Р Е Ш Е Н
И Е
№ 267
гр. Велико Търново, 2.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново
– шести състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Буюклиев
С.А.,
изслуша докладваното от председателя адм. дело №548 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят „Екоинвест Импорт
Експорт“ ООД – град Горна Оряховица, чрез ***К. от ВТАК обжалва ревизионен акт № Р-04000421006735/15.04.2022 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново в потвърдената с Решение № 68 от 11.07.2022 година на
директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП част, с която е
установен допълнително корпоративен данък за 2019 година от 19 342, 22
лева и лихви върху тази сума от 4 003, 09 лв.
В жалбата са изложени оплаквания по
отношение на необосноваността на констатациите на органите по приходите и по
отношение на незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт. Сочи се, че в
ДОПК няма презумпции за наличие на облагаем приход и следва органите по
приходите да установят съответните факти и и обстоятелства.Всъщност органите по
приходите не са отчели откъде дружеството е придобило стоките, по повод на
които е установен неотчетен приход. В представената писмена защита доразвива
тезата си, като сочи, че не са достоверни данните за продадени му от
контрагентите стоки, по повод на които са отчетени и приходите от продажби,
счетени от органите по приходите за укрити. Те не отчитат първичните счетоводни
документи, издадени от тези доставчици, а и самите таблици, изготвени от
органите по приходите, нямат доказателствена стойност. Не е установено
наличието на получаването на тези стоки, за да се констатира последващото им
отчуждаване и получаване на приходи. Всъщност констатациите на ревизията били
направени на база на проверки на част от контрагентите на дружеството, което не
е достатъчно да установи тезата на приходните органи. Не ставало ясно кога и
дали въпросните стоки са придобити. С
тези и други аргументи моли за отмяна на ревизионния акт. Претендира разноските
по делото.
Ответникът – директорът на дирекция
„ОДОП” – Велико Търново отрича основателността на жалбата, като реферира към
своето решение и изтъква по – специално в писмената си защита, че изводите на
ревизията се подкрепят както от събраните по време на административното
производство доказателства, така и от изводите на ВЛ, като не е налице спазване
на изискването на съответния стандарт, разписващ правилата за отчитане на
стоковите запаси. И тази страна претендира разноски.
Съдът преценява жалбата като
допустима за разглеждане по съществото на спора в частта, потвърдена с
решението на ответника директора на дирекция „ОДОП” – В.Търново. В тази връзка
само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок
на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като
ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, а предмет на оспорването е актът
само в изрично потвърдената му по административен ред от ответника част,
каквото е изискването на чл.156, ал.1 от ДОПК.
Настоящата
ревизионно производство
е възложено чрез издаването на ЗВР №Р-0400021006735-020-001/30.11.2021 г.,
връчена електронно на 10.12.2021 г. Тя е издадена от органа Маргарита
Дюлгерова, която е натоварена да възлага ревизионни производства със заповед №
1270 от 15.11.22021 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Издаден е РД №Р-04000421006735-092-001/23.03.2022
година, подписана от двамата органи по приходите, единият от които е
ръководител на ревизията, подписал и спорния акт, а другия е главен инспектор
по приходите, определен с посочената ЗВР. Срещу предложението за установяване
не е подадено възражение по чл.117, ал.5 от ДОПК.
Ревизионният акт е издаден при
действието на чл.119, ал.2 от ДОПК, като е подписан съвместно и от органа по
приходите, възложил производството орган и от органа по приходите, който е
ръководител на ревизията.
Производството по издаване на РА започва с
възлагане на ревизия. От законовото
изискване на чл.112, ал.1 от ДОПК следва извода, че актът, с който се задвижва
това производство, е заповед за възлагане на ревизия. Със заповедта за
възлагане на ревизия не се създават права или задължения и не се засягат
законни интереси на ревизираните субекти, а само се поставя началото на
ревизионните действия и след приключването на които се издава ревизионен акт.
Въз основа на нея, обаче, започват действия по ревизиране и издаване на
ревизионен акт. Като начало на производството, заповедта за възлагане на
ревизията, следва да отговаря на определени законови изисквания. Следва да бъде
издадена от компетентен орган – този по чл. 112, ал. 2 или чл. 134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично посоченото в чл. 113, ал. 1 от ДОПК съдържание. Органът,
възлагащ ревизията, следва да определи ревизирания субект, ревизиращите органи,
срок за извършване на ревизията, ревизираните данъчни периоди и вида на ревизираните
задължения, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка
промяна в тези обстоятелства се извършва с нова заповед за възлагане на
ревизия, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ДОПК.
Неспазването на изброените по-горе изисквания води до незаконосъобразност на
извършените въз основа на тях действия, съответно до незаконосъобразност на
развилото се на тази база производство по издаване на ревизионния акт.
В процесният случай всички правила, разписани в
разпоредбите на чл.112 и чл.119 и чл.120 от ДОПК са спазени, като актът е
издаден като електронен документ, подписан с КЕП от органът, възложил ревизията
и имащ това правомощие и ръководителят на ревизията. При служебната проверка на
ЗВР, РД и РА съдът констатира, че електронните
документи са подписани с валидни квалифициране подписи, като впрочем това
обстоятелство не се и спори. При това положение следва да се приеме и, че актът
е формално законосъобразен, като отговаря на изискванията по чл.120, ал.1от ДОПК.
Що се касае до електронните документи, подписани с
квалифицилани електронни подписи /ЗВР, РД и РА/, то съдът намира, че са спазени
всички съществени изисквания на ЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като в това отношение се позовава на
заключението на ВЛ С. по СКТЕ, изслушано без възражения от страните и прието
като доказателство по делото.
По същество:
Както се установява от оспорения
акт и мотивите на решението на ответника, в хода на ревизионното производство,
след анализ на събраните доказателства /протоколи за извършени насрещни
проверки и приложения към тях, протоколи за приобщаване на доказателства,
протоколи за посещение на счетоводството на дружеството и приложенията към тях
и прочие/ са направени пет групи констатации.
Установено е, че въз основа на
данните от КЛЕН от ЕКАФП с ИН DT825840,
че за периода 12.06 – 22.10.2019 година са издадени фискални бонове,
сумите по които не са отчетени на приход в счетоводството на РЛ, като това
според ревизията се установява от аналитичен регистър на сметката, по която се
отчитат приходите от продажби на стоки.
Констатирано е, че сумите по част
от тези бонове са идентични със суми по фактури, отчетени в дневниците за
покупки по ЗДДС на контрагенти на РЛ, като повечето сделки са отметени за
данъчен период м.08.2019 г. и една сделка е отчетена в данъчен период м.10 на
2019 г. Същевременно фактурите не са отметени в дневниците за продажби на РЛ.
Общият размер на неотчетните суми е от 419 583, 28 лв.
Освен това приходните органи са
констатирали, че за останалите бонове, приходите по които не са отчетени
счетоводно, няма съответстващи като стойности издадени фактури от РЛ.
Съответно, констатирани са издадени фактури от РЛ, които не са отчетени нито от
него в дневниците за продажби, нито от контрагентите му в дневниците за
покупки. Анализът на приходните органи е довел до извода, че за четири
конкретни дати липсващите фактури съответства на броя на издадените фискални
бонове, като е направен извода, че стойността, отметена в липсващите фактури, е
идентична. За други три дати /9, 13 и 23 август/ броят на липсващите фактури е
по-голям от броя на издадените, при което няма как според органите по приходите
да се определи кой от неотчетените фискални бонове за коя фактура се отнася.
Общият оборот, който касае и съвпадащите като обороти с липсващите фактури
касови бонове, а и останалите, е от 81 737, 26 лв.
Приходните органи са констатирали,
че следва данъчния резултат да се преобразува и с приходи по три фактури, които
са издадени, но не са отчетени, като за тях липсват фискални бонове.Общият
приход от тези фактури е 57 933, 41 лв.
Ответникът е установил от своя
страна, че по девет фактури неправилно ревизорите са приели, че следва да се
увеличи ФР с приходите по тях, тъй като така или иначе приходи са отчетени. При
това ответникът намалява приходите, с които следва ФР да се увеличи със сумата
по тези фактури, която е от 53 123, 83 лв. Извън горното е констатирано от
ответника и, че неправилно фактура с №2...291/13.08.20219 година с основа от
4182, 50 лв., по която има фискален бон, е отчетена от приходните органи
двукратно, като следва приходите, с които се преобразува в посока увеличение ФР
на РЛ, да се намалят с още 4 182, 50 лв. Най сетне ответникът констатира,
че приходите по отчетен фискален бон по грешка са отчетени от ревизорите в
размер от 20 лв., от която сума данъчната основа е 16, 67 лв., с колкото следва
да се намалят установените от ревизията приходи. При това положение ответникът,
в интерес на РЛ е намалил приходите, с които е преобразуван ФР на РЛ за 2019
година със сумата от 46 983, 83 лв.
Както се установява и от
констатациите в РД и РД, а и от решението на ответника, на администрацията, по
повод на предходни процесуални действия, резултатите от които са приобщени с
протоколи понастоящем, за данъчен период м.10.2019 година дружеството е издало
протокол №9/01.10..2019 година, включвайки го в дневника за продажби за този
данъчен период. С него върху данъчна
основа от 385 00 лв. е начислен косвен данък от 77 000 лв. Предвид
посоченото, администрацията намалява размера на неотчетените от РЛ приходи за
2019 година, с които се преобразува финансовия резултат в размер от
385 000 лв.
Най – сетне ревизията не е признала
претендирано приспадане на данъчни загуби за предходни години. Не се спори, че
с ГДД за 2019 година РЛ декларира приспадане на данъчни загуби за 2014, 2015,
2016 и 2017 година, като видно от РА /, вместо декларирана за приспадане загуба
от 29 493, 08 лв., финансовият резултат е преобразуван с данъчна загуба от
10 324, 82 лв. Всъщност констатирано е, че с влязъл в частта по ЗКПО
предходен РА №Р-04000419008166-091-001 от 4.09.2020 година /находящ се в
преписката/ са установени по-малки данъчни загуби за приспадане за 2015, 2016 и
2017 година, като не може понастоящем да се приспадне различна данъчна загуба.
Ответникът аргументира в решението си, че този предходен РА е бил обжалван по административен
ред пред него, като е издадено решение №187/3.12.2020 година, в мотивите на
което е прието, че в частта за дължимия КД за периодите от 2014 -2017 година
ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Въпреки, че в хода на административното
производство жалбоподателят отново навежда аргументи, че тъй като този
предходен РА е бил изцяло обжалвани е бил изцяло отменен,в решението се
развиват съображения, че, на първо място, жалбата срещу този предходен акт не е
касаела по – конкретно данъчните задължения за КД за въпросните години, и, на второ място, дори и да се приеме, че
ответникът не се е произнесъл по цялата жалба, то е налице мълчаливо
потвърждение на предходния ревизионен акт в тези му части по аргумент от чл.156,
ал.4 от ДОПК.
В хода на съдебното дирене
жалбоподателят оспори протоколи за
извършване на насрещни проверки, представляващи електронни документи, подписани
с квалифициран електронен подпис, както следва:
№П-02002022013104-141-001/8.02.2022 година, № П-22220522013164-141-001/09.02.2022
г., №П-22221022012785-141-001/10.02.2022 година,
№П-22221122012855-141-001/09.03.2022 година, №П-22221422014169-141-001/10.02.2022
година, както и протоколи както следва: №Р-04000421006735-ППД-002/13.01.2022 година,
№Р-04000421006735-ППД-003/14.01.2022 година и
№Р-04000421006735-ППД-004/17.01.2022 година.
Видно от заключението на ВЛ
/листове 166-174 от делото/ е, че за три от протоколите за насрещни проверки
към момента подписването им е извършена проверка за валидация, а за останалите
два протокола за насрещни проверки и трите други протокола, такава валидираща
процедура не е извършвана. По същият начин ВЛ сочи и, че за тези три протокола
в момента на подписване е извършена проверка за валидност и отговорът е
валидизиран, като за останалите не е извършвана проверка за валидност. Освен
това ВЛ сочи, че с оглед съдържанието на въпросните протоколи, данните за
физическите лизца, които са ги подписали не отговарят на изискванията по
Приложение за изисквания относно минималния набор от данни за идентификация на
лица, представляващ по уникален начин дадено физическо лице или юридическо
лице, посочени в Регламент №1501/2015 на ЕК
от 8.09.2015 година.
Извън вече коментираните две
заключения по СКТЕ, съдът допусна изслушването на две заключения по съдебно
счетоводна експертиза.
В основното заключение ВЛ сочи, че
счетоводното обслужване на дружеството се води от счетоводна кантора в София.
За процесният период е прилагана двустранна форма на счетоводство, като то е
реализирано в съответствие с принципите на чл.3 от ЗСч, но отчитането на
стоките при придобиването и реализацията е ставало стойностно. Текущото
отчитане е ставало въз основа на документално обосновани факти и при спазване
на изискванията за съставяне на първични счетоводни документи. Завеждани са
съответните хронологични регистри, като са приключвани и са съставяни
съответните ведомости. Въпреки това експертът е констатирал, че е допуснато
несъответствие на крайните салда за 2018 и началните салда за 2019 година за някои сметки, като
по този начин е нарушен принципа за стойностна връзка между балансите за
различните години. Що са касае до отчитането на реализацията на стоки, то
експертът констатира, че не са отчетени всички приходи от продажби на стоки,
като счетоводството се води отчасти в отклонение на чл.3, ал.2 от ЗСч. Чак
впоследствие е извършена операция по осчетоводяване на приходи, като е
кредитирана сметка 702, отчитаща приходите от продажби на стоки със сумата от
385 000 лв. Що се касае до спазването на приложимият счетоводен стандарт,
определящ правилата на отчитане на СМЗ, то експертът е констатирал, че за 2018
година дружеството не е отчитало придобиване и изписване на стоки, като няма
отчетени приходи. За 2019 година /релевантният данъчен период/ по дебита на сметката,
по която се отчитат стоките, са отчетени 4758013, 95 лв., като са отчетени
разчети с митницата със стойността на тези внесени стоки. съответно, изписаните
стоки са на същата стойност /по кредита на материалната сметка/, като са
отчетени приходи в размер от 5295877, 57
лв., вкл. и посочените 385 000 лв. Посочено е и, че придобиването на стоки
е извършено само стойностно, като само стойностно е извършено и изписването им.
Следва да се констатира, че на третия въпрос ВЛ изрично сочи, че за периода май-октомври
на 2019 година изписаните за продажба стоки са отчитани само стойностно, като
няма данни за вида и количествата им. Естествено, при така водената отчетност е
установено, че няма данни за безвъзмездно получаване и изписване на стоки. Най
– сетне експертът сочи и, че за 2019 година по дебита на сметката каса са
отчетени от 4 421 654, 33
лева, включително и предоставени от собствениците техни средства. Съответно
налице са и обороти по сметката, отчитаща банковите разплащания. Сочи се в
заключението и, че към началото на периода дружеството е нямало парични
средства за закупуването на стоките, по повод на отчуждаването на които са
констатирани укрити приходи.
В допълнителното си заключение ВЛ
констатира, че през 2019 година, и по – специално в периода от 17.06.2019
година до 31.12.2019 година няма документално необосновани разходи, а ДФР
предвид стойността а приходите от продажби на стоки, приети като неотчетени
след извършените увеличения и намаления би бил в размер от 331 498, 13 лв.
В открито заседание ВЛ сочи и, че отчетната стойност на стоките, по повод на
продажбите на които са приети укрити приходи би била от 4 758013, 95 лева.
Какви са изводите на съда?
Неоснователно оплакването на
жалбоподателя досежно способа за установяването на основата за облагане
/данъчната печалба/ с корпоративен данък.
Съгласно нормата на чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК „Органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства: налице са данни за укрити приходи или
доходи;“.
Разпоредбата овластява приходният
орган с процесуалната възможност да установи дължим данък върху данъчна основа,
която се определя не по реда на материалния закон, а чрез прилагане на
факторите, посочени неизчерпателно в разпоредбата на ал.2. За да се приложи
това овластяване е достатъчно да се установи наличието на данни за укрити
приходи, т.е. наличие на неструктурирана информация за такива приходи за
конкретния данъчен период.
Всъщност по делото не се и спори, а
и от събраните доказателства се установява, че РЛ не е отчело при декларирането на ДФР касовите
парични приходи, съдържащи се в данните от КЛЕН на ЕКАФП с номер DT825840, за
които са налице декларирани от контрагентите на РЛ фактури, както и касови
приходи, за които липсват фактури с идентични стойности. Поради това правилно е
прието, че са налице данни за получени приходи, които не са манифестирани
надлежно пред приходната администрация. В подкрепа на тази констатация е
изводът на ВЛ, според който отчитането на стоково материалните запаси е
единствено стойностно, като аналитичност по количество и качество липсва, както
и изводът за отклонението на воденото от РЛ счетоводство в отклонение на
принципа по чл.26, т.5 от ЗСч досежно връзката между начален и краен баланс.
Следва да се посочи изрично, че
протокола за приобщаване на КЛЕН от ФУ на РЛ не е оспорен от жалбоподателя и се ползва с доказателствената
сила по чл.50, ал.1 от ДОПК.
Неправилно се счита от
жалбоподателя и представителя му, че изводите на администрацията за наличие на
данни за укрити приходи се базират на получените при насрещните проверки на
контрагентите му доказателства под формата на отчетени от тези субекти фактури
в техните дневници за покупки. Дори и да се приеме, че протоколите за
насрещните проверки с оглед изводите на СКТЕ не притежават реквизитите по
чл.50, ал.1 от ДОПК, то доказателствата, събрани при тези насрещни проверки,
следва да се преценяват от съда, а тяхната доказателствена стойност не е
опровергана, а и те имат допълващ характер с оглед констатациите за отразени
обороти в КЛЕН, които не са отчетени при формирането на данъчната печалба за
2019 година в ГДД.
Неоснователно жалбоподателят счита
и, че констатациите за укрити приходи от продажби, направени в ревизионния акт,
са свързани с данни за неотчетени /укрити/ от него обороти по издадени, но
неотчетени фактури на негови доставчици. Такива изводи и констатации в РА
липсват, а и насрещни проверки на доставчиците не са правени, нито от тях са
събирани фактури. Както се установява и от основното заключение на ВЛ по ССчЕ,
РЛ манифестира придобиване на стоки от внос, отчитайки разчети с митническата
администрация за дължимите мита и ДДС при внос.
От друга страна ВЛ сочи, че салдото
на материалната сметка, по която се водят СМЗ на РЛ към края на 2019 година е
нулево, което означава, че всички стоки са продадени, като са реализирани
касови и безкасови приходи. Касовите приходи следва да се отчитат чрез касови
бонове, оборотите по които се отразяват и в контролната лента на електронен
носител, като в случая това е сторено. въпреки това тези приходи не са намерили
отражение при формирането на данъчната печалба на РЛ за въпросната 2019 година,
като правилно е прието проявлението на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Доказателства, които да
опровергават констатациите на ревизията, не са налице и не са представени и
пред съда. Както се посочи, опровергаването на формата на протоколите за насрещните проверки и трите протокола, с
които са приобщени като доказателства документи, представени в хода на
предходна ревизия, предходният ревизионен акт и доклада към него, протоколи за
насрещни проверки в тази предходна ревизия и прочие, не води до извод за
опровергаване на констатациите на приходната администрация по настоящата
ревизия, нито може да заличи доказателствената стойност на приобщените и от
съда доказателства.
Следователно съдът е длъжен да
приложи последицата, предвидена в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК, т.е. да
приеме, че фактическите констатации в ревизията са верни, тъй като
процесуалното условие на чл.124, ал.1 от ДОПК в случая е спазено.
От друга страна, въпреки, че е
налице предпоставката на чл.122, ал.1 от ДОПК, видно от съдържанието на РА е,
че на практика задължението на РЛ е определено по реда на материалния закон
чрез третиране на ФР на дружеството за 2019 година за данъчни цели с данъчни
разлики и счетоводни грешки. Приходите, които ревизорите и ответникът са отчели
като укрити /с направените в решението на директора на дирекция „ОДОП“
корекции, които са в интерес на РЛ/ са счетени за счетоводна грешка по чл.78 от ЗКПО, като ФР е увеличен в крайна сметка със сумата от 174 253, 94 лв.
неотчетени приходи, които следва да се отчетат по силата на принципа на
чл.24, ал.2 от ЗСч във връзка със СС18. Впрочем в РА е посочено, че данъчната
печалба е формирана по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като са съобразени факторите
по чл.122, ал.2, т.1,2,3,4,8,10,15 и 16 от ДОПК, като съдът приема, че в случая
тези фактори са съобразени за формирането на достоверните данни за приходите,
които РЛ е следвало да включи във финансовия си отчет и в ГДД за 2019 година.
Що са касае до пренасянето на
данъчната загуба, то следва да се констатира, че действително с РА
№Р-04000419008166-091-001 от 4.09.2020 година /лист 136 -145 от папка 2/ не е
установен КД за 2014 – 17 година за внасяне. След преобразуване на ФР за
данъчни цели, в този РА е прието, че данъчната загуба за пренасяне за 2015
година е 2 417, 50 лв. С процесният акт се установява за приспадане сумата от 10 324,82 лв., от които, освен
признатата изцяло сума за приспадане,
формирана за данъчната 2014 година /1809, 96 лв./, администрацията признава за
приспадане цялата загуба за 2016 година, установената с посочения акт сума за
приспадане за 2016 година, като не признава установената с декларацията за сума
за приспадане от -230, 71 лева поради преобразуването му с посочения РА за
данъчни цели.
Както правилно сочи ответника в
решението си, спорът е правен и касае стабилизирането на този предходен РА в частите
му, които касаят установените резултати по ЗКПО за данъчните 2014 - 2017
година.
Посоченият предходен РА е обжалван
с жалба до ответника /лист 47 и следващите от делото/, като е постановено решение
№187 от 3.12.2020 година /лист 50 от делото/. От съдържането му се установява,
че ревизионният акт е отменен само в частите му, с които е определен данък
върху дивидентите по ЗДДФЛ за 2019 година и са определени допълнителни
задължения за ДДС за данъчни периоди м.12.2016г., м.2.2017 г., м. 8 и м.10.2019
година.
При такова изрично произнасяне е
очевидно, че – дори и да се приеме условно, че РЛ е обжалвало и констатациите в
предходния РА, касаещи установяването на достоверни данъчни резултати по ЗКПО
за данъчните периоди 2014-2017 години, то при непроизнасяне на ответника по
тази част от жалбата, приложение намира нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК и
съответно РА в тази му част се е
стабилизирал след изтичането на преклузивния срок по ал.5.
Следователно правилно ответникът и
ревизорите приемат, че непризнатите с посочения предходен РА данъчни загуби не
могат да се приспаднат чрез спорния понастоящем ревизионен акт.
Жалбата е неоснователна е следва да
се отхвърли.
На ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 2501, 08 лв.
С тези мотиви, Административен съд
Велико Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екоинвест
Импорт Експорт“ ООД – град Горна Оряховица, ЕИК ***, против потвърдената с
решение № 68 от 11.07.2022 година на директора на дирекция ОДОП – Велико
Търново при ЦУ на НАП част, с която е установен допълнително корпоративен данък
ма 2019 година от 19 342, 22 лева и лихви върху тази сума от 4 003, 09 лв.
ОСЪЖДА „Екоинвест Импорт Експорт“
ООД – Горна Оряховица, ЕИК ***, да заплати на Националната агенция по приходите
разноски за юрисконсултско възнаграждение от 2501, 08 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :