№ 492
гр. Б., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120202122 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на „В. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в
гр.П., община П., обл.Б. и адрес на управление ул.“Г. С.“ № ... представлявано от Ж. Н. З.
против наказателно постановление №2273-F739385/29.12.2023г., издадено от заместник-
директора на ТД на НАП-Б., с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ.
Със жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление, като се излагат
обективни причини за невъзможност от обективна страна да бъде изпълнено задължението.
Сочи се като нарушена нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Моли да бъде отменено. Не се
претендират разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. За
него се яви упълномощен представител. Претендира разноски.
За административнонаказващият орган –редовно призован явява се ЮК. Моли съда да
потвърди НП и за присъждане на ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН предвид представеното от АНО писмено доказателство- известие за
доставяне на НП от 08.05.2024 г връчено на представляващ жалбоподателя (лист 7 от
делото). В 14- дневния срок на 09.05.2024г е подадена жалбата пред ТД на НАП-Б.. Същата
изхожда от легитимирано да обжалва лице и е срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
1
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е осигурител по смисъла на КСО и като такъв е имал задължение
съгласно чл.5 ал.4 от КСО да подава ежемесечно декларация образец 1 и образец 6 в ТД на
НАП-Б.. Същият следвало да се подава до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се
отнасяли данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този
срок–до края на месеца, в който е начислено или изплатено задължението. В конкретния
случай декларацията за месец юни на 2023г е следвало да бъде подадена до 25.07.2023г.
Декларацията образец 1 за месец май 2023г е подадена по интернет с КЕП и е била
приета с вх.№02000233335369/28.09.2023г.
И. М. на длъжност главен инспектор по приходите счела, че дружеството в качеството
си на осигурител е извършило административно нарушение –неподаване в срок до
25.06.2023г на декларация образец 1 за месец май на 2023г. Изпратена била покана с изх.№
02000233335369/28.09.2023г за явяване, съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение за неподадена в срок декларация образец 1 (лист 16 от делото).
На 13.10.2023г бил съставен АУАН (лист 13 и 14 от делото) в присъствието на
управителя на дружеството лице и връчен в това му качество екземпляр от същия. Правната
квалификация на нарушението в акта е по чл.5 ал.4 т.1 от КСО вр. чл.2 ал.1 чл.4 ал.1 т.1 от
Наредба Н-13/17.12.2019г на МФ. Актът бил подписан без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление на 19.12.2023г, с
което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4 ал.1 т.1 от
Наредба Н-13/17.12.2019г на МФ и на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на
жалбоподателя „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. (лист 17-19 от делото), а АУАН съставен от компетентен орган.
На 26.06.2023г е бил вече известен на приходната администрация нарушителят и
след тази дата е започнал на тече 3 месечния срок за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение и до 26.10.2023г е следвало вече да бъде съставен. Това е
станало на 13.10.2023г и е бил съставен в срока на чл.34 ал.1 от ЗАНН.
НП е било издадено в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. От външна страна и в акта, и в
НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и двата акта съдържат изискуемите от
закона реквизити.
2
По същество следва да се има предвид следното:
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1, е регламентирано в
чл.2, ал.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г на МФ. Според разпоредбата на чл.4 ал.1 т.1 от
същата Наредба, в редакцията към датата на нарушението - декларация Образец 1 се подава
в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите
от осигурители и техните клонове и поделения за всеки календарен месец до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните или до края на месеца, в който е
начислено или изплатено задължението.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по
смисъла на чл.5 ал.1 КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 1 и образец 6 за
месец май 2023г. в ТД на НАП-Б. до 25.06.2023г.
Това деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение на чл.5 ал.4 т.1 от
КСО и правилно подведено под санкционната норма на чл.355 ал.1 КСО. Правилно е
наложена и имуществената санкция, която за ЕТ и ЮЛ е в размерите от 500 до 5000 лева.
Съдът не споделя изводите на жалбоподателя, че поведението му е несъставомерно,
защото се дължи не на негов пропуск, а на поведението на трето лице, което е следвало да
подаде декларацията. Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините
довели до неподаването на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да
организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в
срок. Същият следва да осъществява подбор на лицата, на които да възлага изпълнението на
част от задълженията си, както и да контролира същите при изпълнение на задълженията
им, респективно да носи отговорност за действията им при неизпълнение на функциите им.
Съдът е на мнение, че в случая се явява и неприложим институтът на маловажния
случай нарушението е на просто извършване, осъществено чрез бездействие. Липсата на
вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларацията, също не може
да послужи за установяване на признаците за маловажност, защото във фактическия състав
на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна. Липсват и
други обстоятелства, които да обуславят по-ниската степен на обществено опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което и не
са налице основанията за отмяната на НП.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на наказващия
3
орган е поискал разноски за ЮК възнаграждение. Съгласно чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това
юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Национална агенция
по приходите, със седалище в гр.София.
Така мотивиран Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2273-F739385/29.12.2023г.,
издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Б., с което на „В. С.“ ЕООД с ЕИК ... със
седалище в гр.П., община П., обл.Б. и адрес на управление ул.“Г. С.“ № ... представлявано от
Ж. Н. З. на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от
КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ.
ОСЪЖДА „В. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.П., община П., обл.Б. и адрес на
управление ул.“Г. С.“ № ... представлявано от Ж. Н. З. да заплати в полза на НАП-София
ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4