Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
14.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 147 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на директора на ОДМВР - Кърджали, подадена чрез пълномощник,
срещу Решение № 92/ 07.07.2020 г., постановено по
а.н.д. № 153/ 2020 г. на РС – Момчилград. Изложени са съображения за
неправилност на съдебния акт. Посочва се, че АУАН и НП имат предвиденото в ЗАНН
съдържание, не е допуснато нарушение при предявяване на АУАН. Изразява се
несъгласие с приетото от РС – Момчилград, че нито в АУАН, нито в НП, е посочено
кое от двете изпълнителни деяние в нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
осъществено от ответника по касация. Иска се да се отмени оспореното решение и
се постанови решение по същество, с което да се потвърди наказателното
постановление, издадено от директора на ОДМВР – Кърджали. В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се представлява.
Ответникът – Ю.Б.Ю.,
чрез пълномощник, в отговор на касационната жалба и писмено становище, както и
чрез процесуалния си представил в съдебно заседание, изразява подробно и
мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 153/2020
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Момчилград е отменил наказателно постановление № 23 от
24.04.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Ю.Б.Ю.
с адрес: ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването.
При проверка за
законосъобразност на оспореното наказателно постановление РС – Момчилград е
отменил същото като незаконосъобразно.
РС – Момчилград е приел, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
В решението са изложени мотиви, че в нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са въведени
две наказуеми изпълнителни деяния: неизпълнение или нарушени, като нито в АУАН,
нито в НП е ясно кое от двете изпълнителни деяния е осъществил жалбоподателят и
следва да носи отговорност. Съдът е посочил, че административно наказващия
орган е въвел текстово описаното в АУАН, позовал се е на чл.209а, ал.1, без да
е ясно жалбоподателят дали не е изпълнил, или е нарушил въведена противоепидемична
мярка.
АС – Кърджали, в
настоящия касационен състав, намира оспореното решение за валидно, допустимо,
но неправилно поради следните съображения:
Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд: На 18.04.2020 год. около ***
часа, в ***, на ул.“***“ Ю.Б.Ю. посещава открито обществено място (улица), без
да има поставена на лицето маска за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, при обявено в Република България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020 год. на Народното събрание и
въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето и с т.9 от заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. и допълнена със заповед с №РД-01-197/11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, с което виновно е нарушил
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от заповед №РД- 01-124/13.03.2020
год. и допълнена със заповед, №РД-01- 197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването.
При
това описание, в АУАН и НП, става безспорно ясно кое е извършеното нарушение –
неносене на маска или
друго средство, покриващо носа и устата на обществено място – улица „***“ в ***.
В НП е посочено, че с това свое поведение Ю.Б.Ю. е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ
и т.9 от заповед №РД-01-124/13.03.2020 год.,
допълнена със заповед, №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването. Следователно, поведението на лицето представлява нарушение на
посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от заповед
№РД-01-124/13.03.2020 год. и допълнена със заповед, №РД-01- 197/11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, която именно предвижда носене на предпазни
средства, от изброените, на публични места. Всъщност, от начина на описание на
нарушението, не се създава неяснота за санкционираното лице какво нарушение е
извършило. Поради изложеното не се възприема приетото в оспореното решение
основание за отмяна на наказателното постановление.
В
отговора на касационната жалба е посочено, че общите административни актове –
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, са отменени.
За да се произнесе по
този довод касационният състав на АС – Кърджали съобрази, че в мотивите на
Тълкувателно Решение №2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по
т.д.№2/2015 г., е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно
действие, т.е. той се счита отменен от момента на издаването му. Предвид
обстоятелството, че се касае до административнонаказателна
отговорност, предвидена в закон - Закон за здравето, в действаща и към момента
разпоредба, не може да се сподели становището, че отмененият общ
административен акт, след издаване на наказателното постановление, е основание
за неговата ( на НП) отмяна. В случая е от значение, че при издаването на наказателното
постановление – 24.04.2020 г., Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването са съществували.
Същите са отменени със Заповед № РД-01-277/ 01.05.2020 г. на министъра на
здравеопазването и тази отмяна не може да се преценява като основание за
прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, защото в посочената норма е
предвидено, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Има се предвид промени в нормативната уредба, в
смисъл – промени в закона или подзаконов нормативен акт, уреждащ административнонаказателната отговорност. Такива промени не
са настъпили.
От изложеното се
установява, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи, като се
отмени оспореното решение и се постанови решение по съществото на спора, с
което да се потвърди наказателното постановление на директора на ОДМВР –
Кърджали.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 92/ 07.07.2020г., постановено по
а.н.д. № 153/2020г. по описа на РС – Момчилград, вместо което постановява:
Потвърждава наказателно постановление № 23 от 24.04.2020 г., издадено от директор на
ОД МВР-Кърджали, с което на Ю.Б.Ю. с адрес: ***, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр.
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.