на
собственика/ползвателя на земите, поради което и съдът намира, че ползването на
557.051 дка земеделски земи по отношение на него е без правно основание.
Що се касае за претенцията за останалите
земи до 956.042 дка въззивният съд намира за недоказано твърдението, че имотите
се ползват от въззиваемото дружество, поради което и за тях обезщетение за
ползване по реда на чл.59 от ЗЗД не се дължи.
По отношение на размера на вредата,
въззивният съд намира следното:
Претенциите на въззивника както за неговото
обедняване, така и за обогатяването на въззиваемото дружество са на плоскостта
на доходите от имоти, от които въззивникът е бил лишен, съответно въззиваемият
се е обогатил чрез спестяване на разходи за същото ползване. Установено е по
делото с приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на
средната пазарна рента за стопанската 2014/2015г. за землището на с.Горичане е
в размер на сумата 80лв. на декар. Това е договореното плащане на наемна цена в
представените от въззивника П. договори за наем, по силата на които на него е
предоставено ползването на част от земеделските имоти, описани в исковата молба
за стопанската 2014/2015г. Поради което и съдът намира че обедняването на
въззивника е в размер на сумата 80лв. на декар. Това е сумата, която той дължи
на лицата – наемодатели, предоставили му своите имоти по силата на наемни
договори, съответно сумата, която той би получил ако сам в качеството си на
собственик сключеше договор за аренда.
Що се отнася до обогатяването на
въззиваемото дружество, съобразно претенцията, въззивният съд намира, че
обогатяването му, представляващо спестяване на разходи за ползването на
имотите, следва да бъде определено в размера съобразно определеното в заповедта
за разпределение на масиви от 24.10.2014г. средно рентно плащане за землището в
размер на 34.76лв. на декар. Това средно рентно плащане касае земи по чл.37в
ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ – земи, включени в разпределението, за които няма сключени
договори и не са подадени декларации от собствениците им. Настоящата хипотеза –
подадена декларация и неучастие в споразумението, не е идентична с
регламентираната в чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, но е най-близко до нея, доколкото
се касае за рентно плащане на лице, чиято земя е включена в разпределението,
без за това да е направено искане. Ако между страните по делото беше сключен
договор за аренда, размерът на арендната вноска би бил друг, но договор между
страните няма.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение за
ползване без основание на собствени и предоставени за ползване земеделски земи
за доказан и основателен до размера на сумата 19 363.09лв. /557.051 дка по
34.76лв. на декар/, до който размер искът следва да бъде уважен. Поради което
решението на първата инстанция до тази сума следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което въззиваемото дружество да бъде осъдено да я
заплати. На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на въззивника
следва да бъде присъдена законна лихва, считано от завеждане на исковата молба
в съда до окончателното плащане на задължението.
Решението, в частта му, с която искът за
горницата над 19 363.09лв.до претендираните 76 480лв. е отхвърлен следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивна
инстанция и направеното искане дължимите в полза на въззиваемото дружество
разноски за първа инстанция са в размер на сумата 112.02лв. Поради което и
решението на съда, в частта му, с която въззивникът П. е осъден да заплати
разноски за разликата над 112.02лв. до 150лв. следва да бъде отменено.
Дължимите в полза на въззиваемото дружество разноски за въззивна инстанция,
съразмерно уважената част от иска е в размер на сумата 149.36лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
искане в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото за
всички инстанции до момента разноски, съобразно представения списък на разноски
и съразмерно уважената част от иска, а именно сумата 4 637.83лв.,
представляваща държавни такси, възнаграждение за вещи лица и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 83 от 02.05.2017г. по търг.дело № 249/15г. по описа на Добрички
ОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от П.Л.П. *** срещу „Янк – 100“
ЕООД със седалище гр.Варна иск до размера на сумата 19 363.09лв.,
претендирана на основание чл.59 от ЗЗД като дължимо обезщетение за ползване без
правно основание през стопанската 2014/2015г. на 956.042 дка земеделски земи
в землището на с.Горичане, община Шабла,
и в частта му, с която е осъден да заплати „Янк – 100“ ЕООД направите по делото
разноски за разликата над 112.02лв. до 150лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Янк – 100“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“С.
Стамболов“ № 12А, ап.3, ЕИК *********, да заплати на П.Л.П. ***, ЕГН **********,
сумата 19 363.09лв. /деветнадесет хиляди триста шестдесет и три лева и
девет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без правно основание
през стопанската 2014/2015 година на общо 557.051 дка земеделски земи в землището на
с.Горичане, община Шабла, представляващи поземлени имоти №№ както следва:
16095.24.7; 16095.24.8; 16095.24.33; 16095.24.54; 16095.24.62; 16095.24.63;
16095.25.17; 16095.25.18; 16095.25.19; 16095.25.20; 16095.25.43; 16095.25.44;
16095.27.27; 16095.31.109; 16095.31.111; 16095.31.112; 16095.31.114;
16095.33.27; 16095.28.27; 16095.28.13; 16095.28.11; 16095.32.6; 16095.14.61;
16095.30.62; 16095.25.168; 16095.30.61 и 16095.15.22, всички по КККР, одобрени
със заповед РД-18-19/30.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК; №
128 от 07.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.59 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 02.05.2017г. по търг.дело № 249/15г. по описа на Добрички
ОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от П.Л.П. *** срещу „Янк – 100“
ЕООД със седалище гр.Варна иск за разликата над 19 363.09лв. до
76 480лв., претендирана на основание чл.59 от ЗЗД като дължимо обезщетение
за ползване без правно основание през стопанската 2014/2015г. на 956.042 дка
земеделски земи в землището на с.Горичане, община Шабла, и в частта му, с която
е осъден да заплати „Янк – 100“ ЕООД направите по делото разноски до размера на
сумата 112.02лв.
ОСЪЖДА
„Янк – 100“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“С.
Стамболов“ № 12А, ап.3, ЕИК *********, да заплати на П.Л.П. ***, ЕГН **********,
сумата 4 637.83лв.
/четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/,
представлява направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Л.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „Янк – 100“ ЕООД със
седалище гр.Варна, ЕИК *********, сумата 149.36лв. /сто четиридесет и девет
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени пред въззивна
инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: