Решение по дело №2129/2018 на Районен съд - Търговище

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

            №  757,     20.12.2019 година, град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Районен съд- Търговище                                                                    седми състав

На шестнадесети декември                                                            две хиляди и деветнадесета  година

В публично съдебно заседание в състав

                                                                                 

Съдия: Боряна Петрова

Секретар: Михаил Пенчев

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2129 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД.

          Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника на 13.08.2013 година са  сключили, в качеството му на кредитополучател договор за кредит, по силата на  който ищецът А.Т.А. предоставя на ответника потребителски кредит в размер на 24 000 лв. за текущи нужди. Твърди, че са уговорили годишна лихва в размер на 24 %, която да се заплати от кредитополучателя. Уговореният срок за погасяване на кредита е до 13.03.2014г. Ответникът не изпълнил поетите с договора за кредит задължения, като не заплатил задълженията си по кредита в уговорения срок до 13.03.2014 г. Поради горното ищецът се е снабдил със заповеди за изпълнение на парично задължение за дължимата по договора главница и заповед за изпълнение на дължимата по договора лихва за забава. С влязло в сила решение, е прието за установено, че вземането за главница по договора съществува. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1457/2018 г. по описа на Районен съд -Търговище, по което е издадена заповед за изпълнение № 841/14.08.2018г, за сумата от 17 280 лв.,      представляваща лихва за забава от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 година.. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, съществуване на вземането му от ответника за сумата от 17 280 лв., като претендира и разноски в заповедното и настоящото производство.

            В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника. С отговора се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, оспорва се размера на претендираната лихва, както и се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на иска за лихви. В първото по делото съдебно заседание, особения представител заяви, че не поддържа възражението за изтекла погасителна давност.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1457/2018 г. по описа на Районен съд -Търговище, по което еиздадена заповед за изпълнение № 841/14.08.2018г, за сумата от 17 280 лв., представляваща лихва за забава от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 година. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК. Това обуславя правния му интерес от предявяване на иск за установяване на това вземане.

            Видно от приложеното гр.д.№ 2128/18 по описа на РСТ, с влязло в сила съдебно решение, е прието за установено, че между страните в настоящото производство е съществувало облигационно правоотношение, по силата на сключен договор за паричен заем, сключен на 13.08.2013 година. Установен е размера на вземането- 24 000 лв.

            Видно от приложения договор за заем, сключен на 13.08.2013 година, с падеж 13.03.2014 година, страните по него са договорили, че заемателят ще дължи и лихва по договора. Размерът на дължимата лихва, установен от приетата по делото икономическа експертиза е, 17 280 лв., за периода 10.08.2015 година, до 10.08.2018 година.

            С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Претенцията в настоящото производство е за установяване на акцесорно задължение за лихви, по договор за заем. Договорът между страните е сключен на 13.08.2013 година, като падежът му е на 13.03.2014 година. Доколкото акцесорното задължение е обусловено от главното и то е установено, както по основание, така и по размер, то следва да се приеме, че и акцесорното задължение съществува. Действително, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяван с изтичането на три годишна давност. Но в настоящия случа се претендира лихва от 10.08.2015 година до 10.08.2018 година, по отношение на който погасителната давност не е изтекла. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че вземането на ищеца от ответника по издадената заповед № № 841/14.08.2018г., по ч.гр.д.№ 1457/2018 по описа на РСТ, за сумата от 17 280 лв., съществува, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, както и разноските направени в производството по чл.410 от ГПК. Ответникът възрази по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Видно от приложените доказателства, ищецът е заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат в размер на 600 лв.,                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     което с оглед цената на иска -17 280 лв. не е прекомерно. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство, в размер на 2 094 лв., както и разноски в заповедното производство, в размер на 345.60 лв.

          С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на А.Т.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник а..К.К. К.  от ВАК, със съдебен адрес *** против Г.П.Ч.,***, за сумата от 17 280  лв., представляваща лихва за периода 10.08.2015 год. – 10.08.2018 год. по договор за заем от 13.08.2013 год., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 841 от 14.08.2018 г., по ч.гр.д.№ 1457/18 г. по описа на ТРС, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД.

          ОСЪЖДА Г.П.Ч.,*** да заплати на А.Т.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник а..К.К. К.  от ВАК, със съдебен адрес ***, направените по ч.гр.д.№  1457/18 по описа на ТРС разноски, в размер на 345.60 лв.

          ОСЪЖДА Г.П.Ч.,*** да заплати на А.Т.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник а..К.К. К.  от ВАК, със съдебен адрес *** разноски в настоящото производство, в размер на 2 094 лв.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

 

                                                                     Районен съдия :