РЕШЕНИЕ
№ 2133
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110164009 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. А. Д., ЕГН: **********, лишен от
свобода в **************, чрез адв. И. Ю.- ********************** срещу С, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 10.11.2023 г. до 28.10.2024 г.,
в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз чрез
неразглеждане на подадена жалба по чл. 416, ал. 2 НПК с вх. №******/10.11.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска/29.10.2024 г./ до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че С не е разгледал подадена от него жалба с вх. №******/10.11.2023
г. и по този начин е лишен от съдебен контрол на законността на задържането му по
************* г. на *****. Така ***** възпрепятства достъпа му до съд и той е лишен от
правосъдие.
Поддържа се, че в следствие бездействието на ответника на ищеца са причинени
неимуществени вреди, чието репариране се иска-душени болки и страдания, негативни
психически преживявания, генерирани като кумулативен ефект от множество проявили се
във времето негативни преживявания.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като неоснователен.
Твърди се, че по посоченото в исковата молба ************************* с която му
е наложено наказание „доживотен затвор“, е приведена в изпълнение без правно основание.
Подадената в последствие жалба, вх.№ ****** от 10.11.2023 г., е приложена в
кориците на *************** / стр.196 /, като върху същата има отбелязана резолюция на
съдията от 14.11.2023 г., че жалбата не съдържа нови обстоятелства, които да налагат ново
разглеждане и вече има произнасяне на съда на същото правно основание – по чл. 416, ал.8
1
НПК. Обосновано е, че след приключване на предходна такава процедура с окончателен
съдебен акт, не би могло да се удовлетвори претенцията на жалбоподателя за иницииране
отново на производство по чл. 416, ал. 8 НПК пред друг съдебен състав на *****, тъй като
по този начин съдът би нарушил изискването, регламентирано в посочената разпоредба, а
именно – че съдебният акт, с който производството приключва, е окончателен. От
протоколното определение от съдебно заседание, проведено на 18.09.2023 г. по
******************е видно, че ищецът С. А. Д. е присъствал лично и е представляван
процесуално от адвокат И. Ю., като му е предоставена възможност с помощта на всички
процесуални средства да защити правата, за които твърди в жалбата да са били нарушени.
Предвид изложеното не е налице поддържаното с исковата молба бездействие на *****,
отказ от правосъдие, нарушение на правото на ищеца на ефективни и ефикасни правни
средства за защита, злоупотреба с власт и право. Не се явяват нарушени и сочените в
исковата молба норми на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС
Излагат се доводи, че липсват елементите от фактическия състав за уважаване на иска
по чл. 2в ЗОДОВ, както и се оспорва ищецът да е претърпял каквито и да било
неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с действията/бездействията
на ***** във връзка с жалба, вх.№ ******/10.11.2023 г.
Оспорва се наличието и пряката причинна връзка между поведението на ответника С
и твърдените морални болки и страдания. Оспорва се иска за неимуществени вреди и по
размер.
Предявеният иск е са с правно основание в чл.2в, ал.1от ЗОДОВ
В съдебно заседание се поддържа от ищеца и от адвокатския му пълномощник, които
ангажират доказателства и молят за уважаването им.
Ответникът С е представил писмено становище, в което се оспорва иска по
съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Представителят на П оспорва исковете като неоснователни.
Въз основа на наличните по делото писмени и гласни доказателства, Софийският
районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното
решаване на спора:
С присъда **************** по *********** *****, НО, 9 с-в, С. А. Д. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК и по чл. 339,
ал. 1, пр. 2 НК и е осъден на „доживотен затвор“. Присъдата е потвърдена изцяло с решение
********************** постановено по ******в. Въззвиното решение е оставено в сила с
решение****************** Няма спор и по отношение на това, че към датата на
образуване на настоящото производство, а и към приключване на съдебното дирене, ищецът
изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора в гр. С
Ищецът С. АД. е подал до************, по което е било постановено разпореждане от
01.09.2023 г. на заместник-председателя на ВКС и ръководител на НК, в което последният е
приел, че жалбата съдържа искане по чл. 416, ал. 8 НПК, поради което разпоредил същата да
бъде изпратена по компетентност на С за произнасяне по реда на чл. 416, ал. 8 НПК. След
постъпване на жалбата по компетентност в ***** и въз основа на разпореждането на
заместник-председателя на ***** и ръководител на НО е било образувано ************по
описа на *****.
В подадената от ищеца жалба, въз основа на което е образувано**********г. по описа
на *****, са изложени твърдения, че същият е незаконно лишен от свобода в продължение
на 23 години чрез съдебен произвол, както и че същият е жертва на престъпни действия и
бездействия по чл. 282 НК, във вр. чл. 294, ал. 4 НК от страна на магистрати. Твърди се, че
не е разгледана подадената от ищеца касационна жалба и допълнение към нея, както и
2
искането му за възобновяване на наказателното производство. Твърди се, че в
производството по ****************по описа на *****, НО, 9 с-в, както и в последващите
производства пред въззивна инстанция пред*********и касационна инстанция
пред********** били допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният и
касационният съд били постановили решения без да се произнесат по молбите на ищеца за
поправка и допълване на протоколи от проведени съдебни заседания, което според
жалбоподателя е достатъчно основание за отмяна на присъдата.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2023 г., ищецът лично в качеството
му на жалбоподател, както и неговият пълномощник адв. Ю., са изложили подробно и други
съображения, които считат, че водят до невалидност на постановените решения, с които е
потвърдена осъдителната присъда на ищеца, в това число: че
по************************** е тълкувал превратно доказателствата по делото; че в
състава на съда е участвал съдия, който в досъдебното производство се е произнасял по
искане за взимане на мярка за неотклонение (******), което било основание за отвод; в
постановените от този съдия определения за вземане на ***********неправилно било
посочено, че същите не подлежат на обжалване; в производството пред
*******първоначално в заседанието от 04.04.2007 г. в състава на съда участвали съдии, като
по отношение на единия било налице основание за отвод, доколкото същият преди това се
бил произнасял по искания за взимане на **************, като впоследствие този съдия
бил заменен с друг, който състав впоследствие постановил решението по делото; в
производствата пред ************** многократно били правени искания за поправка на
протокола от о.с.з, но съдът е постановил решение без да се произнася по тези искания; в
решението на ВКС не били обсъдени в цялост изложените в касационната жалба на
подсъдимия (ищец в настоящото производство) възражения, като по този начин било
нарушено правото му на защита в наказателния процес. В съдебно заседание е направено
искане за отправяне на преюдициално запиване до СЕС по въпроса как следва да се приложи
разпоредбата на чл. 416, ал. 8 НПК при категорични данни за изключително тежки пороци
на присъдата, потвърдена с въззивно и касационно решение.
По жалбата на ищеца съдът (*****) се е произнесъл в същото о.с.з. с протоколно
определение от 18.09.2023 г. по **************** по описа на *****, НО, ****** Съдът е
приел, че възраженията за неправилност на осъждането на С. АД. не следва да бъдат
обсъждани в това производство, тъй като се касае за влязла в сила присъда, проверена по
реда на въззивния и касационния контрол. Приел е, че дали са били допуснати съществени
процесуални нарушения при разглеждането на делото е въпрос, който е бил проверяван в
рамките на развилото се триинстанционно производство, завършило с влязла в сила
просъда. Посочва се, че е било отправено искане за възобновяване на наказателното
производство, във връзка с което *****е имал поводи да се произнесе, като го е оставил без
уважение. По-нататък, във връзка с твърденията за разглеждане на делото от състави на
съда, които не са били непредубедени и чийто отвод е бил своевременно искан, съдът е
отбелзал, че произнасянията по исканията за отвод на съдебния състав и тези, свързани с
инициирани производства по реда на чл. 312 НПК не подлежат на самостоятелен
инстанционен контрол, поради което и същите отново не следва са бъдат предмет на
обсъждане в производството по реда на чл. 416, ал.8 НПК. Приел е, че не се налага и
отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно това дали в това
производство следва да се проверява законосъобразността на присъдата и постановена ли е
тя при или в отсъствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице, тъй като
новоуреденото производство по чл. 416, ал. 8 от НПК касае действия по привеждане в
изпълнение на присъдата, а не нейната правилност. Съдът, за да прецени дали се касае за
привеждане в изпълнение на присъда без правно основание за това, е отчел обстоятелствата,
че С. АД. е осъждан еднократно с присъда от 27.07.2006 г. по *********************
3
влязло в сила именно на тази дата, като това е и наказанието, което С. АД. изтърпява в
момента. Приел е, че липсват доказателства наложеното наказание „доживотен затвор“ да е
било заменено по реда на чл. 449-450 от НПК, нито С. АД. да е бил помилван от президента
на Р. Б, поради което приел, че същият търпи именно това наказание. С оглед на това
достигнал до извод, че не може да се приеме, че правото на свобода на осъденото лице е
нарушено неоснователно. При тези мотиви съдът е оставил жалбата без уважение.
На 10.11.2023 г. е депозирана от ищеца жалба с вх.№ ****** от 10.11.2023 г. Изложени
са идентични договори като тези в жалба-искане с вх. № **** г Твърди се, че в
производството по***************, както и в последващите прозводства пред въззивна
инстанция пред ***** и касационна инстанция пред ВКС, били допуснати съществени
процесуални нарушения. Въззивният и касационният съд били постановили решения без да
се произнесат по молбите на ищеца за поправка и допълване на протоколи от проведени
съдебни заседания, което според жалбоподателя е достатъчно основание за отмяна на
присъдата.
Жалбата с вх.№ ****** от 10.11.2023 г. е приложена от съдията-докладчик по по
********** състав с разпореждане от 14.11.2023 г., в което е посочено, че “по делото е
постъпила идентична жалба, по която има произнасяне от съда. Не са налице нови
обстоятелства, които да налагат ново произнасяне.”
Така изяснената фактическа обстановка води до извод за неоснователност на иска.
Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ изрично признава на гражданите и
юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на
съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на
правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на
обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за
произлезли вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл.
2в от ЗОДОВ следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 7 от
ЗОДОВ. Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната
легитимация, извън принципите на ефективността и еквивалентността (така Определение
**************). Фактическият състав на извъндоговорната отговорност на държавата за
вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва следните материалноправни
предпоставки: 1. нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен
от правото на Съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да предоставят
права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4.
нарушението, респ. неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-
следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Когато
нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС въвежда и още
една предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция.
Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата. Следователно за основателността на предявения иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване посочените обстоятелства.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на физически лица поради
нарушение на правото на Общността, дължащо се на национален съд, който се произнася в
последната инстанция, може да възникне в изключителния случай, когато този съд явно е
нарушил приложимото право. Такова явно нарушение следва да се преценява в светлината
на редица критерии, като степен на яснота и прецизност на нарушената норма, дали
нарушението е било умишлено, дали грешката при прилагане на правото е извинителна или
непростима, и неизпълнението от страна на въпросния съд на задължението му да разгледа
4
жалбата с вх.№ ****** от 10.11.2023 г.
В процесня случай съдът намира, че липсва каквото и да е налице нарушение на
съдопроизводствени правила от страна на *****, което да е в колизия с правото на ЕС.
По абсолютно идентични оплаквания по жалба-искане с вх. №**************, състав
на С се е произнесъл по отправно искане по чл. 416, ал. 8 НПК. Направен е извод, че
присъдата по н***********************съдът е посочил, че произнасянята свързани с
инициирани производства по реда на чл. 312 НПК не подлежат на самостоятелен
инстанционен контрол, поради което и същите отново не следва са бъдат предмет на
обсъждане в производството по реда на чл. 416, ал.8 НПК.
Разпоредбата на чл. 416, ал. 8 НПК (Нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) изрично определя
предмета на този инцидентен съдебен контрол. Това е единствено наличието на правно
основание за привеждане в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт (присъда или
определение), с който наказателноотговорно лице е било осъдено (признато за виновно с
налагане на конкретно наказание). Осъденото лице е единствената активно легитимирана
страна, която може да поиска осъществяване на такъв съдебен контрол. Такова искане на
осъдено лице следва да бъде обективирано в нарочна жалба, в която наред с отправената
претенция следва да бъдат изложени и конкретни съображения (фактически и/или правни),
върху които осъдения основава своите твърдения за липса на правно основание за
привеждане на съдебния акт, с който е бил осъден в изпълнение. Такава твърдяна липса на
правно основание би могла да се основава на претенция за отсъствие на такъв влязъл в сила
съдебен акт (изначална липса или последваща му отмяна) или на аргументи за настъпили
други факти, свързани с изтърпяване на наложено наказание, с изтекла изпълнителна
давност или постановени амнистия или помилване. В производството по чл. 416, ал. 8 НПК
съдът няма правомощия да проверява законосъобразността на влязла в сила присъда. В
производството по чл. 416, ал. 8 НПК не следва да бъдат обсъждани доводи на
жалбоподателя, свързани с правилността на присъдата. Противното би превърнало
предвидения в чл. 416, ал. 8 НПК съдебен контрол в недопустим извънреден способ за
проверка законосъобразността на влезли в сила присъди, включително и такива потвърдени
от касационната инстанция, при това от съда, който ги е постановил.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно ***** е приложил по делото жалба с
вх.№ ****** от 10.11.2023 г., в която са развити аргументи, че евентуални нарушения на чл.
312 НПК в прозиводството по чл. 416, ал.8 НПК могат да доведат до неизтърпяване на
наложено с влязла в сила присъда наказание „доживотен затвор“
Настоящият съдебен състав третира същата жалба с вх.№ ****** от 10.11.2023 г като
процесуално действие, което не преследва легитимен интерес и действието представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3,
б.“а“от конвенцията/.
Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за
правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на
основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.
Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение
според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за
цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на
жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено
от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs
and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба,
подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis
5
v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да
разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни
действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с
Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and
Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
В Разпореждане *****************посочено, че многократното сезиране на съда с
едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на
предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е
споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в
определения****************** е посочвал , че последователно създаваната верига от
частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не
е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на
съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава,
че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите
им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на
страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби.
Наказателният процес не съдържа идентична норма на чл. 3 от ГПК но забраната за
злоупотреба с процесуални права и в наказателния процес може да се изведе пряко от чл. 57,
ал.1 от Конституцията.
Така настоящият съдебен състав третира искането на ищеца- жалба с вх.№ ****** от
10.11.2023 г. като „frivolous litigation“. Макар и формално да е посочено основание – чл. 416,
ал. 8 НПК със жалбата са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и
правни аргументи, като ищеца-лице изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ отказва
да се съобрази със силата на пресъдено нещо на вляза в сила присъда, с която е осъден на
наказание „доживотен затвор“ за тежко умишлено престъпление и чрез завеждането на
множество сходни съдебни производства не само не съобразява поведението си с влезлия в
сила съдебен акт, но и поС.но възобновява правния спор.
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. Д., ЕГН: **********, лишен от свобода в********, чрез
адв. И. Ю.- ********************** с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника С да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 10.11.2023 г. до 28.10.2024 г.,
в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз чрез
неразглеждане на подадена жалба по чл. 416, ал. 2 НПК с вх. №******/10.11.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска/29.10.2024 г./ до окончателното
изплащане.
Решението е постановено при участието на П, конституирана на основание чл. 10, ал. 1
от ЗОДОВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7