МОТИВИ ПО НЧХД № 504/2018г. НА ДнРС
В.Г.В. и Д.П.В.
*** са повдигнали обвинения срещу Г.С.В.
***, за престъпления по чл.148, ал.1,т.1 във вр. С чл.146, ал.1 НК и
чл.144,ал.1 във вр. С чл.26,ал.1 НК.
В
тъжбата се твърди,че на 09.04.2018 г., около 14:30 ч. в гр.Дупница, на ул.
„Бачо Киро“, в двора на дом № 10-А, е казал унизителни думи за В.Г.В., в негово
присъствие – „еби си майката”,“путьо“, „нещастник“ .
Освен това, по същото време и
място е отправил обидни думи към Д.П.В. „духла, пачавра” .
Повдигнато е и обвинение,че по
същото време ,се е заканил с престъпление против личността на В.Г.В. и Д.П.В.,
че „ще ги смачка, затрие, запали” –
С тъжбата са предявени граждански искове в общ размер на 6000лв.- по
1000лв. от всеки от тъжителите за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.148,ал.1,т.1 НК, представляващи претърпени срам, унижение
и оронване доброто име и по 2000лв. неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл.144,ал.3 НК, изразяващи се в изпитан страх и притеснение.
Съдът е
приел за съвместно разглеждане гражданските искове като своевременно предявени
,от надлежни страни.
Подсъдимият
не се признава за виновен .Същият дава обяснения, като сочи,че влошените
отношения между него и тъжителите често стават повод за разправии и взаимни
обиди, като на посочената в тъжбата дата, при пореден скандал е напсувал
тъжителя В., вследствие отправени от последния псувни. Твърди,че не обиждал
тъжителката, както и че не е отправял каквито и да било закани към тях.
Защитника на същия застъпва тезата за невиновност на
подсъдимия, като сочи,че обвиненията не са доказани .
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията
на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Тъжителите
Велкови са съпрузи и роднини по съребрена линия на подсъдимия/ В.В. е чичо на Г.В./,
като семействата им живеят в съсобствен недвижим имот- двуетажна жилищна сграда
и дворно място на ул.“Бачо Киро“ 10 А в гр.Дупница.
През
2016г. тъжителите извършили ремонт на покрива на жилищната сграда със собствени
средства, като впоследствие поискали подсъдимия да заплати съответната сума,
съобразно правата му в съсобствения имот.Последният отказвал да заплати
исканата сума, тъй като тъжителите извършили ремонта без негово съгласие, което
довело и до образуване на гражданско
дело по възникналия спор през 2018г.
Имуществените
спорове влошили отношенията между семействата, което, наред с обстоятелството
,че живеят в една жилищна сграда и неизбежните им ежедневни срещи, довело до
чести скандали, съпроводени от обиди и
заплахи. Това от своя страна обусловило множество подадени жалби и от двете семейство до прокуратурата и МВР.
На
09.04.2018г. двамата тъжители били в двора и премахвали оградната мрежа,
разделяща съсобственото им с подсъдимия дворно място, от това на съседите им.
След 14ч. свид.Мариянка В./ майка на подсъдимия/,решила да отиде до тях, за да
се видят. Установила,че къщата е заключена и позвънила на подсъдимия, който бил
на разходка със семейството си. Последният я помолил да ги изчака, тъй като
щели се приберат съвсем скоро и
свидетелката останала, отивайки в двора. Там, видяла,че двамата тъжители
премахват мрежата и ги попитала защо го правят, тъй като знаела, че тази мрежа са я поставили, заедно със сина
и. Тъжителят и отговорил, че двора си е негови и ще прави каквото реши, а тя
няма право да се разпорежда.
Междувременно,
подсъдимият, заедно със съпругата си-свид.Гергана В. и двете им деца, се
прибрали и заварили тъжителите и свид.М.В.,
които си разменяли горните реплики. Подсъдимият, се намесил ,търсейки обяснение
от тъжителите за премахването на оградата, което довело до ескалация и размяна
на обиди и заплахи между тях. Тъжителят В. напсувал подсъдимия, който незабавно
му отвърнал със същото, изричайки „еби си майката“. Разрастващия се скандал
разплакал децата на подсъдимия, като свид.Г.В. ги прибрала в къщата, а свид.М.В.
убедила подсъдимият също да се прибере.
Съдът прие
за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и
се подкрепят от писмените доказателства. Свид.М.В. и Г.В./ майка и съпруга на
подсъдимия/ са имали непосредствени
впечатления от случая. Предвид отношенията им с подсъдимия, съдът прецени
показанията им, съпоставяйки ги с останалите гласни и писмени доказателства, и
макар и същите да акцентират на поведението и репликите на тъжителите, съдът ги кредитира, предвид твърденията на
останалите свидетели за лошите отношения между страните, честите скандали
,съпроводени с обиди и закани, както и множеството жалби подавани, както от
тъжителите срещу подсъдимия, така и от последния срещу тях в периода преди и
след инкриминираната дата. Свид.Стоянка и Райчо Симонски/ съседи на страните/ и
свид.Агонцева- приятелка на семейството на подсъдимия установиха именно горните
обстоятелства, без обаче да конкретизират поведението на подсъдимия на
09.04.2018г. Свид.Симонски сочат,че скандалите между страните са много чести ,като подсъдимият се държал арогантно към тъжителите, обиждайки ги
с нецензурни доми и изрази, както и че се
заканвал, че „ще ги убие и отлежи“, като установяват,че това поведение
от момента на влошаване на отношенията им, във връзка с извършения ремонт на
покрива .Свид.Аганоцева също установи, че е присъствала на скандал ,
включително и физическа разправа между страните, в период предхождащ,
посочената дата в тъжбата.
С оглед на
така установеното, съдът прие,че подсъдимият Г.В. е осъществил състава на
престъплението по чл.146, ал.1 НК по отношение тъжителя В.В., по следните
съображения.
ОЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на
престъплението “обида” са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността
на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно обществената
оценка за личността на това лице.От
приетата от съда фактическа обстановка се установи,че подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на това престъпление, псувайки го на майка.
Макар и в случая да не се касае за отправени
обидни думи, квалифициращи личността или поведението на тъжителя,
псувнята, като форма на клетва със сексуален характер, насочена към конкретно лице/
в случая тъжителя/, цели именно нанасяне на обида на последното/ в какъвто
смисъл е и значението на думата в тълковния речник/. Обидата е резултатно престъпление, като
подсъдимият, псувайки тъжителя, е постигнал
престъпния резултат, а именно засягане личното достойнство на последния.
В случая обаче, псувнята, отправена от подсъдимия към тъжителя В., у била
непосредствено след като последния го е напсувал т.е. налице е реципрочно/
макар и неправомерно/. действие от страна на подсъдимия.
Обидите не
са нанесени публично по см. На чл.148,ал.1,т.1 във вр. С чл.146,ал.1 НК,
доколкото същите са изречени в съсобствения двор на страните,в присъствие на
семействата им, които като техни близки също са неизменна част от обтегнатите
отношения и взаимната неприязън.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
противоправните последици, а именно да уязви тъжителя.
С оглед
изложеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл.146,ал.1 НК както от обективна, така и субективна страна, и на
осн.чл.146,ал.3 НК ,освободи последния и тъжителя В. от наказание.
За да
приложи този институт, съдът прие,че са налице всички предпоставки на
последния- подсъдимият е отвърнал с псувня, на същата такава, отправена от
тъжителя.
Относно
обвинението за нанесени обиди от подсъдимия към тъжителката В., доказателствата
по делото не установиха, че подсъдимият е осъществил обективните признаци на
това престъпление. Действително, както многократно бе посочено по-горе, лошите
отношения между страните са провокирали често размяната на взаимни обиди,
включително и тези, визирани в тъжбата и за които свид.Симонски установяват, но
не се събраха каквито и да било доказателства, че на визираната в тъжбата дата
подсъдимия е нарекъл тъжителката В. „духла“ и „пачавра“. Липсата на обективна
страна, води до липса и на субективна такава, поради което съдът призна
подсъдимия Г.В. за невинен по това обвинение и на осн.чл.304 НПК го оправда.
По
обвинението по чл.144,ал.1 НК.
Обект на престъплението по горния текст са обществени
отношения ,свързани с формирането на свободна воля на личността. Събраните по
делото доказателства,безспорно установиха,че подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението , заканвайки се на двамата
тъжители ,че ще ги „затрие ”“смачка“, „запали” и „избие зъбите“.Действително,
свид.Симонска е чувала закана от страна на подсъдимия към свид.В.,че „ще го
убие и отлежи“, но това явно касае друг скандал, по друго време, предвид,че
такава закана не се сочи от тъжителите. Освен това,дори и да е имало отпправени
закани срещу личността на тъжителите, доказателствата по делото не установиха,че
от тези закани е настъпил противоправния резултат-а именно, че у тъжителите е
възникнал основателен страх от осъществяването им.Честите действия, които
двамата явно са извършвали в съсобствения с подсъдимия имот/ ремонт на покрив,
премахване на ограда/ без негово съгласие, обосновават извода,че явно не
изпитват някакъв страх от последния.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият Г.В. не е
осъществил състава и на престъплението
по чл.144,ал.1 НК по отношение и на двамата тъжители и на осн.чл.304 НПК го
оправда и по това обвинение.
По гражданския иск.
Предявеният граждански иск от В.
за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.146,ал.1 НК е с правно осн.чл.45 ЗЗД, визиращ задължението да се репарират виновно
причинените вреди. С оглед изложеното
по-горе, установи се,че подсъдимият Г.В. умишлено е унизил честта и достойнството на тъжителя1
причинявайки му с това вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деянието
. Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че иска е а доказан по
основание и съответно основателен, тъй като са налице всички елементи от
състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимият виновно е причинил вреди на тъжителя и
следва да ги репарира. Относно размера на иска, съдът счете,че сумата от 700лв. справедливо ще обезщети горните вреди.
Съдът присъди и законната лихва
от датата на увреждането, предвид,че се касае за деликт и забавата настъпва с
причиняване на вредите.
По отношение претенцията за
причинени вреди от престъплението по чл.144,ал.1 НК,
Съдът
отхвърли предявеният граждански иск срещу подсъдимия от тъжителя В. за
причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл.144,ал.1 НК като недоказан
и съответно неоснователен. С оглед установеното по-горе, а именно,че
подсъдимият не е отправял закани срещу
личността или имота му , не е налице и
причиняване на непозволеното увреждане –страх и безпокойство у тъжителя.
Предвид
изложеното, съдът отхвърли исковете в размер над 700лв. до до 3000лв. за престъплението по
чл.146,ал. НК и 2000лв. за престъплението по чл.144,ал.1 НК/ като
неоснователни.
Съдът
отхвърли изцяло предявените граждански искове
от Д. Велчова в общ размер на
3000лв., в резултат на горните две престъпление, по мотиви, идентични с
изложените по-горе- доколкото съдът прие,че подсъдимият Г. не е осъществил
съставите и на двете престъпления по отношение на нея, не и е причинил
непозволено увреждане и не е не настъпил твърдения от нея противоправен
резултат.
Съдът
осъди подсъдимият В. да заплати 50лв. държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: