Решение по дело №4/2019 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20191710100004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

88

гр. Брезник, 05.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 31.05.2019 г., II-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 4 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Л.Й.В., чрез адв. Н.П. ***, офис 5 е предявил искове срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46.

 1. С искане да бъде признато за установено спрямо ответникът, че ищецът има право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР 2006г./отм./, за положен от него извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в периода 01.04.2007г. до 30.06.2014г.

2. Да се постанови решение с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата от 1 000лв., представляваща сбор от неизплатените допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2015г. до 30.09.2018г. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /нов/, ведно със сумата от 100лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който допълнителното възнаграждение е следвало да бъде заплатено до датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените разноски в производството.

Съдът е допуснал на осн. чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание от 31.05.2019г. изменение на осъдителния иск с цена 2626.69лв. и акцесорния иск за мораторната лихва с цена 446.63лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който по подробно изложени обстоятелства, изцяло са оспорени предявените искове.

Не оспорва обстоятелствата, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение за периода 01.04.2007г. до настоящият момент е заемал различни длъжности в структурата на ГПУ – Трън при РДГП – Драгоман към Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с посочени Заповеди. За процесните периоди е изпълнявал служебните си задължения на 24 смени часови и 12 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време.

По делото са представени и приети като доказателства по делото, писмени доказателства – справка от кадровото досие на ищеца, относно заеманите длъжности за периода от 01.04.2007г. до 30.09.2018г.; справка за часове положен извънреден труд и изплатено възнаграждение в периода от 01.10.2015г. до 30.09.2018г.; справка за въведени болнични листи и вида на обезщетение за временна неработоспособност в периода 01.10.2015г. до 30.09.2018г.; справка за използван и неизползван отпуск; заверени копия на утвърдени графици за реално отработени часове на служители от експертна дейност при ГПУ – Трън за периода от 01.10.2015г. до 30.09.2018г. и заверени копия от Заповеди за организация и разпределение на работното време на Директора РДГП – Драгоман за години от 2015г. – 2017г. Като доказателство по делото са приети заключенията, изготвените от вещите лица- В.Ж.П. и Б.С.П. съдебно икономически експертизи. В качеството на свидетели са разпитани свидетелите – В. П. Ч., Р. Б. И. и А. М. Р, доведени от ищеца.

След преценка и анализ на описаните писмени доказателства, по делото се установи следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, че ищецът е служител при ответника за периода 01.04.2007г. до настоящият момент, ищецът е заемал различни длъжности, както следва: със заповед № АЗ-453/05.04.2007г. на директора на НСП е назначен на длъжността старши полицай, той и ВА в 01 ГПО на 02 ГПВ от група „ОДГ“ на ГПУ 2-ра степен – Трън при РГС – Драгоман, като е заемал длъжността от 13.04.2007г.  до 12.05.2009г.; със заповед № 27-93/08.05.2009г. на директор на ГДГП е назначен на длъжността старши полицай /оперативен дежурен/ в „Оперативно дежурна част“ на ГПУ 2-ра степен – Трън при РДГП – Драгоман, като е заемал длъжността от 12.05.2009г. до 22.05.2012г.; със заповед № 1723/19.05.2012г. на директора на ГДГП е назначен на длъжността младши експерт в „Експертна дейност“ от ГПУ 2-ра степен – Трън при РДГП – Драгоман, като е заемал длъжността от 22.05.2012г. до 14.04.2015г.; със заповед № 3283з-894/14.04.2015г. на директора на ГДГП е назначен на длъжността младши експерт в ГПУ – Трън при РДГП – Драгоман, като заема длъжността от 14.04.2012г. до настоящият момент. Изпълнявал е служебните си задължения на 12 и 24 часов работен ден /дневни и нощни работни смени/, съгласно месечни графици, като работното време се изчислявало сумарно за отчетен период, който предвид последвалите изменения в чл. 187, ал 3 ЗМВР е бил тримесечен, едномесечен и отново тримесечен. В резултат на сумарното изчисляване на работното време се е формирал резултат, който при надвишаване нормата работни часове за съответния период се е заплащал като извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време, регламентирана в чл. 187 ЗМВР е с продължителност 8 часа дневна и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд, като извънредния труд се заплаща с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение, а нощен е трудът, който се полага от 22. 00 до 6. 00 часа, като нощния труд се приравнява с коефициент 1, 143 към дневния труд.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – посочени по-горе по делото, същите твърдят, че ищеца идвал по-рано на работа и си тръгвал по-късно от работа, около 20-30 мин, включващи провеждане на инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяна, проверка на снаряженията и т. н. За посочените обстоятелства нямало издадена Заповед писмена или устна от началниците. Изисквало се време за пътуване от и до мястото определено за изпълнение на служебните му задължения.

От приетите като доказателства по делото заключения на вещите лица П. и П., по делото се установи, че съгласно нормативните документи времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяна на всяко дежурство от 24ч. и 12ч. е включено в работното време и се провежда в рамките на смяната след началния час за започване на дежурството и през двата процесни периода. Видно от заключението на в.л. П., че нормата на работното време за периода от 01.04.2007г. до 30.06.2014г. е на 24 часови смени. За периода от 01.10.2015г. до 30.09.2018г. нормата на работното време за периода до 30.06.2018г. и от 01.07.18г. до 30.09.2018г. на 12 часова смяна. За периода от 01.04.2007г. до 31.12.2009г. в ГПУ „Гранична полиция“ Трън на в.л. не са били предоставени графиците за дежурство на смени, тъй като не се съхраняват. За периода от 01.01.2010г. до 30.06.2014г. според графиците за дежурство на смяна общо са в размер на 6696 часа отработени на 24 часов сменен режим и 2 656 часа на 8-часов сменен режим или общо отработени часове са 9352часа. Преобразуваните нощни часове в дневни часове от нощните дежурства 279 броя при к. 1,143 са в размер на 279часа. Положения извънреден труд от ищеца за периода от 01.01.2010г. до 30.06.2014г. съобразен с положените дежурства по утвърден месечен график и изплатените суми по ведомости за заплати е както следва: труд по график от 24 часови смени е 6696часа и труд по 8 часа за 2656 часа или 9352 часа общо при норма 9032 часа или разлика пот 320часа извънреден труд. Към този труд следва да се прибавят 32 часа извънреден труд за 2012г. които е компенсиран с почивки или положения извънреден труд е за 352 часа. Изплатените суми за извънреден труд по ведомостите за заплати за този период са за 437 часа за сумата от 2 439.61лв. През 2012г. са компенсирани 32 часа с почивка. Положен извънреден труд от ищеца за периода от 01.10.2015г. до 30.09.2018г. съобразен с положените дежурства по утвърдения месечен график и изплатените суми по ведомостите за заплати е както следва: труд по график от 24, 12 и 8 часови смени е 6376 часа общо при норма 6024 часа или разлика от 352 часа извънреден труд. Изплатените суми за извънреден труд по ведомостите за заплати този период са за 352 часа за сумата от 2 276.27лв. Часовата ставка на извънредния труд през периода от 6,4667 лева на час. 

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни.

Във всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор. Така че няма значение дали се касае за извънреден труд или не.

За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на труда.

В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на  чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд.

В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.

Когато насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си твърдения.

Независимо какви условия на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи, че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал неплатен, ще следва да го присъди, на основание чл. 150 КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да кредитира свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели, относно началния и крайния час на започване на смяната, както и показанията, че провеждането на инструктаж, отвод, развод и т. н. се прави преди определения със заповед начален час на смяната и съответно след крайния час на смяната. Същите са общи, липсва конкретност, а се оборват и от останалите писмени доказателства по делото, приложени от ответникът.

В резултат на сумираното изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове за периода, е заплатено като извънреден труд на ищеца, което също се установява от приложените писмени доказателства от ответника и извършените две експертизи. При сумираното изчисляване установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по – продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната такава, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетения период. По този начин балансът на работното и на свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, е налице извънреден труд, който е заплатен на ищеца от ответника. По делото е отчетен и ползвания от ищеца платен годишен отпуск и отпуск по болест. Работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в цели часове, като при необходимост закръглянето се извършва в полза на служителя.

Видно от заключенията на вещите лица изчисляването на продължителността на работното време е съобразено с общото трудово законодателство, като при обичайното изпълнение на задълженията си, работейки на смени, ищецът е отработил определен брой часове, които са отразени във всеки месечен график. Когато ищецът е отработил часове над нормата за съответния отчетен период, тези часове са отчетени и компенсирани като труд извън установеното работно време. Извод и при двете приети съдебно икономически експертизи е, че през разгледаните процесни периоди отработеното време на ищеца е отчетено правилно, а за положения извънреден труд е изплатено полагащото се възнаграждение.   

 

 

 

 

В конкретния случай ищеца не доказа основателността на исковете си и като такива, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

 

 

 

 

По разноските:

В съответствие с нормата на чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе и по претенцията на страните за присъждане на разноски. По аргумент на чл. 78, ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора ищецът дължи на ответника на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК- направените по делото разноски от 300 лв., за юрисконсулско възнаграждение, определен от съда по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По сметка на Брезнишкия районен съд, ищеца следва да заплати сумата в общ размер на 573.76лв., от която сумата в размер 172.93лв., представляваща ДТ по двата иска и сумата в размер на 400.83лв., представляваща хонорар на вещите лица по изготвените две експертизи. На ищеца с оглед изхода на делото не се дължат разноски.

 

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И :   

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес: *** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, с искане да бъде признато за установено спрямо ответникът, че ищецът има право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР 2006г./отм./, за положен от него извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в периода 01.04.2007г. до 30.06.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес: *** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 за постановяване на решение с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата от 2626.69лв., представляваща сбор от неизплатените допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2015г. до 30.09.2018г. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /нов/, ведно със сумата от 446.63лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който допълнителното възнаграждение е следвало да бъде заплатено до датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото, юрисконсулки хонорар.

ОСЪЖДА Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати по сметка на Брезнишкия районен съд сумата от 573.76лв., представляваща ДТ и хонорар на вещите лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: