МОТИВИ към ПРИСЪДА №43 по НОХД№2507/17г. по описа на
ПОС.
Окръжна Прокуратура–Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Г.Я.Л. и същият е предаден на съд за извършено престъпление
по чл.343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 14.01.2017г.
в гр.Пловдив, на ул.“Голямоконарско шосе“ при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ***е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението и чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: пътно превозно средство от категория „В“ - 50 км/ч в населено
място, и по непредпазливост е причинил смъртта на А.С. Е. ЕГН-**********.
Съдебното производство е проведено по реда на
чл.371 т.1 от НПК с оглед направеното от страна на подсъдимия в хода на разпоредителното
заседание, искане и изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и на вещото лице П.В.. Съгласието на страните е одобрено от съда
съгласно изискванията на чл.373 ал.3 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение с фактическа
обстановка идентична с описаната в обвинителния акт и с приетата квалификация
на деянието. Счита обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в рамките на наказателното
производство писмени и гласни доказателства. В пледоарията си предлага съдът да
признае подсъдимия за виновен за престъплението, за което е предаден на съд и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
минимален размер при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага
изпълнението на наложеното наказание на осн. Чл.66 ал.1 от НК да се отложи. Относно
кумулативно предвиденото наказание, счита, че същото следва да надвишава
лишаването от свобода. Предлага вариант за разпореждане с веществените
доказателства по делото.
Частните обвинители С.А.Е., Р.А.Е. и О.А.Е., чрез
повереника си адв.А.А., в съдебно заседание поддържат изцяло обвинението срещу
подсъдимия наред с прокурора, в предложените от него параметри. Молят да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия, адв. В., счита,
че фактическата обстановка е идентична с изложената в обвинителния акт. Моли на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства- чистото му
съдебно минало, добрите харектеристични данни, липсата на нарушения до
настоящия момент на ЗДвП, направените самопризнания, коректното процесуално
поведение, изразеното критично отношение към извършеното, както и неправилното
движение по пътното платно на пострадалия в тъмната част на деня, което е
една от причините за настъпването на пътно транспортното произшествие. Изпълнението на определеното наказание
защитата моли да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК. Моли на подсъдимия да му бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство в размер равен на
лишаването от свобода, тъй като работи като шофьор и това би го лишило дълго
време от работа и доходи. Пледира, че с деянието си подсъдимия не е извършил нарушение
на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, доколкото му е повдигнато обвинение по чл.21 от ЗДвП, които норми са алтернативни една спрямо друга.
Подсъдимият Г.Я.Л. се възползва от правото си да не дава
обяснения по обвинението. Изразява съжаление за случилото се и изказва
съболезнованията си на частните обвинители.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Г.Я.Л.
е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работещ като шофьор във фирма „***“ ЕООД, с ЕГН **********, правоспособен водач на МПС с
категории „СЕ“, „С“, „В“, „М“, „АМ“ и „ТКТ‘.
На 14.01.2017г. вечерта подс.Л. пътувал сам, с личния си автомобил марка „Ауди 80“
с ДК № ***от гр.Пловдив към гр.Съединение. Движил се по „Голямоконарско шосе“ в
посока от югоизток на северозапад. Пътното платно било двулентово - по една
лента за движение във всяка посока, обособени с пътна маркировка - бяла
непрекъсната линия. Пътната настилка била асфалтова, мокра, а видимостта била
намалена. Подсъдимият Л. управлявал автомобила със скорост от 74 км/ч на
включени „къси“ светлини и така достигнал до сградата на „Макском“, находяща се
на „Голямоконарско шосе“, в гр.Пловдив. По същото време, по същия път в
североизточната лента в посока от югоизток на северозапад се движел пострадалият А.С. Е., който предния ден бил
приет за лечение в МБАЛ- Медицински комплекс „Св.Иван Рилски“ гр.Пловдив с „остър трансмурален инфаркт на миокарда на
предната стена“. На 14.01.2017г. вечерта той излязъл от болничното заведение и
тръгнал пеша по платното за движение на
„Голямоконарско шосе“, пред и в посоката на движение на лекия автомобил,
управляван от подс.Л.. Движението на пострадалия по
средата на пътното платно било възприето от свид. В. Х., който пътувал в лек
автомобил за гр.София, водачът на който в последния момент видял А. Е. да върви
по средата на платното и с рязка маневра встрани го заобиколил. Свид.В.Х. се обадил на тел.112 и съобщил, че: „на пътното
платно има възрастен мъж, леко облечен, дезориентиран, който създава
предпоставки за ПТП“- л.103 от ДП.
Няколко минути по-късно подс.Л. се разминал с лек автомобил, движещ се в посока от
северозапад на югоизток, управляван от св. И.К.. Независимо, че фаровете на
автомобила на св.К. осветили пострадалият Е., подсъдимият не го видял и
продължил да се движи със скорост от 74 км/ч. Едва когато пострадалият бил на
около 31- 32 метра пред лекия автомобил на подс.Л.,
той го възприел, че се движи пред автомобила му и задействал спирачната
система. Въпреки това обаче автомобилът не могъл да спре и предната му дясна
част ударила пострадалия А. Е. отзад в левия крак. Пострадалият се възкачил на
предния капак и централната теменно-тилна област на главата му се ударила в
предното обзорно стъкло на лекия автомобил вдясно, след което тялото му паднало
на платното за движение отдясно на лекия автомобил, върху дясното рамо и
последвало претъркаляне по лице. Този удар довел до смъртта на пострадалия Е..
След удара лекия автомобил „Ауди 80“ с ДК № ***спрял също на платното за движение
на „Голямоконарско шосе“. Подсъдимият Л. слезнал от автомобила си, отишъл до
пострадалия Е. и видял че, е починал. Свидетелят К., който чул удара, направил
обратен завой и се върнал на мястото, където бил спрял лекия автомобил „Ауди
80“ с ДК № *** Спрял до него и попитал подсъдимият какво се е случило. Подс.Л. му посочил лежащия на земята пострадал, след което
позвънил на тел.112 и съобщил за настъпилото пътно-транспортно произшествие. До
пристигането на медицинския екип той позвънил повторно. Малко по-късно на място
пристигнали полицейски служители - св.Й.Г.и Б.Д., които пътували към мястото по
подадения от свид.В.Х. сигнал, както и линейка на „Бърза помощ“.
Медицинският екип на ЦСМП - д-р К. констатирала смъртта на пострадалия А. Е.,
след което полицейските служители изпробвали подс.Л.
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, който не отчел
наличие на алкохол в издишания от него въздух.
На място пристигнала ДСОГ, която
извършила оглед на местопроизшествие и иззела: част от панорамна решетка на
броня, част от странично огледало - кожуха, парче от долна вътрешна част на
странично огледало и лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ***. Направени били
фотоснимки, които били приложени към фотоалбума /л.8-16 от ДП/, неразделна част
от протокола за оглед- л.4- 6 от ДП.
Извършен бил оглед на веществено
доказателство - лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ***, за което бил съставен
надлежен протокол /л.47 от ДП/. С разписка от 01.11.2017г. лекия автомобил
„Ауди 80“ с ДК № ***бил върнат на защитника на подсъдимия - адв. В.В. /л.203 от ДП/.
От заключението на
назначената на досъдебното производство
съдебномедицинската експертиза /л.49-54/, изслушано и прието в съдебно
заседание се установява, че при аутопсията на трупа на А.С. Е. били установени:
многофрагментно счупване на черепния покрив и черепна основа; разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка; наличие на контузионни огнища в дясната, лявата голямомозъчни
полусфери, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, счупване от 1-7 десни ребра,
по няколко линии, без разместване на счупените костни фрагменти, счупване на 5
дясно ребро с разместване на костните фрагметни и разкъсване на белодробната
плевра на това ниво, счупване на дясната ключица, счупване на левите голямо и
малко-пищялни кости с оформяне на допълнителен трети фрагмент на лявата
голямопищялна кост, контузия на десния бял дроб, две разкъсно контузни рани по
главата, кръвонасядане отвътре на меките черепни покривки, около счупените
ребра, дясната ключица и левите голямо и малко-пищялни кости, кръвонасядане по
горния десен клепач и долния ляв клепач, по задно-вътрешната повърхност на
лявото бедро, охлузвания по гърба на носа и по гърба в поясната област, наличие
на стар инфаркт на миокарда, тежка коронаросклероза, оток на белите дробове,
мастна дистрофия на черния дроб, кръвен застой във вътрешните органи. Причината
за смъртта на А.С. Е. е тежката черепно- мозъчна травма, довела до
многофрагментно счупване на черепния покрив и черепна основа, разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка и наличието на контузионни огнища в дясната и лявата
голямомозъчни полусфери с разрушаване и парализа на жизненоважни мозъчни центрове,
намиращи се в тези зони. Според вещото лице получените травматични увреждания
от А. Е. са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е напълно възможно да се причинят при ПТП, при
следния механизъм като пешеходец блъснат отзад в левия крак от лек автомобил с
последващо възкачване на предния капак и удар на главата в централната
теменно-тилна област в предното обзорно стъкло на лекия автомобил в дясно и
последващо изпадане от дясно на лекия автомобил върху дясното рамо на пътната
настилка и последващо претьркаляне по лице. Травматичните увреждания на А.С. Е.
са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от него на 14.01.2017г.
ПТП на „Голямоконарско шосе“ срещу фирма „Макском“ в гр.Пловдив.
От
заключението на изготвената на досъдебното производство химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина /л.61 от ДП/ се установява, че в
кръвта на А. Е. не е открито наличие на алкохол.
Видно от
заключението на извършената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.65-102 от ДП/, ударът е настъпил върху средната лента на платното
за движение, като скоростта на движение на л.а. "Ауди 80"
непосредствено преди задействане на спирачната система и в момента на удара е
била около 74 km/h. Подсъдимият е реагирал на около 31 - 32 m преди
мястото на удара, въпреки, че е имал техническа възможност да го забележи на
около 45 m пред автомобила, като в този
момент той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водача на
л.а. „Ауди 80" би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е имал техническа възможност
да забележи пешеходеца А.С. Е., автомобила се е движел със скорост по- малка от
53 km/h. В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и разстоянието на „обща"
видимост за водача на л.а. „Ауди 80" е била 81 km/h, поради което
скоростта на движение на л.а. „Ауди 80"
от 74 km/h е била технически съобразена с разстоянието на „обща"
видимост в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси
светлини. Ако се приеме, че пешеходеца А.С. Е. е представлявал предвидимо препятствие,
то тогава технически съобразената скорост с атмосферните условия и разстоянието
на „конкретна" видимост към пешеходеца за водача на л.а. „Ауди 80" е
била 53 km/h. Тогава ако се приеме, че пешеходеца А.С. Е. е представлявал
предвидимо препятствие, то скоростта на движение на л.а. „Ауди 80" от 74
km/h би била технически несъобразена с разстоянието на „конкретна"
видимост към пешеходеца в конкретната пътно-климатична обстановка при движение
на къси светлини. Основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка са, че пешеходецът А. Е. е бил на платното за движение пред лек
автомобил „Ауди 80“ на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, както и технически несъобразена скорост на движението на л.а.“Ауди
80“ управляван от подсъдимия. Посочено е, че приеманите от пострадалия А. Е.
медикаменти са с противосъсирваща или антиагрентна функция, както и за понижаване на кръвното налягане и сърдечната
честота /пулса/ и същите не са влияели на психиката му.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена от заключенията
на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и съдебно
медицинската експертиза на труп, от събраните на досъдебното производство
доказателства, надлежно приобщени по
реда на чл.371 т.1 вр. чл.373 ал.1 вр. чл. 283 от НПК към доказателствения
материал от съда, а именно показанията на свидетелите: И.К.К.,
В. К. Х., Т.П.Т., Й.Г.Г., О.А.Е., Р.А.Е. и С.А.Е., от
заключението на съдебнохимическата експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръв и урина на А. Е., както и от писмените доказателства събрани
на досъдебното производство - протокол
за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, протокол за
оглед на веществени доказателства, справка от Дирекция „Национална система 112“,
писмо от МБАЛ- МЦ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Пловдив, медицински документи и
изследвания, удостоверение за наследници, справка за нарушител издадена от
Сектор КАТ при ОД на МВР – гр.Пловдив, справка за регистрация на МПС,
характеристична справка, справка за съдимост и др.
Съдът намира, че събраните в рамките
на наказателното производство доказателства, по реда и със средствата предвидени
в НПК, обосновават по един несъмнен и категоричен начин извършването на
деянието, негово време, място, механизъм, както и авторството му, които не се
оспорват и от подсъдимия. В показанията си свидетелите Р.Е., О.Е. и С.Е. –
синове на починалия А. Е., сочат че баща им е бил в усложнено здравословно
състояние, поради което е бил откаран и приет за лечение в МБАЛ МЦ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Пловдив на 13.01.2017г.,
приемал е лекарства, но на 14.01.2017г. е бил в добро общо състояние. Тези им
показания кореспондират напълно с посоченото в писмо от МБАЛ МЦ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Пловдив –л.120 от ДП,
че пострадалият е бил приет на
13.01.2017г. в болнично заведение,
където още същия ден му е направена коронография и са му имплантирани 3
коронарни стента, но се е чувствал добре.
От показанията на свид. Х. /л.40 от
ДП/ и свид.К. /л.37-38 от ДП/ се установява, че
вечерта на 14.01.2017г., около 21.00 часа, А. Е. се е движел пеша по посока на движението
по „Голямоконарско шосе“, по средата на пътното платно, като е бил леко облечен
и прегърбен. В тази част показанията им кореспондират напълно със заключението
на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, установяваща
движението на пострадалия Е.. Последният свид.Х. описва
като „болен, алкохолик или като човек под въздействието на наркотични вещества“,
който в последния момент е бил забелязан от водача на автомобила, в който се е
движел свидетеля и е избегнат с извършването на рязка маневра. Поведението и
движението на пострадалия Е. по пътното платно е било възприто за толкова
неправилно от свид. Х., че същият е сигнализирал на
тел.112 и е заявил, че „на пътното платно има възрастен мъж, леко облечен,
дезориентиран, който създава предпоставки за ПТП“- л.103 от ДП.
Обстоятелството, че пострадалият е бил леко
облечен кореспондира и с показанията на свид. Й. Г. и свид.Т.Т., които са видели пострадалия починал на пътното платно и
които твърдят, че същия е бил без връхна дреха, само по фланела / блуза/.
В показанията си свид.К.
описва и движението на своя автомобил и този, управляван от подсъдимия, както и
че последният е сигнализирал на тел.112, след като са видели, че пострадалия Е.
е починал, което напълно съвпада със записаните обаждания на тел.112 /л.110-
113 от ДП/. От показанията на свидетеля Й.Г./л.37/, който е бил част от дежурния
автопатрул и е посетил местопроизшествието, непосредствено след настъпването му,
се установява, че заедно с колегата му- Б.Д. са пътували към сградата на
„Макском“ находяща се на „Голямоконарско шосе“ по сигнал за движещ се на пътя
пешеходец, създаващ предпоставки за ПТП и че до пристигането им на място са
били уведомени от дежурния в полицейското управление, че на мястото, за където
пътуват има настъпило ПТП. Свид.Г. и Б. възприели починалия на място Е., чието тяло
било разположено на няколко метра от автомобила на подс.Л.,
който им признал, че не го е видял и го е ударил, след като автомобил го е
заслепил. За случилото се те уведомили дежурния в управлението и изчакали
пристигането на служители от сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив,
свид. Т. Т.
/л.41/, който на място тествал подсъдимия с „Алкотест Дрегер 7410“, който не
отчел наличие на алкохол в издишания от него въздух. Свид. Т. и свид. Г. разговаряли и със свид. И.К., който им казал, че е чул удар,
докато се е движел с колата си, видял разхвърчалите се части, разбрал, че нещо
се е случило, поради което се върнал на
мястото на инцидента. Показанията на тези свидетели кореспондират напълно с
показанията на свид.К. и с обясненията на подсъдимия,
в които същия се е признал за виновен за настъпилото произшествие, както и с
протокола за оглед на местопроизшествието .
Подсъдимият в хода на досъдебното
производство е изразил критично отношение и съжаление към случилото се. Взел е
отношение и по въпроса за вината като се е признал за виновен за настъпилото тежко пътно транспортно
произшествие, но не е дал обяснения. Пред съдът същият се възползва от правото
си да не дава обяснения по обвинението.
Показанията на всички свидетели са
последователни, логични, кореспондират и се допълват, както по между си, така и
с протокола за оглед на местопроизшествие
и изготвения към него фотоалбум,
с протокола за оглед на веществени доказателства, а също така и със
заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалия А. Е. и това на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изяснила подробно
механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие. Според заключенията на
посочените експертизи, които съдът възприема като обективни, компетентно и в пълнота отговорили на поставените им
въпроси, смъртта на А. Е. е настъпила в резултат на пътно транспортното
произшествие причинено от подс.Л., което е извършено
в населеното място- гр.Пловдив.
Съдът кредитира с доверие и
заключението на изготвената съдебнохимична експертиза, като компетентно, пълно
и обосновано, изготвено
с нужните познания и опит в съответната област.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира авторството на деянието и механизма на настъпилото ПТП за
изяснени по един несъмнен и категоричен начин от всички събрани по делото
доказателства, които са еднопосочни, последователни и взаимно допълващи се по
между си.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Г.Л. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
При така възприетата и установена фактическа обстановка съдът счита, че
подсъдимият Г.Я.Л., е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 343, ал.1 б.”в”
вр. чл. 342, ал. 1 от НК като на 14.01.2017г.
в гр.Пловдив, на ул.“Голямоконарско шосе“ при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ***е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: пътно превозно средство от категория „В“ - 50 км/ч в
населено място, и по непредпазливост е причинил смъртта на А.С. Е. ЕГН-**********.
От обективна страна безспорно и
категорично се установява, че подсъдимия Л., на посоченото по-горе време и
място е управлявал собствения си лек автомобил, марка „Ауди“ с превишена
скорост, надвишаваща максимално разрешената за движение в населено място. Тази
скорост, която била избрана от подсъдимия, го поставила в обективна
невъзможност да реагира при възникване на опасност на пътя, а именно
неправилното движение на пешеходеца Е. по пътното платно пред автомобила на подсъдимия.
С действията си подсъдимият Л. е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, защото като водач на ППС подсъдимият в
населено място е бил длъжен да се движи със скорост от 50 км./ч., а от заключението
на комплексната съдебномедицинска и автотехническата експертиза е установено,
че се е движил със скорост по-висока от посочената, а именно с 74 км./ч. В
момента, в който е забелязъл пострадалия, подсъдимия е задействал спирачната
уредба и е намалил скоростта си на движение, но
не е могъл да избегне удара, тъй като се е движел със скорост по-висока от разрешената.
В тази връзка експертите са посочили, че същият е щял да има възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е имал
възможността да забележи пострадалия Е. се е движел със скорост по- малко от 53км/час., т.е с разрешената по закон.
В резултат на нарушението на
правилата за движение по пътищата, подсъдимият се е поставил в обективна невъзможност да предотврати
настъпването на вредоносния резултат, който последвал- смъртта на пострадалия Е..
Съдът счита, че с деянието си на
14.01.2017г. подсъдимият не е нарушил правилата за движение визирани в чл.20
ал.2 от ЗДвП, тъй като двете норми / на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП/ са
помежду си в конкуренция и
съответното нарушение на правилата за движение може да бъде квалифицирано само
по едно от тях, като е недопустимо едновременното им приложение. В тази връзка
са Решение № 546/2014г. ІІ–ро н.о на ВКС и Решение №408/2011г. на ІІ-ро н.о на ВКС.
Предвид горното съдът призна
подсъдимият за невиновен да е извършил нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда в тази
част по първоначалното му обвинение.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При индивидуализирането на
наложеното на подсъдимия Л. наказание
съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на нарушения до
настоящия момент на ЗДвП, направените самопризнания, коректното процесуално
поведение, изразеното критично отношение към извършеното, както и сигнализирането
на тел.112, след настъпилото ПТП. При индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът взе предвид и елемента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на
пострадалия, което отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Безспорно от
заключението на приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установи, че пострадалия Е. се е движел по средата на платното,
по посока на движението му. Доколкото това му движение е било в населено място,
в тъмната част на деня- около 21.00часа безспорно неговото движение наред с
движението на подсъдимия с неразрешена скорост са причините за настъпилото ПТП.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчитат.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства и взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца, съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
поради които и най- лекото предвидено в закона наказание, в размер на две
години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Ето защо на осн. чл.55
ал.1 т.1 от НК му определи наказание под установения в нормата минимум, а
именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което според
съда напълно справедливо и адекватно ще постигне целите визирани в чл.36 от НК.
Така определеното наказание в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК
следва да отложи за изтърпяване с изпитателен срок от три години. Подс.Л. не е осъждан и за постигане на целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не е наложително същия да
изтърпи ефективно наказанието, тъй като деянието е изолирана проява на
противоправно поведение и съдът счита, че
следва да се приложи нормата на чл.66 от НК.
На осн. чл.343г във вр. с чл.343
ал.1 б.“а“, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, на подсъдимият Л. се наложи наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години. Съдът определи това наказание като взе под
внимание като смекчаващи вината обстоятелства липсата на нарушения на закона за
движение по пътищата, изразено съжаление за деянието, съпричиняването на
пострадалия към настъпили престъпен резултат и липсата на оттегчаващи вината
обстоятелства.
Иззетите
по делото ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА - част
от панорамна решетка на броня, част от странично огледало - кожуха, парче от
долна вътрешна част на странично огледало, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на подсъдимия Г.Я.Л..
Подсъдимият
Л. следва на основание чл. 189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС направените по делото в
съдебната фаза разноски в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, както и в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените на досъдебното
производство разноски в размер на 1009,08 /хиляда и девет лева и осем стотинки/ лева.
Причини
за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов
ред, ниски морално волеви задръжки.
По
изложените съображения Пловдивският
окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :