Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 21.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 14885/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ищците К.И.Т., Р.Г.Т., Е.К.Т., И.И.Т., действащ със съгласието на своята майка Е.Т. и К.И.Т.
– малолетен, чрез своята майка и законен представител Е.К.Т. твърдят, че на 26.10.2011г. около 23,00 ч. в с. Първомай, общ Петрич е
настъпило ПТП, при което И.Т. като водач на л.а. Нисан Терано,
с ДК № *******поради необезопасеност на ремонтиран
участък от пътя, поради ремонт пропада в ремонтирания участък, представляващ
дълбока пропаст, като в следствие на това получава тежки травматични
увреждания, от които настъпва неговата смърт. Ищците К.И.Т. и Р.Г.Т. - родители
на починалия , Е.К.Т. – негова съпруга сочат, че били изключително близки с
починалия, който бил едва на 41 години и че след смъртта му изпаднали в тежка
депресия, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят. Децата на
починалия - И.И.Т. и К.И.Т., макар и в ниска възраст усещали
негативно загубата на баща си. Сочат, че И.Т. бил финансова и морална опора на
семейството. Твърдят, че отговорност за произшествието носи ответникът А.„П.И.“,
тъй като на основание чл. 30, ал. 1 от ЗП тя е длъжна да осъществява дейностите
по изграждане, ремонт и поддръжка на пътищата от републиканската пътна мрежа,
но същата не изпълнила задълженията си обезопасяване на ремонтирания участък от
пътя. Считат, че справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение за претърпените
от К.И.Т. и Р.Г.Т. неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер на по 200 000,00 лева на всеки един от тях, от които
предявяват частичен иск за сумата от по 50 000,00 лева /определение за
допускане изменение цената на иска с определение от 25.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 53574/2016г., по описа на СРС, 142-ри състав/ и претендират тази
сума, ведно със лихва за забава от датата на деликта - 26.10.2011г. до окончателното плащане. Ищците Е.К.Т., И.И.Т. и К.И.Т. считат, че справедливият размер на дължимото
от ответника обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на по 200 000,00 лева
на всеки един от тях, от които предявяват частичен иск за сумата от по 60
000,00 лева /определение за допускане изменение цената на иска с определение от
25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 53574/2016г., по описа на СРС, 142-ри
състав/ и претендират тази сума, ведно със лихва за забава от датата на деликта
- 26.10.2011г. до окончателното плащане.
Претендират разноски.
Ответникът А.„П.И.“ оспорва исковете. Твърди,
че произшествието е настъпило по вина на И.Т. като водач на л.а. Нисан Терано, с ДК № ******, който е управлявал превозното
средство след употреба на алкохол, с превишена и несъобразена скорост,
евентуално правят възражение за съпричиняване от пострадалия с горното
поведение, както и не поставянето на предпазен колан. Твърди, че с договор за
строителство с предмет „Рехабилитация на път ІІІ – 198, Гоце Делчев – с. Пирин,
участък от кв. 2+633,91 до км.33+542,20; Път ІІІ-198 Петриц
– КГПП Македания, участък от см. 60+200 до км.
92+184, 74 – Лот 8 с обща дължина 62, 893 км.“ е възложено на консорциум „Н.“,
като процесният пътен участък е следвало да се
ремонтира от участника в него „П.“ ЕАД. Прави възражение за погасителна
давност. Оспорва и размера на исковете.
Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ответника „П.“
ЕАД оспорва исковете. Поддържа възраженията на ответника за настъпване на
произшествието в следствие противоправното поведение на родственика на ищците.
Оспорва процесният пътен участък да е ремонтиран от него като участник в ДЗЗД „Н.“,
а твърди той да е ремонтиран от друг участник в дружеството – „Б.Р.“ АД.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна,
има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение.
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се
установи противоправно действието или бездействието на лица, на които
ответникът е възложил изпълнението на определена работа в причинна връзка, с което
е настъпила смъртта на родственика на ищците, от която те са претърпели
неимуществени вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост. Тежестта на доказване на тези факти е у
ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното.
В тежест на ответника е да обори при
условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че е
изпълнил точно всички свои задължения по обезопасяване процесния пътен участък
и че противоправният резултат е настъпил единствено в следствие противоправното
поведение на починалия, респ. че с поведението си той е допринесъл за настъпването
на противоправния резултат.
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че на 26.10.2011 г., около
23,00 ч. на път 3198, КПП З. посока Първомай е настъпило ПТП, при което е починал
И.К.Т. – син на ищците К.И.Т. и Р.Г.Т., съпруг на Е.К.Т. и баща на И.И.Т. и К.И.Т.. Не е спорно и че пътният участък, на който е
настъпило произшествието е част от републиканската пътна мрежа, както и че към
момента на настъпване на произшествието по отношение на него от страна на
ответника А.„П.И.“ е възложен ремонт на ДЗЗД „Н.“.
Спорна между страните е причината
за настъпване на произшествието и степента на принос в настъпване на
противоправния резултат.
За настъпилото произшествие е
образувано досъдебно производство, което е прекратено с постановление от 10.06.2021
г. на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Благоевград.
Установява се от приетите в о.с.з,
проведено на 22.12.2020 г. писмени доказателства, че в рамките на Консорциум „Н.“
строителните работи по всички мостови съоръжения, включени в обекта предмет на
цитирания по-горе договор е следвало да бъдат извършени от участника в
гражданското дружество „Б. “ АД, като организацията на движението е следвало да
бъде съобразно одобрените проекти.
Според показанията на свидетеля М. С. в
деня на произшествието той бил дежурен автопатрул и ги изпратили на място по
пътя от гр. Петрич към ГКПП Златарево. Участъкът от пътя бил в ремонт, имало
изкопан участък, който заемал цялата дясна лента за движение, бил дълъг около
5-6 м. и с дълбочина около 40-50 см., в който бил пропаднал автомобила, а
водачът е починал на място. Преди изкопа на около 80 м. имало знак за
ограничение на скоростта не повече от 60 км.ч.,
както и за забрана за изпреварването, след което на 40-50 м. преди
изкопа имало ограничение на скоростта на 40 км.ч. и указание, че пътят е в
ремонт, а близо до мястото на изкопа – знак „Г 1“ – задължителен завой на ляво,
а движението било отделено с високи цилиндрични колчета преди изкопа за
преминаване в лявата лента за движение, като свидетелят посочил, че колчетата
са били подобни на знак „С4“ и „С3.3“. Свидетелят сочи, че преди изкопа имало
пясък от ремонта и върху него се виждал спирачен път на автомобила. Според
свидетеля на място имало блъснати от автомобила знаци и колчета, като от ляво
на автомобила бил знак „Г1“.
Според показанията на свидетеля К.С.сутринта
в деня на инцидента двамата с И.Т. с отделни коли сутринта тръгнали от гр.
Петрич за с. С. по посока Златарево като всички мостове били разкопани шахмато. Свидетелят си тръгнал от Струмешница около 19,30
ч., а по-късно им се обадил общ роднина, за да му каже, че И. е починал при
катастрофа и свидетелят отишъл на място където имало двама полицаи, с които
заедно измерили изкопа. – дълъг 6 м. и дълбок 50 см. Свидетелят сочи, че преди
изкопа на около 20-30-40 м. имало разхвърлян пясък. Семейство, което карало
след И. с около 60 км.ч. казало, че
видяло само пясък. Свидетелят сочи, че изкопът не бил обозначен с изключение на
два знака за ограничение на скоростта, а на всички други мостове имало бабуни с пясък преди изкопа и знаци за завиване в ляво, но
на този нямало нито ограничителна лента, нито знак за преминаване в другата
лента. Знаци и лента имало, но били в ляво до мантинелата,
посока от Златарево към Петрич. Знаците били правоъгълници с червени и бели
ленти и ограничителна лента с бяло и червено и не били разхвърляни, а подредени
в един куп. Свидетелят сочи, че на другия ден видял на друг ремонтиран мост от
участъка познат багерист и той му казал, че не са обезопасили предния ден
участъка, тъй като бързали за имен ден.
Според показанията на свидетеля Ю. Г.
той през 2011 г. е работел в Областно пътно управление *** на длъжност
„ръководител районна пътна служба“. Свидетелят сочи, че преди започване ремонта
на целия лот били поставени знаци за временна организация на движението,
наличието на която не се контролирало в хода на изпълнение на работите. Целият
участък на рехабилитация бил с ограничение на скоростта от 60 км.ч., а преди
конкретно ремонтирания участък имало ограничение на скоростта от 30 км.ч. На
сутринта след инцидента, което било няколко месеца след започване на ремонта, имало
на място разхвърляни на земята пътни знаци.
Според заключението на приетата
автотехническа експертиза процесното ПТП е настъпило при следата обстановка и
механизъм: произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, процесният
участък е прав, като на 126 м. преди изкопа е налице знак „В26 “ забраняващ
движението със скорост по-висока от 60 км.ч. и знак „В24“ забраняващ
изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотори с кош; на 56 м. преди
процесния ров е поставен знак „В26“
забраняващ движението със скорост по-висока от 40 км.ч. и знак А-23 „Участък от пътя в ремонт“,
а в самия ров са намерени ограничителни табели тип С4 и знак Г-10 „Премини
отляво на знака“. Автомобилът се е движел праволинейно в дясна пътна лента,
като след края на асфалта преминава вертикално през рова, удря се в насрещен на
рова скат, а след удара продължава да ротира.
Автомобилът се е движел праволинейно със скорост непосредствено преди удара от
113,20 км.ч. Изкопът в дясната лента е бил с дължина 8,5 м., широчина 3,20 м. и
дълбочина 0,52 м. При тази обстановка вещото лице сочи, че самият ров е бил
видим като опасност от 97.4 м. и трезвен
водач, движещ се със скорост до 90 км.ч. би могъл да спре аварийно забелязвайки
опасността. В открито съдебно заседание, проведено от СРС на 14.03.2019 г.
вещото лице сочи, че наличието на пясък на асфалта е допринесло значително за
настъпване на произшествието, тъй като изчисленията на вещото лице показват, че
скъсяването на спирачния път без този пясък е щяло да доведе до удар в ската
със скорост много по-ниска от действителната, тъй като наличието на пясък е
удължило спирачния път на автомобила. Вещото лице сочи, че опесъченият
участък е бил преди сигнализацията със знак „Г10“, който е бил поставен
непосредствено преди изкопа.
Вещото лице сочи, че при движение със
скорост съответна на наличната пътна сигнализация произшествието е било
предотвратимо от водача незавидимо от алкохолното му
опиване, тъй като би могъл да възприеме опасността, от наличния ров и да
предприеме аварийно спиране.
Според заключението на приетата
комплексна автотехническа и медицинска експертиза към момента на настъпване на
произшествието И. К.Т.е бил с правилно поставен предпазен колан.
След приемане на експертизата по делото
са приети като писмени доказателства, проектната документацията за въвеждане на
временна организация на движението на процесния пътен участък и документи по
контрола по изпълнението. Проектът за организация на движението е одобрен на
22.03.2010 г. /лист 110 от делото/, като в приложение № 22 /съобразено с
одобрения проект лист 101/, е предвидено, че при организация на движението в
лявото платно за движение е следвало да бъдат разположени следните знаци – на
300 м. преди ремонтирания участък – знак П З, А23, Т1; на 200 м. от началото на
ремонтните работи знак Б26 – ограничаващ движението със скорост до 60 км.ч., знак
В24 и П3, на 100 от началото на строителните работи – знак В26 – ограничаващ
скоростта на движение до 40 см.ч. и ПЗ, на 50 м. – ПЗ и А8 и непосредствено преди началото на
работния участък П3, Б5, С4 и Г10.
По делото е представено протокол от
06.07.2011 г. /оспорен досежно датата на съставянето му/, с който се
констатира, че временната организация на движението /ВОД/ на подобект ремонт на
мостово съоръжение от км 75+492 до км. 91+821 е изпълнена съобразно приложение
№ 14 на Наредба № 16/23.07.2001 г. на МРРБ за временната организация на
движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците.
От събраните във връзка с оспорването му
гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ю. Г. той е бил служител в Районно пътно
управление гр. Петрич и той е подписал оспорения протокол на 06.07.2011г., като
той се попълвал по готова бланка и за това датата била поправена на вярната
година 2011 г. Според показанията на свидетеля Х.М., който е участвал в екипа
на строителния надзор на рехабилитацията на път ІІІ-198 Гоце
Делчев-Петрич-Златарево, процеснят пътен участък е изпълняван
през 2011 г. и е завършен 2012г., поради което свидетелят сочи, че протоколът е
съставян 2011г., а не 2010 г.
Съдът намира, че предвид размерите на
конкретно ремонтирания пътен участък, за който са налице данни, че е налице
изкоп с дължина около 8,5 м. и по широчина, заемащ цялата дясна лента за
движение, по отношение на организацията на движението е следвало да намери
приложение начинът на организация на движение, предвиден в чл. 59, ал.1, т. 3
от Наредбата, при която според Проекта за организация на движението е одобрен
на 22.03.2010 г. /лист 110 от делото/ и приложение № 22 е предвидено, че при организация на
движението в лявото платно за движение е следвало да бъдат разположени следните
знаци – на 300 м. преди ремонтирания участък – знак П З, А23, Т1; на 200 м. от
началото на ремонтните работи знак Б26 – ограничаващ движението със скорост до
60 км.ч., знак В24 и П3, на 100 от началото на строителните работи – знак В26 –
ограничаващ скоростта на движение до 40 см.ч. и ПЗ, на 50 м. – ПЗ и А8 и непосредствено преди началото на
работния участък П3, Б5, С4 и Г10. Вместо това, на място е констатирано, че е
приложена временна пътна организация за друг характер строителни работи – тези
по протокол 14 към Наредбата.
Относно претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията
на свидетелката Т. и съдебно-психиатрична експертиза.
Според заключението на психиатричната
експертиза загубата на съпруга й е причинило остра стресова реакция на ищцата Е.К.Т.,
което в последствие е протрахирало с изразена
депресивна симпоматика – подтиснато настроение,
загуба на чувство на радост, тежко нарушено хранене, социална отчужденост,
което е нарушило обичайното й лично и социално функциониране за период от около
една година. Към момента на изследването невротичната симптоматика при ищцата е
компенсирана, липсват данни за психотично и депресивно разстройство, но въпреки
това психотравмата от случилото се е с необратим
характер и преживяванията все още са актуални. В о.с.з., проведено на
08.02.2018 г. вещото лице сочи, че е извършило обследване само на този ищец,
тъй като е получила информация, че здравословното състояние на родителите на
починалия не им позволява да бъдат обследвани, тъй като са суматично
увредени и с дементни прояви.
Според заключението на психиатричната
експертиза загубата на баща му се е отразила несъмнено травматично за ищеца И.И.Т., като детето е травмирано от внезапното изчезване,
липсата на баща му във важни и не много важни моменти от живота и от
настанилата се в дома им тъжна атмосфера. Детето и към момента на извършване на
психологическото изследване не е преживяло негативните последици от смъртта на
баща си и разкрива хиподепресивно настроение. Вещото
лице сочи, че израстването без баща води до дефицити в някои сфери на личността,
поведението и социалната успеваемост, тъй като бащата е нужен да подпомогне а
детето да израсне психически здрав със
стабилно самочувствие и самооценка.
Според показанията на свидетелката Е.К.Т.
тя е племенница на К.Т. и братовчедка на починалия И.Т.. Свидетелката сочи, че
след смъртта на братовчед й майка му се разболяла и в момента страда от
деменция. Баща му също е зле, но се опитва да се държи по някакъв начин. На Е.
й било много тежко, тъй като останала с две деца, едното на 6 месеца, другото
на 6 години. Свидетелката сочи, че семейството имало магазин в с. Златарово до
2011г. и починалият издържал съпругата и децата си и помагал на родителите си,
които живеят в близко село.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от
Закона за пътищата Агенцията „П.И.” като юридическо лице е длъжна да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В настоящия случай не е
спорно, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и е част
от възложени на ДЗЗД „Н.“ работи по договор за строителство с предмет
„Рехабилитация на път ІІІ – 198, Гоце Делчев – с. Пирин, участък от кв.
2+633,91 до км.33+542,20; Път ІІІ-198 Петриц – КГПП Македания, участък от см. 60+200 до км. 92+184, 74 – Лот 8
с обща дължина 62, 893 км. Според чл. 4 от № 16/23.07.2001 г. на МРРБ за
временната организация на движението при извършване на строителство и ремонт по
пътищата и улиците лицата, които
извършват строителни или ремонтни работи, отговарят за проектирането на ВОД, за
поставянето, поддържането и отстраняването на сигнализацията за въвеждане на
ВОД в съответствие с проекта.
Установява се от събраните
по делото писмени, гласни доказателства и заключението на приетата автотехническа
експертиза, че мястото на произшествието е непосредствено на участък от пътя, в
който са изпълнявани строителни работи, като същото е било сигнализирано с ВОД,
който не е съответствал на проектната документация. В тази смисъл при
съпоставка данните от автотехническата експертиза и одобрения проект за ВОД, се
установяват следните отклонения свързани с настъпване на произшествието: Знак
В26 забраняващ движението със скорост по-висока от 60 км.ч. е разположен на
разстояние от 126 м. преди началото на изкопните работи, вместо на предвидените
по проект 200 м.; знак „В26“ забраняващ движението със скорост
по-висока от 40 км.ч. и знак А-23
„Участък от пътя в ремонт“ са поставени на разстояние от 56 м. преди процесния
ров, вместо предвидените по проект 100 м. Същевременно се установява наличието
на пясък преди началото на сигнализицията за заобикаляне
на работния изкоп С 4, което обстоятелство е увеличило спирачния път на
предприелия аварийно спиране лек автомобил.
Предвид изложеното съдът намира, че
в конкретния случай причина за настъпване на произшествието е както неточното
изпълнение на лица, на които ответникът е възложил строителни работи и
свързаните с тях дейности по временна организация на движението – служители и
подизпълнители на дружество „Б.Р.“ АД, като участник в ДЗЗД „Н.“, така и поведението
на родственика на ищците, който с поведението си е нарушил правилата за
движение на чл. 21, ал.2
ЗДвП,
като е карал с превишена за съответния пътен участък скорост, определена със
знак В26, несъобразена с конкретните пътни условия – нощно време, както и с наличните
на място пътни знаци, указващи наличието на ремонт на пътя и знаци указващи
отклонение на ляво. Същевременно водачът е управлявал превозното средство след
употреба на алкохол, която се установява по делото, че е била в степен засягаща
възможностите му да съобрази поведението си като водач на МПС съобразно
конкретната пътна обстановка. Предвид неоспореното заключение на вещото лице,
че и при наличната временна организация на движението и съобразяване с
наличните пъти знаци за ограничение скоростта на движението и фактическата
възможност за видимост за водача той е
могъл да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта и предприемане
на аварийно спиране, в случай че е бил в трезво състояние. Съдът приема, че
неговият принос в настъпване на противоправния резултат е 90%, съответно
отговорността на ответника, като възложител на ремонтните дейности е със степен
на принос от 10%. Съдът намира, че приносът на И.Т. за настъпване на
произшествието е значителен, тъй като поведението му представлява тежко
нарушение на правилата за движение по пътищата - той е нарушил няколко
съществени правила, при спазване на които произшествието не би настъпило въпреки
наличието на отклонения на временната организация на движението спрямо
одобрените проекти.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на предявения иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищците К.И.Т. и
Р.Г.Т. неимуществени вреди от смъртта на сина им И.Т. е сумата от 120 000лв. За
да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на
дете. Съдът взема предвид възрастта на ищците и починалия към момента на
настъпване на застрахователното събитие, последният е бил в активна възраст –
на 41 години, опора на родителите си, те са разчитали на неговата помощ в
старините си. При определяне размерите на обезщетенията съдът отчита и
конкретната икономическа конюктура в страната към датата на деликта.
Исковете на тези двама ищци, с оглед приетия по-горе принос в настъпване на
произшествието от пострадалия, следва да бъдат уважени за сумата от 12 000,00
лева и отхвърлени за разликата до пълния
предявен размер.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Е.К.Т. неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й е сумата от 150 000лева. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за загуба на съпруг, с която ищцата е имала
стабилен брак, възрастта на починалия и ищцата, както и обстоятелството, че от
брака си двамата имали две деца едното на 6 години, а другото на 6 месеца, че
починалият И.Т. е бил финансова и морална опора на семейството. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната в страната към датата на деликта. Искът, с оглед приетия по-горе принос в настъпване на
произшествието от пострадалия, следва да бъде уважен за сумата от 15 000,00
лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер.
Съдът
счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца И.И.Т. неимуществени вреди от смъртта на баща му
е сумата от 170
000,00 лв.. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалия, както
и че детето към датата на деликта е било на 6-годишна възраст. Съдът взема
предвид обстоятелството, че ищецът е загубил баща си във възраст, в която и
тепърва бащината подкрепа е била особено важна и формираща личността. Детето е
лишено от сигурността на бащината опора, като се установява, че безвъзвратната
загуба на родителя му е довела до неблагоприятни последици в емоционален план.
Искът, с оглед приетия по-горе принос в настъпване на произшествието от
пострадалия, следва да бъде уважен за сумата от 17 000,00 лева и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца К.И.Т. неимуществени вреди от смъртта на
баща му е сумата от 170
000,00 лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалия, както и
че детето към датата на деликта детето е било само
няколко месечна възраст и изцяло е лишено от бащина обич, пример, подкрепа, особено
важни и формираща личността. Искът, с оглед приетия по-горе принос в настъпване
на произшествието от пострадалия, следва да бъде уважен за сумата от 17 000,00
лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер.
По възражението за погасителна давност.
Вземането за обезщетение от деликт са погасява с общата 5-годишна погасителна давност /арг. чл. 110 ЗЗД/, която започва да тече от момента на
възникване на вземането – дата на деликта –
26.10.2011 г. и се спира с предявяване на иска. Към датата на подаване на
исковата молба – 21.09.2016 г. не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
На основание чл. 86, ал. 1, във вр. 84, ал. 3 от ЗЗД лихвата за забава е
дължими от датата на деликта. Вземането за лихва за
забава се погасява с 3-годишна давност – арг. чл.
111, б. „в“ ЗЗД, поради което следва да бъде присъдена лихва за забава от
26.10.2013 г. до окончателното плащане, а за периода 21.09.2011 г. – 25.10.2013
г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците К.И.Т. и
Р.Г.Т. разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на по 81,60
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца Е.К.Т. разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 85,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците И.И.Т. и К.И.Т. разноски съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 96,33 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г. и П.“, БУЛСТАТ: *******
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на
по 584,64 лева за представителство на ищците К.И.Т. и Р.Г.Т..
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г. и П.“, БУЛСТАТ: *******
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 609,00 лева за представителство на ищеца
Е.К.Т..
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г. и П.“, БУЛСТАТ: *******
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете в размер на по 660,16 лева за представителство на ищците
И.И.Т. и К.И.Т..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на общо 1610,00лева.
Ищците К.И.Т. и Р.Г.Т. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника разноски за
депозит за вещи лица и свидетели в размер на по 44,08 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 349,60 лева.
Ищцата Е.К.Т. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски за депозит
за вещи лица и свидетели в размер на 43,50 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 345,00 лева.
Ищците И.И.Т.
и К.И.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за депозит за вещи лица и свидетели
в размер на по 41,56 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 329,66 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******да
заплати на К.И.Т., ЕГН: ********** и
Р.Г.Т., ЕГН: ********** на
основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от по 12 000лева, на всеки един от тях, представляваща дължимо
обезщетение за неимуществени вреди претърпените от ищците от смъртта на сина им
И. К. Т., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
26.10.2011 г., на мостово съоръжение на път 3198, КПП З. посока и в близост до
с. Първомай, поради поставяне на пътни знаци за временна организация на
движението във връзка с ремонта на пътния участък несъответстваща на одобрената
проектна такава и непочистване на пътното платно от пясък след приключване на
строителните работи за деня, ведно със законната лихва от 26.10.2013 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер
на по 81,60 лева - разноски, както
ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните
предявени размери от по 50 000,00 лева, от всеки един от ищците, предявени
частично от 200 000,00 лева и иска за лихва забава за периода 21.09.2011
г. – 25.10.2013 г.
ОСЪЖДА А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******да
заплати на Е.К.Т., ЕГН: ********** на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 15 000лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени
вреди претърпените от ищците от смъртта на съпруга й И. К. Т., настъпила в
следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.10.2011 г., на мостово
съоръжение на път 3198, КПП З. посока и в близост до с. Първомай, поради
поставяне на пътни знаци за временна организация на движението във връзка с
ремонта на пътния участък несъответстваща на одобрената проектна такава и
непочистване на пътното платно от пясък след приключване на строителните работи
за деня, ведно със законната лихва от 26.10.2013 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 85,00 лева - разноски, както ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размери от 60 000,00 лева, предявени частично от
200 000,00 лева и иска за лихва забава за периода 21.09.2011 г. –
25.10.2013г.
ОСЪЖДА А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******да
заплати на И.И.Т.,
ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка Е.К.Т., ЕГН: ********** и К.И.Т.,
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.К.Т., ЕГН: **********, на основание
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от по 17 000лева, на всеки един от тях, представляваща
дължимо обезщетение за неимуществени вреди претърпените от ищците от смъртта на
баща им И. К. Т., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 26.10.2011 г., на мостово съоръжение на път 3198, КПП З. посока и
в близост до с. Първомай, поради поставяне на пътни знаци за временна
организация на движението във връзка с ремонта на пътния участък
несъответстваща на одобрената проектна такава и непочистване на пътното платно
от пясък след приключване на строителните работи за деня, ведно със законната
лихва от 26.10.2013 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата в размер на по 96,33 лева - разноски, както ОТХВЪРЛЯ
исковете до пълните предявени размери от по 60 000,00 лева, от всеки един
от ищците, предявени частично от 200 000,00 лева и иска за лихва
забава за периода 21.09.2011 г. – 25.10.2013 г.
ОСЪЖДА А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и П.“,
БУЛСТАТ: ******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете в размер на по 584,64 лева за представителство на ищците К.И.Т. и Р.Г.Т..
ОСЪЖДА А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и П.“,
БУЛСТАТ: ******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 609,00 лева за представителство на ищеца Е.К.Т..
ОСЪЖДА А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******да заплати
на Адвокатско дружество „Г. и П.“,
БУЛСТАТ: ******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете в размер на по 660,16 лева за представителство на ищците И.И.Т.
и К.И.Т..
ОСЪЖДА
А.„П.И.“, ЕИК:*******,
гр. София, пл. *******да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер 1610,00лева - държавна такса.
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН:
********** и Р.Г.Т., ЕГН: **********
да заплатят на А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******на
основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата в размер на по 44,08 лева – разноски за
депозити за вещо лице и свидетели и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 349,60 лева.
ОСЪЖДА Е.К.Т., ЕГН:
********** да заплати на А.„П.И.“, ЕИК:*******, гр. София, пл. *******на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 43,50 лева - разноски за депозит
за вещи лица и свидетели и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 345,00 лева.
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН:
**********, действащ със съгласието на своята майка Е.К.Т., ЕГН: ********** и К.И.Т.,
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.К.Т., ЕГН: ********** да заплатят на А.„П.И.“, ЕИК:*******,
гр. София, пл. *******на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 41,56
лева - разноски за депозити за вещо лице и свидетели и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 329,66 лева.
Решението е постановено при участието на
„П.“ ЕАД, ЕИК:********, като трето лице - помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: