№ 122
гр. Благоевград, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201832 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. С. П., с ЕГН **********, с *** против
Наказателно постановление № 23-1116-001149/01.06.2023 г., издадено от началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, с който за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 ЗДвП, са му
наложени административни наказания "глоба" в размер на 600 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното НП, както и че
същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа
се, че в словесното описание на нарушението отсъствали конкретни данни, които да
обосноват извод за обективиран състав на административно нарушение. Като
неоснователен се оспорва и изводът на наказващия орган за наличието на системност
на нарушението, доколкото посочените в НП електронни фишове, влезли в сила на
30.01.2022 г. не обуславят квалификацията за системност по смисъла на чл. 185, ал.5
ЗДвП. Подчертава се, че посочените пет електронни фиша са влезли в сила
едновременно, поради което санкционираното с НП нарушение е първо по ред в
едногодишния срок от влизане в сила на електронните фишове. Предвид горното се
навежда неправилна правна квалификация на деянието, предпоставяща отмяна на
санкционния акт. Твърди се, че АУАН е съставен извън предвидените с чл.34, ал.1
преклузивни срокове.
Навежда се маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и се представлява от адв.З., като поддържат
въззивната жалба със съдържащите се в нея възражения. Акцентира се на
противоречията в обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите
1
относно съставянето и връчването на АУАН. Претендират заплащане на направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
С Електронен фиш серия К № 5121587, издаден от ОДМВР – Благоевград,
влязъл в сила на 14.02.2022 г., за извършено на 14.07.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2,
вр ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на И. С. П. е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева .
С Електронен фиш серия К № 5349665, издаден от ОДМВР – Перник, влязъл в
сила на 14.02.2022 г., на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП на П. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено на
15.10.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
С влязъл в сила на 14.02.2022 г. Електронен фиш серия К № 5402317, издаден
от ОДМВР – Благоевград, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
за извършено на 03.11.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
С Електронен фиш серия К № 5416561, издаден от ОДМВР – Благоевград,
влязъл в сила на 14.02.2022 г., на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.2
ЗДвП на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за
извършено на 10.11.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр ал.1 ЗДвП.
С влязъл в сила на 14.02.2022 г. Електронен фиш серия К № 5461029, издаден
от СДВР, на П. на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено на 26.11.2021 г.
нарушение на чл.21, ал.2, вр ал.1 ЗДвП.
На 11.08.2022 г. в 08.37ч. в община Благоевград, на път Първи клас № Е-79 на
км.358+500, в посока към гр. Благоевград, при максимално разрешена скорост за извън
населено място 90 км/ч, с мобилна радарна установка ARH CAM S1 с №120ccb0 била
засечена скорост на движение на МПС „Хонда Кростур“ с рег.№ *** от 121км/ч– т.е
превишение от 31км/ч.
Автомобилът бил регистриран като собственост на И. С. П., с ЕГН **********.
От приложения към делото снимков материал -снимка № 0017088 /л.9/, (заснета
с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип с фабричен номер 120ccb0) се установява, че на 11.08.2022
г, в 08:37:17 ч при локация Е 79, км.358+500 е измерена скорост на движение от
125км/ч, като са вписани датата, часа, фиксираната скорост, разстоянието на
автомобила от техническото средство и е заснет регистрационният номер на
автомобила.
По делото е приложен и протокол рег. №1116р-5664/11.08.2023 г. за използване
на АТСС от 11.08.2022 г., по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата
Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120ccb0, използвана за
установяване на санкционираното нарушение е одобрена и вписана в регистъра на
2
одобрените за използване типове средства за измерване на 07.09.2017 г., със срок на
валидност на одобряването 07.09.2027 г. Съгласно Закона за измерванията
периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година,
като с протокол № 76-СГ-ИСИС/15.06.2022 г. е констатирано съответствие с
одобрения тип, както и наличието на всички необходими надписи и означения върху
средството за измерване. При извършената проверка е установена и допустимата
грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч до 100 км/ч и от 3 % при движение със
скорост над 100 км/ч.
На 10.05.2023 г. жалбоподателят попълнил декларация за предоставяне на
информация във вр. с чл.188 ЗДвП, в която собственоръчно вписал личните си данни и
декларирал, че на 11.08.2022 г. в 08.37 ч., МПС с рег. № *** е управлявано от него.
Свидетелят К. направил справка в електронното досие на водача, от която
установил, че спрямо него са издадени и влезли в сила Електронен фиш серия К №
5121587, издаден от ОДМВР – Благоевград, Електронен фиш серия К № 5349665,
издаден от ОДМВР – Перник, Електронен фиш серия К № 5402317, издаден от ОДМВР
– Благоевград, Електронен фиш серия К № 5416561, издаден от ОДМВР – Благоевград
и Електронен фиш серия К № 5461029, издаден от СДВР.
При така направените констатации, К. приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при наличието на системност, поради което на
15.05.2023 г. в присъствието на свидетеля П. съставил АУАН серия АД, бл. № 162994.
Актът е връчен на същата дата на жалбоподателя, който го подписал без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в определения с чл. 44, ал.1 ЗАНН
срок.
При идентичност на словесното описание на нарушението и правната му
квалификация на 01.06.2023 г. е и издадено наказателното постановление, което е
връчено на жалбоподателя на 20.11.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетелите К. и П. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копия на проект за
организация и безопасност на движението на път I-1 / E79/ в района на км 358+500,
копие на снимка на разположението на ATCC, ARH CAM S1 № 120ccb0 от 11.08.2022
г., копие на протокол за използване на ATCC, ARH CAM S1 № 120ccb0, копие на
протокол, удостоверяващ техническата годност на ATCC, ARH CAM S1 , копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от АИС АНД от която е
видно датата на влизане в сила на електронните фишове Серия К №5121587,
№5349665, №5402317,№ 5416561, №5461029, Писмо от ОДМВР Благоевград с рег.
№111600-2490, 08.02.2024 г. ведно със заверени копия на АУАН с бл.
№162994/15.05.2023 г., докладна записка относно извършена проверка по рег. №1116р-
1313/23 г. по описа на ОДМВР Благоевград Сектор „Пътна полиция“, писмо от Сектор
„Пътна полиция“ Благоевград с рег. №1116р-1313/13.02.2023 г., Писмо от Сектор
„Пътна полиция“ Благоевград с изх. №111600-21973/05.12.2023 г.; Заверени копия на:
АУАН с бл. №162994/15.05.2023 г.; Писмо от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград с
рег. №1116р[1]1313/13.02.2023 г.; Снимков материал – 1 брой; Справка за собственици
на превозно средство за МПС с рег. №***; Декларация за предоставяне на
информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от И. С. П. от 10.05.2023 г.;
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №5416561; Електронен фиш за налагане
на глоба Серия К №5402317; Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №5121587
ведно с платежно нареждане за сума от 280 лева; Електронен фиш за налагане на глоба
3
Серия К №5461029; Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №5349665; Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г.; Справка за нарушител/водач за И. С. П..
Независимо от двойствената природа на обясненията на жалбоподателя като
доказателствено средство и средство за защита, с оглед тяхната непротиворечивост и
липсата на опровергаващи ги доказателства, съдът кредитира обясненията на П..
Обясненията на жалбоподателя съдържат данни за личното попълване на декларацията
по чл.188 ЗДвП и връчването на съставения му АУАН.
При установяването на фактите по делото съдът се довери на показанията на
полицейските служители, като съобрази липсата на заинтересованост от изхода на
делото, последователността на показанията им и тяхната подкрепа от приетите по
делото писмени доказателства.
Показанията на К. са доказателствен източник за процедурата по установяване
на нарушението с мобилна система за видеоконтрол, както и че същата е монтирана в
извън населено място. От показанията на този свидетел се установява, че използваното
АТСС се монтира на пътя, като след въвеждане от страна на полицейския служител на
указаната с пътния знак максимално допустима скорост на движение, техническото
средство автоматично заснема автомобилите със скорост на движение над допустимата
такава, като генерираните снимки се изпращат автоматично за последващо издаване на
електронен фиш. Показанията на К. и П. съдържат данни за направените от К. справки
в информационните фондове на МВР и установените резултати, както и детайли за
съставянето и връчването на АУАН.
Съдът основа фактическите си изводи и въз основа на надлежно приетите
писмени доказателства, относими към предмета на доказване.
От показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин извършеното нарушение, датата и мястото на
извършване, пътната сигнализация към датата на нарушението, техническата годност
на АТСС, както и процедурата, по която е установено нарушението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 20.10.2023 г., а жалбата е от
03.11.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от младши автоконтрольор в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е
издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3.11 .
от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и регламентираната процедура
по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно
4
разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити. Описанието на нарушението е
направено достатъчно ясно и с необходимата конкретика, като са посочени мястото,
където е извършено нарушението, разрешената, установената скорост на движението,
така че да се гарантира упражняване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът намира и за неоснователно релевираното от защитата възражение за
съставяне на акта извън предвидените в чл.34, ал.1 ЗАНН срокове.
На основание чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок от открИ.е на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно писмото на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, санкционираното нарушение е установено на датата на неговото
извършване – 11.08.2022 г., което съответства и на описаната от свидетеля К.
процедура по установяване на нарушението с АТСС и автоматичното изпращане на
данните за това нарушение.
Тази дата /11.08.2022 г./ обаче не може да бъде приета за датата, на която е
установен нарушителят предвид съществуването на възможност автомобилът да е
управляван от друго лице, а не от неговия собственик.
В случая нарушителят е установен на 10.05.2023 г., когато П. е попълнил
декларация на основание чл.188 ЗДвП и с подписа си е удостоверил, че на 11.08.2022 г.
в 08.37 ч. той е управлявал МПС с рег. № ***. Ето защо именно от 10.05.2023 г.
започва да тече предвиденият с чл.34, ал.1 ЗАНН преклузивен срок за съставяне на
АУАН, който е спазен със съставянето на акта на 15.05.2023 г.
Съставен е и предвиденият с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Протокол от използване на АТСС рег.№1116р-5664 на 11.08.2022 г. /л.47/, в който е
вписано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 с фабричен номер 120ccb0, което съответства на отразеното в
приложеното по делото копие от разпечатка от снимка.
От отразеното в посочения протокол се установява, че автоматизираното
техническо средство, с което е заснето процесното нарушение е било позиционирано
на място в обхвата на максимално позволената съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП скорост за
движение от 90 км/ч за извън населено място.
На следващо място от приложените Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. и протокол № 76-СГ-ИСИС/15.06.2022 г. /л.48/ от проверка, съдът установи вида,
типа, техническата годност и изправност на техническото средство. От посочените
писмени доказателства, се установява, че техническо средство ARH CAM S1 с
фабричен номер 120ccb0 представлява преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. От приетите по делото
Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. и протоколи № 76-СГ-ИСИС/15.06.2022 г
за последваща проверка, съдът установи вида, типа, регистрацията, периодичните
технически прегледи, техническата годност и изправност на това техническо средство.
Въз основа на посочените писмени доказателства, съдът приема за безспорно доказано,
че техническо средство - ARH CAM S1 с фабричен номер 120ccb0 представлява
мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия
периодичен преглед.
От представената снимка № 0017088 е видно, че измерената скорост на
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 125 км/ч, в който
случай допустимата грешка при измерването е +/- 3%, поради което в АУАН и НП
коректно е отразена скорост от 121 км/ч., като е съобразен т.нар."толеранс", като
5
инкриминираната скорост е намалена на 121км/ч, и е отчетено превишение от 31км/ч,
за което превишение е санкциониран жалбоподателят.
Районният съд намира за неоснователно оплакването за неправилна правна
квалификация на нарушението, доколкото в случая е установено превишение на
определената с чл.21, ал.1 ЗДвП скорост при управление на МПС с рег. № ***.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В конкретния случай, в попълнената по реда на чл.188 ЗДвП декларация
жалбоподателят лично заявил, че той е управлявал л. а. „Хонда Кростур“ с рег. № ***
на описаното в НП време.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал. 1 ЗДвП, според
който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скорост от 90 км/ч в извън населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
В словесното описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП е
посочено, че деянието е системно, доколкото за същото по вид нарушение срещу
лицето има издадени и влезли в сила пет електронни фиша, а именно Електронен фиш
серия К № 5349665, Електронен фиш серия К № 5121587, Електронен фиш серия К №
5402317, Електронен фиш серия К № 5416561 и Електронен фиш серия К № 5461029,
като е отразено, че всички те са влезли в сила на 30.01.2022 г.
При избора на санкция за процесното нарушение в наказателното
постановление като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 182, ал. 5 вр. ал.
2, т. 4 ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост, осъществени в
условията на системност.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т.62 от ДР на ЗДвП системно е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила
на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая от доказателствата по делото се установява,че описаните в АУАН и
НП пет електронни фиша се влезли в сила на 14.02.2022 г., като от тази дата до датата
на извършване на санкционираното с НП нарушение липсват доказателства за
извършване на същото по вид нарушение от страна на жалбоподателя, което да
обуслови извод за наличието на системност на нарушението, а оттам и
санкционирането му на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП. Действително в
случая се установява петкратното санкциониране на жалбоподателя, с влязъл в сила
електронен фиш за нарушение на чл.21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП, но доколкото и петте
електронни фиша са влезли в сила на една и съща дата, е невъзможно да бъде прието,
че което и да е от нарушенията, санкционирани с тези електронни фишове е извършено
след влизането им в сила на 14.02.2022 г.
Независимо от посоченото, тъй като в случая липсва съществено изменение на
обстоятелствата въз основа на които е повдигнато административнонаказателното
обвинение, съдът намира, че в съответствие с предоставеното му с чл. 63, ал.7, т.1
ЗАНН правомощие, следва да преквалифицира основанието въз основа на което са
6
наложени административните наказания нарушението и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение.
Санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и
доказано нарушение на жалбоподателя по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП,
тъй като се установи, че неговото превишение на въведеното ограничение за скорост
при управление на МПС на процесната дата, място и пътен участък, е с 31 км/час.
Предвидено е наказание във фиксиран размер, а именно "глоба" в размер на сумата от
300 лв., в който смисъл атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и на
основание чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по отношение на приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 5
във вр. ал. 2, т.4 ЗДвП, като я преквалифицира по чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП и намали
наказанието "Глоба" от 600 лева на 300 лева и отмени наказателното постановление в
частта му, с която на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца .
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената глоба и изменението му от настоящата съдебна инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 400лв,
представляващи възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на въззивната жалба.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;
Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление глоба в размер на 1200лева, определеният по реда на чл.18, ал., вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 400.00 лева.
Предвид горното, въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за заплатено
от него адвокатско възнаграждение в установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
С оглед размера на глобата след изменението от настоящия съдебен състав, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени 200лв за заплатено адвокатско
възнаграждение, който размер е определен съобразно уважената част по правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Благоевград, което
е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател
на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав.
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-001149/01.06.2023 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, с
което на И. С. П., с ЕГН **********, с *** за извършено нарушение на чл.21, ал.1
ЗДвП на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 ЗДвП, са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл.
182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП в чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание "глоба" от 600 лева /шестстотин/ на 300 лева /триста лева/, като
ОТМЕНЯ Наказателното постановление № 23-1116-001149/01.06.2023 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград В ЧАСТТА, с
която на И. С. П., с ЕГН ********** е наложеното наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1, ЗАНН ОДМВР-Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на И. С. П., с ЕГН **********, с *** сума в размер 200,00 лева (двеста
лева), представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8