№ 328
гр. Перник, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.М.К.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20231720102623
по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81 В срещу Е. В. А., ЕГН: ********** от гр. ******, ул. ***** ******** №*
с която са обективно и кумулативно съединени предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, в качеството си на
кредитодател, и Е. В. А., ЕГН ********** ,в качеството си на кредитополучател бил
сключен Договор за потребителски кредит № 826292 на 15.02.2017 г. по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът
бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването
на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по
закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК. договорът за потребителски кредит е бил договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
1
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и
кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице. което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски
кредит № 826292 на 15.02.2017г. по безспорен начин се установявало сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното било обосновавало извод, че процесният договор бил
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
На 15.02.2017 г. длъжникът Е. В. А., ЕГН: ********** била сключила Договор за
потребителски кредит 826292 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който била
получила сумата от 2000 лв., срещу което се била съгласила да върне 18 броя вноски по
144,49 лева в срок до 31.08.2018 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/.
неразделна част от Договора за кредит, страните се били съгласили, че при забавяне на
плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„КРЕДИСИМО“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните били постигнали съгласие Длъжникът
да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/,
неразделна част от Договора за кредит страните се били съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните били постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“
АД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 01.04.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД И „АЙ Тръст“ ЕООД като
цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК *********, като цесионер се установявало,
2
че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях.
които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата
23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1. към описания по-горе
договор, „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД били прехвърлили на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Видно от представената извадка от Приложение
№ 1 вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания
Договор за кредит № 826292 било прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, за сумата от 3198.7 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало
за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С
цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде
извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало
характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде
извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което съшото следва да се счита надлежно извършено.
Моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
Ответникът Е. В. А., ЕГН: ********** не била изпълнила в срок задълженията си по
Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не било погасено.
Моли съдът да приеме за установено, че ответникът Е. В. А.. ЕГН: **********, дължи на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 1430/2023 г., а именно сумата в общ размер от 3198.7 лв., формирана
както следва:
1) главница в размер на 1913.99 лв.,
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 542.34 лв. за период
от 31.03.2017 г. до 31.3.2018 г,
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 742.37 лв. за период от
31.03.2017 г. до 31.08.2018 г.,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението-
31.03.2023 г. в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
надлежното уведомяване на ответницата за извършената цесия, поради което ищцовото
дружество не било активно легитимирано да предяви иска. Ответницата имала качеството
на потребител по см. на пар. 13,т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът бил финансова институция по
см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ или имал качеството търговец съгласно пар. 13,т. 2 от ДР на ЗЗП
. Посочва, че договорът за потребителски кредит бил нищожен и сключен в нарушение на
ЗПК и по –конкретно разпоредбите на договора били написани с шрифт по-малък от 12,
нямало посочен срок на договора, не била посочена методика за изчисляване на
3
референтния лихвен процент, от договора не ставало ясно какви суми били включени в
месечните погасителни вноски. Липсвала методика за формиране на годишния процент на
разходите и какви компоненти били включени в него, като същият бил посочен единствено
като абсолютна величина от 50 %. Не било ясно какъв бил размера на главницата, лихвата,
таксата, възнаграждението за поръчителство, които били включени в общия размер на на
дължимата месечна погасителна вноска. Не могло да се определи каква неплатена част била
оставала от главницата. Кредиторът не бил спазил изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10 и
т. 11 ЗПК. Договорът не бил сключен в два еднообразни екземпляри. Позовава се на чл. 22
ЗПК, който предвижда изначална недействителност на договора за потребителски кредит,
ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12, ал.1 ЗПК. Прави
възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Счита, че
на основание чл. 23 ЗПК, тъй като процесния договор за потребителски кредит е
недействителен следва да върне единствено главницата по договора, но не и лихвите и
другите разходи по кредита. Развива съображения относно недопустимостта на иска по чл.
23 ЗПК в заповедното производство, тъй като се отнасял до института на неоснователното
обогатяване. Излага съображения относно неравноправността на клаузите на процесния
договор за потребителски кредит, тъй като същите не били индивидуално уговорени с
потребителя.
С оглед характера на предявения иск, съдът с определение по чл. 140 ГПК от 26.10.2023 г. е
указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на договорни
отношения между цедента и ответника за предоставяне на кредит за претендирания размер,
наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за
извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена, размера на начислената лихва за забава,
на договорната лихва, както и че ответницата е изпаднала в забава за претендирания период
от време и настъпилата изискуемост на задължението на ответника с изтичането на крайния
срок на договора. Следва да докаже, че договора за потребителски кредит и приложението
към него са съставени при спазване на всички императивни изисквания на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Със същото
определение е указано на ответника, че следва да установи изпълнение на задължението си
спрямо ищеца, респ. плащане на дължимите суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали, ч.гр.д. №1430 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Перник е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК със заявител „АПС Бета България” ЕООД и длъжник Е. В. Н., за издаване на заповед за
изпълнение за следните суми: 1913,99 лв. – главница, представляваща платена главница на
„Кредисимо“ЕАД от „Ай тръст“ЕООД по Договор за потребителски кредит № 826292,
сключен на 15.02.2017 г., между „Кредисимо” ЕАД, и Е. В. Н., обезпечен чрез Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. В. Н. на
15.02.2017г., вземането по който е прехвърлено от страна на „Кредисимо” ЕАД и „Ай
тръст“ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на
вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер на 542,34 лева – възнаградителна лихва за периода
от 15.02.2017г. до 31.08.2018г. по договора за кредит; сумата в размер на 742,37 лева – лихва
за забава за периода от 15.02.2017 г. до 02.03.2021 г. по договора за кредит; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
31.03.2023 г. до окончателното й изплащане. В заявлението си, заявителят е посочил, че
паричното вземане представлява неплатени суми по Договор за потребителски кредит №
826292, сключен на 15.02.2017г., между „Кредисимо” ЕАД, и длъжника, както и по Договор
4
за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.03.2021г. от „Ай Тръст" ЕООД в полза на „АПС Бета България” ЕООД.
Съдът е уважил това заявление частично като е издал за част от претендирани суми заповед
№ 843 от 03.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, вкл.
и за разноските по делото в размер на 63,97 лв. за платена държавна такса и 24, 99 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК на 15.05.2023 г. в
законоустановения едномесечен срок. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил
против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит от
разстояние № 826292 от 15.02.2017 г. и приложение № 1 към същия, сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника, по който „Кредисимо“ АД се е задължил да предостави на
кредитополучателя Е. В. А. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия
условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между
страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е
потребителски, със срок на кредита – 18 месеца, брой погасителни вноски - 18. Посочено е в
договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 31.03.2017 г., а последната на
31.08.2018 г. Общият размер на предоставеният кредит е 2000 лв., при лихвен процент по
кредита – 35,09 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 50 %.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/
за предоставяне на кредити. Не е представено по делото заявление, изходящо от
кредитоискателя, съдържащо изявление, че желае да предостави обезпечение. Представен е
и договор за предоставяне на поръчителство от 15.02.2017 г., сключен между "Ай Тръст"
ЕООД в качеството на поръчител и Е. В. А. в качеството на потребител, по който
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата
на който да отговоря пред „Кредисимо“АД солидарно с потребителя за изпълнение на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия
договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 144,49 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит. Този договор за поръчителство е сключен от Е. В. А. с „Ай
Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по договора за кредит /чл.4, ал.1 от договор за
потребителски кредит № 826292/ да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова
гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен
при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на
потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната
поща за постъпило от кредитора искане за плащане най – късно в деня, следващ
постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“
информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението по
пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да
му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 15.02.2017 г. и между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
5
„Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит. Като писмени доказателства към исковата молба са представени
разпечатки от уведомления до ответницата от „Ай Тръст“ ЕООД, изпратени на електронна
поща на същата на дата 18.02.2021 г., съгласно които „Ай тръст“ ЕООД уведомява
ответника, че на 23.02.2021 г. „Ай тръст“ е получило искане за заплащане на „Кредисимо“
ЕАД на дължими просрочени суми, както и че на 23.02.2021 г. е заплатил просрочените му
задължения към „Кредисимо“ЕАД по договор за потребителски кредит, а именно: главница:
1913,99 лева; договорна лихва: 542,34 лева и наказателна лихва за забава: 742,37 лева.
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца и приложение № 1 към него,
идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредиторът „Ай Тръст“ ЕООД е
прехвърлило на ищцовото дружество вкл. и вземането, произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство от 15.02.2017 г., ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. По делото не е представено извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия от същата дата, поради което не се установява, че
процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца. Не са представени
пълномощни по силата на които „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД да са
упълномощили ищеца „АПС Бета България” ЕООД да уведоми от тяхно име всички
длъжници по всички вземания, които дружествата са цедирали (прехвърлили), съгласно
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 02.03.2021 г. и във
връзка с изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по смисъла на чл. 99, ал.
3 ЗЗД. Нито към исковата молба, нито към заявлението по чл. 410 ГПК са приложени
уведомления до длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с които същият да бъде уведомен за
извършената цесия.
Ищецът е представил счетоводна справка по клиент към 28.02.2021 г., която съставлява
частен документ, чието съдържание удостоверява благоприятни факти за ищцовото
дружество и е оспорена от насрещната страна, поради което съдът счита че не може само въз
основа на това писмено доказателство да бъде направен категоричен извод за извършено
плащане на непогасените суми от страна на ответницата по договора за потребителски
кредит извършено от поръчителя и не става ясно какви конкретно суми са били платени.
Видно от изготвената по делото неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебно
счетоводна експертиза като изготвена от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата
компетентност по сключения договор за потребителски кредит №826292 от 15.02.2017г. е
извършено плащане в размер на 199,36 лева по дати отразено в горната таблица. От
направените вноски са платени : платена лихва за забава в размер на 54,87 лева. платена
договорна лихва в размер на 58,48лева и платена главница в размер на 86,01 лева по договор
за потребителски кредит №826292 от 15.02.2017г. От Ай Тръст“ ЕООД е предоставена
информация за платени суми по договор за предоставяне на поръчителство от 15.02.217г. е в
общ размер на 234,64 лева. Не е предоставена информация за направени вноски по дати,
единствено като общ размер. Заплатените от ответника суми в общ размер на 434,00 лева не
са достатъчни да погасят задължението й, за заплащане на главница в размер на 2000,00
лева по договора за потребителски кредит. Заплатените от ответника суми в общ размер на
434,00 лева по двата договора, не надхвърлят размера па главницата по договора за
потребителски кредит , която е в размер на 2000 лева. На основание сключения Договор за
потребителски кредит №826292 от 15.02.2017г. със съответните параметри : размер на
кредита 2000,00 лева, срок на кредита 18 броя месечни вноски , при годишен лихвен
процент 35,09% - Годишен процент на разходите по кредита е размер на 50,00 %. При
изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: -договорът за паричен заем е
валиден за посочения в него срок и всяка от страните изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да се начисляват разходи за събиране, лихви за забава,
неустойки за неизпълнение. В случай, че в ГПР, посочен в Договор за потребителски кредит
№826292, се включи възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство в
6
размер на 2693,70 лв. както са договорени по падежни дати, то изчислен ГПР /Годишен
процент на разходите/ би бил в размер на 338,26 %. По двата договора - Договор за
потребителски кредит №826292/15.02.2017г. и по Договор за предоставяне на
поръчителство №826292/15.02.2017г. няма надплатени суми от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал.1 и чл.138, чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 вр. чл.99 и чл.86 ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните
вземания при подадено в срок от страна на длъжника възражение по чл. 414 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни поради следните съображения:
По делото не се спори, че на 15.02.2017 г. между "Кредисимо" АД /кредитодател/ и
ответницата Е. В. А. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит №
826292, както и че на същата дата между "Ай Тръст" ЕООД и ответницата е сключен
договор за предоставяне на поръчителство. Съдържанието на договора за кредит е подробно
регламентирано в представените договор за потребителски кредит № 826292, погасителен
план към него, инкорпориран в Приложение № 1 към него и Общите условия за
предоставяне на кредити. Тук следва да се посочи, че претендираните от ищеца вземания
произтичат от твърдения за сключен между „Кредисимо" АД и ответника договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския
закон. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение
са представени неподписани документи - договор за потребителски кредит № 826292 от
15.02.2017 г., и общи условия към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от
ответника. Ето защо, а и предвид липсата на оспорване, следва да се приеме, че
представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който
се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/. Следователно по делото е доказано сключването на
договор за потребителски кредит между "Кредисимо" АД и ответницата. Така, процесният
договор за потребителски кредит е породил уговорените с него правни последици, а именно
дружеството е отпуснало на ответницата кредит в размер на 2000 лв., който последният е
трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и
размери. Тук следва да се отбележи и че същият отговаря на установените в закона
изисквания за форма и съдържание на този вид договор.
В случая обаче липсват представени доказателства от ищеца относно размера на
непогасения остатък на дължимите от ответника вноски, както и по отношение на
извършени плащания от негова страна. Не са формулирани и доказателствени искания в
7
тази връзка, въпреки разпределената доказателствена тежест и съответно изложените в
отговора на исковата молба доводи и от страна на ответника.
На първо място и във връзка с възражението на ответната страна следва да се даде отговор
на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който
може да търси изпълнение на вземането си.Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. Т.е.
договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. При това съдът намира, че цедентът „Ай тръст" ЕООД се явява надлежен
носител на процесните вземания, които, обаче не се установи валидно да е прехвърлил на
„АПС Бета България" ЕООД, тъй като по делото е представен единствено договора за цесия
от 02.03.2021 г., но не и приложение № 1 към него, където да бъде индивидуализирано
процесното вземане. Досежно уведомяването на длъжника за извършената цесия и предвид
липсата по делото на пълномощно от страна на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
като цеденти, с което изрично да упълномощават цесионера да уведоми длъжниците за
извършената цесия и в тази връзка и липсата и на уведомително писмо, приложено към
исковата молба следва да се приеме, че длъжникът не се явява и надлежно уведомен за
извършената цесия. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Така
установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка,
обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не
се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това
действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в хода на образуваното съдебно производство по предявен иск за прехвърленото
вземане, каквото липсва в настоящия случай, не може да бъде игнорирано, доколкото
липсват ангажирани доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща, както и че е получил уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. Не се
установи и по категоричен и неоспорим начин, че ищцовото дружество има качеството
цесионер на процесните вземания, поради липсата на Приложение № 1 към договора за
цесия.
Преценявайки на следващо място съществуването на претендираните от ищеца вземания,
съдът намира, че следва да се занимае и с валидността на договорните клаузи. При
претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да
извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението,
чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.). Установено е по делото, че
страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен размер на възнаградителната лихва
от 35,09%. Съобразявайки срока на договора-18 месеца, размера на кредита-2000 лв.,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и риска от сделката, който
носи кредитора, както и автономията на волята, съдът приема, че регламентиращата
задължение за възнаградителна лихва клауза не противоречи на добрите нрави. Установено
е още, че на датата на сключване на договора за кредит е бил подписан и договор за
предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай Тръст" ЕООД, по силата на който
последното е поело задължението да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо", а
8
длъжникът - да му заплати възнаграждение. При това уговореното възнаграждение за
поръчителя е следвало да се заплаща по посочена сметка, която е на кредитодателя –
"Кредисимо" и е идентична с посочената в договора за кредит, като такава за изпълнение на
задълженията, произтичащи от него. Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под
формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, с оглед на което ответните възражения в
тази връзка се явяват изцяло основателни. При справка в Търговски регистър се установява,
че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо"
ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията
на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на
същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в ГПР, който е посочен като 50 %. Видно от изготвената по делото кредитирана от
съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза , ако при изчисляване на ГПР
се вземе предвид възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство ГПР би
се равнявал на 338,26 %. Това плащане в същото време е надвишава размера на кредитната
сума – при предоставена в заем сума от 2000 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител
в общ размер на 2600, 82 лева. При включването му в годишния процент на разходите,
размерът му значително би надхвърлил максимално регламентирания по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора за
кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит
условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да предостави
искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване
на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 от ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" АД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
дейност е сключване на гаранционни сделки. Поради всичко изложено следва да се приеме,
че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител. Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне
на поръчителство от 15.02.2017 г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо", за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
9
платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
потребителят не е получил каквато и да било услуга. Ето защо, съдът приема, че като
основано на нищожна клауза, възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за
предоставяне на поръчителство не е било дължимо от потребителя. Поради изложеното
ответните възражения за нищожност на договора за поръчителство следва да се приемат за
изцяло основателни. Относно действителността на задължението, за което „Ай Тръст“
ЕООД е сключило договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД и договор за предоставяне
на поръчителство с ответницата, съдът приема, че такава не е налице, тъй като този договор
е нищожен и е сключен в противоречие с добрите нрави, за което и по аргумент на чл.7, ал.3
ГПК съдът следва да следи и служебно.
При това положение, съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е бил
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия. В този смисъл, ищецът като цесионер може да се
легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената главница по
цедираното му вземане, за чийто размер обаче не бяха ангажирани каквито и да е било
доказателства. В случая обаче ищецът не доказа качеството си цесионер на процесните
вземания, тъй като не приложи Приложение №1 към договора за цесия от 02.03.2021 г., нито
други доказателства, от които да е видно, че са му били надлежно прехвърлени
претендираните от него вземания. Тук следва да се посочи и с оглед обстоятелството, че в
случая се претендират вземания, цедирани на ищеца и с правно основание договор за
поръчителство, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за
поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за
изпълнение на неговото задължение, а според ал. 2 поръчителството може да съществува
само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. В
настоящия случай претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна на „Ай Тръст“
ЕООД вземане, основаващо се на сключен между дружеството и ответника договор за
предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с потребителя
за изпълнение на задълженията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Известни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя, включително и
техния размер са налични в уведомленията до ответника от страна на „Ай тръст“ЕООД и в
представената счетоводна справка от 28.02.2021 г., но категорични и конкретни данни за
изплащането на задълженията от страна на поръчителя на кредитора, включително и техния
размер, не се съдържат в останалите приети по делото писмени доказателства. Такива биха
били единствено банковите платежни документи или счетоводни документи или изготвената
съдебно-счетовдона експертиза при оспорване на същите, каквито по делото липсват,
поради което и искът следва да се отхвърли в неговата цялост. Дори и да се приеме, че е
налице изпълнение на задължението на поръчителя спрямо кредитора на ответницата,
ищцовото дружество не доказа, че е цесионер на това вземане, тъй като липсват по делото
доказателства относно прехвърляното на претендираните вземания с процесния договор за
цесия на ищцовото дружество. Не се доказа и че ищцовото дружество е било изрично
упълномощено от цедентите да уведоми длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.
Длъжникът не е получил уведомление за извършената цесия и в хода на настоящото
производство с исковата молба.
С оглед всичко изложено дотук съдът счита, че претенцията на ищеца е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като същият не успя да установи по
несъмнен начин в настоящото производство, че има качеството на цесионер по отношение
на процесните вземания, както и че поръчителят е изплатил задълженията на ответника по
договора за кредит към „Кредисимо“ АД, респективно че именно това вземане му е било
прехвърлено с договора за цесия, тоест че му е прехвърлено съществуващо такова. В
заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за
10
което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 1430 по описа на РС Перник за 2023 г.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани. Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, и то с осъдителен диспозитив,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, вземането на ищеца не е било изискуемо. Ето защо не следва да бъде ангажирана и
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1430 по описа на РС Перник
за 2023 г. Ищецът с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да поеме
сторените от ответницата разноски в заповедното производство в размер на сумата от 300
лв., съставляваща адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА
следва да бъде присъдено на нейния процесуален представител адв. Д. М. за оказана
безплатна правна помощ.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер 100,00 лв.,
съставляващи разноски за депозит на вещото лице по ССчЕ, както и сумата от 620 лв.,
съставляваща адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА следва
да бъде присъдено на нейния процесуален представител адв. Д. М. за оказана безплатна
правна помощ. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В срещу Е. В. А., ЕГН: ********** от
гр. ******, ул. ***** ******** №* обективно и кумулативно съединени предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД., за приемане на установено, че Е. В. А. дължи на
„АПС Бета България” ЕООД следните суми по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 1430/2023 г. на ПРС, а именно сумата в общ размер от 3198.7 лв.,
формирана както следва: сумата от 1913, 99 лв., представляваща платена главница на
„Кредисимо“ЕАД от „Ай тръст“ЕООД по Договор за потребителски кредит № 826292,
сключен на 15.02.2017 г., между „Кредисимо” ЕАД, и Е. В. Н., обезпечен чрез Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. В. Н. на
15.02.2017г., вземането по който е прехвърлено от страна на „Кредисимо” ЕАД и „Ай
тръст“ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на
вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер на 542,34 лева – възнаградителна лихва за периода
от 31.03.2017 г. до 31.03.2018г. по договора за кредит; сумата в размер на 742,37 лева –
лихва за забава за периода от 31.03.2017 г. до 31.08.2018 г. по договора за кредит; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
31.03.2023 г. до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
Триадица, бул. „България“ № 81 В да заплати на Е. В. А., ЕГН: ********** от гр. ******,
ул. ***** ******** №*, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща направени
разноски по исковото производство.
11
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
Триадица, бул. „България“ № 81 В да заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА на адвокат
Д. М. от АК-Перник и адрес на кантората в гр. Перник, ул. „Търговска“ № 46, ет. 2, офис 6
А сумата от 300 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответницата Е. В. А. в заповедното производство и сумата от 620 лв.,
съставляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответницата Е. В. А. в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12