№ 1070
гр. Варна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501168 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивни жалби вх.№ 29921 от 21.04.2023г. и вх.№
19983/15.03.2023г. на Я. К. К., чрез процесуален представител против Решение №
421/10.02.2023г.,поправено с Решение № 893/17.03.2023г., постановено по гр.д.№
6165/2022г. по описа на ВРС, с което е Е ДОПУСНАТА ДЕЛБА на жилище,
представляващо АПАРТАМЕНТ № 211, находящ се в гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх.
В, девети етаж, със застроена площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
ниша, две спални, хол, баня, тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II
- 10, с площ 8,43 кв.м. на втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място,
коридор, изба № II -11 и общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място разположени в 23-
ти /двадесети трети/ подрайон на гр. Варна, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2555.43.11.211 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК МЕЖДУ съделители С. К. К.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Мир" 5, вх.А, ет.4, ап.11 и Я. К. К.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка" 14Б,при КВОТИ:
- 1/2 ид.ч. за С. К. К., ЕГН: **********
- 1/2 ид.ч. за Я. К. К., ЕГН:**********
Жалбите са с идентично съдържание и в тях решението се оспорва като неправилно.
Твърди се, че съда неправилно е кредитирал събраните по делото доказателства.Излага се,
че от съвкупната им преценка, въззивника е доказал наведените в отговора на исковата
1
молба твърдения за придобиване на 1/ 6 ид. част , а именно частта която ищцата е
придобила по наследство от общия им наследодател, от процесната недвижимост по
давност, упражнявано от него трайно, явно и необезпокоявано владение от 2008г. до дата на
подаване на исковата молба в съда. Цитира практика на ВКС.
Претендира отмяна на решението и допускане на делба на процесния имот при квоти
2/6 ид.части за С. К. К. и 4/6 ид.ч. за Я. К. К..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от С. К. К., чрез процесуален
представител, с който въззивните жалби се оспорват като неоснователни. Твърди, че за
ответника не е изтекла придобивна давност. Същия не е владял за себе си , а е държал
процесната 1/6 ид.част от имота, получена от С. К. по наследство, доколкото не е доказал
по делото своенето на имота. Претендира потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание по същество въззивника, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбите, претендира уважаването им, както и присъждане на разноски. Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество въззиваемия, чрез процесуалния и представител,
оспорва жалбите, претендира потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, както и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по иск на С. К. К. против Я. К. К. с правно
основание чл. 34 ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот жилище,
представляващо АПАРТАМЕНТ № 211, находящ се гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх. В,
девети етаж , със застроена площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с ниша,
две спални, хол, баня, тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II - 10, с
площ 8,43 кв.м. на втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място,
коридор, изба № II -11 и общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място разположени в 23-
ти /двадесети трети/ подрайон на гр. Варна, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2555.43.11.211 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК МЕЖДУ съделители С. К. К.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Мир" 5, вх.А, ет.4, ап.11 и Я. К. К.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка" 14Б,при КВОТИ:
- 1/2 ид.ч. за С. К. К., ЕГН: **********
- 1/2 ид.ч. за Я. К. К., ЕГН:**********
В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на родителите си –
К.Д. К. –поч. на 01.05.1993г. и С.Я. К. –поч. на 12.04.2021г. , като процесният имот е
придобит от тях през 1974 г. в режим на СИО. След смъртта на К., през 1993 г. С. продала
собствените си 4/6 ид.ч. от имота на Я. К. по време на брака му с Н.Д., като запазила
пожизнено правото си на ползване. Бракът на ответника с Н.Д. бил прекратен с Решение по
гр.д. 13783/2016 г. по описа на ВРС. На 05.05.2022 г. Н. продала на ищеца собствените си
2
2/6 ид.ч. от имота. Сочи се, че ответникът ползва имота от 1993г. насам. Излага, че
непосредствено след сделката на 05.05.2022г. ищцата е отправила до ответника по пощата
писмо с искане да й бъде заплащана ежемесечно сумата от 400.00 лева представляваща
половината от 800.00лв. – наем за ползването на имота, респективно обезщетение за ползата
от която е лишена на основание чл.31 ал.2 от ЗС. Претендира допускане на делба на имота
при равни квоти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника оспорва иска , като твърди , че имота е негова
собственост по наследство, въз основа на покупко-продажба и по давност чрез упражнявано
продължително, явно и необезпокоявано владение от 2008 г. насам. Излага се, че е придобил
по давност 1/6 ид.ч. от правото на собственост, което ищцата твърди, че е придобила по
наследство от баща им и 2/6 ид.ч., които твърди, че е закупила от бившата съпруга на
ответника. Ответникът сочи, че след закупуването на ид.ч. през 1993 г. той и семейството
му са живели в имота, а ищцата никога не е държала или владяла части от него. Сочи се, че
той и бившата му съпруга Н. са били във фактическа раздяла от 2007 г. и когато тя е
напуснала имота и не се е връщала повече в него. Излага се, че в началото на месец януари
2008 г. той е сменил ключалката на входната врата, като нито С. К., нито Н.Д. са имали
ключ. Сочи, че след този момент ответникът е извършил преустройства и подобрения в
имота, сменил е ВиК инсталацията, ремонтирал е банята, сменил е дограмата, ремонтирал е
всички стаи, сменил е обзавеждането, с което е демонстрирал своене на имота. Излага, че
ищцата и бившата му съпруга са знаели за осъществяваното от него владение, но не са се
противопоставили. Поради изложеното счита, че придобил 3/6 ид.ч. от имота по давност и
не е налице съсобственост между него и ищцата.Претендира отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено , следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху вещите, предмет на делбата; същите да съществуват към момента на предявяване на
иска и съсобствеността да не е прекратена.
3
Предмет на настоящото произнасяне е наличието на описаните по-горе
предпоставки по отношение на процесната недвижимост - жилище, представляващо
АПАРТАМЕНТ № 211, находящ се в гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх. В, на девети
етаж, със застроена площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с ниша, две
спални, хол, баня, тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II - 10, с
площ 8,43 кв.м. на втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място,
коридор, изба № II -11 и общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място разположени в 23-
ти /двадесети трети/ подрайон на гр. Варна, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2555.43.11.211 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК .
Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по
отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на
придобиване на правото на собственост. Ищцата се позовава на наследствено
правоприемство от баща си К.Д. К., починал на 01.05.1993г. за 1/ 6 ид.ч. и покупко –
продажба от 05.05.2022г. обективирана в нотариален акт № 152, том 2, рег.№ 3804,дело
№ 174 от 2022г. по описа на варненски нотариус за 2/6 ид.ч.
По делото са представени доказателства, а и няма спор относно фактите:
Страните са наследници по закон на К. К. починал на 01.05.1993 г. и оставил за свои
наследници - С.Я. К. / съпруга/, Я. К. К. / син/ и С. К. К. / дъщеря/. С. К. е починала е
починала на 12.04.2021 г. и е наследена от Я. К. и С. К..
На 29.09.1974г. с нотариален акт за собственост върху жилище от сграда, построена
върху дворно място, отчуждено от кооперативното жилищно строителство № 81 ,том10,дело
3944/1974 г. .К.Д. К. и С.Я. К. са придобили придобили в режим на СИО , процесната
недвижимост.
След смъртта на съпруга си на 12.08.1993г., С.Я. К. е продала своите 4/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот на сина си Я. К. К./ по време на брака му с Н.Д. К./ , като
сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135, том 34,
дело 8469/1993 г. от 12.08.1993 г. В същия е отбелязано, че прехвърлителят е запазил
безвъзмездно и доживотно правото на ползване върху имота.
Видно от Решението от 20.12.2016 г. по гр.дело № 13783по описа на ВРС за 2016г. ,
сключения между ответника и Н.Д. К. на 19.12.1986 г. брак е прекратен с развод по
взаимно съгласие на основание чл.50 от СК, считано от 20.12.2016г.
С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 05.05.2022г., обективиран в
нотариален акт № 152, том 2, рег.№ 3804,дело № 174 от 2022г. по описа на варненски
нотариус , Н.Д. е продала на ищцата С. К. К., собствените си 2/6 ид. части от процесния
имот.
От ищцата е представена приходна квитанция **********/27.4.2022 г., от която се
установява, че са заплатени дължи данъци и такси за делбения имот за периода от 2015 г. до
2021 г.
Спорно по делото е придобил ли е Я. К. К. 1/6 ид. част получена по наследство от
ищеца от техния баща, в тази връзка спорно е какви са квотите в съсобствеността,
респективно притежават ли страните равни по ½ ид.ч. от имота , каквито са твърденията в
4
исковата молба.
Следва да се има предвид , че във въззивната жалба не се подържат възраженията на
ответника за придобиване по давност на 2/6 ид. части от имота – предмет на
прехвърлителната сделка между бившата съпруга на ответника и ищцата. В тази връзка
ирелевантно за настоящия спор е посоченото в споразумението по чл.50 от СК , с което
брака между страните е прекратен , че същите не притежават недвижимости в режим на
СИО.
Възраженията на въззивника, относно неправилността на обжалвания съдебен акт,
настоящия съдебен състав намира на неоснователни, по следните съображения.
За доказване, съответно опровергаване твърденията на ответника за изтекла в негова
полза придобивна давност, по делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на
свидетелите на ответника – К.В.Р. и Т.Н.М. / и двамата без дела и родство със страните ,
чиито показания съда кредитира доколкото се базират на лични впечатления/ , както и тези
на свидетелите на ищеца – М.Н.С. / живущ на съпружески начала с ищцата / и М.М.Л.
/дъщеря на ищцата/ чиито показания съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК ,
доколкото се базират на лични впечатления и са в унисон с останалите събрани по делото
доказателства.
Съвкупно от показанията им се установява, че до смъртта си С. К. е живяла в
апартамент 211 в гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх. В, девети етаж,заедно със
семейството на сина си Я., а именно до края на 2007г. с бившата му съпруга Н. П. , а от
2009г. с новата му съпруга, заедно със синовете на Я. – С. , К. и Я.. През 2012- 2014г. там е
живяла и приятелката / съпругата на С.. Последния, който по това време работил в
строителството е правил ремонт в жилището . Свидетелите С. и Л. излагат , че от него знаят
, че сумата която е вложи в ремонта е 15000,20 000 лева. В последствие 2014- 2015,2016г.
той и жена му са се преместили да живеят в гр.Севлиево. Сина на Я. –К. заминал за
Франция. Я. също е правил ремонти в жилището. До смъртта на майка си и баба си –
ищцата С. К. и дъщеря й- св. Л. са посещавали блока /на пейките пред блока/ и апартамента
/ свидетелката/, като са вземали С. К. на гости в ищцата. През 2008г., поради фактическата
раздяла с бившата си съпруга, Я. е сменил ключалката на апартамента. Съда не кредитира
показанията на св. К.Р. и Т.М.,че приживе родителите на страните са купили апартамент на
С., както и,че Я. и майка му С. са й дали пари за да си купи апартамент, а процесния да
остане да остане за ответника , доколкото същите освен, че си противоречат, не се базират
на лични впечатления.
Доколкото в конкретната хипотеза не са налице законови пречки за придобиване на
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на процесния имот, за да са
основателни възраженията на ответника Я. К. за придобиване на 1/6 ид.част от имота по
давност е необходимо да бъде формиран положителен извод досежно изискуемият за това
период от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС. Това е така, защото с оглед
придобивното основание, за него е изключена възможността той да е добросъвестен /да не е
знаел, за пороците на юридическото основание / към дата на изповядване на сделката /
5
настъпване на юридическото основание с вещно –прехвърлителен ефект т.е. не е наличен
втория елемент на добросъвестността на едно владение, а именно субективния. Факта, че
същия и семейството му живеят в имота от 1993г. също не го правят добросъвестен
владелец.
Според задължителните указания в ТР № 1/06.08.2012г. на ВКС по тълк.дело №
1/2012г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държанието им във
владение.
Дори и да се приеме, че ответника Я. К. е бил добросъвестен , в хода на
производството по делото той, чиято е доказателствената тежест, не е доказал по безспорен
начин т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/,при което от съсобственик
на 1/6 идеална част се е превърнал в съсобственик владелец.По делото не е проведено
доказване,че същия е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другия съсобственик - ищеца и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои. Няма доказателства за действия, които са доведени до знанието на ищеца, да е
манифестирано пред него, като съсобственик, което да сочи желанието на ответника да
отблъсне владението на ищеца. По делото няма събрани доказателства, че ответника не е
допускал ищеца в имота.Сменянето на бравата през 2008г. не може да стои в основата на
положителен извод за своене на 1/6 ид.част на ищеца , доколкото е насочена срещу бившата
съпруга на ответника и касателно нейната ид.част, която не е предмет на обсъждане в хода
на въззивното производство.
От събраните гласни доказатества се установява, че въпреки смяната на ключалката
на вратата на апартамента през 2008г. от ответника , ищцата не е имала проблем да
посещава същия. Нещо повече тя се е виждала с майка си , до смъртта й през 2021г.
Показания, в насока, че С. К. е поддържала връзка с дъщеря си и внуците си – деца на С. ,
както и , че е посещавала домът и, дават както свидетелите на ищеца, така и св. К.Р. и Т.М.
–водени от ответника. Никой от свидетелите не дава сведения да е имало случай, при който
С. К. да е искала да посети апартамента на ул.“Студентска“ и да не е могла т.к. не е
допусната в него или няма ключ. Правените ремонти в апартамента, за които безспорно
свидетелстват събраните гласни доказателства не представляват действия по своене, а
такива на управление и поддръжка. В случая не е достатъчно да бъде налице упражняване
на фактическа власт върху спорния имот,както и твърда убеденост, че е негов собственик.
Ответника Я. К. не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин твърдяното от
него явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, в неговия субективен елемент,
касателно дела на ищеца, а именно 1/6 ид.част , за период от 10 г., считано от 2008г./каквито
са твръденията/ до подаване на исковата молба в съда, за да е налице презумцията на чл.69
от ЗС и същия да го е придобил по давност.
По изложените мотиви, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по
делото, при равни квоти по ½ ид.част, която на общо основание подлежи на прекратяване по
6
съдебен ред, предвид липсата на воля за доброволно уреждане на отношенията.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се отхвърли, а първоинстанционното
решение , в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и направеното искане , на въззиваемия С. К. следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1500.00 лева, представляващи
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно представените
доказателства.Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за
неоснователно с оглед разпоредбата на чл.7 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед на обема на
осъщественото процесуално представителство на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/10.02.2023г.,поправено с Решение №
893/17.03.2023г., постановено по гр.д.№ 6165/2022г. по описа на ВРС, с което е Е
ДОПУСНАТА ДЕЛБА на жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 211, находящ се в
гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх. В, на девети етаж, със застроена площ от 101,50 кв.м.,
състоящ се от входно антре, дневна с ниша, две спални, хол, баня, тоалет и две тераси, с
прилежащото му избено помещение № II - 10, с площ 8,43 кв.м. на втория сутерен, при
съседи на избеното помещение дворно място, коридор, изба № II -11 и общо помещение,
както и от 0,5519 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно дворно място разположени в 23-ти /двадесети трети/ подрайон на гр. Варна,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2555.43.11.211 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г.
на ИД на АГКК МЕЖДУ съделители С. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Мир"
5, вх.А, ет.4, ап.11 и Я. К. К., ЕГН**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка"
14Б,при КВОТИ:
- 1/2 ид.ч. за С. К. К., ЕГН: **********
- 1/2 ид.ч. за Я. К. К., ЕГН:**********
ОСЪЖДА Я. К. К., ЕГН**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка" 14Б
ДА ЗАПЛАТИ на С. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Мир" 5, вх.А, ет.4, ап.11,
сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8