№ 8544
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110134318 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от А. М. Ч. срещу „М.П.М.“ АД.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.06.2017 г. е сключил договор за паричен заем № 156582/21-06-
2017 г. с „К.“ ООД, като съгласно вписванията в Търговски регистър, воден от АВ, на
10.08.2021 г. кредиторът се е влял в „М.П.М.“ АД. Сочи, че страните се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 511,29 евро или левовата равностойност в размер на
1000 лв., видът на вноската да е месечен, а броят на погасителните вноски да бъде 10,
размерът на месечния лихвен процент не е бил посочен, ГПР е определен в размер на 41.68
%, а ГЛП - 41.13%. Твърди, че съгласно чл. 12 от процесния договор страните се съгласяват
в срок до 7 дни договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - трето физическо лице,
изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането
на всички дължими суми по договора, като третото лице следвало да отговаря на
определени критерии, а именно: да е дееспособно физическо лице, на възраст над 25 г., да
получава трудово възнаграждение не по-малко от 1500 лв. на месец, да е на трудов договор
поне 6 месеца, предхождащ сключването на договора за кредит и др. В ал. 12, ал. 4 страните
уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължал на заемодателя
неустойка в размер на 702,05 лв., като съгласно ал. 6 на чл. 12 неустойката следвало да се
заплаща разсрочено. Твърди, че уговорената неустойка му била начислена още преди
изтичането на седемдневния срок от подписването на договора. Твърди, че за срока от
сключване на договора до 13.07.2017 г. ищецът е погасил изцяло сумата по сключения
договор, като е превел на ответника сумата в размер на 1132,21 лв. Счита, че процесният
договор не е бил сключен в предвидената от закона форма. Посочва, че не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
1
/ГПР/ по кредита. Твърди, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това
число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения.
Счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв е в размер, многократно над допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва
предвидената в договора неустойка за осигуряване на обезпечение на първо място поради
противоречие с добрите нрави, а освен това счита, че чрез нея е налице кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва. Твърди, че кредитодателят е извършил нарушение,
като не е включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично,
поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Счита, че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/
като нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че е налице драстично
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации по договора. В
условие на евентуалност счита, че ако не е налице нищожност на целия договор, то е налице
недействителност на отделни негови клаузи. Предвид изложеното, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на А. М. Ч. сумата в размер на
132,21 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №
156582/21-06-2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за заем, по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемна сума в размер на 1000
лв., която заемна сума е предоставена за срок от 10 /десет/ месеца, при уговорен лихвен
процент по заема в размер на 41.13 % и ГПР на заема от 41.68 % на годишна база - условия
за ползване на предоставения заем, уговорени от страните съответно в чл. 3, ал. 1, ал. 7 и ал.
8 от процесния договор. Посочва, че общо дължимата от заемателя сума, в края на заемния
период, възлиза на стойност 1198 лв., или 612.53 евро, от които 1000 лв. за дължима
главница по заема и 198 лв. за договорна възнаградителна лихва по заема. Твърди, че
договорът е бил сключен при индивидуални условия за потребителя, след проведени
преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя
е бил предоставен стандартен европейски формуляр, като всички клаузи са били
индивидуално уговорени. Оспорва на ищеца да са били начислени посочените в исковата
молба неустойки, както и същите да са били платени. Твърди, че уговорената в чл. 12 от
договора неустойка е разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, който
не е и не следва да бъде включен като разход по кредита, съответно да бъде включен в ГПР.
Счита, че сключеният кредит е отговарял на предвидените в закона изисквания за форма.
Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при
2
променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за
фиксиран годишен лихвен процент. Счита, че договорът за кредит е имал посочен размер на
ГПР, както и начин за изчисляването му. В условията на евентуалност счита, че ако
договорната клауза за неустойка е неравноправна клауза поради противоречието й с добрите
нрави и същата бъде призната за нищожна от съда, то нищожността на отделната клауза не
влече недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че клаузата за неустойка има
относително самостоятелен характер по отношение на целия договор /още повече, че същата
е уговорена под отлагателно условие/, поради което и без съответната клауза договорът би
имал правно действие. Сочи, че между същите страните в Софийски районен съд са налице
още петнадесет висящи дела със сходен предмет. В условията на евентуалност, прави
възражение за погасяване по давност на вземането по иска по чл. 55 ЗЗД. Моли за
отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на договор за кредит
със соченото в исковата молба съдържание, включително на посочената неустоечна клауза,
които клаузи противоречат на императивни материалноправни разпоредби на закона, както
и заплащането на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на основание за
задържане на същата, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ са страни по процесния договор за
паричен заем № 156582/21-06-2017 г., по силата на който кредитодателят се е задължил да
предостави сумата от 1000 лв., която заемна сума е предоставена за срок от 10 /десет/
месеца, при уговорен лихвен процент по заема в размер на 41.13 % и ГПР на заема от 41.68
% на годишна база.
По доказателствата:
Представените с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да се приемат
като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Тъй като към писмения отговор ответното дружество е представило заверен препис от
процесния договор, съдът не дължи произнасяне по искането на ищеца в тази насока.
В останалата част искането на ищеца по чл. 190 ГПК – за задължаване на ответника да
3
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, платежни
нареждания за погА.и вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги, както и
погасителен план и СЕФ не следва да бъде уважено, доколкото по делото има поставен
въпрос към съдебно-счетоводна експертиза за размера и датата на плащане на всяка
погасителна вноска по кредита, а от друга страна в тежест на ищеца е да докаже сключване
на договора с твърдяното съдържание и плащането на сумите.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.04.2023 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит от 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок по
депозитната сметка на съда, като указва на вещото лице, че следва да извърши справка в
счетоводството на ответното дружество за целите на експертизата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В., която да се призове след доказателства за внесен
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като предоставят всяка необходима информация и документация. При
неизпълнение съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания и платежни
нареждания за погА.и вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по
процесния договор, както и копие от договора за паричен заем, погасителен план и СЕФ.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5